Фридрих Незнански
Кралят на казиното (4)

4.

В кабинета на Александър Турецки, старши следователя по особено важни дела в Главна прокуратура, седяха, освен него следователката Лилия Федотова и шефът на частната детективска агенция „Глория“ Вячеслав Грязнов, който беше със смокинг.

— Да започнем от смокинга — каза Турецки. — Докладвай, Слава.

— Лиля — обърна се Грязнов към следователката, — може би ти първа ще говориш?

— Защо не? — сви рамене Лиля.

— Папийонката пречи, а? — намигна Турецки. — Давай, Лиля.

Федотова кратко и ясно докладва, че е ходила в издателство „Прогрес“, разговаряла е с директора, който веднага потвърдил, че в щата фигурира специалният кореспондент за Западна Европа Анатолий Сергеевич Павлов, служител с добра характеристика, написал много статии по международни теми. Всъщност директорът бил крайно изненадан от посещението на представител на прокуратурата и дал да се разбере, че не би искал да си има неприятности. Лиля го успокоила, като измислила удобен претекст за своето идване.

— И какво му каза? — поинтересува се Турецки.

— Че правим проверка дали се начисляват правилно хонорарите на редакторите, включително и на Павлов.

— И това ли е всичко?

— Да, ако не броим уж шеговитите, но скептични подмятания на другите редактори по адрес на Павлов.

— А твоят извод какъв е?

— Еднозначен. Работи под прикритие за сродната ни институция.

— Щом е еднозначен, добре. Така и ще запишем. Останалото не е в нашата компетенция… Слава, втаса ли вече?

— Абе втасах — разсмя се Грязнов.

— Разказвай, ще се посмеем заедно.

— Лиля, ти като беше на конференцията, позна ли „краля на казината“?

— Каква конференция? — намръщи се Турецки.

— Общоруска. По социалните проблеми. Във връзка с неизплатените заплати в разните предприятия. Ръководеше я вицепремиерът Стрелникова — поясни Грязнов.

— А ти каква работа имаше там? — учудено се обърна Александър към Федотова.

— Получих покана. Очевидно са ми я изпратили по инерция. Все пак четири години работих в движението. Имам там приятели и приятелки, отидох да ги видя. На конференцията присъстваше и „кралят“. Но отново в качеството си на кореспондент от телевизията.

— Да — потвърди Слава. — Което е любопитно. При миналия ни разговор съм бил неточен. Робърт Уест вече не кисне по казината по цял ден. Разбрах, че през последните три месеца е ходил да играе само четири-пет пъти. Охраната му е сменена. По-рано бяха хора на Алик Попа, а сега чии са — не знам. И играел на едро. Мисля, че е излишно да казвам…

— Излишно е — прекъсна го Турецки. — Давай нататък.

— Робърт Уест не само че отново е станал специален кореспондент на телевизията, но вече е и един от приближените на вицепремиерката. Госпожа Стрелникова не дава интервюта на друг, освен на него, той присъства на великосветските и официалните приеми…

— И каква е разликата? — полюбопитства Турецки.

— Великосветските са нещо като семейни приеми, а официалните ги показват по телевизията…

Подръпвайки папийонката си, Грязнов замислено вдигна очи към тавана.

— За какво се замисли, приятел? — насмешливо попита Турецки.

— Чудя се коя е причината „кралят на казината“ толкова да се сближи с вицепремиерката.

— Това, разбира се, е доста интересен въпрос — разтегляйки думите бавно произнесе Турецки. — Ти, Лиля, имаш ли някакъв отговор?

— Вече ви казах, че й е приятел от детството.

— И като й е приятел от детството, защо непременно трябва да й стане приближен?

— Ами у нас така е прието. Той е само един спецкор. А кой редник не мечтае да стане генерал? Впрочем госпожа Стрелникова може и да не знае, че Робърт Уест е „крал“.

Лиля говореше с такъв тон, че не можеше да се разбере дали е сериозна, или се пошегува, за да ги подведе.

