Метаданни
Данни
- Серия
- Маршът на Турецки (21)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- На исходе последнего часа, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Минка Златанова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Фридрих Незнански
Заглавие: Късните новини
Преводач: Минка Златанова
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: „Атика“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: Роман
Националност: Руска
Печатница: „Атика“
Художник: „Атика“
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3833
История
- —Добавяне
Въпрос — Отговор
Из магнетофонния запис при разпита на свидетеля
Владимир Семьонович Кулебякин
Аз, Кулебякин, Владимир Семьонович, живея в момента в хотел „Хоризонт“ и това е адресната ми регистрация. Преди десет дни работех като охрана във фирма „Светлина“. Напуснах по собствено желание. Пък и бях принуден. Когато фирмата се намираше в Адлер, ми беше удобно, защото майка ми живееше наблизо, в съседния квартал, може да се каже. Всеки ден се отбивах да я навестявам, стара жена все пак.
ВЪПРОС: Познавате ли Герат Климов?
ОТГОВОР: Че кой не го познава. Разбира се.
ВЪПРОС: Какви са отношенията ви с него?
ОТГОВОР: Ами често идваше в хотела, нали там жена му е управителка. Имаше и много приятели, още от Афганистан.
ВЪПРОС: А откъде имате тая книжка на боец-интернационалист?
ОТГОВОР: Как откъде? Цяла година съм се блъскал в Чечня.
ВЪПРОС: През войната в Афганистан вие сте били още ученик. Моля ви, давайте верни показания.
ОТГОВОР: Ами… Вече не бях ученик. След осми клас, тоест…
ВЪПРОС: Как сте попаднали в Афганистан?
ОТГОВОР: Е, намерих тая книжка и й лепнах мойта снимка. Това е.
ВЪПРОС: Разкажете за днешното си въоръжено нападение срещу хората в запорожеца.
ОТГОВОР: Каквооо? Какво нападение? Бабини деветини! Припознах се. Грешка беше, а не нападение.
ВЪПРОС: Куршумите, които сте изстреляли вие и вашият спътник, са били предназначени за друго лице, така ли?
ОТГОВОР: Нищо подобно. Никого не съм нападал и, таковата, дори не съм стрелял.
Каква идиотщина — ядоса се Турецки. — Изобщо какви ги дрънкат?
ВЪПРОС: Вие сте стреляли по служител от Главна прокуратура.
ОТГОВОР: Нали ви казвам, че е грешка! Грешка!! Ярцев се припозна, аз нямах представа кои са тия хора.
ВЪПРОС: Познавате ли Виталий Афанасиев, служител във фирма „Светлина“?
ОТГОВОР: Виталя ли? Че как иначе, нали две години работих там като охрана, вече ви казах.
ВЪПРОС: В добри отношения ли бяхте с него?
ОТГОВОР: Веднъж ми поправи телевизора, с който никой не щеше да се разправя, и това са ни всичките отношения.
ВЪПРОС: И въпреки това сте стреляли срещу него, за да го убиете, и сте повредили спирачките на колата му. Не е ли така?
ОТГОВОР: По дяволите, нали ви казах! Нещо превъртя колегата, аверчето на Герат. Рече ми, знам кой подреди така Бащицата, трябва да го накажем тоя боклук.
ВЪПРОС: Имате предвид убития Вениамин Ярцев, с когото заедно нападнахте пътниците от запорожеца?
ОТГОВОР: Него я, кого друг. Други нямаше.
ВЪПРОС: След изчезването на Герат всички „афганци“, живеещи в „Хоризонт“, внезапно са заминали, а след няколко дни пак са се върнали. Къде се намират в момента „афганците“?
ОТГОВОР: Нищо не знам за това. Когато Герат изчезна, аз бях няколко дни в Адлер, никъде не съм ходил. И отникъде не съм се връщал. Адлер, Сочи, смятай ги за един град. През цялото време бях там… А не може ли, гражданино началник, да впишете, че съм се явил при вас доброволно? С признание?
ВЪПРОС: След като сте изстреляли цял пълнител и сте съсипали колата?
ОТГОВОР: Може ли една цигара?
ВЪПРОС: Вземи… Добре, ще помислим по въпроса. Но какви ценни сведения можеш да ни предложиш, освен онова, което вече знаем?
ОТГОВОР: За сейфа на Герат. Мога да ви го дам.
ВЪПРОС: Как е попаднал при вас?
ОТГОВОР: Когато те двамата изчезнаха, имам предвид Черепа и жена му, ние с Ярцев влязохме у тях, мислехме, че ще намерим някакви следи.
ВЪПРОС: Имахте ли ключ от сейфа?
ОТГОВОР: М-м… не, Ярцев имаше ключ от апартамента, просто така, за всеки случай. Лично Герат му го беше дал.
ВЪПРОС: А как отворихте сейфа?
ОТГОВОР: Изобщо не сме го отваряли, просто го взехме, и толкоз. Той е малък.
ВЪПРОС: Къде е сега?
ОТГОВОР: В Адлер, при майка ми.
ВЪПРОС: Да не искаш да кажеш, че изобщо не си поглеждал какво има в него?
ОТГОВОР: Вас ви интересува повече, гражданино началник… Аз съм охрана, а не Ломоносов. Пък и Герат ме посъветва да напусна „Светлина“.
ВЪПРОС: Знаехте ли, че фирмата е негова?
ОТГОВОР: Е, да речем, че аз знаех. А иначе малко хора знаят това, дори от ония умници, дето работят в нея, така мисля.
ВЪПРОС: А знаехте ли с какво се занимават там?
ОТГОВОР: Грешите, с нищо лошо не са се занимавали. Повечето монтираха вносна електроника, макар че Виталя, разбира се, е същински Ломоносов.
ВЪПРОС: Познавате ли Бенардаки?
ОТГОВОР: Кой, кой?
ВЪПРОС: Той е директор на фирма „Светлина“.
ОТГОВОР: Там нямаше такъв. Поне докато бях аз.
Тук прекъсна магнетофонният запис на този идиотски разпит. Турецки затвори папката със стенограмата и си допи кутийката „Туборг“. Както излиза, господин Бенардаки е съвсем нова птица в цялата тази компания. В Адлер фирмата е имала друг ръководител, което е не по-малко интересно от тайнствения сейф. В такъв случай всичко е обяснимо: нов шеф в подобна специална фирма, и да не подслушва подчинените си — изключено! Сега трябва да се умува над два въпроса: защо фирмата се е преместила от единия град в другия и защо е сменила своя технически ръководител?
В девет часа вечерта направиха очна ставка в болницата и тя се оказа съвсем излишна, защото не изясни нищо.