Фридрих Незнански
Нощни вълци (4)

4.

Феликс Портнов живееше в хотел „Русия“ втора седмица.

Той би могъл да отседне и в по-престижен хотел, но тук вече беше свикнал и му харесваше.

Не за пръв път идваше в Москва през последните години и всеки път отсядаше в „Русия“. Оттук, от последния етаж, Кремъл се виждаше като на длан. А с Кремъл Феликс Портнов имаше свои лични, особени отношения.

Нима можеше преди десет години, когато напускаше страната завинаги, както му се струваше, да предположи, че няма да мине много време, и той ще се върне — и то само как!

Сега Кремъл е в краката му — в най-буквалния смисъл.

Той усети леко докосване по крака. Очите му бяха затворени и не му се искаше да ги отваря. Знаеше какво става и предвкусваше това, което трябваше да се случи. За такива мигове, смяташе той, може да дадеш всичко на света.

— Юля… — въздъхна той, без да отваря очи.

Младото гъвкаво момиче с корона от черна гъста коса се беше настанило до него и прокарваше влажния си език по бедрото му. Мравчици пробягнаха по тялото на Феликс, той знаеше какво ще направи по-нататък Юля. Нито една от многобройните му любовници нямаше такова фантастично умение. Само тя, Юля, можеше многократно да накара угасващата му мъжка сила да възкръсва практически от небитието.

Езикът на младата жрица на любовта пълзеше вече по вътрешната страна на бедрото му. Портнов целият се стегна от наслада, нададе пронизителен стон. И накрая настъпи мигът на освобождаването. Феликс се изви на дъга, закрещя, затрепери… И в изнемога се отпусна на възглавницата.

Край…

— Уф — изпухтя той, без да отваря очи. — Бива си те, малката. Направо фантастично!

Юля се втренчи в него със зелените си очи и каза с хрипкав глас:

— Ти ме вдъхновяваш. Ти си толкова сексуален, Портнов…

— И главното — богат. — Той най-после отвори очи и я погледна. — Какво ти харесва повече: да спиш с мен или да получаваш от мен подаръци?

Юля предпазливо прокара показалеца си по корема му.

— Подаръците — тихо каза тя. И като се усмихна загадъчно, добави: — А после — да се чукаме, да се чукаме, да се чукаме! Това е кеф.

Портнов се облегна на възглавницата, като я смачка под себе си.

— Да — каза той, като гледаше внимателно в очите на момичето. — Точно такава си.

— Ти също — хрипкаво отвърна тя, без да сваля поглед от него. — Ще вземем ли душ?

Феликс кимна.

— Ще вземем. Само че не заедно.

В апартамента имаше две бани, две вани с джакузи, четири стаи и два телефона. Този комфорт се подготвяше специално за Портнов. Хотелът не беше, разбира се, кой знае колко луксозен, но Феликс винаги го чакаше такъв апартамент, какъвто не можеше и да видиш другаде в Москва. И панорамата през прозореца бе, разбира се, различна от другите.

След секса Феликс известно време не можеше да докосне жена, изживяваше нещо подобно на отвращение. Юля не правеше изключение. Затова предпочиташе да вземе сам душ.

За времето, докато беше в банята, нищо не се промени: Юля лежеше в същата поза, както я остави.

Докато си подсушаваше главата с хавлиената кърпа, той попита:

— Няма ли да влизаш в банята?

Тя го погледна все така загадъчно и отговори хрипкаво:

— Не. Искам да съхраня миризмата ти.

Портов усети как желанието пак го завладява. Повика я с пръст и Юля веднага разбра какво се иска от нея.

Тя изпълзя от леглото и на колене стигна до стоящия насред стаята Портнов. Вече разтваряше полите на халата му, когато на вратата се почука.

Портнов я отстрани не без досада.

— Марш под душа! — заповяда й той и тя неохотно се изправи и изчезна в банята.

— Кой е? — извика Портнов.

— Аз съм, шефе — чу се иззад вратата познат глас.

Портнов пусна посетителя в стаята.

— Е? — попита той влезлия слабоват мъж в светъл костюм.

— Всичко е наред — отвърна оня. — Малкият си свърши работата.

Портнов удовлетворено кимна.

— Много добре. Предай му, че се гордея с него.

— Ще бъде направено, Феликс Михайлович.

Портнов малко възбудено потри ръце.

