Фридрих Незнански
Убийствена красота (2)

Глава 2
Таланти и поклонници

Топлата августовска вечер навлизаше в правата си. Тихата московска уличка в центъра на града, почти безлюдна през деня, сега беше пълна с луксозни коли, които се движеха в една посока: към старинна сграда в прасковен цвят, разположена в дъното на добре поддържана градина. Мерцедеси, аудита, беемвета, ситроени и други вносни коли, меко шумолейки с гуми, заковаваха пред зелената морава. От колите излитаха като пеперуди към светлината на лампа дами в лъскави тоалети, с неописуеми шапки и невероятни прически. Придружаваха ги господа със и без смокинги. Изисканата цветова гама бе нарушавана тук-там от пъстри летни ризи, че дори и смачкани ленени панталони.

Това място, известно в кинаджийските среди като клуб „Шатийон“, всеки четвъртък събираше на парти своето паство, съставено от таланти и поклонници: високопоставени майстори на четката, перото и камерата, мастити режисьори и критици, техните гледани, скъпоплатени жени, млади таланти, но вече с късмет, банкери и всякакви други строители и рушители на човешките съдби. Те дефилираха с чаши в ръце по пътечките между ромолящите фонтанчета. Зад ъгъла на сградата в края на очарователна полянка се намираше сцената. На нея се изявяваха музиканти, джазмени. Под изискана тента пред къщата бе разположен грил с бавно въртящо се на него теленце и сервирани плетени маси и столове. Пак тук имаше и бар с различни студени и горещи мезета, а също и разхладителни и сгряващи питиета.

Публиката, която се чувстваше като в декора на „фабриката на мечтите“ в някакъв „павилионен“ Холивуд, се наслаждаваше на близостта си до избраните, допуснати до някакви висши тайни.

Улегнала дама с изискана широкопола шапка, имаща професионално отношение към музиката, се разхождаше със симпатична студентка в Гнесинка^[1].

— Ах, мила, какви ги приказвате? Крешчендова можела да вземе две и половина октави? Кой е казал такова нещо?

— Тя сама го каза. Четох интервю. Тя само допълни, че за това е необходима удобна теситура.

— Направо ме разбихте! За нея удобната теситура е октава и половина. Детенце, вие вече трябва да знаете, че при женските гласове има „свирещ регистър“. Ако „свиренето“ се смята за глас, тогава да, може да се вземат и три октави. Но ние говорим за нормален гръден глас. И ако имаме предвид него, тогава певиците ни с широк диапазон са една-две, не повече. Две и половина октави взима Ирочка Фатеева, която сега ще чуем. Днес тя ще пее джаз. Бившата й приятелка, която следи за климата в дома, още Калерия и вие, радост моя. Тъй че аз възлагам на вас големи надежди.

— Ами Разина?

— Забравете. Тя отдавна пропи и пропуши гласа си. Сега едва взима една и половина. И само „надолу“.

— А мъжете?

— Интересуват ви мъжете? — вдигна вежди преподавателката.

— Само професионално — изплаши се девойката.

— Кой по-точно?

— Ами… Виктор Краснов.

— Този хубавец? Разбирате ли, за него е трудно да се каже. Той ползва два стила на пеене — академичен и естраден. Предполагам, че диапазонът му е не повече от две октави. Още по-безинтересен е Бергус, който при доста слаб глас показва истинска еквилибристика, минавайки на прочутия си фалцет. Много по-интересен ми е нашият „брат по кръв“ Саша Ленкин. Той наистина има приказен контратенор, истински алтов звук, като на прочутия кастрат Фаринели. Всъщност, душице, диапазонът — това още не е всичко. Даже изобщо не е всичко. Най-важното е тембърът, интонацията. Разбирате ли? Трябва да разпознават певеца. Много е важно да хваща за душата, разбирате ли? А такова чудо се случва, когато самият изпълнител е препълнен с чувства, когато има какво да излее, когато душата му е препълнена с хармония и просто се налага да предаде това на слушателя, разбирате ли?

