Фридрих Незнански
Нощни вълци (40)

6.

Юрий Анатолиевич Фролов беше отседнал в хотел „Москва“.

Дежурната на етажа, млада, с бухнала рижа коса, кокетливо му се усмихна, докато му подаваше ключа:

— Чакат ви — съобщи тя.

— Кой?

— Момиче — разбиращо се усмихна дежурната.

— Момиче? — съвсем се учуди Фролов.

Дежурната се засмя.

— Какво ви става? — объркано попита той.

— Ама че сте смешен! — тя вече се заливаше от смях. — Направо като ехо.

— Ехо?

— Аха — едва успя да каже тя. — Все повтаряте последната дума.

Фролов се насили да се усмихне и тръгна към стаята си.

В креслото срещу вратата на стаята му седеше някакво момиче. То се надигна, като го видя.

— Здравейте. Вие ли сте Юрий Анатолиевич?

— Да. На какво дължа честта? — отвърна той, като я оглеждаше.

— Изпраща ме Феликс Михайлович — съобщи тя.

— Виж ти!

— Той ме помоли да ви предам, че се е поразгорещил. И че ще направи всичко, както трябва.

— Какво именно?

— До първи ще бъдат реализирани всички доставки.

Фролов се усмихна.

— Оказва се, че вие сте делова дама. Красавица като вас би трябвало да мисли за по-приятни неща. Какво още ви нареди да ми предадете Портнов?

— Каза да ви предам, че претенциите ви са основателни. Съжалява, че е станало така, и ще оправи нещата.

— Приятно е да го чуя. Но защо е помолил именно вас да ми го предадете? Можеше да накара референта си. Или вие сте референтът?

Тя се приближи плътно до него и той усети вълнуващия аромат на парфюма й.

— Аз съм компенсацията — каза тя.

— Моля? — попита Фролов, макар че веднага разбра.

Нека да го повтори.

— Компенсацията. За причинените неудобства. До първи съм на ваше разположение.

Той отвори вратата и я покани да влезе.

— И тъй, какво ще правим? — попита Фролов.

— Ще пием шампанско — безгрижно възкликна тя. — И то много.