Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (17) (Есид Хаус розов роман)

16. Лойд

Али излезе прав за този стаф. Беше ми казал чистата истина. Дни наред не можеш дори да премигнеш. Веднага бях преизпълнен от мисли и енергия. Опитвах се, насилвах се да премигна, докато кензах, седнал на тоалетната чиния. И тогава нещо се случи — не можех да спра да мигам. Прилоша ми и си помислих, че ще припадна. Проснах се на студения, облицован под на банята и се почувствах по-добре, прилепяйки към него пулсиращото си лице. Мигането спря и аз отново бях в страхотна форма.

На вратата се позвъни. Беше оня пич, Сийкър. Той мина край мен и влезе в хола. Извади торбичката и я закачи на ръчното кантарче, което носеше със себе си.

— Десет грама — установи той. — Пробвай го.

Така и направих, макар да ми беше трудно да установя доколко е чиста коката, защото не съм голям маниак, но веднага усетих, че е по-добра от тази на Абдаб. Попитах Сийкър дали мога да дръпна една магистрална. Той завъртя отегчено поглед, после спретна по една магистрална за мен и за него на плота в кухнята. Усетих онова приятно обезчувствяне, но метедринът до такава степен беше проникнал в мен, че едно дръпване кока почти не оказа влияние. Сигурно и цялата торбичка да бях изсмъркал, не би имало значение. Както и да е, дадох на Сийкър сухото и той се разкара. Странна твар е този Сийкър. Не движи с никого, но всички го знаят.

Отделих за запас около една пета от стафа. После го смесих с равно количество непарфюмиран талк. Голяма разлика няма.

Не можех да си намеря място из къщи. Започнах да звъня на всичките си познати и да плямпам глупости. Сметката на телефона ми е на червено, нямам и пари да си я платя, така че винаги в подобни моменти звъня като откачен. Не спирах да си мисля как съм се забъркал с Отровната. Беше преди време и главно по икономически причини. Доставях пратки за нея и Соло, които й беше нещо като гадже, съпруг или нещо подобно. Соло беше откачено копеле, но след като конкуренцията го помля, доста се укроти. След побоя беше станал бавен, приличаше на умствено недоразвит. Както се беше изразил Яско веднъж:

— Когато копелетата от Бърза помощ са изстъргвали Соло от паважа, сигурно са забравили нещо да приберат.

Да си призная не бях особено опечален, но навремето Соло беше гадно копеле и човек винаги знаеше какъв играе. С Отровната нещата не стояха съвсем така. Трябваше да предположа най-лошото, когато й се обадих и тя не вдигна телефона. Жертвата ми каза, че „трябва да дойда“.

Когато пристигнах, бе тъпкано от народ. Жертвата бе застанала тихо до прозореца и гледаше навън напрегнато и плахо с големите си черни очи, сякаш се опитваше да отгатне откъде ще дойде следващия съкрушителен удар в живота й. Боби беше пуснал презрителната си злобарска усмивчица. Монтс беше в съвсем окаяно състояние, толкова зле, че дори не обели и дума. Мярнах наоколо Пол Съмървил, Спъд Мърфи и някакво друго копеле, което много не си спомнях. Соло седеше в инвалидната си количка в ъгъла. Чудна сбирчица, като за филм на ужасите.

— Отровната си отряза главата снощи на кока — информира ме Боби. — Сега е в тежка депресия. Ама хич не ти завиждам, Лойд.

Не ме интересуваха тия глупости. Бях дошъл просто да понеса доставката. Запътих се към стаята на Отровната и почуках на вратата. Отвътре се чуха някакви гърлени, стържещи звуци, които можеха да означават „влизай“ или чупката, но въпреки всичко реших да вляза.

Отровната лежеше на леглото си, облечена в крещящо червено трико. Телевизорът беше инсталиран на някаква масичка в края на леглото. Тя пушеше хеш. Лицето й беше загубило всякакъв цвят, но черната й коса беше добре измита и блестеше. Контраста между сгърчената й, груба, обезводнена кожа и здравината на косата й я караха да изглежда като някоя дърта вещица, нахлузила перука. Все пак, основния й чар за мен бяха плътните й черни вежди, които се сливаха по средата. Изглаждаше много келтски. Под тези вежди гледаха две зелени, тесни очи, които бяха постоянно в сянка и полупритворени. Спомням си веднъж, когато бях на екстази, мярнах небръснатите мишници на Отровната, която беше облечена в бяло памучно горнище без ръкави. Дори се сещам, че мастурбирах, представяйки си, че я чукам под мишниците. Не виждам никаква причина за това, но сексуалността е толкова откачена работа, че няма смисъл да се търси някакво обяснение. Това предизвика прилив на гняв, който отмина за две-три минути. Един път бях в закусвалнята по „Уок“, добре надрусан и не можех да отроня и дума не можех да покажа какво искам, не можех да мисля за нищо друго, освен за мишниците на Отровната. Али беше този, който ме открехна за тях. Копелето беше на есид в Гластънбъри и само каза с маниерен глас:

— Тази девойка Вероника, какво изобилие на косми има само…

След което не можехме да свалим поглед от мишниците на Отровната.

