Фридрих Незнански
Платинената карта (17)

4.

Следващата сутрин Турецки се свърза с ръководителя на холдинга, в който работеше Акишин, Яков Наумович Херсонски и помоли за аудиенция. Херсонски полюбопитства какво именно интересува старши следователя от Главна прокуратура, но Турецки заяви, че това не е разговор за по телефона и ще му обясни всичко, когато се видят.

— Тогава идвайте веднага! — каза му Херсонски. — Само че побързайте. След час и половина имам важно съвещание.

Само след тридесет и пет минути Турецки вече беше в кабинета на Херсонски.

— Александър Борисович Турецки — представи се той.

— Яков Наумович Херсонски. — Ръководителят на „Информинвест“ здраво стисна ръката на Турецки. — Много ми е приятно!

Херсонски бе нисък, възслаб и много подвижен. Имаше голяма плешива глава, голям гърбав нос и големи черни очи, които през цялото време променяха не само изражението и формата си, но понякога дори и цвета си (поне така го възприемаше всеки, който разговаряше с Херсонски). Имаше нещо неуловимо във външността му, както при Протей, нещо смесено между хамелеон и амеба. Върху дебелите изпъкнали устни на Яков Наумович от време на време се мяркаше усмивка — бърза и гъвкава като змийче, — но тутакси отново изчезваше, сменена от тъжна или презрителна (в зависимост от ситуацията) извивка.

— Какъв вятър ви довя в нашите пристанища? — усмихнато попита Херсонски.

— Ще ми се по-подробно да разбера с какво се занимава вашата компания.

— И с какво толкова сме интересни за авторитетна кантора като вашата?

— Вашият сътрудник, Сергей Михайлович Акишин, е похитен. Тия, които са го отвлекли, искат за него голям откуп.

— Какво говорите? — повдигна черните си вежди Херсонски.

— А вие не знаехте ли?

Яков Наумович въздъхна и каза:

— Общо взето, знаех. Вече ми се обаждаха по този повод от МУР. Много тъжно. За съжаление не мога с нищо да ви помогна.

— А Акишин? — попита Турецки.

— Какво за Акишин?

— Бихте могли да съберете пари за неговия откуп.

— Пари? — Яков Наумович неразбиращо се намръщи, но почти веднага лицето му отново светна. — О, да, парите. Вие сте прав, сега точно с това се занимаваме. Виждате ли, Александър Борисович, три милиона долара са много голяма сума. Дори бих казал, че е извънредно голяма. Не е толкова лесно да бъде събрана, но, разбира се, ние правим всичко, което зависи от нас, за да избавим Сергей Михайлович от тая бъркотия.

— Много е забавно — каза Турецки.

— Кое? — настръхна Херсонски.

— Толкова забавно го нарекохте — „от бъркотията“.

— И какво толкова съм казал?

— Нищо особено, просто изразът ме разсмива. Кажете ми, Яков Наумович, вярно ли е, че Акишин не е бил само един от директорите на фирмата, но и неин независим директор?

Херсонски кимна.

— Точно така. Той беше наистина независим директор. Само ако знаехте какъв удар бе за нас отвличането на Сергей Михайлович. Ум не ми стига какво ще правим без него. Още повече във времена като сегашните.

Херсонски въздъхна и поклати глава.

— Какво — попита Турецки, — да не би да ви се мержелее някакъв важен проект?

— „Да се мержелее“? — Яков Наумович се усмихна с бързата си, неразбираема усмивка. — А сега вие говорите забавни неща! Е добре, ако така ви харесва, наистина се набелязва нещо. Той трябваше да вземе участие в една доста голяма сделка именно в качеството си на независим директор.

— Ясно. Яков Наумович, извинете моята недостатъчна образованост, но не бихте ли могли да ми обясните с какво независимият директор се различава от зависимия?

— Разбира се! — бързо кимна Херсонски. — Разбира се, че мога. Независимият директор е член на борда на директорите, който не се намира в зависимост от главните акционери, големите контрагенти, консултанти или конкуренти на компанията.

— А от държавата? — попита Турецки.

Яков Наумович кимна.

— Както и от държавата. Независимият директор не е представител на държавата и не влиза в изпълнителното ръководство на компанията. Той бива налаган от миноритарните акционери, но докато представлява техните интереси, с не по-малко усилия защитава и интересите на всички акционери.

Турецки помълча малко, смилайки казаното от Херсонски, след това попита:

— Що за проект беше този, в който е трябвало да участва Акишин?

— Ще е дълго за обясняване, но мога и накратко… — Яков Наумович потри чело, опитвайки се да намери някаква къса формулировка. — Накъсо казано — продължи той, — става дума за внедряването на така наречената ERP система. Програмното осигуряване от такъв клас е предназначено за създаването на система за комплексно управление на предприятия. Сергей Михайлович тъкмо се бе заел с въпроса за покупката на програмното осигуряване, произведено от компанията „Oracle“, което да създаде комплексна система за автоматизация на регионалните компании в нашия холдинг. Обясних ли го достатъчно ясно?