С тези думи дамата прегърна девойката за талията. Онази с всички сили се стараеше да не се отдръпне, залепяйки върху хубавичкото си личице благодарна усмивка. Усмивката изглеждаше жалка.

Край една от плетените маси се беше струпала доста голяма компания. На масичката имаше вино, мезета. Оттам се чуваха бурни смехове. В центъра на вниманието беше пълен господин, който говореше с нисък бас:

— Но пък каква реклама, господа! По формулата на кръвта, само при нас и от раз… И какви хора има сред клиентите! Главният енергетик, бивши премиери, действащи полковници, какви ли само ги няма! С такива хора да не те е срам да отслабваш. И всичките са свалили десетки килограми!! Хубаво, отивам. Първото, което ми направи впечатление…

— Цената на процедурата — обади се някой от слушателите.

— Това — добре, някакви си две хилядарки, нищо работа. Дадох кръв, отивам при доктора. Пък той ме поглежда зловещо и казва с гласа на Карабас Барабас: „Това е! Скоро, човече, ще спреш да плюскаш!“ Това на мен! Че и на „ти“! — Мъжът направи ефектна пауза. — И знаете ли, аз спрях.

Всеобщ смях.

— Какво, изобщо?

— Не. Получавам аз значи списък с разрешените храни. И излиза, че мога да ям само леща, елдена каша и „ледена“ риба. Божичко, дори не знаех, че има такава риба! И никакъв алкохол. Чай и кафе също не може. Само вода. А ние с жената веднага след това заминахме на почивка в Испания. Само си представете: море, слънце, до плажа пълно с всякакви кръчмички. Наоколо миризми на печено месо, младо вино, но никаква леща и елдена каша! А пък аз не мога да ям нищо друго! Направо не мога! Този ескулап, изглежда, ме беше зомбирал. Добре, че се бях сетил да си взема от къщи елда и леща. Как ни пуснаха на митницата, си е отделен въпрос. Те по никой начин не можеха да разберат за какво са ми в Испания леща и елда. Два часа ми преглеждаха багажа. Домъкнаха и куче, което олигави всичките ми варива. На митницата бяха сигурни, че прекарвам наркотици. И много се ядосваха, че не могат да ги намерят.

— И какво стана после?

— Ами все пак ме пуснаха, както вече сте разбрали. Моята Маруся всеки ден си правеше кефа със средиземноморска риба, шишчета и стекове, пиеше литри младо вино. А аз седях до нея във всичките тези кръчмички и се ядосвах и ненавиждах нея, себе си, теглото си, доктора и неговия метод. След това в хотелския апартамент си варях каша. Ядях я с отвращение. А Маруся през това време пред очите ми се тъпчеше с плодове. Но, представете си, отслабнах! С цели десет килограма.

— Само на леща как би могъл да не отслабнеш! В Ленинград по време на блокадата също не е имало дебели.

— Най-големият майтап е, че моята Маруся, която не се лишаваше от нищо, а само плуваше, ядеше плодове и пиеше вино, отслабна със седем.

Всички отново се разсмяха.

— Всичко това са врели-некипели! — прекъсна разказвача една дама с доста едри форми. — На целия този бум с доктор Медведев вече му мина времето. Ти, Венечка, прекалено се заседя в твоето Переделкино, изостанал си от живота. Ние с една приятелка също ходихме. Дадохме си хилядарките. Получихме списъци. А пък приятелката ми е журналистка. Те организираха следното журналистическо разследване: след седмица тя пак отиде при Медведев и отново даде кръв за изследване. Все едно за първи път. И какво стана? Дадоха й списък на разрешените храни напълно противоположен на първия! Ето ти го метода. А когато представи на Медведев двата списъка, той я нарече шарлатанка. Нея! Защо й било да дава кръв два пъти? Приличните хора не правели така!

Отново избухна бурен смях.

— Приятели! Всичките тези диети са пълна простотия! Колко съм ги опитала! Добре де, ще свалиш десет, двадесет килограма. И какво? Кожата ти увисва като на стар булдог. Какво да правиш? Идва следващият етап — пластична операция. И пак пари, и то големи.

