Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (28) (Есид Хаус розов роман)

27. Хедър

Когато се върнах вкъщи, не можех да спра да се усмихвам.

— Как беше — пита ме Мари, теглейки от джойнта си.

Оглеждам се наоколо. В квартирата цари ужасен упадък.

Препълнени пепелници, завесите спуснати, навсякъде се валят касети и плочи без обвивки. Явно купонът е бил умопомрачителен.

— Правихте ли го? Как беше? — настоява тя.

— Невъобразимо — отговарям.

— Мис Невъобразимо Доволство — усмихва се Мери.

— Виж, скъпа, ако и ти го беше правила с такъв невъобразим пенис и ти щеше да си така — казвам й.

— Хайде сега, по-подробно.

— Той е жесток с езика и пръстите. Искам да кажа, след като се отпусна и престана да се опитва да ми доставя удоволствие, след като престана да бъде толкова…

— Толкова изряден?

— Точно така, това е думата.

— Нали не си му…

Усмихнах се и кимнах, прехапвайки устни и потреперих от приятния спомен.

— Хедър! На втората среща!

— Не беше втората среща, а шестата. Това е второто чукане, както ти е известно.

— Продължавай.

— Разкрещях се като откачена, сигурно съм разбудила цял Лий. Беше абсолютно върховно. Толкова хубаво, че го повторих. Чувствах го чак в стомаха си. Много шантава работа. Първо си мислех, че му е по-голям от на Хю, но на вид бяха почти еднакви. Тогава стоплих, че Хю винаги ме е чукал, вкарвайки го наполовина, клетия му нещастник. Винаги бях толкова стегната с него. Той просто не можеше да ме отвори както трябва. А Лойд, Лойд ме разтваря, като че разчупва портокал. Бях толкова широка… можеше да вкараш цяла колона товарни камиони в мен.

— Егати късмета вадят някои… не, ти си го заслужаваш, мила, наистина. Просто завиждам. Направих го с един пич, друсан на кока тази нощ. Беше супер за него и кофти за мен. Толкова ужасно и механично — поклати унило глава тя.

Приближих се и я прегърнах.

— Нищо… случва се…

Тя се потърка в китката ми:

— Да, сигурно някой друг път ще стане…