Фридрих Незнански
Късните новини (45)

Преразпределението

— Алла Михайловна Ширяева?

Пред гишето за регистрация на владивостокската аерогара „Артьом“ беше почти празно. Обикновените граждани предпочитаха да си стоят вкъщи, а бизнесмените и другите по-заможни хора използваха чартърните полети, при които човек можеше и да си полегне, и телевизия да погледа, и да си поръча питие по свой вкус… В интерес на истината, Алла също искаше да си купи билет за такъв полет, само че нямаше свободни места.

Дебела жена в синя милиционерска униформа придирчиво оглеждаше багажа й, който се състоеше само от един обемист спортен сак.

— А това какво е? — посочи тя тъмното безформено петно върху екрана на рентгеновия апарат, с който се преглеждаше багажът на пътниците. Алла напрегнато се помъчи да си спомни какво ли беше това метално нещо, което е пъхнала на дъното на сака.

— Ами май че консерва…

— Ще се наложи да проверя!

Когато лентата изнесе сака от желязната клетка, милиционерката го сложи на близката маса и решително дръпна ципа.

— Трябва да помните какъв багаж носите със себе си — заядливо каза тя, — сега ще трябва да вадим всичко едно по едно.

Бръкна в сака и се зарови в него. На масата започнаха да се трупат разни блузки, поли, рокли, смачкани на топка чорапи и всякакви женски принадлежности.

Алла ядно си мислеше с какво удоволствие би удушила тая дебелана или в краен случай поне би я уволнила от работа — и щеше да го направи без никакви усилия, трябваше само да се качи на втория етаж при Семьон Семьонич, директора на аерогарата. Ама не искаше да вдига скандал, за да не се разбере коя е. Абсолютно никой не знаеше, че заминава за Москва. А за маскировка си бе сложила големи тъмни очила. Така че се налагаше сега със стиснати зъби да изтърпи просташкото отношение на тая кучка.

— Ами това какво е? — проговори дебеланата, като извади от сака дезодорант. — Не знаете ли, че е забранено да се внасят в самолета изделия в аерозолни опаковки? — с нравоучителен тон попита тя и сложи дезодоранта настрана, след което я изгледа и заключи: — Ще трябва да го оставите.

Без да каже нито дума, Алла взе дезодоранта и натисна щифта, като насочи струята към пода. Държа го така, докато изпръска всичко от него. Въздухът наоколо натежа от непоносимо силната миризма на парфюм. После изхвърли празния флакон в най-близкото кошче.

— Я да не хулиганствате! — кресна милиционерката, като се поокопити от изненадата си.

— Това е, за да не го придушиш ти, кучко — бавно процеди през зъби Алла.

Дебеланата отвори уста за достоен отговор, но я затвори веднага. Щом като някой така спокойно си позволява да обижда един униформен служител, значи може би има такова право. И сметнала за по-разумно да премълчи, тя върна паспорта на Алла, посочи й сака и каза:

— Минавайте по-бързо.

Алла криво-ляво напъха вътре вещите си и тръгна към терминала за пистата. До самолета трябваше да стигне пеша.

— Тевойко, да ви помогне ли? — чу се зад гърба й мъжки глас със силен кавказки акцент.

— Я върви на майната си — без да се обръща, отговори „тевойката“.

— Ай, ай, колико грюба! Защо така грюба? — възкликна кавказецът, но побърза да я остави на мира.

„Трябваше все пак да си взема билет за чартърния“ — ядно си помисли Алла. Беше ужасно напрегната. Всичко висеше буквално на косъм. Трите убийства (включително и на Петя Осколков) потресоха цял Владивосток. Гибона беше влиятелна фигура и сега щеше да се поведе борба за преразпределение за „наследството“. А то не беше никак малко: контрол над златните мини, търговия с внасяните от Япония коли, връзка с военните шефове, отговарящи за армейското имущество… Списъкът беше дълъг. И сега Алла имаше нужда да се подсигури с покровителството на столични авторитети. Именно затова трябваше спешно да замине за Москва.

Едва във въздуха, докато пиеше блудкава лимонада от неприятно миришеща пластмасова чашка, Алла си позволи да се поотпусне. Свали назад облегалката на креслото си и затвори очи. Последните няколко дни бе прекарала в заличаване на следите си — след убийството на Гибона неговите конкуренти със сигурност щяха тайно да обезвредят колкото се може повече от хората на стария легализиран супербандит. И затова се бе наложило да живее в кухнята на своя бивша съученичка, която по цяла нощ й разказваше за любовните си приключения и искрено я съжаляваше, че все още не се е омъжила…

Не можеше да заспи. Събитията от последните няколко дни я бяха изнервили…

Алла отдавна подозираше, че Гибона е замислил някаква сериозна промяна. По-рано златото отиваше в Талин, нямаше никакви проблеми, защото пътят на транспортирането му беше сигурен и всичко вървеше като по часовник. Изведнъж обаче Гибона предприе някакви необясними действия, разрушавайки механизма, създаден от самия него. Започна да прибягва до услугите на някакви съмнителни типове като Батона, с които никога по-рано не беше имал вземане-даване. Взривяването на вертолета и убийството на верния им човек на Февралското летище окончателно я убедиха, че Гибона е решил да смени партньора си. Това бе добре обмислена стъпка, Алла не се съмняваше — по принцип Гибона беше твърде опитен и предпазлив, за да се реши на нещо, без предварително да е сигурен за собствената си изгода. Обаче покрай сухото гори и суровото. Алла-Нюра се опасяваше, че при неизбежните промени в обкръжението на Гибона тя ще отпадне от активната работа. Скромното й положение на готвачка и масажистка при шефа отдавна вече не я задоволяваше.