— Не, ако ще се правят инвестиции във външността, трябва да се ходи само при Нестеров — извика известна актриса, все още красива, но с явни признаци на повяхване върху познатото на цялата страна лице.

— Ха, Нестеров! При него е най-добре, всеки го знае. Но трябва и да се вредиш. Записват най-рано за след половин година! И парите не са като при Медведев, ами в пъти повече — възрази някой от мъжете.

— Но нали има за какво да се плаща! Божичко, нали видяхте!… — И от устата на актрисата се изсипа куп прочути фамилии. — Това, което стана с тях, е истинско чудо! Те свалиха по десет, петнадесет години! Години, а не килограми!

— И какво толкова прави този Нестеров? Просвети ме, Нелочка, защото казват, че безнадеждно съм изостанал от живота. А и аз искам да съм готин — каза с басов глас дебелият Венечка.

— Подробности не знам. Той провежда курс за подмладяване. Към две седмици. Някакви инжекции. Всичко е стационарно. Има си клиника. Но като излязат оттам хората, не можеш да ги познаеш! На всичкото отгоре се подмладяват и след изписването. Все едно са пили вълшебни хапчета. И в течение на половин година продължават да се подмладяват. И да отслабват. Защото се засилва обмяната на веществата, мазнините изгарят сами. Подмладяват се и отслабват.

— А после се вдетиняват — включи се някакъв умник.

— След това още десет години запазват младостта си. И не само външно! И мозъкът им работи по-добре, подобрява се паметта. А за един артист това е много важно.

— Какво ли прави? Може би им прелива бебешка кръв, а? Или пък е някакъв Мефистофел?

— Да-да, нещо от този сорт — изписка младичка артистка.

— Врели-некипели! Кой ще му позволи такова нещо? Това да не е Средновековието? Той работи вече две години. При него не можеш да се вредиш. И не познавам някой, който да е недоволен от резултата. Ти, Дунечка, още си млада. По паспорт. И не искаш конкуренция. Защото младостта е единственото ти предимство — ухапа младата артистка примадоната.

Дуня цялата почервеня.

— Пък аз чух, че са го затворили вашият Нестеров! Значи нещо не е както трябва да бъде. А що се отнася до младостта, защо пък вие, уважаема Нели Андреевна, толкова искате да си я върнете? С вашите таланти и поклонници? Плешиви и беззъби — допълни тя с висок театрален шепот.

На масата се заформяше скандал.

— Уф, момичета, не се карайте! — възкликна побелял хубавец. — Я погледнете към онази алея.

Всички като по заповед се обърнаха.

— Виждате ли, нашият маестро, нашият режисьор номер едно, върви под ръка с приказната Верочка Горбовска, славата на родното кино. Между другото, жена, обичана от собствения си мъж, хубавеца Олег, независимо от десетгодишния съпружески стаж и също такава разлика във възрастта… Рядко срещан случай в артистичните среди. Той, струва ми се, също е включен в новия проект на Бояринов?

— Да, те двамата са изпълнители на главните роли. Ето това е истинска проверка за здравината на един брак. Само дето Верочка и Олег още не са работили с Бояринов и не знаят какво ги очаква — каза тъжно мълчалата до този момент очарователна блондинка.

Седящите на масата някак смутено отвърнаха погледи от алеята, по която се разхождаха двамата, и протегнаха ръце към чашите, цигарите, ножовете и вилиците…

Само блондинката продължаваше да следи с очи двойката.

— Аз прочетох сценария. В него щастлива съпружеска двойка търпи пълно фиаско на семейните си отношения. И ще видите, че същото ще се случи и в живота. Защото в името на реализма във филма той ще ги скара завинаги. Така стана с мен и с моя Женя, така е станало с мнозина други. Така беше и така ще бъде.

— Рита, ама защо говориш така? — каза с укор Нели Андреевна. — Той е талантлив като бог…

— Като дявол — поправи я Рита и се усмихна. — Всъщност това вече не ме интересува. Погледни към масата, където седи Олег с момчетата от театъра. Погледни, Нелочка.

