Фридрих Незнански
Убийствена красота (11)

Глава 11
Неправилно убийство

Когато разнищиха цялата първоначално събрана информация и приятелите останаха сами, Турецки извади от чекмеджето на бюрото скрития коняк и сандвичите и отново сипа кафе в кафемашината.

Конякът беше налят в чашите, мъжете пийнаха, запалиха с удоволствие по цигара и прегледаха документите, оставени от Левин и Безухов.

— Хайде да мислим — започна Турецки.

— Отначало ми разкажи онова, което не знам. Ти си бил при Литвинов, при Нестеров. Как ти се видяха? Какво се е случило между тях? Какъв е този конфликт?

С чаша коняк в ръка и сандвич за мезе Турецки разказа онова, което бе успял да научи за изминалото денонощие. За метода на Нестеров, за ролята на Литвинов при отнемането на лиценза.

— Литвинов е един такъв достолепен господин. Живее в много хубав апартамент, добре обзаведен. Заедно с грозната си жена, която, изглежда, безумно го обича.

— Направо приказка от хиляда и една нощ.

— Че на нас цялото ни дело е някакво измислено.

— Няма що, добре са го измислили! Разкъсан на парчета труп…

— Но не е онзи труп! Както разбрах от отчета на Левин и от разговора с Литвинов, трупът е трябвало да бъде той, Марат Игоревич. Ако правим връзка с професионалната дейност на двамата. Защото всъщност Климович наистина не е решавал на кого да се издава лиценз, а на кого не. Нали прегледахме документите. Засега няма основания да се смята, че престъпленията са на битова основа. Вярно, че нищо не знаем за личния живот на Литвинов, но Лисовска изобщо не прилича на фатална жена. Освен това ми изглежда, че е обхваната от ново силно чувство, а това не се връзва с образа на убиеца. Нито хладнокръвен, нито в състояние на афект.

— От какво такова чувство е обхваната?

— Ти не видя ли как Лисовска гледаше твоя Колобов? Топеше се като шоколад. Ето какво се нарича да работиш със свидетеля от душа! На Томилин нищо не разказа, а на Колобов — всичко. Това е любов!

— Ти ги разбираш тези работи. Краставите магарета през девет баира…

— И за какво й е притрябвал Литвинов? — продължаваше Саша, като се направи, че не е чул. — Но все някой е организирал покушението срещу него. Между другото, взривно то устройство, прикрепено над вратата му, се е намирало доста високо. Странно, че изобщо го е видял. Нали когато Литвинов е излязъл от апартамента, кутията е останала зад гърба му. Той е трябвало да се обърне, за да я забележи.

— Може би е стоял на площадката, чакал асансьора, погледнал е към вратата си и я е видял.

— От асансьора тя не се виждаше. Шахтата на асансьора закрива онова място, което беше обозначено от оперативниците и посочи самият Литвинов. Разбира се, може да се е върнал за нещо при своята врата… Но той не каза нищо такова. И непрекъснато се опитва да изкара Нестеров предполагаем престъпник. Непрекъснато повтаряше за телефонните заплахи. Изобщо този господин не ми направи добро впечатление. Не беше искрен. Прекалено се суетеше. Нервираше се. Макар че се опитваше да остане любезен. И как да ти кажа… Аз, разбира се, факти нямам, но той мирише на подкупи от сто километра. Що се отнася до телефонните заплахи, жена му също потвърди този факт. Дори уточни, че се е звъняло почти всеки ден, в три часа. Каза го много искрено и убедително.

— Ами Нестеров?

— Нестеров? Никаква любезност. Дори отчасти грубост. Основно говореше за работата си. Показа ми клиниката. Болни сега при него няма, проверих го. Води ме в клиничното отделение. А после ми показа лабораторията, където правят същия този препарат — стволовите клетки. Аз в това отношение съм като индианец пред пишеща машина, но ми направи впечатление! Облякоха ме в стерилен халат, на краката ми сложиха терлици, на главата ми нахлузиха калпак и маска — изобщо това трябваше да се види! И така ме заведоха в лабораторията. Кабинетите са като операционни. Всякаква апаратура, центрофуги, нискотемпературни хладилници. Нестеров ме заведе до монитора, а там светеха петна като звезди. Ето така изглеждат стволовите клетки. Показа ми шишенцата, в които ги отглеждат. Едни такива симпатични нещица, пластмасови, като бутилчици. Само дето тапата не е по средата, както ние сме свикнали на нашите бутилки, а от края.

