Фридрих Незнански
Платинената карта (3)

1.

Тази вечер Александър Борисович Турецки бе решил да уреди на жена си малък празник. Сутринта се сети, че напоследък й отделя твърде малко внимание. Тази мисъл не му хрумна току-така. Вече втори ден Ирина практически отказваше да разговаря с него. На всеки негов въпрос тя отвръщаше с „да“ или „не“. Приготви някаква вечеря от идиотските полуфабрикати, които вече няколко дни отлежаваха в хладилника. И след като хапнаха, веднага се прибра в спалнята.

Разбрал, че с жена му не всичко е наред, Александър Борисович набързо си взе душ, обръсна се, освежи се с одеколон и след десетина минути се изправи пред очите на любимата си съпруга в цялото си мъжко великолепие.

Но жена му вече бе заспала.

На сутринта, приготвяйки се за работа, тя продължаваше да се държи извънредно странно. Мълчеше, мръщеше се и когато Турецки директно я попита за причините, предизвикващи странното й поведение, тя отвърна:

— Като живееш с вълци, ще виеш по вълчи.

И отиде на работа.

Загадъчната реплика на жена му напълно извади от равновесие Александър Борисович. През целия ден той размишляваше за настъпилите промени, като се опитваше да си припомни с какво би могъл да обиди жена си. Не успя да си спомни нищо подходящо.

Меркулов обаче успя да хвърли светлина върху ситуацията. След като забеляза, че Турецки е в лошо настроение, той шеговито се поинтересува:

— Какво става, мъченико? Ирина пак ли те е заяла, че отделяш малко време за семейството си?

В отговор Турецки студено се усмихна и отвърна:

— Константин Дмитриевич, както знаеш, аз нямам семейни проблеми. Радвам се единствено на тихи семейни удоволствия.

По този начин неприятната тема бе приключена. Обаче от думите на началника в душата му остана някаква мътилка. След като прекара остатъка от работния ден в тягостни размишления (слава богу днес нямаше кой знае какво да се върши), надвечер Турецки реши, че е крайно време да действа.

На връщане от работа той се отби в супермаркета и накупи всякакви вкуснотии — пушено месо, пилешки рулца, сельодчица във винен сос, малко плодове, малко сладкиши, мъничко хайвер и голямо парче свинско месо. След като поразмисли, той добави към всички тия елементи на сладкия живот две бутилки шампанско и бутилка водка (все пак бе длъжен да помисли и за себе си).

Завръщайки се вкъщи, Александър Борисович, без да пророни ни дума на жена си, се упъти към кухнята и се залови за работа. По време на целия час, който Турецки прекара около масата и печката, жена му само веднъж се мярна на вратата на кухнята. Появи се, изгледа смаяно произвола, който се извършваше в нейната епархия, усмихна се и се оттегли в хола.

И ето че часът на разплатата настъпи. Александър Ворисович тържествено положи върху масата блюдото със свинско, задушено с горчица. Към основното ястие той добави още няколко чинийки с доста апетитни нещица. А след това шампанското и водката.

Турецки седна срещу Ирина, прекара длан по изпотеното си от нечовешките усилия чело и рече:

— Уфф…

— Тъй де — отвърна Ирина и насмешливо присви очи. — И какво трябва да означава всичко това? Да не са те повишили в службата?

Турецки поклати глава.

— Не.

— Или са те уволнили?

Александър Борисович се ухили.

Ирина замислено набръчка чело.

— Плашиш ме, Турецки. Мисля, че изредих всички възможни радостни събития. Какво още би могло да се случи?

— Нищо — отвърна Александър Борисович. — Просто се сетих, че отдавна не сме сядали така с тебе… кротко, по семейному.

— Ама какво ти става? — плесна с ръце Ирина. — Да не би това да ти е липсвало?

— Не си струва да ме иронизираш — спокойно рече Турецки. — Помниш ли колко обичахме на млади години да се заседаваме така? Тогава ти не харесваше ресторантите и кафенетата. Казваше, че нищо на този свят не е по-вкусно от онова, което е сготвил любимият ти мъж. Да не би оттогава вкусът ти да се е променил толкова много?

Ирина печално въздъхна.

— Не, вкусът ми изобщо не се е променил. Мъжът ми се промени — там е бедата.

— В такъв случай смятай тази вечер за едно малко пътешествие в миналото!

Александър Борисович вдигна бутилката с шампанско и след като се потруди няколко секунди върху тапата, наля шумолящата, пенлива и благоуханна напитка във високите чаши.

Обаче Ирина не беше готова да се укроти.

— Всичко това не ми харесва — подозрително изрече тя.

— Всичко това? — въпросително каза Турецки, посочвайки с жест отрупаната маса.

— Не говоря за храната, а за самия пир. Имам чувството, че нещо ме будалкаш. Или се опитваш да притъпиш бдителността ми. Шурик, кажи ми честно, случило ли се е нещо? Да не би да те изпращат в дългосрочна командировка?

