Фридрих Незнански
Платинената карта (31)

5.

Денят беше страхотно горещ.

Грув, Артур и Максимович бяха седнали в кухнята на апартамента на Максимович и пиеха студена „Будвайзер“, замезвайки с прясно осолена рибка.

— Видях сестра ти — каза Грув, режейки кетата с малко остро ножче. — Няма вид мозъчето й да работи добре. Обикновено главите на мацета с такива крака и цици са безнадеждно празни.

— Я по-полека — предупредително изрече Артур. — Все пак става дума за сестра ми.

— Е, и какво? — сви рамене Грув. — Да не съм казал нещо обидно за нея? Точно обратното. Тя си е страхотна мацка. Да се мъдри на корицата на някое списание или да снима филми в Холивуд. Но такива куклички не бива да бъдат допускани близо до каквато и да било техника.

— Не си прав — възрази Максимович. — Вера е умно момиче. Тя е лауреат на конкурс за програмисти…

— Престани… — намръщено махна Грув с ръка. — Знам с коя част от тялото си е спечелила това лауреатство.

— Какво каза! — с леден глас изрече Артур и заплашително се надигна от масата. — Я повтори!

— Ще го повторя — равнодушно отговори Грув.

— Повтори де, повтори! — настояваше Артур.

Максимович сложи ръка на рамото му и каза:

— Успокой се, Артур. А ти, Грув, престани да го дразниш.

— Само се пошегувах — сви рамене Грув и отпи голяма глътка бира.

— С таквиз шегички — оставаш без зъбички! — каза Артур.

— Добре де, не се горещи чак толкова. — Максимович натисна с ръка рамото му и го върна на стола. — Нали си го знаеш Грув. Вечно дрънка някакви глупотевини. Чеше си езика.

— По-полека — каза Грув, отрязвайки си парченце кета. — Между другото, аз все още съм тука.

— Хайде стига толкова — с началнически глас нареди Максимович. — Не сме се събрали, за да се млатим по муцуните. Артур предложи идея, която трябва да обсъдим. Та значи, Артур, ти би искал да вкараме в нещата твоята сестра?

— Не само че искам, но настоявам — отговори Артур. — Ще е по-добре, отколкото да търсим някой външен. Добрите спецове са малко и всички вече са се уредили.

— А Вера?

— Верочка е бяла врана — каза Артур. — Дъщеричката на тате. Той не й дава да мръдне и на крачка от него. Като цяло тя все още е съвсем дете.

— Ега ти детето! — ухили се Грув. — С такава муцка на нейните години вече правят милиони.

Артур поклати глава.

— Тя не е такава. Не я интересува нищо друго, освен компа. Страшна фанатичка е.

— И ние можем да я използваме — отбеляза Максимович.

Артур кимна.

— Точно за това говоря.

— Ако тя е наистина толкова гениална, както твърдите, нямам нищо против — обади се Грув. — За мен работата е по-важна от предразсъдъците.

— Ето това вече не е детски глас, а глас на мъж — поощри го Максимович.

Той допи на един дъх бирата си, бръкна в хладилника и извади още една бутилка.

— И за мен — каза Артур.

— Бебешки айран — присмя му се Грув.

— Мамка му! — кресна Артур, скачайки от стола и замахвайки към Грув с празната бутилка. — Сега ще му смачкам тиквата на тоя гад!

— Няма да успееш — мрачно каза Грув. Чу се щракане и от стиснатия му юмрук изскочи дълго и тънко острие на нож.

— Я се укротете! — строго каза Максимович. Той изтръгна бутилката от Артур и я хвърли в кофата за боклук. — А ти скрий ножа! — заповяда на Грув.

Грув недоволно сбръчка лице, но сгъна ножа и го прибра в джоба си.

— Така вече може — каза Максимович. — Единият с нож, другият с бутилка. Детска градина!

— Той започна първи — каза Артур.

— Аз? — престорено се учуди Грув. — Аз само си седях и не съм закачал никого. Струва ми се, че май ти искаше да ми смачкаш тиквата.

— И ще я смачкам, ако още само веднъж се опиташ да ме дразниш!

— Притрябвало ми е да те дразня. Не ме оставяш да си пия бирата.

Грув направи обидена физиономия, вдигна бутилката и демонстративно отпи от нея.

— Накратко казано, момчета… — Максимович мрачно ги огледа. — Ако вече сме си омръзнали до смърт, давайте да се пръснем и толкова.

— Аз искам да работя — каза Артур. — Но той да си прехапе езика.

— Какво — аз нищо — сви рамене Грув. — Нямаше да го намушкам. Да не съм враг на себе си? Нали щяха да ме вкарат в затвора заради това?

— Хубаво е, че го разбираш — каза Максимович. — Общо взето, това е, колеги: от днес нататък повече никакви скандали. Ако искате да изпуснете парата — вървете във фитнес залата. Или се запишете в отбора по бокс. Но докато сме заедно, ще работим. Става ли?

— Става — добродушно кимна Грув.

— Става — недоволно се обади Артур.

— Прекрасно. Продължаваме обсъждането. И тъй, трябва ни Вера. Но как ще я убедим? Да й предложим процент от печалбата или определена сума?

— Тук парите няма да минат — възрази Артур. — Нали ви казах: тя е особен човек. Трябва да се действа по друг начин.

— По друг — усмихна се Грув. — Ще ни кажеш ли по какъв?

Артур се замисли.

— Трябва да я заинтригуваме с нашата работа. Тя не се интересува от пари, така че ще плюе на тях. Но знам какво да направя, за да й станат интересни… Между другото, Андрей, ти така и не ми даде бира.

Максимович мълчаливо извади една бутилка от хладилника, отвори я и му я подаде. Артур отпи от бирата и каза:

— Вера има гадже. Пълно нищожество, но тя е луда по него.