— Добре, стига, че ти нещо се отнесе. Твоят Нестеров каза ли нещо за Литвинов?

— Каза няколко „топли“ думи за Литвинов. Не отричаше отправените заплахи по негов адрес. Макар прекрасно да разбира, че може да попадне под подозрение. Но според думите на Нестеров това е обикновен мъжки разговор, така да го наречем. Пратил го няколко пъти където трябва и край.

Но отрича нощните обаждания. И беше искрен. Изобщо той ми хареса. Знаеш ли колко го обичат сътрудниците му? О, това е отделен разговор. Там има такива красиви жени, и всичките го обожават.

— Е, Саня, харесва ти, не харесва, но както се казва, от чувства не можеш да си свариш супа. Не можеш да ги приобщиш към делото. Жената на Литвинов е искрена, Нестеров е искрен, но някой от тях лъже. Става въпрос за нощните обаждания.

— Ти нали ме попита за моите усещания. Разказах ти. А ето какво ми направи впечатление по делото: и в двата случая е използван един и същ камуфлаж — кутия за електроинсталация. Това — първо. Може да се предположи, че взривът има отношение към електричеството. Затова би било много интересно да се видим с електротехника Круглов, който е заминал на почивка в неизвестна посока. Този специалист по всичко.

— Още утре ще се свържа с военната комисия. Сигурно има приятели от армията, с които е служил заедно. Изобщо електротехникът се издирва по пълна програма, това е очевиден факт. Какво още те вълнува?

— Почеркът и на двете престъпления си прилича. Това е направено демонстративно. Нека вземем дори кутийките за звънци. Но защо първия път тази кутийка е висяла над вратата, а втория — долу, почти до земята? Защо първия път е използван таймер, а втория — радиовзривател. И накрая, защо всичко това е трябвало да се накамари на вратата? Не е ли било по-лесно да се минират колите? И единият, и другият имат коли. И двамата редовно ги използват.

— И защо?

— Ако се минират коли, не е толкова лесно да бъде открито взривното устройство. Обикновено е свързано с ключа за запалване. Тоест експлозивът трябва да изгърми в момента, когато се включи двигателят. Трябвало е да гръмне и в двата случая\ Тогава щеше да загине и Литвинов. Или да намери взривното устройство. Но как може да се намери такова нещо в изправен автомобил? Трябва да се имитира повреда, да се провери всичко от горе до долу. Истинска лудница! А така — виси си на вратата. Ето ме и мен, аз съм вашата беля.

— Смяташ, че е инсценировка?

— Точно така! Но само първия път е инсценировка. Трябвало е Литвинов да забележи кутийката и той я е забелязал.

— Искаш да кажеш, че той е знаел къде ще виси?

— Това е само мое предположение.

— Тоест организирал е сам покушение срещу себе си? Защо?

— Засега не ми е ясно.

— Тогава излиза, че той е убил и Климович? А защо му е? Да не са били врагове?

— Съдейки по всичко — не. Засега не разбирам защо са убили Климович.

— Нещо ми се вижда много засукано. И мирише на самодейност.

— Наистина мирише! Точно това казвам — оставам с впечатление, че е работил не професионалист, а дилетант. Кой поръчва убийство на дилетант?

— Тъкмо този факт работи срещу твоя Нестеров. Може той да е избягал от болницата и да е сложил взривното устройство. Да е помолил лекарите да го пуснат вкъщи да си вземе чисто бельо например. Качил се на колата и направил тегела насам и натам.

— Той има болно сърце. Днес сам видях какъв пристъп имаше. В навечерието на атентата са го закарали в болницата с „Бърза помощ“.

