Фридрих Незнански
Платинената карта (34)

8.

Разговорът на Филя Агеев с Артур не беше чак толкова продължителен и изразителен, колкото оня между Голованов и Максимович. Той просто привика блондина встрани и му каза:

— Артур, аз съм от агенция „Глория“. Чували ли сте за нея?

— Моля да ме извините, но не — отговори Акишин.

Той се обърна, за да си тръгне, но Филя го хвана за лакътя и само с едно леко движение го извърна към себе си. Артур изглеждаше учуден, не беше очаквал такава сила от ниския и слабоват младеж.

— Виж какво, приятелче, ако се правиш на глупак, ще си измъкна колана и ще ти нашибам задника — спокойно изрече Филя. — А ако и това ти се стори малко, ще взема да си поговоря с тебе по мъжки.

— Не разбирам какво искате от мен! — отвърна Артур, гневно повишавайки глас.

— Търсим сестра ти — каза Филя. — Ако не ти пука за нея, можеш да се разкараш. Но веднага трябва да те предупредя — няма да е точка в твоя полза.

— Що за точка? — недоволно измрънка Артур. — И защо ме заплашвате? Ако търсите сестра ми — търсете я колкото си щете. Аз какво общо имам?

Филя се подсмихна.

— Точно за това искам да си поговорим. Я да идем да пием по едно кафе.

Артур се намръщи и изгледа Филя изпод белезникавите си вежди.

— Никъде не тръгвам с вас — каза той. — Ако още веднъж ме докоснете, ще повикам милиция.

На Филя вече му омръзна празният брътвеж, затова премина към крути мерки.

— Викай ги — късо и строго каза Филя, след това хвана Артур за китката и като го стисна със силните си, тренирани пръсти, повлече блондинчето към кафето.

В кафето Филя също действаше направо. Той просто сложи върху масата диктофона, връчи на Артур слушалките и натисна бутона за пускане на записа.

На Артур му беше достатъчно да послуша само няколко минути, за да престане да се опъва и да заговори.

— Мръсник — късо и злобно изрече Артур. Погледна страхливо Филя и добави: — Нямам предвид вас, а Максимович. Никога не съм мислил, че той може да се издъни. Как го направихте? Опряхте му пистолет в челото?

— Какво говорите — усмихна се широко Филя. — На нас не ни трябват пистолети. Главното оръжие на детектива е учтивостта. Просто възпитано го помолихме и той ни разказа всичко.

— Гадина — процеди през зъби Артур. — Ако знаете всичко, тогава аз за какво ви трябвам?

Филя се облегна назад и присмехулно погледна Артур.

— Разсъжденията ви са твърде забавни — каза той. — Ако досега не ви е станало ясно — вие сте престъпник. И престъплението се нарича мошеничество, за което се полага съответната присъда. Без да се взема предвид отвличането на момичето.

— Никой не е отвличал Верочка — възрази Артур. — Тя сама се съгласи да отиде, така че няма да ми лепнете и това. А що се отнася до всичко останало… — Артур се наведе към Филя и сниши гласа си. — Ако искахте да ме арестувате, щяхте веднага да го направите. И след като все още съм на свобода, това означава, че искате нещо от мен. Остава да разберем какво точно.

Филя мълчеше.

— Пари? — предположи Артур. Но се вгледа в лицето на Филя и поклати глава. — Не, пари няма да вземете. Какво тогава?

— Баща ви е отвлечен — каза Филя. — Бих искал да знам имате ли нещо общо и с това?

Бледото лице на Артур се сгърчи в тик.

— Вие предполагате, че съм намесен? — попита той.

— А не е ли така?

Артур поклати глава.

— Не. Не съм чак толкова подъл, за да участвам в отвличането на собствения си баща.

— Обаче вашите принципи не ви попречиха да отвлечете собствената си сестра — отбеляза Филя.

— Не беше отвличане — порозовяха леко бузите на Артур. — Това беше шегичка! Наистина нищо повече от закачка!

— Стига толкова — намръщи се Филя. — Не ви ли се струва, че разговорът ни е някак си… глуповат? Помислете си — все пак става дума за баща ви! Струва ми се, че той не ви е направил нищо лошо, нали?

— Баща ми? — Артур тихо се изсмя. — А вие откъде знаете, че е така?

— Кое?

— Откъде знаете, че Сергей Михайлович Акишин е мой баща? Да не би да сте правили ДНК анализ?

Филя смутено млъкна, без да знае какво да каже.

— Мълчите — със сарказъм в гласа констатира Артур. — И по-добре си мълчете, след като не знаете! Майка ми е курва. Да, курва. Учудвате се, че така говоря за собствената си майка? Ако бяхте поживели в подобна лудница, нямаше да се чудите. Сигурен съм, че моето маменце не може да преброи с колко мъже е спала в досегашния си живот. Между другото изобщо няма да се учудя, ако баща ми са го отвлекли с нейна помощ. Някой от поредните й любовници е поискал да се избави от конкурента си и маминка се е включила в играта. — Артур прекара длан по лицето си, сякаш отстранявайки невидима паяжина. Погледна Филя и злобно се усмихна: — Какво ме гледате така? И откъде можете да знаете какво точно чувствам? Или смятате, че въобще нищо не ме вълнува, както ония животни.

— Кои животни? — тихо попита Филя.

В сините очи на Артур заблестяха бели мълнии.

— Например Грув! — с необичайна ярост в гласа каза той. — Той ме ненавижда. Мисли, че съм боклук някакъв. Сигурен е, че в мен няма нищо човешко. Изобщо не ме възприема нормално.

— Той ли ви го каза? — попита Филя.

Артур уморено сведе глава. Опипа с пръсти висулките по покривката на масата, погледна Филя и мрачно се усмихна.

— Казал, рекъл… Той поне си го каза, докато останалите… Мислите ли, че и Максимович не е убеден в това? Сигурни са! Всички се отнасят към мен точно по този начин.

— А не сте ли прекалено мнителен? — тихо попита Филя.

— Мнителен? Как ли не! Знаете ли как ме наричат момчетата в университетската ми група? Не? Наци — за тях съм такъв! А освен това и „Хитлерюгенд“! И всичко това — зад гърба ми. Никой не харесва мутрата ми. Всички си мислят, че аз не съм човек, а някакъв звяр, само че не го казват на глас. Грув поне не го крие.

— Мисля, че прекалявате — отбеляза Филя.

Артур нетърпеливо потрепна с ъгълчето на устните си.

— Глупости! Нищо не преувеличавам! Всичките ме ненавиждат. Просто не знаят в какъв свинарник ми се налага да живея.

— Да, но… — започна Филя, но Артур не му позволи да довърши.

— Накратко, ако искате да ме арестувате — арестувайте ме — каза той с равнодушен глас. — Ако ли не — махайте се по дяволите. Ако искате да намерите баща ми, съветвам ви по-внимателно да проследите майка ми. А сега ме извинете, трябва да тръгвам.

Той стана от масата, обърна се и тръгна към изхода.

Филя внимателно погледна отдалечаващия се Артур, но не го спря.