Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (70)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Платиновая карта, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми(2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon(2019)

Издание:

Автор: Фридрих Незнански

Заглавие: Платинената карта

Преводач: Ленко Веселинов

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: „Атика“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: „Атика“

Художник: „Елзевир“

ISBN: 978-954-729-226-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3855

История

  1. —Добавяне

3.

Ден преди да се състои този разговор, сътрудниците на Главното управление за вътрешна сигурност в Министерството на вътрешните работи (чийто заместник-началник бе генерал-майор Вячеслав Иванович Грязнов) арестуваха майор Юрий Устюгов по подозрение за връзка с криминалната групировка на Десантника.

Бандитът Рябчук, вече напълно съвзел се след клофелиновия шок, разпозна Устюгов като човека, идвал във вилата с Десантника.

Майор Устюгов не отричаше — той призна, че е организирал убийството на Кожухин и отвличането на Акишин, но заяви, че няма никакво отношение към убийството на милиардера Плат.

В този момент Турецки и без обяснението на Устюгов бе сигурен, че убийството на Плат е организирано от Дейвид Флин.

Сергей Сергеевич и Гера се оказаха сътрудници на МУР — полковниците от милицията Сергей Сергеевич Борисов и Георгий Иванович Овчинников. „Отровителят“ Марат Соколов ги разпозна по снимките от служебните им досиета.

Преди седмица те си взели отпуск (двамата били приятели и често почивали заедно) и заминали в неизвестна посока, без да казват каквото и да било някому. (Статусът им на неженени въпреки напредналата възраст им позволявал да правят това без излишни проблеми и скандали.)

Борисов и Овчинников бяха обявени за федерално издирване, но и главният злодей — „поръчителят“ на убийството на Плат, хакерът от международна класа Дейвид Флин все още се разхождаше на свобода.

Това се превърна в много сериозен повод за негодуването на Денис Грязнов. Той бе приел твърде лично делото на Акишини. И за това си имаше причини.

Докато седеше в кухнята на апартамента на Турецки, Денис, забележимо разгорещен и изнервен, неотклонно поддържаше собствената си линия.

— Александър Борисович, ако нито Интерпол, нито милицията могат да хванат този нехранимайко, тогава ще го пипна аз! Имам предвид — заедно с моите момчета.

— Денис, на твое място аз не бих се вълнувал чак толкова — меко каза на Грязнов Ирина Хенриховна, доливайки горещ чай в чашата му.

— Точно така — потвърди Турецки. — Ти, Дениска, трябва да слушаш тази жена. Тя не те съветва за лошо.

— Стига шеги — изръмжа Денис. — Аз съм напълно сериозен. С неговите пари няма да му е никакъв проблем да си купи нови документи и да изчезне от Русия, както преди се е изпарявал от Лондон и Париж. Тогава какво ще правим?

— Денис, искам да разбереш, че трудността не е в това да се арестува Дейвид Флин. Но задържането му трябва да стане в присъствието на съдебен изпълнител от Франция. Френският съд е вече информиран. Всеки момент в Москва ще пристигне френски полицейски дивизионен комисар.

— Точно така. Остава да добавите, че при вас всичко е под контрол.

— Абсолютно вярно! — усмихна се Турецки. — Муровците не свалят очи от конспиративните квартири на Флин. Особено внимателно следят жилището му на Таганския площад, в което е водил Вера.

При споменаването на Вера лицето на Денис стана още по-недоволно и мрачно.

— Саша, по-полека! — строго каза на мъжа си Ирина Хенриховна.

— Саша съм от четиридесет и седем години — също толкова строго я парира Турецки. — Денис, престани да се измъчваш. Ти свърши твоята работа. Семейство Акишини се събраха, вече няма отвлечени. Получи си хонорара. Останалото ще свършим ние.

— Сигурно ще го направите — избоботи Денис, въртейки в ръцете си чаената чашка. След това остави чашата върху чинийката, погледна Ирина Хенриховна и каза: — Аз като че ли трябва вече да тръгвам. Благодаря за чая и сладките.

— Как така ще тръгваш? — плесна с ръце Ирина Хенриховна. — Ами тортата? Ще е готова само след петнадесет минути!

— Да, Денис, добрите хора не се отнасят така помежду си — подкрепи жена си Турецки. — Остани поне още половин час.

— Не мога — каза Грязнов и положи длан върху гърдите си. — Наистина не мога. Очертава се нов клиент. Трябва да проведа съвещание.

Вече в антрето, докато се сбогуваше с домакините, Денис каза:

— Александър Борисович, нали ще ми се обадиш, когато хванеш Флин?

Турецки се закле да позвъни и Денис си тръгна дълбоко недоволен от себе си, от Турецки, а и от Ирина Хенриховна, която му попречи да наложи своята линия.