Метаданни
Данни
- Серия
- Маршът на Турецки (70)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Платиновая карта, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Ленко Веселинов, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Фридрих Незнански
Заглавие: Платинената карта
Преводач: Ленко Веселинов
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: „Атика“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: Роман
Националност: Руска
Печатница: „Атика“
Художник: „Елзевир“
ISBN: 978-954-729-226-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3855
История
- —Добавяне
3.
Ден преди да се състои този разговор, сътрудниците на Главното управление за вътрешна сигурност в Министерството на вътрешните работи (чийто заместник-началник бе генерал-майор Вячеслав Иванович Грязнов) арестуваха майор Юрий Устюгов по подозрение за връзка с криминалната групировка на Десантника.
Бандитът Рябчук, вече напълно съвзел се след клофелиновия шок, разпозна Устюгов като човека, идвал във вилата с Десантника.
Майор Устюгов не отричаше — той призна, че е организирал убийството на Кожухин и отвличането на Акишин, но заяви, че няма никакво отношение към убийството на милиардера Плат.
В този момент Турецки и без обяснението на Устюгов бе сигурен, че убийството на Плат е организирано от Дейвид Флин.
Сергей Сергеевич и Гера се оказаха сътрудници на МУР — полковниците от милицията Сергей Сергеевич Борисов и Георгий Иванович Овчинников. „Отровителят“ Марат Соколов ги разпозна по снимките от служебните им досиета.
Преди седмица те си взели отпуск (двамата били приятели и често почивали заедно) и заминали в неизвестна посока, без да казват каквото и да било някому. (Статусът им на неженени въпреки напредналата възраст им позволявал да правят това без излишни проблеми и скандали.)
Борисов и Овчинников бяха обявени за федерално издирване, но и главният злодей — „поръчителят“ на убийството на Плат, хакерът от международна класа Дейвид Флин все още се разхождаше на свобода.
Това се превърна в много сериозен повод за негодуването на Денис Грязнов. Той бе приел твърде лично делото на Акишини. И за това си имаше причини.
Докато седеше в кухнята на апартамента на Турецки, Денис, забележимо разгорещен и изнервен, неотклонно поддържаше собствената си линия.
— Александър Борисович, ако нито Интерпол, нито милицията могат да хванат този нехранимайко, тогава ще го пипна аз! Имам предвид — заедно с моите момчета.
— Денис, на твое място аз не бих се вълнувал чак толкова — меко каза на Грязнов Ирина Хенриховна, доливайки горещ чай в чашата му.
— Точно така — потвърди Турецки. — Ти, Дениска, трябва да слушаш тази жена. Тя не те съветва за лошо.
— Стига шеги — изръмжа Денис. — Аз съм напълно сериозен. С неговите пари няма да му е никакъв проблем да си купи нови документи и да изчезне от Русия, както преди се е изпарявал от Лондон и Париж. Тогава какво ще правим?
— Денис, искам да разбереш, че трудността не е в това да се арестува Дейвид Флин. Но задържането му трябва да стане в присъствието на съдебен изпълнител от Франция. Френският съд е вече информиран. Всеки момент в Москва ще пристигне френски полицейски дивизионен комисар.
— Точно така. Остава да добавите, че при вас всичко е под контрол.
— Абсолютно вярно! — усмихна се Турецки. — Муровците не свалят очи от конспиративните квартири на Флин. Особено внимателно следят жилището му на Таганския площад, в което е водил Вера.
При споменаването на Вера лицето на Денис стана още по-недоволно и мрачно.
— Саша, по-полека! — строго каза на мъжа си Ирина Хенриховна.
— Саша съм от четиридесет и седем години — също толкова строго я парира Турецки. — Денис, престани да се измъчваш. Ти свърши твоята работа. Семейство Акишини се събраха, вече няма отвлечени. Получи си хонорара. Останалото ще свършим ние.
— Сигурно ще го направите — избоботи Денис, въртейки в ръцете си чаената чашка. След това остави чашата върху чинийката, погледна Ирина Хенриховна и каза: — Аз като че ли трябва вече да тръгвам. Благодаря за чая и сладките.
— Как така ще тръгваш? — плесна с ръце Ирина Хенриховна. — Ами тортата? Ще е готова само след петнадесет минути!
— Да, Денис, добрите хора не се отнасят така помежду си — подкрепи жена си Турецки. — Остани поне още половин час.
— Не мога — каза Грязнов и положи длан върху гърдите си. — Наистина не мога. Очертава се нов клиент. Трябва да проведа съвещание.
Вече в антрето, докато се сбогуваше с домакините, Денис каза:
— Александър Борисович, нали ще ми се обадиш, когато хванеш Флин?
Турецки се закле да позвъни и Денис си тръгна дълбоко недоволен от себе си, от Турецки, а и от Ирина Хенриховна, която му попречи да наложи своята линия.