— Алекс — каза той на госта си, — до днес не съм имал основания да бъда недоволен от теб.

— А какво е станало днес? — спокойно го попита Алекс.

— Юля ми разказа за предложението, което си й направил.

— Ама че курва! — изтърва се Алекс.

Портнов повдигна панталона си.

— Виж ти? — подсмихна се той. — Ти май вече не се съобразяваш с мен.

Лицето на Алекс почервеня.

— Сигурен съм, че тая твар не ви е разказала нещата както бяха.

— Интересно — отбеляза Портнов. — А как бяха?

Алекс се разгорещи:

— Феликс Михайлович, вие прекрасно знаете колко ви уважавам. Знаете, че съм готов живота си да дам за вас. Не бива да се доверявате на това момиче повече, отколкото на вашия проверен помощник и приятел.

— Та какво стана, а? — спокойно повтори своя въпрос Портнов.

Алекс шумно издиша.

— Помолих я да ви пази — без да гледа боса си, отвърна той. — Казах й, че трябва да помисли за здравето ви.

Портнов се разсмя.

— Ти да не си ми личен лекар? — Очите му си оставаха сериозни и пронизващи. — Откъде можеш да знаеш кое вреди на здравето ми и кое не?

— Феликс Михайлович…

— Мълчи, Алекс — все така спокойно го прекъсна Портнов. — По-добре ме изслушай. Юля ми съобщи, че си й хвърлил око. Трябва да те предупредя, че шегите с мен обикновено зле свършват. Впрочем ти и сам го знаеш. Нима не е така?

— Така е, Феликс Михайлович.

Алекс реши, че е по-добре да не спори. Очите на Портнов бавно се наливаха с ярост и той го виждаше, а и знаеше прекрасно как може да свърши това.

За него — с нищо хубаво.

— Много добре, че разбираш — продължи Портнов. — А сега бъди добър, намери Макс и елате двамата при мен. Ще смятаме инцидента за изчерпан.

Алекс кимна и излезе от апартамента.

В стаята веднага се появи Юля.

— Ти какво — недоволно произнесе Портнов, — май не се изкъпа?

Юля го погледна с широко отворени, предани очи.

— Феликс! — възкликна тя. — Ти дори не си представяш що за мъж си! Аз съм готова да умра за теб.

— Всички сте готови да умрете за мен — промърмори Портнов. — А ако ви извадят пищов и ви го опрат на челото — ще заквичите като свини. Свини сте и толкова…

— Феликс!

— Ти ще се измиеш ли най-после или не! — кресна й той. — Свиня!

Тя моментално се скри в банята и след няколко секунди оттам се чу шумът на течаща вода.

Портнов измърмори: Това е то, от друго не разбират.

След минута се върна Алекс и доведе Макс.

Преди две години Юля беше най-известната валутна проститутка на град Североморск. Тогава седемнайсетгодишната курва завъртя главата на главния градски „авторитет“ Степан, който носеше смешната фамилия Чупиврата и краткия прякор Смъртта. Той използваше тази дума, която му стана и прякор, във всички житейски ситуации: „Красиво до смърт“, „Ще съжаляваш до смърт“, „Скапах се до смърт“. И макар подобни прякори да не се приемаха много добре в неговата среда, този му залепна до смърт. Още повече че Степан Чупиврата много скоро потвърди верността на своя прякор.

Той се запозна с Юля на един от „съботниците“ на проститутките. Един път месечно, а понякога и по-често курвите трябваше да обслужват местните и приходящите братлета. Чупиврата презираше жените с цялата си бандитска душа, а проститутките въобще не ги броеше за хора. Но след нощта, която прекара с Юля, сякаш си загуби ума. От този ден той вече не я пускаше далеч от себе си нито за минута, разбира се, освен в случаите, когато трябваше да върши работа. Там нямаше как да я вземе.

Когато след месец, прекаран със Смъртта, Юля разбра, че братлетата изпращат някъде нейния господар, тя облекчено въздъхна: струваше й се, че съдбата най-после се е смилила над нея и отново й връща свободата. Но Смъртта заяви, че тя заминава с него. Как е успял да убеди братлетата, не било нейна работа — така й заяви.

— Добре — съгласи се Юля, като се опитваше да изглежда спокойна. — А къде отиваме?

— В Америка — отговори той. — В самите Съединени американски щати. В Ню Йорк.

— Аз още нямам осемнадесет — съобщи му Юля.