— Точно така, Лиля, голяма работа си! — хвана се Грязнов.

— Например Александър Борисович не знаеше, докато ти не му отвори очите. А щом като Турецки не знае…

— Не съм се интересувал — отби топката Турецки.

— Имам едно въпросче — вдигна ръка Грязнов. — Защо не е станал приближен по-рано? Да речем, по времето, когато е седял на чашка с кварталните алкохолици?

— Виждам, че сериозно си се заел с „краля“ — усмихна се Турецки.

— Работим по мъничко.

Лиля премълча, но в очите й се мярна задоволство, заиграха весели пламъчета.

— Да предположим, че не е знаела — махна с ръка Грязнов. — Но когато нейният приятел от детските години става собственик на разкошна вила с всичките му там удобства, на две чисто нови вносни коли и на апартамент в сграда, където живеят и благоденстват разни новобогаташи, Стрелникова не може да не е научила за това.

— Нашата дама се шегува — усети се Турецки. — Хубаво ни изпързаля… нас, глупаците.

— А на мен не ми е до шеги, приятели, даа… — важно заяви Слава и понамести папийонката си.

— Ти закъде си се изтупал така, а? На какъв прием ще ходиш? — попита Турецки. — Ще вземеш да им събереш очите…

— На творческата вечер на Андрей Василиев. Само за избрани. Задължителното облекло е смокинг, бяла риза, папийонка. В Дома на киното. Белия салон.

— Попадна значи сред избраните…

— Работим — повтори Слава.

— Е, ще се видим в Белия салон — каза Лиля и стана.

Грязнов критично я измери с поглед, тя беше с прокурорската си униформа.

— Така ли смяташ да отидеш?

Лиля извади от джоба си покана и я разтвори.

— За облеклото нищо не е споменато.

Турецки взе поканата от ръцете й и започна да я разглежда.

— Красиво оформена, със златни букви… Е, добре, работете. И чакайте да ви изпратя картичка от Хонконг.

— Сам ли заминаваш? — заинтересува се Слава.

— С полковник Саргачов.

— Ами аз?

— Ти ще ядеш ананаси и дивеч! Няма начин след творческата вечер да не е предвиден банкет. Нали затова сте избрани.

— Ти обиколи половината свят, а аз никъде не съм ходил!

— Че кой ти пречи? Обикаляй.

— Искам да дойда с теб.

— Може — съгласи се след кратък размисъл Турецки. — Но на собствени разноски.

— Кога летим? — делово попита Слава.

— Аз — вдругиден с нощния полет, а ти — не знам.

— Значи и аз вдругиден с нощния — реши Грязнов. — Знаеш, че сега за мен визите не са проблем.

— Добре — махна с ръка Турецки, не приел думите му на сериозно. — И така, правилно разсъждавате, другари — върна се той на предишната тема. — Въпросът, който зададе Слава, за особената приближеност на „краля“ до вицепремиера е твърде любопитен. Ако човек хубаво се замисли, му идват нехубави мисли…

— Пък и аз имам за това известни основания — вметна Лиля.

— Сподели ги.

— Веднъж ви казах, че в тесен кръг наричахме Лариса Ивановна „Мата Хари“, но вие не обърнахте внимание.

— Аз го запомних — реагира Грязнов.

Турецки мълчаливо отвори чекмеджето на бюрото си и извади книгата на Черняк „Пет столетия тайна война“.

— Моля за извинение — изненада се Лиля.

— Повече ме интересуват основанията — каза Турецки.

— Когато ме включиха във вашата бригада, Александър Борисович, вицепремиерката ме освободи с видимо облекчение и задейства всичките си връзки, за да стана именно ваш помощник, а не помощник на някой друг „важняк“. Дори се обади на зам. прокурора, отговарящ за кадрите.

— На това му се вика да те оженят задочно! — разсмя се Александър.

— И още те женят — изтърси Грязнов, но като погледна Лиля, после него, видимо се смути. — Казах го просто така, без подтекст.

— Имаше ли нещо нередно в счетоводните книжа на вашата организация? — стана сериозен Турецки.

