Фридрих Незнански
Късните новини (26)

Болницата

Преди да влязат в стаята, завеждащата отделение, дебела лекарка с цигара в уста, обясни на Турецки:

— В подобни случаи жените наистина се съвземат доста бързо. Но оздравяват твърде дълго…

— Как е тя сега?

— Постоянно й се гади и повръща.

В белоснежната стая бе притъмняло от наплива на мрачни мъже. Трофимов, който също присъстваше, явно още имаше температура. А за едно денонощие Вела Климова така се бе оправила, че можеше спокойно да говори, макар и по малко. Засега й беше забранено да става.

Турецки погледна с други очи жената, която вчера бе видял в такова плачевно състояние. С чиста съвест можеше да се каже, че се е съвзела напълно.

Вела имаше дълга светлоруса коса, която вече беше чиста и се разпиляваше по възглавницата. Високите скули не придаваха на лицето й азиатски вид. Ясните зелени очи гледаха през цялото време напрегнато и втренчено, сякаш в очакване на някой коварен номер, и почти не мигаха. Пухкавите устни бяха упорито стиснати. Изподрасканите й насинени ръце със счупени нокти почиваха върху завивката.

Когато ги погледна, Турецки се намръщи — спомни си насила направената татуировка на бедрото. Вероятно някой от ония мръсници, които сега ще доведат, също се е гаврил с тая клета млада жена.

— Какво се е случило? — възкликна Вела, когато видя сцепената вежда на Турецки и отока под окото му.

„Охо, изглежда се появява добра възможност за НЛП“ — помисли си Турецки и каза:

— Вероятно съм се срещнал със същите приятни хора, с които сте общували вие.

И криво се усмихна. Това вече беше опит да започне „синхронизацията“. С неволен жест Вела плахо прикри устата си с ръка. А Турецки тихо попита Грязнов, който влезе в стаята едновременно със заподозрения:

— Видя ли преди малко Бенардаки?

— Оня грък ли? Натурално.

— Как се държа? Вдигна ли скандал, възмущаваше ли се?

— Ами, абсолютно спокоен беше.

Наистина се оказа така. Но освен че той си остана съвсем невъзмутим, Климова с усилие повтори името му и заяви, че вижда господин Бенардаки за пръв път в живота си. И изобщо не е чувала за такъв човек във фирмата на мъжа си.

С крайчеца на окото Турецки наблюдаваше Трофимов. Както Грязнов, така и той не знаеха още за разпита на Кулебякин и не бяха чели стенограмата. И фактът, че Бенардаки е нов човек във фирма „Светлина“, бе за тях истински сюрприз.

— Пушите ли, Вела? — неочаквано попита Турецки.

Климова учудено кимна. Турецки си замърмори под нос:

— Тръгнал през реката грък, вижда грък в реката рак…

Бенардаки слисано го погледна.

— Изведете го, след четвърт час ще го разпитам — рязко заповяда Турецки. А когато заповедта му бе изпълнена, добави:

— Доведете Кулебякин.

Очната ставка с Кулебякин не продължи по-дълго от първата. Докараха го с количка заради ранения крак.

— А този човек познавате ли?

— Вова — тихо каза Климова и се разплака.

Кулебякин мрачно погледна Турецки, после отмести поглед към нея и смутен от сълзите й, забърбори нещо несвързано, в смисъл че всичко ще се оправи.

Показаха на Климова снимката на убития Ярцев. Тя само кимна. После едва чуто успя да промълви:

— Това е Веня Ярцев. Беше близък приятел на Герат.

Докато провеждаше разпита на Бенардаки, Турецки очакваше всеки миг да дойде мрачният капитан с конфискуваната документация на фирма „Светлина“.

Гъркът беше вече капнал от умора, но упорито продължаваше да настоява, че той е директорът. Всъщност така пишеше и в книжата, които бяха взети от него при задържането му.

— Очевидно се блазните от мисълта да прекарате известно време на открито — втренчено го изгледа Турецки. — Може би дори на някое сечище в гората — предположи той. — Чист въздух! Красота!

— Глупости — спокойно реагира гъркът.

— Има ваши отпечатъци на „бръмбара“, който открихме в запорожеца. Това е сериозен проблем за вас.

— Ами за вас?

— Как попаднахте в „Светлина“?

— Работех в подобна фирма в Краснодар. Преди две седмици получих по факса предложение да оглавя перспективна техническа лаборатория, останала без ръководител. Дойдох, запознах се, огледах и останах. Впрочем заповедта беше вече изготвена. Нямам представа от кого. Служителите тъкмо се стягаха да се местят от Адлер. Така че още с идването си трябваше да се заема с разни стопански и технически въпроси.

— Те как обясниха преместването в Сочи?

— Е, за тях въпросът беше вече приключен. Ако не се лъжа, повечето живеят тук, а не в Адлер.

— С други думи, сте се срещнали само с редовите служители? И не сте се запознавали нито с предишния директор, нито с Герат Климов?

— Точно така.

— Но вие сте знаели, че именно Климов е истинският собственик на фирмата?

— Той ли? Глупости, нищо подобно! — възмути се Бенардаки, като буквално подскочи на стола.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно.

— И защо?

— Защото фирмата е акционерно дружество. Служителите са собственици на цялото й имущество, с различен дялов капитал, разбира се.

— Искате да кажете, че външни хора не притежават нейни акции?

— Именно.

— Преди колко време е учредено това дружество?

— Нямам представа. Във всеки случай — преди да дойда.

— С други думи, вие не сте акционер?

— Аз съм мениджър. И работя само срещу заплата.

— И защо, господин мениджър, подслушвахте колата на Виталий Афанасиев?

— Аз трябва да знам къде се разкарват моите служители през деня. В работно време!

— Чакайте сега, по-спокойно. Вие сте грък, пък аз съм Турецки. Просто сме длъжни да намерим общ език. Доколкото си спомням, лично вие ми казахте, че доста време няма да работите, защото сте в ремонт. Но както и да е. Кажете ми, кога и от кого получихте компонентите на апаратурата, която Афанасиев монтира по поръчка на братя Кирякови?

— Това е станало преди моето идване, тоест самото приемане на поръчката. Дори нямах време да прегледам документацията. Бях затрупан с твърде много стопански въпроси.

„По дяволите! — изруга Турецки. — Животът е прекрасен и удивителен. За мой калпав късмет излиза, че тоя човек наистина е честен.“

Телефонът прекъсна размислите му. Обаждаше се мрачният капитан.

— Александър Борисович, добре се накиснахме.

— Не ме интересува дали сте се накиснали. Къде е документацията?

— Избухна пожар, при който изгоряха всички счетоводни книги. И половината електроника! Дори още не беше разпечатана. Седя тука и се пръскам от яд!

Турецки избърса потта от челото си. Сега на куково лято ще се разбере с какво точно са се занимавали в тая фирма честните хора като Бенардаки.