Фридрих Незнански
Платинената карта (2)

2.

Менюто на ресторант „Иволга“ съдържаше блюда от най-различни кухни: френска, италианска, немска, руска и китайска. Ония, които обичаха „да му седнат здравата“, можеха до насита да похапнат руски пелмени и пача, поливайки ги с галони шотландско уиски.

Лайъм Плат обичаше такива заведения. В тях я няма глупавата етническа надменност и царува духът на свободата, осветен от великата идея за междунационално братство между хората.

Всичко започва от такива едни дреболии — често си мислеше мистър Плат — първо аз ще те нахраня с моята си храна, след това ще опитам от твоята (колкото и да е отвратителна според моя вкус), а след това ще си стиснем ръцете, ще запалим лулата на мира и ще заживеем един до друг мирно и щастливо.

А и музикалното оформление на ресторанта не беше зле.

Нямаше подиум с барабани и китари „на живо“, от което душата на мистър Плат страдаше до отвращение. Вместо сценичните практикабли в средата на салона стоеше блестящ бял роял, а зад него бе седнал вглъбен в себе си младеж с фрак, с дълга тъмна коса и подобаващо дълги бледи пръсти. Той свиреше популярни класически пиеси, редувайки ги с вариации по известни поп и рок парчета. Рахманинов звучеше непосредствено след групата „Доорс“, Бетовен заместваше ретрошлагерите на „Бийтълс“, а сълзливите композиции на Енио Мориконе се вмъкваха между джазовите пасажи на Гершуин и Бърнстейн.

Общо взето, атмосферата бе умиротворяваща.

— Какво ще кажеш? — попита мистър Плат преводача си. — Хубаво местенце, нали?

— Да, разбира се — кимна Никита. Той вече бе излязъл от шока и сега излъчваше благодарни и дружелюбни усмивки към милиардера — коя от коя по-лъчезарни. — Както би се изразила дъщеря ми, мястото е „много яко“.

Разговорът вървеше на английски, но мистър Плат си въобразяваше, че е голям полиглот — все пак вече втори месец учеше руски и живо се интересуваше от жаргонните изрази и думички.

— Как го казахте? Яко?

Никита кимна.

— Точно така. Яко! Означава „cool“, „hard-boiled“.

— Яко — с удоволствие повтори мистър Плат. — Смешна дума. Общо взето, руснаците имат доста смешни думи. Опитвам се да си припомня кой, мисля, че Томас Ман, бе нарекъл руския език „обезкостен“. Вероятно за едно немско ухо той би могъл да изглежда обезкостен, но аз продължавам да мисля, че руският е много богат и изразителен.

Мистър Плат въздъхна тъжно.

— За съжаление обаче е доста труден като произношение — сподели той. — Да не говорим за всичките ви падежи и склонения. Направо са някакъв ужас!

До масата се появи келнерът.

— Вече приготвят пъстървата — съобщи усмихнато той. — Докато чакате, не искате ли да пийнете нещо?

Мистър Плат погледна Никита. Той смутено сви рамене.

— Не знам.

— Не ми обръщайте внимание — каза мистър Плат. — Довечера имам важна сделка, така че ще се огранича с ябълков сок. С рибата ще изпия чаша сухо вино и толкова. А вие си поръчайте каквото искате.

— Мм… Тогава може би… — Никита погледна келнера и изрече, сменяйки тона си от нерешителен на уверен: — One beer, please!

— Каква желаете? — вежливо уточни келнерът. — „Будвайзер“, „Холщайн“, „Клинска“? Или нашето марково?

— Вашето марково — съгласи се Никита.

Келнерът кимна и се обърна към Плат.

— Ябълков сок, ако правилно съм разбрал?

— Yes, my friend!

Келнерът учтиво се поклони и се втурна да изпълнява поръчката.

— Още година-две и ще станете напълно цивилизована страна — отбеляза мистър Плат, загледан след отдалечаващия се келнер. След това извърна погледа си към Никита и попита: — Та на какво се бяхме спрели?

— На падежите и склоненията — припомни преводачът на магната.

— А, да. Всъщност…

Мистър Плат се наприказва още десетина минути, наслаждавайки се на великолепната си дикция и на това, че мислите му текат толкова гладко и свободно. Никита не споделяше напълно възторзите на милиардера, но предпочиташе да не го прекъсва.

