Фридрих Незнански
Платинената карта (16)

3.

Денис Грязнов стигна до масата на Турецки тъкмо когато му поднасяха шишчетата.

— Приятен апетит! — пожела Грязнов, настанявайки се.

— Благодаря. Няма ли да хапнеш?

Денис погледна ароматните сочни шишчета и поклати глава.

— Не, благодаря, не съм гладен.

— Губиш — каза Турецки. — Шишчетата тук са страхотни. — „Тежкарят“ вдигна от масата изпотената гарафка и напълни чашата си. — На теб не предлагам — знам, че ще ми откажеш.

— Разбира се — кимна Денис. — За мен по-добре някакъв сок. Ей! — махна с ръка той на келнера. — Може ли?

След като поръча чаша портокалов сок, Денис се извърна към Турецки, почака, докато той навъсено замези водката с шишче, и кротко попита:

— Да няма някакви проблеми вкъщи?

Турецки изтри устните си със салфетката и се усмихна.

— Ти да не би да си дошъл да обсъждаш с мен домашните ми проблеми?

Денис поклати глава.

— Не. Просто отдавна не бях те виждал в подобно състояние.

— В какво?

— Озлобено — каза Денис.

Турецки отново напълни чашата си. Вдигна я и каза с отчужден, насмешлив глас:

— Приятелче, бих ти отговорил, но се страхувам, че няма да ме схванеш. Нямаш жена, не поркаш водка. Нали не си започнал да пушиш?

— Не.

— Видиш ли — каза Александър Борисович с тон, който като че ли обясняваше всичко. Той дъхна през рамо и изпразни чашата на една глътка. След това я остави върху масата, помириса парченце черен хляб и отново погледна към Грязнов. — Добре де, старче, извинявай. Настроението ми е гадно. Та какво щеше да ми разказваш?

До масата се приближи келнерът и остави пред Денис чаша портокалов сок.

— Благодаря — каза Денис, изчака, докато той се отдалечи, и каза на Турецки: — Александър Борисович, нали ти разследваш убийството на Лайъм Плат?

— Разследвам го, Денис. Вече няколко дни.

— А фигурира ли в разследването ти Сергей Михайлович Акишин?

— Не, не фигурира. А що за фигура е?

Денис опита сока, премлясна с устни и остана доволен.

— Стопроцентов — одобри той. — Та така, Александър Борисович, преди три дена Акишин ме помоли да открия изчезналата му дъщеря. А днес самият той е изчезнал.

— Е, и какво общо имам аз с това? — сви рамене Турецки, напълвайки отново чашата си.

— Сергей Акишин работи за компанията „Информинвест“ — каза Денис, — чийто съсобственик е Лайъм Плат.

— Тъй ли? — Турецки отново, както преди пет минути, дъхна и изпи водката си. Замези си с шишче. — Казваш, че твоят Акишин днес е изчезнал? — повтори той, предъвквайки парчето месо.

Денис кимна.

— Хм… Имаш ли снимката му?

— Не.

— Опиши ми го тогава с думи.

— Среден на ръст. Набит. Сини очи, светла коса. Малка и доста неприятна уста.

— Бляскава, като че ли е намазана с масло и я мърда непрекъснато?

Денис учудено го погледна.

— Точно така. Ти да не би да го познаваш?

— Не. Но ми се струва, че си дошъл точно при когото трябва. А сега нека ние с теб да започнем всичко отначало. Слушай ме. Няколко дни преди смъртта му Лайъм Плат е бил посетен от двама души. Били са силно развълнувани. Разговорът им с Плат е продължил два и половина часа, след което двамата господа напуснали хотела в прекрасно настроение. Единият гост се е наричал Иван Петрович Кожухин. Другият — Сергей Михайлович Акишин. Както вече знаеш, след няколко дни мистър Плат е бил отровен. Неотдавна са извадили от Истринския язовир Кожухин. А както сега става ясно, Акишин е бил отвлечен. Не е зле подредено, нали?