— Всичко беше в ред и се надявам така да е останало.

— А госпожа Стрелникова започна ли да живее на широка нога?

— Не, не бих казала, но съм сигурна, че може да си го позволи.

— Горещо — потри ръце Грязнов.

Турецки разтвори книгата, намери съответната глава и прочете:

— „Легендата за Мата Хари“. Легенда! — после прелисти една страница. — А, ето! „След като е била обявена смъртната присъда на Мата Хари, прокурорът Морне споделя с един приятел: Ба, всички улики в това дело не струват и пукнат грош! Това е тя Мата Хари!“

— Нима съм казала, че има нещо, за което би могла да бъде обвинена госпожа Стрелникова? — попита Лиля. — Тя действително може да живее охолно, например с парите на някой любовник.

— Значи вицепремиерката си има любовници? — прихна Слава.

— Тя е свободна жена, случва се. И какво престъпно има в това?

— Отначало ти ни заинтригува, Лиля, а сега обръщаш всичко на сто и осемдесет градуса. Как да го разбирам? — намръщи се Турецки.

— Освен в книжата, които са ми минали през ръцете, някои неща може да се прочетат и в очите на един или друг човек, за много работи пък можеш да се досетиш от нечие поведение, от случайно изтървана дума, особено когато обстановката предразполага…

— Съдейки по семейните снимки, обстановката е предразполагала — вметна Слава.

— Да — потвърди Лиля. — Аз ви казах, Александър Борисович, че Лариса Ивановна е умна жена. Може би съм събудила у нея някакви подозрения. И затова с такова облекчение се съгласи да я напусна.

— И ти е помогнала да станеш следовател при нас, мой помощник? Не се връзва!

— Но нима е могла да предположи, че ще убият Кузмински, че вие ще поемете делото и че по същото време ще се появи Саргачов? А Валерий й е доста близък. От най-тесния кръг на приближените хора.

— Никой за нищо не подозира госпожа Стрелникова, няма основания — възрази Турецки. — Но съгласи се, че тя не е особено придирчива във връзките си, приятелите на нашия вицепремиер са, меко казано, неподходящи за нея и нямат нищо общо с характера на нейната работа и задължения. Редактор на издателство и полковник от ФСБ; спецкореспондент от телевизията и по съвместителство „крал на казината“… И откъде идва този неин прякор — Мата Хари?

— Веднъж поръча в „Белите колони“ филма с Грета Гарбо в главната роля и покани на прожекцията всички наши служители…

— Ясно — каза Турецки и се обърна към Грязнов: — Ти измисли ли коя е причината „кралят“ да й стане особено приближен?

— Госпожа Стрелникова му създава имидж на спецкореспондент в телевизията, но на по-високо равнище.

— И защо?

— Времето ще покаже — уклончиво отвърна Слава.

— Аз свободна ли съм? — попита Лиля.

— Да, Лиля, тръгвай.

— И да се преоблечеш! — уж шеговито подвикна след нея Грязнов. — С тая прокурорска униформа ще ми разгониш всичкия „дивеч“.

— Отвикнал си ти от жените, Грязнов — обърна се на вратата Лиля. — А за здравето на мъжа това е много-много вредно!

— Какви ги говори? — гледайки затворената врата, попита Слава.

— Сам чу.

— Ама че жена! — възхити се той. — Няма нищо скрито за нея!

— Ти също тръгвай — каза Турецки.

— Имаш ли руско-китайски разговорник?

— Добре, че ми напомни, благодаря. При Костя има.

— Вземи два.

— Ама ти наистина ли ще заминеш?

— Вдругиден. С нощния. Няма да съм ти в тежест, приятел — усмихна се Слава. — А на китайски ще чуруликам по-добре и от твоя Саргачов! Полетът е дълъг.

— А паспорт? Виза?

Грязнов извади от джоба на смокинга си задграничен паспорт с подпечатана виза и на старши следователя по особено важни дела не му оставаше нищо друго, освен да вдигне ръце.