— Голям праз! — презрително изкоментира Смъртта. — Ще ти извадя международен паспорт.

Добре, че поне е в Америка, помисли си тогава Юля. Може и да е за добро. Ще си хвана някой милионер шкембелия и тогава Смъртта да върви на майната си.

— Смърфи! — ласкаво му каза тя. — Нима ще ме направиш щастлива?

Той я разбра по своя си начин.

— Ела тук — заповяда й.

Тя помръкна, но се хвърли към него — свикнала беше да се подчинява.

Това си беше идиотизъм от самото начало. Не бива да мъкнеш със себе си женска — ако ще да е сто процента печена. А Юля не беше печена. Просто курва. Но Смъртта сякаш откачи и заплашваше да заколи всеки, който му противоречи.

Не се решиха да се разправят с него. Напоследък бандитските закони взеха да губят твърдостта и жестокостта си. Да върви по дяволите, махнаха с ръка братлетата. Като е решил да мисли с долната си глава — да си тегли последствията. Ще съжалява, ама късно. Поне работата да свърши. А после ако ще да се чука до смърт със своята курветина.

Когато се озова в Америка, Смъртта първо отиде на преговори при Портнов. Седмица по-късно откриха трупа на Степан някъде в Горен Манхатън, на границата с Бронкс. На Юля й съобщиха свои, руснаци. И същия ден я доведоха при Портнов.

— Виж какво, малката — каза й той тогава. — От теб зависи как ще живееш по-нататък. Защо дойде тук господин Чупиврата и защо се спомина така скоропостижно, не ти трябва да знаеш. Повярвай ми, много знания — много тъга. Ти си хубаво момиче, ако се постараеш, може и да постигнеш нещо. Тук обичат такива като теб. Пък и си рускиня на това отгоре. Така че да видим какво можем да направим за теб. — Той отпрати с махване на ръката своите телохранители и те веднага изчезнаха. — Ела при мен — с твърд глас заповяда той на Юля.

Тя се приближи, без да вдига глава. Знаеше, че най-правилното сега е да бъде въплъщение на покорството.

И не се излъга.

— Застани на колене — заповяда Портнов. — Нали знаеш какво да правиш?

Тя се отпусна на колене. Това, което последва, определи съдбата й в тази страна. Когато Портнов закрещя от сладострастие, бодигардовете се втурнаха в стаята с извадени пистолети. И замръзнаха с опулени очи. Портнов нямаше сили, за да им каже каквото и да е, само едва-едва поклати глава. Те разбраха и излязоха.

— Ти си просто чудо! — каза той, когато успя да възстанови нормалното си дишане.

Тя успя да изиграе едновременно и смущение, и радост, и удивление.

— Сама не знам какво ми стана. От теб струи такава сила, че… ти се иска да й се подчиниш… на силата.

Портнов внимателно я погледна.

— Далеч ще стигнеш. Само внимавай… Ако някога разбера, че ми говориш не това, което мислиш, не просто ще те унищожа, а ще те накарам да съжаляваш, че изобщо си се родила. Разбра ли?

— Да. — Тя повдигна чак сега зелените си очи. — Разбрах. Няма да те лъжа. Не ми трябва.

Портнов кимна:

— Браво, точно така. Засега ще останеш при мен. А после ще видим.

„После ще видим“, както правилно разбра Юля, криеше в себе си перспективата да попадне в публичен дом или просто да стане улична проститутка. Което въобще не я устройваше. И тя реши да привърже Портнов към себе си. Да стане незаменима за него. И при това да си остане загадъчна.

От този ден всяка нейна стъпка беше строго премислена. Целта й беше една — да не отказва нищо на Портнов, но същевременно да го държи на диета. Това си беше направо изкуство и тя изцяло му се посвети.

Феликс Портнов виждаше всичките й усилия и признаваше успеха им. Забавляваха го старанията на Юля, но той не се заблуждаваше — разбираше, че това е просто старание. И то има съвсем косвено отношение към любовта.

— Все чакам — говореше той на Юля — кога ще започнеш да ме ненавиждаш.

В отговор тя му даряваше изумрудения си протестиращ поглед.

Такава умница той още не беше имал. Толкова нежна и умела — също. Трябваше да я пази. Може пък тя изобщо да беше единствената такава на земята.

Да я пази и да я държи в подчинение.

А за това в едната ръка трябваше да държи бонбонче, а в другата — камшик.