Фридрих Незнански
Платинената карта (46)

2.

Програмите, които Джон създаваше само за себе си, бяха съвършени. Той направи една програма, която пишеше музика — всякаква: популярна, класическа — с няколко зададени параметъра, а след това записваше върху музиката гласове. Програмата сама подбираше текстовете на композициите — тя ги вземаше от база данни на световната литература, а самата база Джон събираше троха по троха в продължение на четири месеца.

Нищо не можеше да се каже, това бе една съвършена програма. Джон я унищожи, когато разбра, че ако програмата види бял свят, композирането на музика няма да има никакъв смисъл. От това човечеството щеше да загуби много, а Джон Уотсън нямаше да получи нищо.

Джон дълго мисли върху това. Нима само един-единствен човек може дотолкова да промени света? И главното бе, че за това не бяха необходими почти никакви усилия. Тази мисъл и изплаши, и развесели Джон. За пръв път в живота му се бяха проявили месиански наклонности, за които той по-рано не бе подозирал.

Веднъж Джон седеше в офиса и от нямане какво да прави зареди в компютъра игра, която сам беше измислил и върху която бе работил през последните няколко месеца. Играта се наричаше „Анархия“. Главни действащи лица в нея бяха убийци, изнасилвачи, маниаци, извратени типове, крадци и проститутки. Играещият сам можеше да избере какъв иска да бъде. Смисълът на играта беше за минимално време да се нанесат колкото може повече вреди на обществото. Дали чрез масови убийства или чрез грандиозни афери, или просто с помощта на малък държавен преврат, който след това се превръщаше в грандиозен пожар, изгарящ съвременната цивилизация.

Увлечен от играта, Джон не забеляза, че шефът му е спрял до него. Той не знаеше откога шефът е зад гърба му, наблюдавайки действието, което се развиваше на екрана.

— Забавно нещо — избоботи шефът.

Джон трепна и набързо затвори играта.

— Сам ли я измисли? — попита шефът.

— Да — кимна Джон.

— Хм… Интересно. А защо? Нали разбираш, че не можем да пуснем на пазара подобна игра?

— Да, знам — каза Джон.

— Тогава защо си я направил? Играта е сложна, употребил си много време и сили. Не ти ли беше жал да ги губиш за такава глупотевина?

— Направих играта в свободното си време — каза Джон.

— Толкова по-зле за тебе.

Известно време мълчаха. След това шефът каза:

— Странен тип си ти, Джони. Нима ти доставяше удоволствие да осакатяваш и убиваш ония ученички?

(В днешната игра Джон си бе избрал ролята на маниак-касапин.)

— Шефе, това е само игра — сви рамене Джон. — Тук нищо не става наистина.

— Не е истинско, казваш? Маниаците в истинския живот също мислят точно така. На тях също им се струва, че проливат неистинска кръв. Струва им се, че всичко, което правят, е само игра.

— Мистър Бигъл, но аз…

— Млъкни! Самият аз имам две дъщери. И ще изтръгна краката на всеки, който се осмели да ги докосне. Чу ли ме, Джони?

— Да, шефе, чух ви.

— Е, след като си ме чул, то изтрий тази мръсотия! Веднага!

Джони я изтри.

— Сега е добре — каза шефът, внимателно наблюдавайки действията на Джон. — Ако те хвана още веднъж, ще те изхвърля на улицата със собствените си ръце.

— Разбрах — кимна Джон.

Шефът се обърна и се отправи към вратата, сърдито мърморейки нещо под нос. „Скапан извратеняк“ — дочу Джон.

На другия ден Джон бе уволнен.

Два дни Джон лежа на дивана, втренчен в тавана. Не ядеше почти нищо, само пушеше и размишляваше за случилото се с него, както и за странното устройство на този свят. На третия ден Джон реши — стига толкова! Стига! Стига е подскачал под свирката на всякакви идиоти! След като него, човекът, който нито веднъж не бе закъснял за работа, нито веднъж не бе забатачил някоя от поръчаните му задачи, го изхвърлиха от работа с ритник в задника, той има пълното право да се чувства с развързани ръце.

След като другите се държат скотски с Джон, той също нямаше намерение да се церемони с тях.

Джон стана от дивана, изми се, избръсна се, облече най-хубавия си костюм и отиде на ресторант. В ресторанта поръча най-скъпите деликатеси. След като изяде всичко, поръча бутилка френско вино, която струваше сто и петдесет долара. На масата той изпи само една чаша, останалото вино допи на улицата — направо от бутилката.

Изхвърли празната бутилка в кофата за боклук и се огледа. Животът му се стори чудесен! За пръв път през живота си той бе свободен.

