Фридрих Незнански
Нощни вълци (32)

4.

Тя го избягваше. Той се опита да говори с нея, но Олга отказа. Сякаш той олицетворяваше нещо, което тя завинаги бе откъснала от себе си. Той се самоуспокояваше, че ще я открие после в Щатите. И тогава тя няма къде да се дене от него.

Той нямаше към нея никакви претенции. Беше оставил голяма сума пари в тайник, за който знаеха само двамата — той и тя. Мислеше, че когато излезе, ще намери само половината. Така беше справедливо: той сам й каза, че половината са нейни.

Но парите не бяха пипнати — Олга не беше взела нито копейка.

Това го потресе. Първо реши, че е загинала. Но за Нова година майка му получи честитка. Без подпис. Но той позна почерка. И започна да я търси с още по-голямо желание. Майка му вече не бе между живите.

Всичко беше напразно.

А сега, когато отново я намери, тя не искаше да има нищо общо с него. Това направо го уби.

После тя замина в Щатите. А него кой знае защо не бързаха да го пратят там. Минаха четири месеца, пет, шест. Търпението му се изчерпваше.

И ето че го поканиха на разговор. Този разговор коренно се различаваше от предишните.

— Вие сте Портнов, Феликс Михайлович, нали?

— Да.

После следваха обичайните въпроси, той отговаряше уверено — всичко беше му писнало донемайкъде.

И изведнъж:

— Кой е Вячеслав Ремизов?

Той се учуди, както и се полагаше.

— Съсед. Познаваше баща ми.

Поправиха го:

— Той е работил заедно с баща ви. В НКВД, а след това в МГБ. Нали така?

Той трескаво съобразяваше. Откъде знаят? Какво още им е известно?

Оказа се, че всичко им е известно.

Той мигновено разбра всичко. Ех, Олга, Олга… Защо? Какво толкова съм ти направил, че дори не искаше да говориш с мен. А и защо ти трябваше да доносничиш за мен? И то на американците!

Макар че вече знаеше защо. Сам си е виновен. Не трябваше да дрънка: „Ще те намеря в Америка, няма къде да ми избягаш.“ И ето, тя се защити по този начин. Всеки се спасява, както може. Нея нищо не я заплашва. Тогава той я спаси от съд и тя е чиста. Комунистка не е била. Била е омъжена за комунист, но това не е голям грях в очите на американците, нали са демократи.

Добре. Какво толкова могат да ми направят? Най-страшното е да не ме пуснат в Щатите. Да вървят на майната си! Няма да е по моя вина, братлета, Господ ми е свидетел.

И той мъдро разказа всичко за себе си: съдили са го, има присъда, но хайде да видим за какво. За това, че е експроприирал комунисти, при това най-високопоставени! Та той си е дисидент, съвременен Робин Худ! И въобще не може да се върне в Съветския съюз. Така че те имат два изхода: или ще го приемат в САЩ, или ще го върнат в СССР, където него просто ще го разстрелят. Каквото и да е! Вече всичко му е писнало. Като ще е смърт, добре… Само да свърши това чакане.

Но след като го изслушаха внимателно, американците му предложиха трети вариант.

Той ги слушаше и разбираше, че всъщност са прави. И това, което му предлагат, е справедливо. А като се замисли, всъщност предложението им съвпада с неговите цели. За известно време — но съвпада. И дори може да му помогне.

Силно може да му помогне.

Те още не бяха му разказали и една трета от това, което се канеха, а той вече разбра всичко. И изслуша внимателно всичко докрай.

После се съгласи.

Когато самолетът вече летеше над океана, му дойде наум, че Олга, независимо от какви намерения се е ръководила, всъщност му свърши не лоша работа — във всички отношения.

Съвсем не лоша.