— И какво от това? — попита Максимович.

— Ами това, че ако някой отвлече това момченце и после поиска от Вера пари за откуп, тя ще направи всичко, за да ги намери.

— Доста налудничаво — намръщи се Максимович. — Наистина ли си мислиш, че тя ще се съгласи да работи за някой си заради някакво момче? Нали сам каза, че мисли само за компютъра си.

— Точно така — кимна Артур. — Но самата тя не е наясно с това. Струва й се, че обича този загубеняк. Разбираш ли, тя има принципи и съвест. Възпитана е в духа на руската класика, докато истинския живот не е и помирисвала. Мисли си, че в живота всичко трябва да се прави както в книжките. Ще се възползваме от това, за да я привлечем към нашата работа.

Артур млъкна и се зае с бирата, поглеждайки към колегите си. Максимович се обърна към Грув:

— Е, Грув, как ти се струва всичко това?

— Шантаво, но убедително — отвърна той. — Само че кой ще отвлече този… как се казва… Между другото, какво е името му?

— Стасик Тоцки — отговори Артур.

— Точно така — каза Грув. — И кой ще отвлече този Стасик? Да не би ние с Андрей?

— Дори и да го отвлечем, ще се вдигне шумотевица — забеляза Максимович. — А това няма да е за добро.

— Който се страхува — не пие шампанско! — заяви Артур с възбудено блестящи очи. — При това никой не се кани да го отвлича истински.

— Как така? — учуди се Максимович.

— Що за отвличане е нещо, което няма да бъде отвличане? — усмихна се Грув. — Мътиш ги някакви, Артурчик.

— Мътя ги, казваш? Сега ще ги избистря. Накъсо, далаверата е такава, момчета. Казваме на Вера, че Тоцки е отвлечен и че искат откуп за него. А за да изкараме парите наведнъж, тя трябва да помогне на похитителите да инсталират една система с кодово название „Платинена карта“. След като работата бъде свършена, тя ще си гепи своя дял и Стасик ще бъде освободен.

— И тя ще се хване на такава бродерия? — недоверчиво се усмихна Грув.

— Казвам ви — сестричката ми се е боднала в пушилката. Ще повярва на всякакъв блъф.

— Вероятно знаеш и как ще бъде организирано всичко това? — втренчи се Грув в Артур.

— Знам — кимна той. — Мога да имитирам гласа на Тоцки.

Грув и Максимович учудено се вгледаха в Артур.

— Какво значи това — мога? Да не би да си пародист?

— Не е задължително да си пародист. Гласът му е басов и леко заеква. Ако при това добавим в слушалката и малко смущения, въобще няма да се усъмни.

— Що не покажеш нещо?

Андрей се изду и произнесе с нисък гръден глас:

— В-вера, здравей… Аз съм С-стас. К-как си?

— Стига бе! — усмихна се Грув. — Акишин, сцената те зове. Ще замениш Максим Галкин.

Артур самодоволно се усмихна.

— Това са дреболии. Само ако можеше да ме видиш как шия гоблени.

Приятелите му се разкискаха.

— Е, добре — направи равносметката Максимович. — Планът не е лош. Значи ти се обаждаш на Вера и с гласа на Стасик й казваш, че са те отвлекли и искат откуп. След това аз вземам слушалката и казвам на Вера, че би могла да помогне на приятеля си, ако поиска. Или с пари, или с мозък. Понеже няма пари, ще се съгласи да участва с мозъка си. Ако сестра ти наистина е толкова лековерна, както ти я описваш.

— Тя е още по-лековерна — каза Артур. — Само че аз ще съм зад кадър. Ясно ви е, момчета, че не бива да се разкривам. Все пак сме едно семейство.

— Има още един нюанс — обади се Грув. — Вера не би могла да работи вкъщи. При това ще трябва постоянно да я контролираме.

— И това не е проблем — заяви Артур. — Ще имитираме отвличането на Вера.

— Ти си откачил на тема отвличания — недоволно каза Грув.

— Ако имаш по-добра идея, що не я предложиш — разбесня се Артур. — Какво млъкна? Няма? Тогава си кихай в кърпичката. — Артур се извърна към Максимович. — Дъртият не обича да го юркат, той предпочита кротките преговори. Ще се помотаме малко, след това Верочка ще се върне вкъщи и всичко ще се покрие. А относно маминка… — Артур студено се усмихна. — Това вече зависи от тебе.

— За какво намекваш? — донякъде смутен попита Максимович.

— Стига, Андрей — спокойно отвърна Артур. — Знам, че се виждате с маминка.

— Аз също — потвърди Грув.

— Това си е ваша лична работа, в която не искам да се намесвам — продължи Артур. — Но твоята връзка с маминка може да се окаже полезна за нашата операция.

— Ама че си копелдак, Артурчик — насмешливо каза Грув. — Сестричката ти може и да има прекалено много морални принципи, но май при тебе те съвсем отсъстват.

— Голяма работа — сви рамене Артур. — Като че ли ти ги имаш. Ти и когато спиш, сънуваш как да спечелиш колкото може повече. Даже и твоето татенце си надскочил.

— Какво? — навъси се Грув.

— Нищо — мрачно отвърна Артур.

— Тогава не дрънкай много-много за баща ми.

— Ама, разбира се — сви рамене Артур. — Само не ми се прави на правоверен.

— По-кротко, момчета, по-кротко — раздели противниците Максимович. — Аз ще се разбера с Татяна Олеговна. Ще знае всичко и няма да ни предаде. Това ви го обещавам.

— Юнак! — саркастично рече Грув. — Предлагам да пием за успешното отвличане!

— За отвличането! — каза Артур.

Те вдигнаха бутилките и се чукнаха.