— О, Саня, не бъди наивен! Доктор на доктор око не вади. Едната ръка мие другата. Извикал „Бърза помощ“, разбрал се с момчетата, те го закарали в болницата. Там имал договорка да „полежи“. Мислиш ли, че не става така? Любимият ми племенник трябваше да се изследва за гастрита си. В болницата направо му казаха: щом искаш да се лекуваш безплатно, викай „Бърза помощ“, плащай хилядарка на доктора, добре, че не във валута, и ще те докарат където трябва, тоест при нас. А за професор по медицина да попадне когато и където му трябва — това е детска играчка… Легнал — когато поискал. Излязъл си — когато поискал. Изписал се — пак когато поискал. Как каза Лисовска: Нестеров е мечка, която я карат да танцува върху лед? Това е по думите на Климович, който е познавал твоя доктор по-добре от теб. А мечката е опасно животно. Не се поддава на дресура. И в момент на ярост може да смачка когото и да е.

— А Литвинов, най-големият враг, така да се каже, остана жив. Пък Климович, който има много малко общо с всичко, загина.

— Той все пак не е професионалист, твоят Нестеров. Може изобщо да е искал само да сплаши Литвинов. Но оня не се изплашил.

— Напротив, много се е уплашил, щом е изпратил писмо при нас.

— Обаче не е разрешил на твоя Нестеров да работи, нали?

— Нали.

— Тогава решава да изплаши чиновник с по-висок ранг — Климович. Нали той е чиновник с по-висок ранг от Литвинов?

— Да.

— Ето ти и мотива: Климович ще се изплаши от покушението и ще натисне Литвинов.

— И за да го уплашат, кутията с експлозива е скрита така, че никой да не я намери. Ако Лисовска не беше се навела, кой щеше да знае къде е била сложена кутията? Само от акта на съдебната медицинска експертиза — по характера и локализацията на раните на трупа. Нестеров има пълно алиби за времето, когато е загинал Климович. Този ден са го изписвали от болницата и непрекъснато е бил пред очите на всички. Ти това забрави ли го? А непознатата жигула в двора? Хубаво, може да е било само съвпадение. А човекът в двора? Нисък, кльощав? В навечерието на взрива, в деня на самия взрив. С джиесем до ухото. Нали разбираш, че взривно устройство от този тип се задейства с телефонно позвъняване.

— Голяма простотия — каза Грязнов след кратка пауза. — Макар още никой да не е доказал, че онзи мъж е наемник на Нестеров.

— Аха, значи не е самият Нестеров? За какъв дявол тогава този наемник не е гръмнал Литвинов? Нали с Климович всичко прекрасно му се получи!

— Гаф на изпълнителя.

— Добре, Слава. Това вече са фантасмагории. Хайде да набележим версии. Първата: поръчител на убийствата е Нестеров. Не го вярвам, но сме длъжни да отработим и този вариант. Мероприятия: да се намерят лекарите от „Бърза помощ“, които са го закарали в клиниката. Да се посети болницата, където е лежал Нестеров, още веднъж най-подробно да се разпитат лекарите за престоя на Анатолий Иванович в клиниката. Ако е имал съседи в болничната стая — да се разпитат. Да се изясни дали се е обаждал по телефона. Ако е така, да се разбере къде и защо. Това е за твоите оперативници, съгласен ли си? Те са печени в тия работи. Второ — издирване на електротехника от блока на Литвинов. И външните му данни. Може тъкмо той да е нисък и хилав, което ще е съвсем смешно. Нека с това се занимава Безухов, щом вече е започнал. Жалко, че съседът на Климович е заминал в отпуска! Николай Свиридов, ако не се лъжа, или как му беше името? Няма значение. Може би той би могъл да ни помогне да открием жигулата, която е била паркирана до блока на Климович.

— Септември, Саня. Циганско лято.

— Да, за кого лято, за кого мъртвило. Трябва да разберем кога се връща. По-нататък. Трябва да поставим на прослушване телефоните както на Нестеров, така и на Литвинов. Конфликтът между тях не е приключил. Клиниката на Нестеров е затворена. И той се кани да се бори със своя опонент. Може да чуем нещо, което да ни свърши работа. Това ще го уточня с Костя.

— Съгласен.

— Какво още?

— Още трябва да се срещнем с бившата жена на Нестеров.

— Той е бил женен?

— Да, успяхме да изясним това.