Лицето й се изкриви в отвратителна мимика на разпознаване, после в комикс на неодобрение и точно в този момент осъзнах отново защо е напълно невъзможно да я харесам.

Отровната прави секс. Каква непоносима мисъл само.

— Е? — сопнато попита тя.

— Нося я — казах, подавайки й пликчето с кока.

Тя го разкъса като хищник, който пирува със своята жертва. Вадеше и смъркаше, а лицето й се бърчеше по същия начин, както като беше останала без цигари и изсипа боклукчийската ми кофа на един вестник, за да търси фасове. Тогава аз й се развиках и тя притихна, докато ровеше из тази гнусотия.

Това беше първия и последен път, когато съм я видял да прояви респект от нещо.

Копелето Монтс й лепна този прякор. Той я беше чукал веднъж, но или бе пропуснал да повтори или не бе го направил по вкуса й, вследствие на което тя бе накарала още читавия навремето Соло да му размаже мутрата. „Ебати Отровната путка е тая Вероника“ — измърмори той горчиво, когато му бях отишъл на свиждане в болницата, а лицето му беше цялото омотано в бинтове.

— Как е? — попитах. Зяпах профила й. Виждах халката на пъпа й, точно докъдето се бе набрало горнището на трикото.

— Шибания — изсъска тя, всмуквайки от цигарата.

— Май повечко ти е дошло, а?

— Ъхъ — отвърна тя, обръщайки се към мен. — Чувствам се като парцал. Не мога да се съвзема. Единственото нещо, което ме оправя в подобни случаи, е доброто чукане. Онзи фикус оттатък не може нищо да направи. Не искам нищо повече. Само едно добро чукане.

Усетих се, че я гледам право в очите и започвам да дърпам долнището на трикото й.

— Навит съм да го направим…

— Лойд! — засмя се тя и ми помогна да я съблека.

Вкарах пръста си в путката на Отровната. Беше направо прогизнала. Сигурно се беше пипала, а може и да беше от стафа. Както и да е, яхнах я отгоре, вкарвайки надървения си член. Лижех грапавото й лице като някой слабоумен пес, който е захапал сух, нащърбен стар кокал и просто клатех механично, наслаждавайки се на стенанията и въздишките й. Тя хапеше врата и раменете ми, но кристалният метедрин бе направил тялото ми безчувствено и толкова кораво, че можех да продължа цял ден. Отровната получаваше оргазъм след оргазъм, а аз дори не показвах признаци, че ще свърша скоро. Набутах амоняка под носа й, вкарвайки пръста си в ануса й и тя изви на умряло като банши^[1]. В този момент очаквах всички да се втурнат в спалнята, но никой не се появи. Сърцето ми бумтеше и се изплаших да не припадна, защото започнах да мигам като бесен. След малко успях да го овладея.

— Това е… достатъчно… — чух Отровната да се задъхва.

Извадих го твърд и готов както преди да го вкарам.

Седнах на леглото и се опитах да го напъхам що-годе удобно в дънките си. Имах чувството, че съм вкарал парче дърво или метал.

Просто ти се иска да го отчупиш и да се отървеш от него. Потреперих, като се замислих колко ли ми е кръвното.

— Направо откачено… — излегна се назад Отровната, дишайки тежко.

Трябваше да изчакам, лежейки до нея, да си тръгнат другите. За щастие тя заспа дълбоко. Аз продължавах да лежа сковано и да разсъждавам какво по дяволите правя с живота си. Замислих се, че трябваше да изчукам Отровната под мишниците, след като ми бе дадена такава възможност. Когато извършиш нещо особено пошло, за което съжаляваш още в мига, в които си го сторил, осъществяването на една еротична фантазия би го направило по-приемливо.

След малко отидох в хола и видях, че Соло и Яско са заспали на дивана, тръгнах си и се помотах известно време из града. Бъкаше от екстази маниаци, които излизаха от клубовете, хванати ръка за ръка. По улиците се тътрузеха алкохолици и мучаха някакви песни. Бяха изпълзели всякакви копелета, друсани с какво ли не.