— Успокой се, ангелче мое — меко отвърна Турецки. — Никъде не ме пращат. Обещавам, че от днес нататък редовно ще ти организирам по един такъв мъничък пир.

— Редовно? Веднъж годишно или повече?

Турецки поклати глава отрицателно.

— Нее…

— Още по-често?

Той кимна.

— Аха…

Ирина взе чашата с шампанско, премести се от масата на дивана, усмихна се и прегърна с гъвкавите си тънки ръце шията на мъжа си.

— Радост си ми ти…

— Не е вярно — възрази Турецки. — Ти си моята радост. А аз съм само едно лайно, което ти вгорчава живота.

— Глупчо. — Ирина нежно целуна мъжа си по бузата. Може и да не ми повярваш, но от тебе съм виждала не само гадории. Понякога ми е било страхотно, че и още по-добре да прекарвам времето си единствено с теб.

— Нима? — престорено се учуди Турецки.

Ирина кимна.

— Да.

— Вероятно в моментите, когато съм спал с лице, озъбено към стената.

— И в тези моменти също.

— Тогава нека пием за това, че в нашия съвместен живот ще има все повече радостни моменти! — провъзгласи Турецки.

— Хайде!

Те се чукнаха и отпиха от чашите си.

— Е, как е? — попита Турецки.

— Страхотно — каза Ирина и целуна мъжа си по устните. — Хубаво е, че Нинка е при баба си, нали?

— Да не си мислиш, че тя можеше да ни попречи?

Очите на Ирина заблестяха.

— Зависи как възнамеряваш да продължиш тази вечер — каза тя с нисък, гръден глас.

Турецки изгледа жена си и хищно присви очи.

— Тази вечер се каня да те изям! — заплашително измърка той.

Ирина наклони глава към лицето на мъжа си и се усмихна.

— Звучи обещаващо — промълви тихо тя. — А не те ли е страх, че може да се задавиш?

Без да сваля от жена си влюбен поглед, той леко поклати глава.

— Ами! Я виж какви са ми остри зъбите!

— Леле, колко сме страшни — прошепна Ирина.

Тя остави чашата си с шампанско върху масата. И в този многообещаващ за Александър Борисович момент телефонът иззвъня.

— Я върви на майната си! — каза Турецки, сграбчил в прегръдките си своята жена.

Ирина поклати глава.

— Ами ако е Нинка?

Тя се измъкна и тръгна към телефона.

— Да, моля. — Лицето на Ирина помрачня. — Добре, сега ще го извикам. — Тя погледна хладно към Турецки и каза: — За тебе е.

Псувайки наум, Александър Борисович взе слушалката. Най-лошите му очаквания се сбъднаха — обаждаше се Меркулов.

— Здрасти, Саня, отдавна не сме се виждали…

— Да бе — изръмжа Турецки. — Отпреди три часа.

— Толкова отдавна? Не може да бъде! Както и да е, появи се повод да се срещнем. Не си ли гледал днешните новини?

— Не. Какво е станало?

— Чувал ли си за Лайъм Плат?

— Разбира се. Милиардер и меценат. Влага пари в икономиката на Русия.

— Вече няма да влага — каза Меркулов. — Преди два часа умря.

— Съжалявам много. Аз какво общо имам с това?

— Нищо. Ако не се брои, че ти ще разследваш това дело.

— Мамка му… — Турецки погледна към Ирина. Тя бе по-мрачна от облак. Очите на жена му, допреди малко толкова топли и блестящи, бяха станали студени и неприязнени.

— Значи баровецът е опънал петалата в Москва? — унило промърмори Турецки. — Каква работа е имал тука?

— Трябва ти да разбереш.

— Може ли поне да знам от какво е умрял?

— Прилича на сърдечна криза, ял риба в ресторант, хванал се за гърдите и умрял.

Ирина въздъхна и се извърна към прозореца. В душата на Турецки се смрачи.

— За какъв дявол съм ти притрябвал, ако е било сърдечен пристъп? — нервно попита той.

— Съществува подозрение, че е бил отровен. Главният готвач се е смотал. А точно той е поднесъл рибата. Оперативниците вече са предали за анализ посудата и чашите, които е използвал Плат. Виж, нямам повече време. Изпратих ти кола, идваш в управлението, там ще разбереш за какво точно става дума. Хайде!

Отсреща се чуха кратки сигнали.

Турецки бавно остави слушалката. Ирина го изгледа внимателно и сухо се усмихна.

— Доколкото разбирам, романтичната вечер се отлага?

Александър Борисович въздъхна, седна на дивана и се опита да прегърне жена си, но тя се изплъзна от обятията му и се изправи рязко.

— Заминавай. Опитай се да не вдигаш шум, когато се прибираш. Искам да спя.