Фридрих Незнански
Платинената карта (22)

1.

Докато Турецки търсеше убиеца на Плат, момчетата от детективската агенция „Глория“ вече със сигурност знаеха, че Артур, братът на Вера, е участвал в нейното отвличане. За това им помогна един подслушан разговор с тайнствения Андрей. „Твоето не се губи — каза Андрей на Артур. — Всичко е наред, няма проблеми. Яде, пие, чете, работи. Между другото, става все по-красива. Другото ще ти го кажа, когато се видим.“

Този разговор се състоя същата сутрин и почти в същия момент, когато Игор Адамски, програмист и хулиган, бе вкаран в кабинета на Меркулов, за да го светне относно „важна държавна тайна“ в замяна на личната си свобода.

Артур Акишин и тайнственият непознат, наречен Андрей, се уговориха да се срещнат в кафе „Виктория“ точно в четири следобед. Петнадесет минути преди определеното време оперативниците на „Глория“ Филип Агеев и Сева Голованов влязоха в кафето и заеха масичката в ъгъла до прозореца. Оттам прекрасно се виждаше цялото помещение и част от улицата, която водеше до кафенето.

Безделното чакане беше доста скучно. Каквото можеха, колегите си го бяха казали по пътя дотук. Сега седяха одрямани на масичката, лениво пийваха биричка и разсеяно се оглеждаха.

— Добре бе, Головач, ами ако въобще не е ставало дума за Вера Акишина? Ние няма за какво друго да се хванем.

— Какво толкова? — сви рамене Сева Голованов. — Ако сега нямаме — утре ще се появи. И след като не са се появили други версии, това означава, че нашата е най-вярната. Тъй или иначе днес ще се изясни.

Филя погледна приятеля си и се усмихна.

— Ако изобщо нещо у теб ми харесва, колега, това е самоувереността ти и неизчерпаемият оптимизъм. Много ми е интересно за какъв дявол му е притрябвало да отвлича собствената си сестра? Дори не е поискал за нея пари от татенцето.

Сева отново невъзмутимо сви рамене.

— Може да не е имал кога да го направи — предположи той. — Кой да е знаел, че бащата ще го задигнат три дни след дъщерята?

— Смяташ, че Акишин и дъщеря му са похитени от различни хора?

Сева кимна.

— Точно така.

— И защо си толкова сигурен?

Сева се усмихна и рече:

— Интуиция!

Филя пийна от бирата, остави халбата върху масата, погледна през прозореца, след това отново се обърна към Голованов:

— Между другото, мога да ти кажа един виц по този повод. Имало едно време една бабичка. Тя била доста възрастна, малко повече от осемдесетте, но дотогава никога не се била разболявала и не била ходила на лекар. Но един път решила да отиде на медицински преглед…

— Защо? — попита Сева.

Филя помръдна рамо.

— Де да знам. Просто отишла.

— Може да е искала да си вземе шофьорска книжка — предположи Сева.

— Вероятно това е било — кимна Филя. — Общо взето, отишла тя да я прегледат, минала през всички лекари и накрая влязла в кабинета на гинеколога…

— Значи не е ставало дума за книжка — поклати глава Сева. — За книжка гинеколог не й трябва. Очевидно е искала да си извади карта за басейн.

— Може и да е било за басейн — съгласи се Филя. — Абе влязла тя в гинекологическия кабинет. А гинекологът — младо момче, горе-долу колкото нас…

— Че ти да не се имаш за млад? — ухили се Сева.

— Ако продължаваш да ме прекъсваш, повече нищо няма да ти кажа — с преувеличена строгост заяви Филя.

Сева покорно вдигна длани.

— Добре де, млъквам. Карай нататък, Никулин.

— Та така — продължи Филя. — Както се полага, гинекологът прегледал бабичката отвън и отвътре. Старицата, разбира се, доста се учудила, но не протестирала. Взела си заключението, сбогувала се и си тръгнала. След минута вратата на кабинета се отваря и бабичката наднича вътре. Гледа доктора, лукаво се усмихва и казва: „Абе, синко, майка ти знае ли какви ги вършиш тука?“

— Това ли беше? — попита Сева без дори сянка от усмивка.

— Ами това е — кимна Филя.

— И какво общо има с това отвличането на семейство Акишини?

— Как какво общо има? Да не би татенцето Акишин да знае с какво се занимава синчето му в свободното от работа и учене време?

— Аха, разбрах — усмихна се Сева. — Вярно, че анекдотчето си пасва с темата. Обаче не е в твоя стил.