Нелочка погледна деликатно към крайната маса, на която си почиваха след представление група артисти от един от най-популярните московски театри. Тя видя как Олег Золотарьов казва нещо бързо и на висок глас, като се усмихва само с устни, без да гледа към събеседника си. А очите му, големи черни очи, тревожно и напрегнато се взираха в тъмната алея. Там, където бяха изчезнали жена му и Бояринов.

— Уф, я спрете! — извика побелелият хубавец. — Ето я жена му, разхожда се с някакво девойче и изобщо не й пука. А вие какво сте се загрижили?

Блондинката само се усмихна с крайчето на устата.

— Рита, я стига си се правила на Мона Лиза. Иначе ще те изнасиля направо тук, със специален цинизъм.

— Ами аз? — извика ярка брюнетка. — Първо мен, все пак съм ти законна жена!

Всички се разсмяха.

— Приятели, а теленцето се опече! Усещате ли? — нададе вопъл дебелият Венечка. — Ей сега ще изям половината, не по-малко! А ако някой се опита да ми го вземе…

— Ще го пратим при Медведев, на превъзпитание…

Веселбата набираше скорост.

— Та така, душице моя Верочка, това ще бъде много странен филм. Сънища, сънища и сънища. Преминаване от един в друг, фантазии, които ни пробутва подсъзнанието и които се превъплъщават в тези сънища като ярки, цветни картини, безумни преживявания. Нали ви се е случвало да изпитвате насън животински страх от преследването на ужасяващи злодеи, които създават капризната тъкан на сънищата от познати в живота лица: домоуправителя, зъболекаря и други. Случвало ли ви се е?

Бояринов спря под лампата, разпръскваща тъмнината с меко матово сияние, и погледна с дълбок хипнотизиращ поглед стройната жена, наметната с шал. Дългите й руси коси тежко падаха върху наметката.

— Случвало ми се е — отговори тя с дълбок, невероятен като тембър глас.

— Те ви преследват, вкарват ви в ъгъла, в ръцете им има уреди за мъчения, вие крещите от ужас… И се събуждате. Сърцето ви бие лудешки, но вие въздъхвате с облекчение: вкъщи сте си, в безопасност, до вас кротко диша любимият ви мъж… Но в нашия филм, когато се събудите, ще попадате в друг сън, където се реализират на живо най-смелите еротични фантазии, за които не бихте признали никога дори на себе си. Прегръща ви не мъжът ви, а съвсем друг мъж, но за свое учудване не изпитвате срам, а само желание, лудо желание… И без да се замислите, му се отдавате.

— Имаше нещо подобно…

— Не си правете труда. Аз не по-зле от вас познавам световното кино.

— Простете — смути се жената.

— Простено ви е — усмихна се Бояринов. — Няма нищо ново под слънцето, скъпа Вера. И всичко е ново. Любовта е вечна тема в изкуството. Но всеки разказва една и съща история по свой начин. Със свои чувства и думи. Със свои герои. Най-сетне, с избора си на актьори.

— Да си призная, учудена съм от вашия избор, Антон. В сценария има много еротични сцени, голотии… А толкова много млади артистки стоят без работа…

— Верочка, вие си просите комплименти. Във филма ще има и младички артистки, ако сте чели внимателно сценария, би трябвало да сте го забелязали. Но главните герои са зрели хора. Това е филм за благополучна семейна двойка, щастлива двойка, но… животът е такъв, че щастието не може да продължава вечно, нали разбирате? Благополучието навява пресищане, скука. Помните ли Бродски:

Тъй дълго с нея ний живяхме, не си създадохме от свойте сенки врата — дали работиш, спиш ли, — но двете половинки на вратата не се отварят поотделно и ние минахме през тях, като през черен вход се озовахме направо в бъдещето. Ето за какво е този филм. Разбирате ли? — Той взе ръцете й в своите, гледайки я втренчено с влюбени, да, влюбени очи!

— Разбирам. — Вера усети как през дланите им премина ток и не можа да отдръпне ръцете си.

