Фридрих Незнански
Платинената карта (4)

2.

Следващият ден, за разлика от предишния, се оказа облачен и ветровит. Слънцето почти не се показваше иззад тъмните, космати облаци. Малко преди обяд започна да ръми ситен гаден дъждец, който така и не успя да се превърне в порой.

Преводачът Никита Андреевич Сергеев се беше сгърбил под бодливия поглед на Турецки. Интериорът в кабинета на следователя от прокуратурата явно му действаше потискащо. От време на време той допираше длан до лицето си — върху скулата на преводача личеше доста голям синкав оток. Турецки наблюдаваше движенията му с иронична насмешка. Сергеев реагираше с мрачни гримаси.

— Все пак вие не за първи път работите с Плат? — попита Турецки след един подобен жест.

Преводачът сви рамене.

— Бях негов преводач и при предишното му идване в Москва.

Турецки се облегна назад върху стола и замислено склони глава.

— Никита Андреевич, мога ли да знам какво точно сте празнували заедно?

— Нищо — мрачно отвърна преводачът. — Просто вечеряхме.

— Винаги ли вечеряте с клиентите си?

— Не.

Александър Борисович кимна, сякаш Сергеев бе потвърдил някакви негови подозрения.

— Плат никога по-рано не ви е канил в ресторант, нали? — сухо попита Турецки.

Преводачът се намръщи. Беше явно, че този разговор не му доставя никакво удоволствие.

— Не. С изключение на светските купони, по време на които ми се е налагало да превеждам.

— Какво се случи този път?

— Не знам — отвърна Сергеев.

Турецки отвори горното чекмедже на бюрото си, извади от него смачкан чек и го сложи върху плота.

— Бодигардовете на Плат споделиха, че сте разговаряли с него за някакви пари — каза Турецки. — Дали не е ставало дума за тези?

Сергеев погледна накриво чека и преглътна — острата адамова ябълка подскочи нервно върху шията му.

— Добре — с усилие произнесе той. — Добре де, всичко ще ви разкажа. Мистър Плат ми подари този чек. Оплаках му се, че не ми дават банков заем, и той ми подписа чека.

— Просто така — взе и го подписа? — усмихна се Турецки.

Преводачът нервно се намръщи.

— Казвам ви истината — промълви той. — Не съм го молил за тези пари. Мистър Плат обичаше да се прави на Багдадския халиф. Беше му приятно да се усеща благодетел. Всеки със слабостите си — не мога да го осъждам за това. Но честна дума, наистина не съм го молил за тези пари. Казах му, че няма да успея да ги върна бързо, но той само пренебрежително махна с ръка. Каза, че това ще е подарък за рождения ми ден.

— Хм… Доста великодушно. А кога е рожденият ви ден?

— Не е скоро.

Сергеев улови недоверчивия поглед на следователя и искрено се възмути.

— Не ме гледайте така! Кълна се в Бога, това е самата истина! Той подписа чека и след това предложи да отпразнуваме събитието в ресторант. Не знам защо настояваше толкова. Вероятно е бил в добро настроение и му е трябвал човек, с когото да го сподели. Никога ли не ви се е случвало нещо подобно?

— Защо не, случвало ми се е. Разбира се, не съм имал възможност да хвърлям наляво и надясно хиляди долари, но аз все пак не съм милиардер.

— Вие не ми вярвате — наскърбено отвърна Сергеев. — Но не сте прав.

Всъщност Турецки вярваше на преводача. По време на дългите години работа в прокуратурата се бе научил да разбира добре хората. Понякога само един поглед му стигаше, за да определи кой стои срещу него — честен труженик или човек, който е направил сделка със собствената си съвест. Някои го наричаха интуиция. Александър Борисович го възприемаше като обичайната професионална проницателност.

Турецки внимателно се вгледа в лицето на Сергеев.

— Значи рибата ви поднесе самият главен готвач?

— Да.

— Опишете ми го.

Лицето на преводача изразяваше висша степен на недоволство.

— Вече разказах на оперативния работник от МУР^[1] — рязко отвърна той.

— Сега го разкажете и на мен.

Сергеев сви рамене.

— Няма кой знае какво за разказване. Плат поръча на келнера и докато приготвяха ястието, той ни донесе сок и бира. След това готвачът дойде с рибата и се съсипа от любезности. Заяви, че рибата е подарък от заведението.

— Поради какви заслуги? — попита Турецки.

— И Плат запита същото. А оня му каза: заради това, че вие сте един от нашите най-добри постоянни клиенти.

— И как го възприе Плат?

— Донякъде се впрегна. Каза, че не е свикнал да получава подаръци. Спомена нещо за руското „даром“ и… По дяволите, защо не попитате за всичко това самия готвач?

— Ще го разпитаме… Когато го намерим.

От учудване очите на Сергеев се окръглиха.

— Да не би да е изчезнал?

— Точно така. В неизвестна посока. Веднага след смъртта на Плат.

Високото бледо чело на преводача се изпоти.

— Мамка му… Значи все пак са го отровили. Би могло и аз да съм на неговото място.

— В какъв смисъл?

— Ами ако този гаден готвач беше сбъркал чиниите?

— Все пак не е сгрешил — с лека насмешка отбеляза Турецки. — Ще ми кажете ли за какво си говорехте с Плат?

— Нищо важно. Той държа реч за руския език. За това колко е красив и изразителен. Спомена Томас Ман.

— Само толкова ли?

— Само това.

— Нищо ли не спомена за опасността, която го заплашва?

Сергеев се замисли, след това сви рамене.

— Като че ли не. Напротив, беше в прекрасно настроение. И се нахвърли върху рибата така, като че ли не беше ял от три дни. Разбира се, отначало се учуди, че готвачът му прави подарък; пусна шегичка по повод на това, че вероятно рибата не е прясна, но след това я опита и остана доволен.

Сергеев поразмисли още малко и приключи:

— Това е всичко, което знам. Нямам какво повече да добавя.

Разговорът продължи още пет минути, след което Турецки удовлетворено кимна и посегна към писалката си, за да подпише пропуска.

— Трябва ли да се върна в ареста? — потиснато попита Сергеев.

Турецки с размах подписа пропуска.

— Нямаме причини да ви задържаме, Никита Андреевич. Постарайте се през следващите две седмици да не напускате Москва. Възможно е отново да ни потрябвате.

— В качеството на свидетел? — предпазливо попита Сергеев.

— Ако всичко, казано от вас, се потвърди — да.

Сергеев се смути.

— А какво ще стане с… чека? — леко изчервен, попита той.

— Ще си го вземете, но не преди да завърши следствието. Ще ви се наложи здравата да се поизмъчите, докато го превърнете в наличност. — Турецки подаде пропуска на преводача. — Лек път. И занапред бъдете внимателен, когато ядете риба с милиардери.

— Никога повече няма да вкуся риба — мрачно обеща Сергеев.