— Точно си е в мой стил. Само че ти бавно схващаш. И два пъти да чуеш някой виц — няма гаранция, че ще си схванал нещо.

— Един на един — миролюбиво каза Сева и хвана халбата си.

— Ето го — каза Филя Агеев, кимвайки с брадичка към витрината. — Пристига!

Високо и слабичко блондинче наближи вратата на кафето с припряно забързана походка. Преди да влезе в кафето, набързо се огледа, проверявайки дали някой не го следи. И едва след това отвори вратата.

— Направо Щирлиц — усмихна се Филя. — Само дето му няма парашута.

Влизайки в кафето, блондинчето обгърна с поглед помещението, след това отиде до бара и каза нещо на бармана. Той кимна одобрително, напълни халба с бира и му я подаде. След като получи бирата си, светлокосият младеж се отправи към една от свободните масички и седна с лице към входа.

— Пичът обаче е умен — похвали го Сева. — Видя ли каква изгодна позиция зае? Хем контролира входа, хем лампата свети зад него. Докато събеседникът му ще се блещи в лампата, самият той ще може прекрасно да го разглежда.

До масата на Артур Акишин се приближи сервитьор и постави пред него чинийка със солени бисквити.

Артур очевидно нервничеше. Той се въртеше върху стола, поглеждайки ту към витрината, ту часовника си. Дори веднъж изтърва салфетката на пода, наведе се, за да я вдигне, и когато се изправи, болезнено чукна главата си в ръба на масата.

— Явно на момчето днес не му е ден — изкоментира Сева Голованов. — Трябва да си полекува нервите, да пийне топло млекце преди лягане.

— Абсолютно вярно — кимна Филя. — А още по-добре би било да се поразходи из природата и да се откаже от секса и филмите на ужаса.

— Това пък защо?

— За да се наспи като хората — обясни Филя.

— Да бе, разбрах — измърмори Сева. — Щом е така — може. Въпреки че би могло и да е по-малко радикално. Вместо филми на ужасите да си пуска приказки за Кошчей и Баба Яга, а наместо секс — да клякат три пъти на ден по петнадесет пъти. Подобрява кръвообращението.

Продължавайки по същия начин да се подиграват над нищо неподозиращото момче, колегите допиха бирата си и си поръчаха по още една халба.

Не след дълго до масичката, на която седеше Акишин, се приближи нисък як младеж с червена бейзболна шапка и рижава брадичка като четчица, увиснала под долната му устна.

Младежите се здрависаха. След това четкобрадият седна до масичката, взе халбата на Акишин и отпи здравата от нея. Артур не се възпротиви. Момъкът върна халбата на Акишин, извади от джоба си цигари и запали.

Около две минути говориха спокойно, след това разговорът започна да се нагорещява. Акишин говореше възбудено, макар и тихо, кротките звуци, които издаваше, бяха замествани от активна жестикулация.

Събеседникът на Акишин, четкобрадият момък, се държеше външно спокойно, обаче ако се съдеше по крака му, който потропваше, както и по честото дърпане от цигарата, явно и неговите нерви бяха изпънати до предела. След като изпуши цигарата си до филтъра, той веднага запали нова.

— Спорят за нещо — изкоментира Филя. — Вероятно съвестта на Артур се е разбудила и той настоява този Андрей, който и да е той, да освободи сестра му.

Сева широко се усмихна.

— Да бе, отвори торбата. При тебе, Агеев, нещастието е, че прекалено идеализираш днешната младеж. А те са далеч по-твърди и решителни от нас. Между парите и сантиментите винаги ще изберат парите.

— Сигурно знаеш и за какво спорят — подкачи го Филя.

— Ако не знам, поне се досещам — отговори Сева. — Обсъждат как да изстискат повече полза от похищението на Вера. И по всяка вероятност мненията им не съвпадат.

Филя иронично изпръхтя.

— Я слушай, познавачо на човешките души, да не би случайно твоята фамилия да е Достоевски? — заядливо попита той.

— Фамилията ми все още е Голованов — спокойно отвърна Сева. — А това все пак означава нещо.

— Как не — кимна Филя. — Главата ти, Сева, наистина е голяма. Голяма като камбана и също толкова празна.

— Два на два — каза Сева, без да изпуска от погледа си Акишин и неговия събеседник. — Филя, май днес нещо си прекалено агресивен. Какво се е случило? Да не би пак да си се скарал с гаджето и да те е пратила да спиш на балкона?

— Много смешно — озъби се Филя. — С твоето чувство за хумор направо можеш да водиш „Смехопанорамата“. Достойна смяна на Петросян.