— Дааа — замислено рече Денис. — Направо да се спукаш от смях. И с какво тази троица не е угодила на престъпниците?

— Плат и Кожухин вече никога няма да отговорят на този въпрос. А Акишин като че ли все още може. Иначе не биха го отвлекли. Между другото, това е само мое предположение. Сега най-важното е да се изясни по какъв начин са били свързани тримата бизнесмени. Допреди нещастния си риболов Кожухин е оглавявал Съюза на инвеститорите в Русия. Проучих този съюз и разбрах, че са имали някакви търкания с „Информинвест“, в който, както ти казваш, е имал непредпазливостта да работи твоят Акишин. Между другото, какъв е бил там Акишин?

— Член на борда на директорите — отвърна Денис.

— Хм… — Турецки замислено потри основата на носа си. — Май се набелязва голяма работа. Та казваш, за Акишин са поискали три милиона?

— Аха. Фантастична сума. Те наистина ли си мислят, че някой ще извади заради Акишин такива огромни мангизи?

Александър Борисович сви рамене.

— Може би да. А може би не. Възможно е това отвличане да е само трик и похитителите изобщо да не търсят пари.

— Тогава какво друго?

Турецки погледна Грязнов и лукаво присви очи.

— Точно това, Денис, трябва да си изясним заедно. Как върви работата с отвличането на дъщерята на Акишин?

— Полека-лека — отвърна Денис. — Разбрахме, че е много вероятно зад това отвличане да стои братът на Вера — Артур Акишин.

— Разбрали сте, казваш? Мога ли да знам как?

— Нека това си остане наша малка тайна.

Турецки разтегна устни в лукава усмивка.

— Несанкционирано подслушване? Или нещо подобно?

— Какво говориш, Александър Борисович! Пази боже! Моите момчета са законопослушни граждани и не се занимават с такива неща.

— Знам го аз вашето „пази боже“ — отново се усмихна Турецки. — Ако опишем всичките ви нарушения върху хартия — и голяма тетрадка няма да стигне.

— Надценяваш ни — отбеляза Денис.

— Точно така — съгласи се Александър Борисович. — Щом не са те хванали, значи не си крадец. Какви мотиви би могло да има момчето?

— Засега не е ясно — каза Денис. — Възможно е да е искал да отръска татенцето си с пари. А вероятно съществува и още нещо. Вера Акишина е първокласен програмист. Чувствам със сърцето си, че причината е в това.

— Да бях имал твоето чувствително сърце, досега да съм приключил с всички висящи дела.

— Имаш време — утеши „тежкаря“ Денис. — Я на какви години си!

Турецки се засмя.

— Благодаря за поддръжката, Денис Андреевич. И така, в дневния ред се появиха още няколко важни въпроса. Първият — за какво са разговаряли в хотела Плат, Кожухин и Акишин? Срещу кого са се обединили? Вторият — кой е похитил дъщерята на Акишин?

— И защо — добави Денис.

Турецки кимна.

— Точно така — и заради какво. Третият е: има ли връзка между отвличането на дъщерята на Акишин и убийствата на Плат и Кожухин? И четвъртият — за какъв дявол на Артур Акишин му е притрябвало да отвлича собствената си сестра? Отговорим ли на тези въпроси — смятай, че сме намерили убийците.

Александър Борисович бодна от чинийката шишче, намигна на Денис и впи зъби в крехкото телешко.

— Между другото — каза той с натъпкана уста, — отдавна не съм виждал твоя старец.

— Вярно, че е отдавна — отвърна Денис.

— Как се чувства на новата си работа?

— Нищо особено, работи. А и на теб всичко би трябвало да ти е ясно. Нали общуваш по-отблизо с него.

— Че как иначе? — иронично отвърна Турецки. — Ти дори коняк не пиеш.

— И не пуша — напомни Денис. — Както нямам и съпруга.

— Като се появи — ще пропушиш — гарантира Турецки и посегна към гарафката.