Фридрих Незнански
Късните новини (49)

Пъзелът

След един час Поляков отново бе извикан при следователя. — Нещо са ти дигнали мерника, мой човек — съчувствено отбеляза новият му съкилийник, мургав, тъмнокос мъж с едва доловим южняшки акцент.

В килията бяха шестима души. Единствената молба, с която Поляков се бе обърнал към Турецки, беше да не го затварят сам в килия.

В следствения кабинет на затвора Турецки го помоли да изчака за момент, но не успя да му каже защо. На вратата се бе появил Марченко, когото Поляков добре познаваше. Гостът от Талин разпери ръце — в едната държеше кожена папка — и с широка усмивка тръгна към него.

— Вячеслав Георгиевич — възкликна той, — драги ми земляко… Каква среща, а? Или не ми се радваш?

Действително Поляков не прояви никаква особена радост, че го вижда. Идването на Марченко по-скоро го бе озадачило. Не че го плашеше, колкото го караше да стои нащрек. За какъв дявол се бе вдигнал да дойде чак до Москва? Току-виж след него се изръсил и цял Талин…

— Помислих си, че трябва да видя какво правят московските колеги, пък и как се чувстват нашите граждани тук. Може да имат нужда от помощ? — продължи най-безочливо да се преструва Марченко.

И то толкова открито, че дори Турецки, който знаеше целта на тази „неочаквана“ среща, неволно се намръщи.

— Може би трябва да те защитим от тях — не мирясваше Марченко. — Виж, в това отношение мога да помогна. Марченко си знае работата. А как е в килията, Вячеслав Георгиевич? Да не ви тормозят нещо съкилийниците? Знам, че по затворите се срещат и момчета с погрешно съчетани хромозоми…

— Какъв е тоя цирк? — най-сетне не издържа Поляков.

Турецки, който не без интерес наблюдаваше тая сцена, си помисли, че Марченко ще избухне. Нищо подобно.

— Не е цирк, драги, а само един-единствен фокус! — не спираше Марченко да каканиже, подрипвайки около жертвата си. — Познай какво имам в ръкава си.

С тези думи той извади един лист, но, естествено, не от ръкава, а от папката и го подаде на Поляков.

Гледайки своя подследствен, Турецки със съчувствие си помисли, че дори такива хладнокръвни мъже могат съвсем по човешки да се разстроят.

В протокола за конфискация и оглед на веществените доказателства, представен след съвместната работа на бреговата охрана и МВР на Естония, в стегната и лаконична форма бе написано, че при спасителните операции след катастрофата на ферибота „Рената“ са били изтеглени няколко контейнера, пълни със злато и цветни метали. Начинът, по който са били опаковани и подредени тези метали, свидетелства, че това не са образци, а част от голяма партида. Партида, която не е била декларирана никъде.

Поляков не изчете протокола докрай. Изведнъж му се прииска направо да го изяде.

— Поляков — обади се Турецки, — ясно ми е, че тъй като вие не сте били на ферибота, трудно би могло да се докаже — той кимна към изобличителния документ — вашето участие в тази работа. Трудно, но не невъзможно. Откровено казано, малко ме интересува вашият естонски бизнес на Балтийско море…

Марченко понечи да възрази, но Турецки го спря:

— Все още ме интересува случилото се при Черно море — в Сочи. Сочи и само Сочи. Там остана цял списък с неразкрити убийства и опити за убийства. Началникът на криминалната милиция. Млад автомобилен състезател, който се е опитал да го спаси. Герат Климов. Покушение срещу жена му. Два трупа и край Тихия океан — във Владивосток. Фактически всички тези убийства по някакъв начин са свързани помежду си. Впрочем в деня, когато сте изчезнали от Талин, е бил проведен телефонен разговор от вашия офис с Владивосток. Но защо мълчите, Поляков? Сега вече само един идиот не би разбрал какво точно иска от вас Принца. А неговата цел е да ви унищожи. И да заграби бизнеса ви. Трябва да ви кажа, че почти е успял. Помежду ви се води сериозна война. Само че ако преди тя се е водела на неутрална територия, например в Сочи, където беше ликвидиран Герат и бяха присвоени хората му, или във Владивосток, където бяха застреляни двама бандитски босове, то сега лично за вас тази война се е преместила тук, в този кабинет. Нали нямате желание театърът на военните действия да се прехвърли и в Швейцария?

Поляков трепна, сякаш някой го беше ударил. Марченко пак се опита да се намеси, но Турецки неочаквано повиши глас:

— Излезте оттука! Вашата мисия свърши.

И отново се обърна към Поляков:

— Отваря ви се чудесна възможност да си отмъстите на господин Владимиров. Чрез мен. Но за тая цел трябва да направите нещо съвсем простичко…

— Какво? — глухо запита Поляков.

— Чисто и просто — да подредите всички части на пъзела. Фактът, че едни и същи хора са убили Гибона и Батона във Владивосток и полковник Малахов в Сочи, е вече доказан. По-нататък. Убийството във Владивосток е извършено по ваша поръчка, и в това няма никакво съмнение. Батона, човек на Принца, е отишъл да се срещне с Гибона, негласен владетел на големи златни находища. По-рано той е използвал вашия канал за износ на злато в чужбина, но внезапно е престанал да прибягва до услугите ви. Според вас какъв извод би трябвало да си направя във връзка със сочинското дело?

— Не — проговори Поляков, — не, дявол да го вземе! Не! За бога, забравете за Швейцария! Аз не познавам Малахов, никога не съм го познавал, не. Не!

— Ясно — безнадеждно махна с ръка Турецки. — Ах, да. Вземете, връщам ви носната кърпа, с която бяхте увили пистолета на Менжега.