— А що се отнася до голите сцени, няма от какво да се страхувате. Имате прекрасно тяло. И сте прекалено сексуална. Ами гласът? Дори само гласът ви може да подлуди всеки. Сексуалността е извън възрастта. Или я има, или я няма. Помните ли прочутите ни старици? Не днешните, които си прекрояват физиономиите и мислят, че нелепата застинала маска може да им върне младостта. Не, имам предвид онези, предишните звезди, които не си правеха никакви операции, които понасяха старостта си с гордо вдигната глава и бяха… сексуални! Да! А вие сте още съвсем млада жена. Да-да. Не ме карайте да изричам банални неща от сорта на: жената е на толкова години на колкото изглежда.

Вера се усмихна.

— И освен това… Зрителят ви познава от детските ви години. На колко бяхте, когато за първи път застанахте пред камера?

— На дванадесет.

— Оттогава вие сте героиня на романтични, патриотични филми. И вашето появяване в еротичен филм ще направи фурор! Ще си призная, че залагам преди всичко на вас. На вас, а не на Олег. Той е фон. Но не трябва да знае за това, нали разбирате?

Режисьорът намигна като заговорник, Вера се разсмя и кимна.

— Ще направим всичко много красиво. Катишев е роден оператор. Нищо не трябва да му се обяснява. Всичко ще е замъглено, като в сън. Само контури, очертания на тела. Обърнато нагоре лице, падащи коси… И главното действащо лице във всички еротични сцени ще бъде приказният ви глас.

Докато казваше тези думи, неговият собствен глас, обикновено висок и неприятен, изведнъж прозвуча дълбоко. Той те омайваше, този глас, проникваше изцяло в теб. Вера почувства, че се изпълва, напоява се с неговите усещания, неговите замисли и… И й се иска да направи всичко, което той ще поиска от нея.

— Добре, ще се опитам да го изиграя — усмихна се тя.

— Да го изиграеш? Не, скъпа. Ние ще изживеем този филм. Ще го изживеем заедно. Вашият талант, талантът на мъжа ви и моите скромни способности — всичко това ще бъде сложено на олтара на изкуството. Става ли?

— Става — отзова се като ехо Горбовска.

Той вдигна ръката й и я притисна към устните си. Тя усети върху кожата си докосването на меки пълни устни. И замря като сомнамбул. Мигът продължи безкрайно дълго. Вера не чу стъпките по асфалтовата пътечка и потрепери чак когато в очертания от лампите кръг светлина се появи мъжът й Олег Золотарьов.

— Ето къде сте били! — с прекалено безгрижен тон възкликна Олег.

Вера инстинктивно се опита да отдръпне ръката си. Но нямаше как да стане. Бояринов я задържа за още някакви части от секундата, вътрешно доволен от напрегнатия поглед на Олег, прикован към техните съединени ръце. Чак когато прецени, че е настъпил моментът, пусна жената и се обърна към Золотарьов.

— Какво има, Олег? — студено попита маестрото. — Ние работим!

— Нещо много дълго… Аз…

— Какво значи дълго? Кой решава колко е необходимо, вие или аз?

— Разбира се, че вие. Там обаче изяждат теленцето, скоро от него нищо няма да остане. Затова дойдох при вас — оправдаваше се като ученик пред учител Золотарьов.

— Какво общо има тук телето? — намръщи се Бояринов. След това въздъхна и се усмихна. — Всъщност защо пък да не опитаме това теле?

Той прегърна Вера през раменете, заведе я при мъжа й, прегърна с другата си ръка Олег и ги поведе по пътеката към къщата, откъдето се чуваха джазова мелодия и човешки гласове.

— Скъпи мои! — тържествено произнесе Бояринов. — Скъпи мои! От вас зависи бъдещият филм. И вие знаете, по-точно трябва да знаете, макар никога да не сме работили заедно, че главното за мен е репетиционният процес. Актьорите трябва да излязат на снимачната площадка абсолютно готови, напоени отвътре с идеята на филма като гъба с вода. А за целта аз трябва да работя с всеки от вас. Ще дойде и вашият ред, Олег. И с вас ще прекарваме дни и вечери. Трябва да заредя и двама ви. За снимките са ни отпуснати само три седмици. Няма да имаме време за безкрайни дубли, разбирате ли?…

Те потънаха в тъмнината на алеята.