Чрез някои свои връзки тя успя да научи, че във Владивосток са пристигнали от Москва двама наемни убийци. И то с оръжието си, почти без да се крият. А фактически сред местните мафиоти единствено Гибона имаше връзка със столицата. Останалите, така да се каже, „се варяха в собствен сос“. Ако им потрябваше да отстранят някого, предпочитаха да прибягват до услугите на местните мутри. Така че Алла усети нещо нередно в тая работа. Като съпостави пристигането на московските убийци с машинациите на Гибона, реши, че между тях има съществена връзка. Извади стария си, изпитан парабелум, и се отправи към хотела, в който бяха отседнали московчаните.

Те си бяха наели луксозен апартамент с изглед към залива. Когато Алла почука на вратата, дълго време никой не й отвори. След пет-шест минути мъжки глас недоволно попита:

— Кой е?

— Свой — отговори Алла.

Мъжът отвътре тихо размени с някого няколко думи, след което каза:

— Ние никого не очакваме.

— Идвам по работа, момчета. Трябва да поприказваме.

Ключалката изщрака и на вратата се показа висок млад мъж по гащета:

— Какво има?

— Имаме да си приказваме — повтори Алла с колкото се може по-твърд тон.

Виждайки пред себе си само една жена, и то доста привлекателна, той отстъпи и й направи път да влезе.

— Добре, ела.

Вратата на спалнята беше открехната и Алла бегло забеляза на леглото голо момиче, очевидно — местна проститутка.

— Забавлявате се, а? — иронично се усмихна Алла и без да чака покана, се разположи удобно на широкия диван.

— Коя си ти? — попита домакинът.

— Къде е приятелят ти? — отговори Алла на въпроса с въпрос. — Извикай го тук и отпрати фльорцата. Разговорът ще бъде сериозен. Във връзка с нашата работа.

Младежът внимателно я изгледа и разбра, че неслучайно е дошла при тях в хотела. Надникна в спалнята и каза:

— Ставай, Митя, имаме работа. А ти се обличай бързо и изчезвай. Сеансът приключи.

Когато проститутката си отиде, стиснала в ръка двете си честно припечелени зелени хартийки, от спалнята излезе съненият Митя и недоволно попита:

— Игор, какво има бе?

Той кимна към Алла:

— Сега ще разберем.

Двамата си облякоха хавлиени халати и се настаниха във фотьойлите срещу дивана.

— Е, казвай сега каквото имаш да ни казваш…

— Най-напред, момчета, искам да ви предупредя, че вече ми е известно всичко за вас. Знам също така и целта на вашето посещение тук. Така че — не правете глупости.

Тя рязко извади пистолета и го насочи срещу тях. Не бе сгрешила в сметките си — нали е жена, не бяха взели предпазни мерки.

— Не се безпокойте, нямам намерение да ви убивам. Но ако възникне подобна необходимост, може и да ви гръмна. В този хотел е пълно с мои хора, така че всичко ще остане скрито-покрито.

Очевидно двамата наемни убийци имаха здрави нерви и богат професионален опит, затова останаха спокойно да стоят пред дулото на пистолета, а Митя дори си наля кока-кола от бутилката на масата и отпи две-три глътки.

— Знам, че сте дошли да пречукате Гибона — продължи Алла.

Те мълчаха, от което тя си извади заключение, че това наистина е така.

— Аз съм от неговите хора, но нямам намерение да ви преча. Дори ще ви помогна. Но при едно условие — ще делим парите и ще ми отговорите на един въпрос.

Двамата продължаваха да мълчат.

— Поляка ли ви изпраща?

Игор едва забележимо кимна. После помисли и каза:

— Една трета от хонорара. Пет хилки в зелено.

Всъщност Алла им бе поискала парите само за да се застрахова, иначе те можеха да се досетят, че интересите й се простират много по-надалеч. За нея беше по-важно да се увери, че именно Поляка — естонският партньор на Гибона — е изпратил при него наемни убийци, след като е узнал, че е прекаран…

— Утре Гибона ще излезе на разходка — усмихна се тя — рано сутринта…

Когато излезе от претъпканата чакалня на аерогара „Домоедово“, Алла се отправи към таксиметровата пиаца. От предпазливост реши да изчака цялата разнородна тълпа пътници и посрещачи, натоварени с куфари, чанти, кашони. След двайсетина минути се качи в една стара, раздрънкана волга и каза на шофьора:

— На Николиния хълм.