Вечерта Джон седна пред компютъра. Да влезе в базата данни на фирмата, която се отнесе толкова зле с него, за него не беше никак трудно. Около един часа през нощта Джон свали новите разработки и ги препрати на главните конкуренти на фирмата. След това си легна да спи в прекрасно разположение на духа.

Сутринта на вратата на Джон се позвъни.

Джон отвори облечен единствено с гащетата си. Беше сънлив, при това поради махмурлука съобразяваше бавно, иначе непременно щеше да погледне през шпионката. Но той не погледна.

Първият удар просна Джон на пода. След като се съвзе, той видя надвесеното над себе си тлъсто лице на своя шеф.

— Как е, приятелче, добре ли се позабавлява? Решил си да отмъщаваш, а?

— Не разбирам за какво говорите — отвърна Джон.

— Ах, не разбираш! — Шефът хищно се засмя. — Нищо, сега ще разбереш. Сега ще ти разяснят всичко. — Той се изправи и погледна якия бияч, който стоеше зад гърба му. — Майкъл, проветри мозъка на това кутре.

Биячът се наведе над Джон, сграбчи го и с един замах го изправи на крака.

— Доста си навредил на мистър Бигъл — каза биячът. — Това не е хубаво. Знаеш ли защо?

— Защо? — тъпо попита Джон.

— Защото заради теб мистър Бигъл изгуби много пари. И сега ще трябва да му ги върнеш.

— Но аз… не разбирам за какво става дума — мрънкаше Джон.

— Е, малкият, сам си го изпроси.

Биячът го млати дълго и бавно. Биеше опитно, притискайки го до стената, за да стои изправен. След това извади от джоба си бутилка с минерална вода и я изля върху главата на Джон.

— Освежи ли се?

— Да — изфъфли Джон с разбита уста.

— Прекрасно. Сега слушай и запомняй: ако до две седмици не донесеш на мистър Бигъл петдесет хиляди, лично аз ще ти изчовъркам очите. А след това ще ти счупя врата. Разбра ли ме?

— Разбрах. Но аз… аз не мога да намеря толкова пари.

Дангалакът се усмихна.

— Ако искаш да живееш — ще ги намериш. — Той погледна към шефа. — Мистър Бигъл, малкият май всичко разбра. Разкайва се и моли за прошка.

— Предай му, че му прощавам — каза шефът, гледайки с отвращение окървавеното лице на Джон.

— Мистър Бигъл ти прощава — каза биячът. — Така че можеш да дишаш спокойно, няма да отидеш в ада. Но помни: след две седмици идвам за парите. И не дай боже да избягаш.

След като свърши с Джон, биячът започна да рови нещата му. В най-горното чекмедже на бюрото той намери кутия от пури, в която Джон пазеше всички свои спестявания — десет хиляди лири. Дангалакът даде парите на мистър Бигъл.

— Жалки грошове — недоволно каза мистър Бигъл, прибра парите в джоба си, след което се обърна и излезе от апартамента.

— Да, момко, не ти завиждам. Добре, довиждане след две седмици. И си оправи къщата, живееш като свиня.

Биячът се обърна и последва шефа си.

Оставайки насаме, Джон заключи вратата, след това отиде в банята и се изми със студена вода. От огледалото го гледаше чуждо лице — подпухнало, със счупен нос и разкъсана устна. Джони изплакна устата си със студена вода, след това внимателно опипа зъбите си с език — един липсваше.

— Мръсници — яростно изсъска Джон и веднага се намръщи от болката, която прониза устата и бузата му.

Два дни той въобще не излезе на улицата, налагайки лицето си с ледени компреси. Измъкна се навън едва когато хранителните му продукти свършиха. Минувачите се дърпаха встрани като от чумав. А близо до магазина го спря полицай и докато разглеждаше подозрително лицето му, го попита дали всичко с него е наред.

— Добре съм — отвърна Джон. — Катастрофирах. Преди три дена. Сега ми е вече по-добре.

Джон кимна на полицая и влезе в магазина.

Накупи пълен пакет с храна. Прибра се вкъщи, свари си овесени ядки с плодове. Похапна. След това изпи чаша много силно кафе и седна да работи.

Първата нощ седя до шест сутринта. Целия следващ ден проспа като мъртъв. Събуждайки се в пет вечерта, Джон обилно яде, изпи две чаши кафе и отново седна пред компютъра.

След пет дни грижлива работа Джон разби първата си банка. Приходът възлезе на шестдесет и пет хиляди лири. Нужни му бяха още няколко дни, за да ги превърне в брой.