Фридрих Незнански
Черните банкери (10)

9

Минаха няколко дни от момента, когато Турецки пое недоказаното засега убийство на Генадий Арбузов и делото за проклетата банка „Ресурс“, започнато от същия Генка, но така и „увиснало“ поради гибелта на следователя, а към старите догадки вече се трупала десетки нови. И никакъв проблясък.

Той гледаше мъртвото лице на Алла Бережкова, жълто и заострено, толкова малко напомнящо вчерашното, живото. Не искаше да повярва в нелепата смърт, но фактът си беше факт.

Турецки тръгна към стария си познат Пьотър Николаевич Миронов, заместник-началника на следствения арест, за да се запознае с обстоятелствата около смъртта на арестантката и да вземе необходимите документи.

В служебния кабинет, напомнящ затворническа стая, двамата с Миронов запалиха по цигара, размениха няколко думи за нещата от живота. Същевременно Турецки нямаше търпение да научи по-подробно за смъртта на Бережкова.

— Днес сутринта надзирателят я намерил мъртва. Нашият лекар тук определи отравяне с наркотично вещество. Ето заключението. Наистина след аутопсията съдебномедицинският експерт ще се произнесе по причината за смъртта.

— Но откъде е могла да има наркотици?

— Един господ знае! Може би някой се е изхитрил да скрие в пакетите отвън. Затворникът си е жив дявол.

— Нима е употребявала наркотици?

— Според моите данни — не е. Но това е нещо, към което човек може да се пристрасти по всяко време.

— Кога за последен път е получила пратка отвън? — уточни Турецки.

— Вчера е била получена пратка от гражданката Марина Демяновна Суркова.

— Добре, ще разпитам тази Суркова, да я вземат мътните!

— Виждам, че съвсем те е разстроила тази смърт?

— Да, Пьотър Николаевич, тази банка повлече вече толкова трупове! Започвам да се обърквам в нишките и връзките. Най-странното е, че тъкмо започна да разработвам някаква версия, и веднага най-необходимото колелце отпада.

Докато прелистваше документите, които му предостави Миронов, Турецки се замисли. У него се прокрадна подозрението дали пък самият той не е причината за случващото се? Нали последен разпитва Бережкова. Както е отбелязал класикът, „Не ни е съдено да знаем как ще отекне словото ни“. При това тя съвсем видимо изпадна в отчаяние. Дали пък точно то не я е тласнало към самоубийството? Но сега вече е късно — нищо не може да се промени и да се поправи.

— С какво се занимава тази Суркова? — попита Турецки.

— Откъде да знам!

— Разбира се, това, че вчера Суркова е донесла пратка, още не е доказателство, че точно тя е поставила отровата. Може Бережкова да е носела наркотика в някое скрито джобче.

— Човекът е такова същество, че нищо не можеш да предскажеш — призна Миронов. — А когато говорим за жени, тогава всичко е наопаки. Един дявол знае какво се крие в главите им. Нищожни и коварни изчадия. Нали сега, Александър Борисович, ще започнеш да подозираш и моите хора, че са доставили отровата?

— Такава ми е професията — да подозирам — усмихна се Турецки. — Разбира се, ще се наложи да подозирам. И да ровя, да разпитвам. А как се е държала Бережкова снощи? Какво е говорила на надзирателя?

— Не е забелязал нищо особено.

— Е, Пьотър Николаевич, благодаря ти за информацията и за документите. Ще тръгвам…

Турецки си взе довиждане с Миронов. Трябваше да бърза. Наистина прекалено много му се струпа през последните дни. И всичко зацикля, а той с ужас мислеше, че още не е изучил дори половината материали, свързани с делото на банка „Ресурс“. Все не можеше да напипа нещо важно, което да стане ключ за разгадаването на многото трагедии, свързани със злополучната организация.

От прокуратурата Турецки позвъни на Грязнов.

— Нещо ново? — попита Вячеслав.

— Лоши работи, Слава.

— Какво се е случило пак? Между другото, помня, че загубих един бас. Така че мога да помогна, ако настроението ти е скапано.

— Бережкова е поела към по-добрия свят.

— И как е успяла?! — изуми се Слава. — Кога?

— Нагълтала се с наркотици.

— Рядък случай. Ако не греша, бившият й съпруг — също?

— Точно така. Просто ще ми се пръсне главата.

— И какво смяташ да предприемеш по този повод? — Грязнов нямаше търпение. — Та това беше най-важният ти участник и свидетел на престъпленията! Пак ли провал?

— Да — съгласи се Турецки. — Слава, по този повод имам предложение. Вчера Бережкова е получила пратка от някоя си Суркова. Възложи на Саватеев да открие тази особа и да си поговори лично с нея. Само те моля да не я викате с призовка, нека той отиде при нея. Имам лошо предчувствие: нашите свидетели изчезват още щом започнем да се интересуваме от тях.

— Ще бъде изпълнено.

— Ами за пожара?

— Нищо утешително. Според заключението на пожарникарите взривили са се газови бутилки. Нали знаеш, огънят потулва всички следи. От имота са останали само обгорелите стени.

— Откриха ли се други свидетели, освен момчетата, видели подпалвачите с маски?

— Не. Така че излиза обикновен битов пожар. А сега се оказва, че няма на кого да се държи сметка.

— Слава, трябва да се въоръжа с търпение и да допрочета целия този кошмар — материалите по делото за банка „Ресурс“. Не мога повече да губя време за изучаване на документи. Не виждам цялостната картина. А в това време избиват свидетелите ни.

— Добре, Николай още днес ще издири твоята Суркова.