Фридрих Незнански
Платинената карта (36)

1.

Когато преди месец мистър Лайъм Плат пристигна в Москва, не си представяше, че идва в Русия за последен път, както и че никога повече няма да му се наложи да пътува за някъде.

В оня слънчев ден той бе настроен напълно оптимистично и беше изпълнен с надежди и страсти. Мистър Плат обичаше живота във всички негови прояви. Той обожаваше вкусната храна, добрите коли и красивите жени. Беше богат, приказно богат, но никога не се перчеше с богатството си, защото разбираше, че парите идват и си отиват, а човекът остава. И според това доколко правилно и истински е изживял живота си, ще му отсъдят участта в задоблачните висини след неговата смърт.

Не би могло да се каже, че мистър Плат бе религиозен. Не. Но като бизнесмен, а по определение това означаваше предвидлив и внимателен, той напълно допускаше съществуването на отвъден живот и беше надеждно застрахован за подобен случай. Изхождайки в голяма степен от такива опасения, мистър Плат бе възприел девиза: „Ако ти е провървяло и си станал богат — помогни на онзи, който е беден и нещастен.“

С леки изключения мистър Плат постъпваше точно така.

Мистър Плат бе голям филантроп. При това си идване в Москва той докара няколко картини на руски и чуждестранни художници, купени от него на търгове извън Русия. Мистър Плат имаше намерение да ги дари на Третяковската галерия и музея „Пушкин“.

Представителите на духовния елит на Русия, зарадвани от подобен обрат на нещата, устроиха галавечеря в един от най-добрите ресторанти на Москва. Мистър Плат дойде на вечерята, но се държа скромно и с голямо достойнство. Той отговаряше на всичките благодарности с донякъде смутена усмивка, повтаряйки в разни вариации една и съща фраза: „Това е мой дълг, господа. Дългът на един порядъчен човек и гражданин на света.“

Публиката реагираше на неговите скромни реплики с бурни аплодисменти. В края на вечерта малко момиченце с бяла рокличка се приближи до мистър Плат и му поднесе рисунка, направена с туш върху картон. Рисунката представляваше тревна ливада, слънце и бял кон, който пасеше на ливадата.

— Аз го нарисувах — каза момиченцето. — Подарявам ви го.

Мистър Плат бе трогнат. Той вдигна момиченцето и веднага притвори очи от блясъка на десетките фотоапарати. Журналистите не биха могли да пропуснат толкова мелодраматична сцена.

Мистър Плат се върна в хотела уморен, но щастлив.

Покрай филантропичните си мисии мистър Плат искаше да уреди и нещата около своя фонд в Русия. До него бяха стигнали слухове (подкрепени от крещящи факти), че фондът, основан за финансиране на проекти на руски учени, кротко се разграбва от руските му ръководители.

Мистър Плат не би могъл да допусне това.

Въпреки всичките си положителни качества той беше решителен, а понякога и безжалостен управител. До неотдавна всички световни вестници се скъсваха да пишат за това, че Плат е поел отговорността за падането на американския долар. А преди два месеца в интервю пред една от телевизиите Плат заяви, че вече играе за понижаването на руската рубла.

Той отдавна имаше световната слава, че е „грабителят на национални банки“. Такава известност му донесе атаката срещу английската лира, която той предприе преди десет години. Тази атака бе дотолкова успешна, че Великобритания бе принудена да напусне европейската валутна система. Господин Плат се сдоби с милиардни приходи и заповед за арест на територията на Великобритания. Тогава той избра „късата доларова позиция“, тоест реши да продава американска валута, купувайки не само евро, но също така канадски, новозеландски и австралийски долари, както и злато.

Обаче славата на филантроп изместваше всеки от финансовите подвизи на мистър Плат и той изпитваше скрито удовлетворение от това.

Лайъм Плат се настани в един от най-добрите московски хотели. Прозорците на хотела гледаха към Москва-река. Плат обичаше реките. Той често цитираше на руски стиховете на един руски поет, лауреат на Нобелова премия. А стиховете бяха следните:

Какво обичаш повече от всичко на света? Улиците и реките — най-дългото през нашия живот. При това мистър Плат замислено се усмихваше и тъжно въздишаше, показвайки, че тези редове са свързани с извънредно топли интимни спомени.

След банкета мистър Плат прекара нощта много приятно. Той взе гореща вана, след това се разходи гол из апартамента (наричаше това „да вкусиш въздуха“), след това известно време медитира, седейки върху леглото в поза „лотос“, после си легна и спа до сутринта със здравия сън на младенец — без пробуждане и сънища.

Утрото започна с многобройни обаждания по телефона, които секретарят на мистър Плат бе подбрал. Секретарят имаше строго нареждане — да пренасочва към шефа само важните обаждания. Но почти всички те бяха свързани с бизнес или изкуство и така или иначе бяха извънредно важни за мистър Плат.

Плат бе особено заинтересован от едно от обажданията. Беше някой си Акишин. Бил директор в холдинга „Информинвест“. Блокиращият пакет акции на холдинга принадлежеше на мистър Плат. Акишин говореше трескаво и непоследователно, но мистър Плат разбра две важни неща: в холдинга се извършват някакви безобразия, поради които той, мистър Плат, би могъл да изгуби доста пари.

— Окей — каза мистър Плат. — Разбрах ви. Можем да се видим още днес, някъде към… — Плат прехвърли наум предстоящите си ангажименти и завърши: — В единадесет. При мен, в хотела. Ще ви бъде ли удобно?

— Напълно — отговори Акишин.

— Единственото, за което ви моля, е да не закъснявате — предупреди го Плат. — Днес имам да върша много неща.

Акишин се зарече да не закъснява и мистър Плат затвори телефона.