— Намерихте ли жената? Защо не ми каза веднага?

— Кога? Опитах се вчера вечерта да се свържа с теб, но си беше изключил телефона. А днес нямаше време. Ти така ме натискаш, че скоро ще ме смачкаш. Не даваш дума да кажа.

— Ти, Слава, да не можеш дума да кажеш? Я не се прави на сираче.

— Както и да е… Нестеров бил женен за своя бивша студентка. Бракът е продължил около десет години. Последните пет години са разведени. Това е някоя си Зоя Дмитриевна Руденко. Знам къде работи. И домашния й адрес. И телефонния номер.

— Дай ги тук.

Грязнов извади от чантата си пластмасова папка и я сложи на масата.

— Заповядай, миличък. Използвай чуждия труд.

— Че това сигурно изобщо не е твой труд. Да издирваш адреси не е царска работа. Имат ли деца?

— Кой?

— Нестеров и бившата му жена? Ясна работа, че не ти.

— Нямат деца. А аз може и да имам, защо веднага така? Може просто още да не се познаваме.

— Разкарай се, Слава! Трябва да се срещнем с нея, с тази Руденко, не подлежи на обсъждане.

— Тъй като си ни голям кавалер, ти ще го свършиш. Или ще се довериш на мен?

— Ти също не си лесен. Но тъй като съм се срещал с Нестеров и имам впечатление за него, бих искал да го съпоставя с мнението на бившата му жена.

— Имай предвид, че бившите жени рядко дават на бившите си мъже положителни характеристики.

— Тъкмо това е интересно.

— Слушай, ами ако покушението е организирал някой от клиентите на Нестеров? — Вячеслав разроши рядката си коса. — Представи си следното: богати хора искат да си купят красота, а на пътя им застава някакъв чиновник. Или дори двама. От колко време не работи клиниката?

— Два месеца.

— Колко ли народ за това време е побелял от нетърпение? А богатите не обичат да чакат.

— И какво предлагаш? Да работим по всички негови потенциални клиенти?

— Само по онези, които са си платили курса на лечение. Макар че по-скоро мутрите биха ликвидирали Нестеров.

— Нестеров каза, че връщат парите! На всички, които са си предплатили. Това може лесно да се провери. Освен това негови клиенти са предимно хора на изкуството, не мутри.

— Би трябвало да се запознаем по-отблизо с тези хора. Сигурно си имат определени места за сбирки. Там също може да изскочи някаква информация. Предимно, от друга страна, не значи „само“.

— Това е идея, да се запознаем — някак замислено отрони Александър. На лицето му се появи лека усмивка.

— Ало, ало, гражданино следовател! — Грязнов щракаше с пръсти пред замъгления поглед на приятеля си. — Ела на себе си! Казах: предимно не значи „само“.

— Ами да, разбира се. Не значи.

— Следователно сред желаещите да се подмладят може да има хора, които искат само да променят външността си, разбра ли ме? А…

— Слава, ти пак си фантазираш! — дойде на себе си Турецки. — Сега пластични операции правят на всеки ъгъл. За да си промениш мутрата, не е задължително да ходиш при Нестеров. И да убиваш Климович.

— Така е — натъжи се Грязнов.

— Засега предлагам да спрем дотук. Първите задачи ги определихме. Трябва да успея да хвана Костя, за да ми даде разрешение за прослушване.

Телефонът на масата на Турецки иззвъня.

— Ало? Костя?

— Ние за вълка, а той… — с тих глас направи коментар Грязнов.

— Да, ние с Вячеслав сме тук. Така ли? Нищо ново. Или почти нищо. Второ денонощие се занимаваме с това. Да, ама бързата работа — срам за майстора. Извинявай. Ей сега ще дойдем при теб. Може ли? Трябва? Идваме.

— Какво става там?

— Костя го дърпа Главния. Интересува се какво ново има за взривовете. За взривовете! Засичаш ли множественото число? Направо замириса на терористична дейност. И честният безкористен чиновник Литвинов трябва веднага, ама веднага да бъде ограден от зложелатели.

— Защо говориш толкова иронично? Нима Литвинов не е безкористен? — направи се на учуден Грязнов.