Фридрих Незнански
Черните банкери (35)

34.

Турецки прелистваше досието на Николай Николаевич Бартенев. Според версията на следствието се очертаваше следната картина. На втори юли 1997 година депутатът се прибира у дома от ресторант. Въпреки че е порядъчно пийнал, сяда на кормилото на служебната волга. Точно около блока група младежи се изпречват на пътя му. Както се изяснява по-късно, младежите също не са трезви. Озлобен, Бартенев излиза от колата и започва да ораторства. Сбиват се и депутатът е натупан здраво. След което успява да се качи в колата и да се върне в ресторанта за помощ.

Бартенев се връща с двама приятели, намират оскърбителите на същото място. Няма разправии: единият от доведените „бойци“ неочаквано разпознава сред младежите свой приятел. Мирът сякаш е възстановен. Всички решават, че по този повод заслужава да си допият. Но Бартенев отказва да подкрепи компанията, защото не го напуска мисълта да отмъсти. Прави се, че си тръгва, а се скрива в двора и започва търпеливо да чака оскърбителя си.

Вижда го след два часа. Момчето се казвало Павел Незнамов, изпращал към къщи Татяна Гусева. Бартенев го разстрелва с автомат, а след това ликвидира момичето като нежелан свидетел.

В делото имаше свидетелски показания от жителите на кооперацията, разбудени от стрелбата, които са чули и женския вик: „Коля, не стреляй! Няма да кажа на никого нищо!“

Било е изяснено също така, че Бартенев и Гусева са се оказали познати, тя живеела в същата кооперация и била възпитателка в детска градина.

Прецизните оперативни служители пресели пръстта на мястото, където лежал трупът на момичето. На дълбочина трийсет сантиметра откриват куршуми от автомат „Калашников“. Жертвата е била разстреляна от упор. За това свидетелстват заключенията на балистиците и на медицинските експерти.

Бартенев е разпитан още същия ден.

Турецки внимателно се зачете в протокола на разпита, в който Бартенев отрича всичко.

— Признавате ли се за виновен в убийството на Павел Незнамов и Татяна Гусева?

— Не, никого не съм убивал. И изобщо нямате право да ме разпитвате. Аз имам депутатски имунитет.

— Всички са равни пред закона. И ако сте извършили престъпление, ще отговаряте за деянията си.

— Само не ме заплашвайте!

— Никой не ви заплашва. Разкажете ни къде бяхте през нощта?

— Вкъщи. Спах и сънувах.

— Кой може да го потвърди?

— Никой, аз съм ерген и живея сам.

— Живеещите във вашата кооперация, в двора на която са извършени убийствата, твърдят, че са чули женски глас, умоляващ убиеца: „Коля, не стреляй! Няма да кажа на никого!“

— Да не съм само аз Николай на този свят?

— Но всички свидетели твърдят, че именно вие сте се скарали с групата младежи.

— Скарахме се и се прибрахме. И за това има свидетели. Търсете оръжието на убийството, пръстови отпечатъци или каквото трябва. А засега аз отказвам да отговарям на провокационните ви въпроси.

И все в този дух. Въпроси — отговори. Следователят го върти насам и натам, а заподозреният се позовава на депутатския си имунитет. Сиреч, аз не съм приемал в Държавната дума закони, за да ги нарушавам.

Когато прочете цялата глупотевина, Турецки се подсмихна и започна да изучава протокола от разпита, направен няколко дни по-късно.

Както и преди, следователят се държи тактично и нерешително, разбирайки, че си има работа с важна птица.

— Николай Николаевич, нищо ново ли не си спомнихте за онази нощ?

— Не.

— А Сергей Петрухин, който е бил в една компания с Незнамов и Гусева, твърди, че ви е видял на местопрестъплението. Той излязъл заедно с жертвите от входа на блока, но понеже живеел в друга посока, се сбогувал с тях и си заминал. След четири-пет минути, като чул стрелбата, се върнал и ви видял да влизате във входа си. Според неговото описание вие сте били със светлосиво яке и тъмен панталон. Какво ще кажете за това?

— Както разбирам, в Москва само аз нося сиво яке и тъмен панталон?

— Не, но…

С една дума, следствието не е имало никакви железни улики. А и, меко казано, следователят е оплескал работата. Вместо да проведе опознаване и очна ставка между Петрухин и Бартенев, той кудкудяка като мокра кокошка.

В края на краищата следователят заявява:

— Господин Бартенев, няма да нарушавам закона, но ще изискам от депутатите от Държавната дума да ви лишат от имунитета ви.

— Изисквайте. Това си е ваш проблем.

Вече е минала половин година, а следствието не се е мръднало с милиметър. А ето че отмъщението застигна Бартенев.

Турецки отмести папката, вече почти всичко му беше ясно. Естествено, Бартенев е разбирал, че роднините на убитите ще му отмъстят, а и правозащитните органи няма да го оставят на спокойствие, затова е решил час по-скоро да замине в чужбина, като предварително продава всички имоти.

Но кой е можел да знае със сигурност, че Бартенев се е върнал от Англия? Кой е организирал убийството? И кой го е извършил?

Сега на Турецки предстоеше да намери отговорите на тези въпроси. Можеше със спокойна съвест да напише обяснение до Меркулов, че убийството не е било извършено по политически мотиви, а на основата на враждебни лични отношения.

Турецки си погледна часовника, беше осем без четвърт. Вече по никакъв начин нямаше да успее да стигне до вилата на Пихтин.