— За пръв път през живота си оценяваш моите достойнства според истинската им величина — парира Сева. — Чувствам се изключително удовлетворен.

— Аха — кимна Филя. — Особено ако се вземе пред вид, че аз съм първият човек на тази планета, който е открил в теб някакви достойнства. При това…

— Почакай — прекъсна колегата си Сева. — Струва ми се, че завършиха разговора си.

Артур Акишин гаврътна бирата си и стана. Четкобрадият му каза нещо, но Акишин решително завъртя глава. Тогава четкобрадият сви рамене, бръкна в джоба на якето си, извади някакъв малък предмет и го пъхна в джоба на якето на Акишин. Акишин презрително погледна към издулия се джоб, но не каза нищо.

Четкобрадият подаде ръка на Артур. Той с инстинктивно движение скри ръка зад гърба си, но след това се осъзна и очевидно преодолявайки нежеланието си, стисна ръката на своя събеседник.

След това се обърна и с бързи крачки се отправи към вратата. Четкобрадият се извърна и внимателно го изгледа, като че ли искаше да е сигурен, че Акишин наистина излиза навън, а няма да влезе в тоалетната или кухнята.

— Ще отида да сменя моя агент — каза Филя, стана от масата, намигна на Сева и също се отправи към изхода на кафето с бавна, клатушкаща се походка.

Веднага щом вратата се затвори след Артур Акишин, четкобрадият повика келнера и когато той дойде, си поръча нещо, сочейки в менюто с късия си пръст.

Сева Голованов също си поръча малка бира. Така си и седяха: младежът с брадичката — пушейки цигарата си, а Сева в очакване на своята бира. През цялото време Сева щракаше малкия, незабележим цифров фотоапарат, монтиран в гривната на часовника му. Кадрите бяха един от друг по-хубави.

След няколко минути сервитьорът сложи бирата пред Голованов, а не след дълго и четкобрадият дочака своята чиния с пасти.

Докато младежът се хранеше, Сева изпрати в офиса на „Глория“ направените снимки — слава богу, техниката, за която Денис Грязнов не жалеше служебни пари, можеше да върши и далеч повече неща.

След малко младежът извика сервитьора и плати. (Сева Голованов бе оправил сметката си две минути преди това.)

След като излезе от кафето, младежът с брадичката се отправи към спирка „Курска“ на метрото. Сева не изоставаше (на носа си бе нахлузил леко затъмнени очила, а якето бе съблякъл и го носеше в ръка). Не след дълго вече се клатушкаха във вагона. Сева бе застанал на няколко крачки от четкобрадия. Той извади от джоба си малка книжка и се задълбочи в четене. След „Новослободска“ четкобрадият се премести от околовръстната линия на пряката и се отправи към северната част на столицата.

Както и преди, Сева го следваше, поддържайки почтително разстояние от младежа, но без да го изпуска от погледа си нито за минута.

Друсаха се още десетина минути във вагона. Четкобрадият бе напълно спокоен. Имаше възпълно, загладено и самоуверено лице, гъсти рижи вежди и също такава рижа брадичка. Докато четеше книжката, младежът от време на време се усмихваше; устните му бяха много красиви, а усмивката му неприятна като на вампир.

Той слезе на „Тимирязевска“, извървя стотина метра по Дмитровското шосе и свърна в едно зелено дворче. Голованов го следваше. През цялото време, докато вървяха, четкобрадият не се обърна нито веднъж. Беше напълно сигурен в себе си.

След като стигна до крайния вход на един девететажен блок, четкобрадият приближи до ключалката магнитна карта и тежката желязна врата с писукане се отвори.

— Почакайте, не затваряйте! — подвикна на младежа Сева Голованов.

Той хвърли небрежен поглед към Сева и задържа вратата.

Почакаха малко пред асансьора. Младежът разсеяно разглеждаше обявите, забодени с кабарчета на дъската, Сева триеше очилата си със салфетка.

Четкобрадият влезе първи в асансьора. Влезе и почти без да погледне към Сева, попита:

— На кой сте?

— На осмия — каза Сева.

— Аз съм преди вас — каза четкобрадият и натисна бутона на петия етаж.

Вратичките се затвориха и асансьорът, страховито тресейки се, бавно потегли нагоре.

Четкобрадият слезе на петия. Сева успя да забележи в каква посока свърна. След това Голованов се качи до осмия етаж, слезе на долната площадка и известно време изчака.

После отново се отправи надолу. На петия етаж, без да спира, той запомни номера на апартамента, в който влезе момчето.