Рибата и двете високи чаши с бяло вино бяха донесени не от келнера, а от самия главен готвач, ниско слабовато човече с перчемче черна коса и угодническа усмивка върху тънките устни. Той подреди чиниите и чашите върху масата и услужливо се усмихна.

— Това е подарък от заведението, мистър Плат.

Никита преведе казаното от главния готвач.

— Подарък? — повдигна вежди милиардерът. (Рядко някой правеше подаръци на мистър Плат, затова той се отнасяше към подобни прояви на гостоприемство с голямо подозрение.) — Поради какви заслуги? Аз да не съм кинозвезда?

— Вие сте наш редовен клиент — без изобщо да се смути, отвърна главният готвач. — При това един от най-добрите. Това просто е знак на уважение. Моля ви, не ми отказвайте!

Мистър Плат щеше да се възпротиви, но рибата така примамливо благоухаеше, а усмивката на главния готвач бе дотолкова предразполагаща, че той само въздъхна и разтвори ръце.

— Добър апетит! — пожела главният готвач, обърна се и се отдалечи.

Милиардерът внимателно огледа рибата, сякаш искаше да открие нещо нередно. Обаче тя изглеждаше прекрасно.

— Мислите, че са ни пробутали залежала стока? — усмихна се Никита.

В отговор мистър Плат измърмори нещо неразбираемо.

— Както виждате, мистър Плат — със същата подигравателна усмивка продължи Никита, забелязвайки как бузите на милиардера поруменяха, — вие не сте единственият, който умее да прави подаръци.

Милиардерът въздъхна.

— Нда… вярно. И все пак… По дяволите, едва сега разбирам вашето смущение, Ник. Оказва се, че ако искаш да объркаш някого, трябва да му направиш някакво добро.

Преводачът кимна утвърдително.

— Абсолютно вярно наблюдение.

— Какво пък — мистър Плат отново заговори уверено и делово. — Да започваме. Нека проверим дали не ни е пробутал някаква гадория. Как беше на руски? Гювеч? Аванта?

— Точно така. Руснаците твърдят, че когато те черпят, даже оцетът е сладък.

Мистър Плат се разсмя. След това преводачът и милиардерът разгънаха върху коленете си салфетките и хванаха ножовете и вилиците.

— Ммм… — поклащаше глава Плат, похапвайки от рибата, премрежил очи от удоволствие. — Божествено! Направо божествено! Харесва ли ви рибата, Ник?

— Много е вкусна — увери го Никита. — Наистина! Никога не съм ял нещо по-вкусно!

— Нали ви казвах! — Лицето на Плат сияеше, в очите му проблясваха лукави пламъчета. — И не забравяйте виното, Ник. Бялото вино подчертава вкуса на рибата.

Никита изобщо не го пренебрегваше. Той лакомо ядеше риба, без и за секунда да забравя, че във вътрешния джоб на сакото му лежи чек за двадесет хиляди долара. Нямаше търпение работният му ден да свърши по-бързо (в шест часа мистър Плат трябваше да се отправи към деловата си среща и Никита щеше да бъде сменен от друг преводач), след което да се отбие в банката и да осребри въжделената сума. Никита си представи как ще се зарадва жена му и устните му произволно се разтвориха в широка, глуповата усмивка.

Плат се изкикоти.

— Ник, забелязвам, че рибата наистина ви харесва. Нищо чудно. Преди време и аз…

Внезапно милиардерът млъкна. Лицето му побледня и се издължи. Той хрипкаво пое въздух и вкопчи ръце в гърлото си.

— Какво ви е? — недоумяващо попита Никита, без да разбере дали Плат наистина се чувства зле или просто му прави номера.

От гърлото на мистър Плат се изтръгна спазматично хриптене.

Без да мисли и секунда повече, Никита скочи от стола си, заобиколи тичешком масата, пъхна ръце под мишниците на мистър Плат и рязко натисна слънчевия му сплит. (Беше го виждал в някакъв филм — така спасиха един, задавил се с костилка от вишна.) Този път това обаче не помогна. Мистър Плат продължаваше да хърка, драскайки по пода с краката си, обути със скъпи лачени мокасини.

Никита не успя да предприеме нищо повече. Силен удар в челюстта го отхвърли встрани, той рухна върху съседната маса и изгуби съзнание.

Очите на мистър Плат се изцъклиха и той заби лице в чинията с риба.

Когато бодигардът повдигна главата на милиардера от блюдото, веднага разбра, че той вече е мъртъв.