— Мда… — недоволно промърмори Турецки (той не понасяше ситуации, в които му се налагаше да изглежда като необразован профан). — Тук направо му липсват сто грама.

— Така ли мислите? — усмихна се Херсонски. След това се наведе, отвори чекмеджето на бюрото си, измъкна бутилка коняк и я постави върху плота. — Много добър френски коняк — съобщи Яков Наумович. — Грехота е, но в средата на работния ден обичам да глътна петдесетина грама. Няма ли да се присъедините?

Турецки поклати глава.

— Не, благодаря, по служба съм. Може би някой друг път.

— Аз също — с усмивка изрече Херсонски. — И аз съм на работа. Но както виждате, това не ме възпира.

Той отвинти капачката и напълни чашката, която извади от чекмеджето на бюрото.

— Значи, отвличането на Акишин за вас е било неочаквана неприятност? — попита Турецки, когато чашката вече бе пълна догоре.

Херсонски изгледа Турецки с бърз и внимателен поглед и едва доловимо се усмихна.

— Отново — каза той. — Пак употребихте забавен израз. Това не беше за нас „неочаквана неприятност“, а истински удар. Бяха заложени не само много пари, но и репутацията на нашия холдинг! Можете ли да разберете? Да се намери суперспециалист като Сергей Акишин е по-трудно, отколкото да намерите гениален писател!

— И колко големи пари са заложени?

— В какъв смисъл? — не разбра Яков Наумович.

— Току-що казахте, че Акишин се е изявявал като независим директор в една голяма сделка. В сделката за доставка на комплексна система за автоматизация в регионалните компании на вашия холдинг.

— А, за това ли става дума? В този случай цената е някъде около сто петдесет и три милиона долара.

— Това много ли е?

Яков Наумович снизходително се усмихна.

— Общо взето, е един от рекордите на руския софтуерен пазар.

Турецки поклати глава.

— Яко.

— Точно така! — кимна Яков Наумович. — Наистина е яко! Можете ли да си представите каква отговорност лежеше върху раменете на Сергей Михайлович и какъв проблем ни създава това идиотско отвличане? Гадове, просто гадове…

— Кои?

— Как кои? Тия, които са го отвлекли!

Александър Борисович извади от джоба си цигари.

— Ще позволите ли? — попита той Херсонски.

— Какво? Да пушите? Пушете колкото ви се иска. Ето ви пепелник.

Той приближи към Турецки малък пепелник от тъмно стъкло.

— Чак пък колкото ми се иска — усмихна се Турецки. Запали, прибра запалката в джоба си и каза: — Яков Наумович, контролният пакет на вашата компания бе собственост на Лайъм Плат, нали?

— Именно — кимна Херсонски. — Именно на Плат.

— Добри ли бяха отношенията ви?

— Забележителни. Той не беше от хората, които се навират в области, които са извън компетентността им. Поверяваше на счетоводителите да си вършат счетоводната работа, на инженерите — техническата, на мениджърите — управленската и така нататък. Доверяваше се на професионализма на наетите от него хора. Именно поради това беше толкова богат.

— А как се отнасяше той към тази сделка? Тая, за която споменахте…

— Как се отнасяше? А как би могъл да се отнася? Добре се отнасяше! Би трябвало да знаете, че господин Плат изцяло и напълно се доверяваше на руските си колеги, тоест на нас. И поради това каквото би било изгодно на компанията, щеше да е изгодно и лично на мистър Плат. Все пак той не беше само меценат, но и бизнесмен.

— Да-да. Бизнесмен… — Турецки замислено дръпна от цигарата си и направи пръстенче от дим. — Яков Наумович, може би знаете защо Акишин е ходил при Плат в хотела?

— А той ходил ли е в хотела?

— Точно така.

Херсонски се замисли.

— Хм… Знаете ли, Александър Борисович, дори нямам предположения. — Той помисли още малко, след това решително поклати глава: — Не, не знам. А кога се е случило това?

— Два дни преди убийството на Плат.

— Два дни? Може би е ходил при Плат, за да обсъдят някои детайли на сделката? Макар че защо? Плат не разбираше особено много от тия неща. Той се занимаваше с управлението на проекта като цяло. О, толкова ми е жал, че Сергей Михайлович сега не е с нас! — Херсонски вдигна чашката с коняк. Погледна към Турецки: — Не размислихте ли?

— Не.

Херсонски сви рамене.

— Всеки сам си е шеф. А аз ще вляза в грях и ще му пийна.

След като изпи петдесет грама, Яков Наумович отново започна да се окайва по повод ненавременното отсъствие на Акишин, а след като прибави още чашка към изпитото, съвсем се размаза. В крайна сметка Турецки си даде сметка, че тоя ден с ръководителя на холдинга няма да мелят брашно заедно, поради което побърза да се сбогува, като обеща на Херсонски да му съобщава как вървят нещата.

Вече до вратата, Турецки се извърна и видя, че Яков Наумович отново пълни чашката си, дуднейки под нос жалби относно нещастната си съдба.