Фридрих Незнански
Нощни вълци (23)

2.

Четирима мъже блъскаха билярдните топки по зеленото сукно.

Билярдната маса беше скъпа, поръчана специално от Англия. Изработена беше ръчно и струваше огромни пари.

Стаята, в която беше разположената билярдната маса, се намираше в служебното помещение на един от най-скъпите московски ресторанти с обикновеното име „Маяк“. Защо именно „Маяк“, вече никой не помнеше.

В билярдната не пускаха никой външен човек — това беше светая светих. Дори директорът на ресторанта не се решаваше да играе тук през свободното си време. Стопанинът би могъл да дойде всеки момент и на директора не му стискаше да наруши забраната.

Всички трепереха пред стопанина. И собственикът на ресторанта също избягваше да ползва специалната билярдна маса от страх да не го разсърди.

Днес стопанинът посрещаше гости. Беше тъкмо един от редките случаи, когато Михаил Яковлевич се канеше да изиграе една-две партии от любимия си билярд.

Гостите бяха трима. Играеха двойка срещу двойка. Михаил Яковлевич Кривоносов си избра за партньор млад, но вече много авторитетен мъж — адаша си Миша Рубинчик. Втората двойка се състоеше от Иван Твердохлебов и Константин Бели.

И четиримата бяха босове на престъпни групировки.

Михаил Кривоносов подготвя почти цял месец тази среща. Доста се наложи да се потруди, докато всички се съгласят. Твърде много спорове и кавги стояха между тях, за да отидат без размисъл и предпазни мерки на среща с явния враг и съперник, за какъвто всички го смятаха.

До съвсем скоро те не представляваха сериозна заплаха един за друг. Отдавна си бяха поделили сферите на влияние в Москва и по неписаните закони на бандитското братство никой не се месеше в делата на другите. Всичко беше строго разделено и очертано.

Търканията започнаха сравнително скоро. И макар досега да не беше загинал нито един човек от групировките, въз въздуха вече тегнеше някакво напрежение. На всички им беше ясно, че ако някой наруши нестабилното равновесие, в Москва ще започне истинска война между групировките, в резултат на която никой от присъстващите тук няма да оцелее. Прекалено примамлива беше баницата, заради която можеше да се разрази битката, а тя щеше да бъде изгодна само за ченгетата.

Защо да им облекчават живота, когато може да се споразумеят?

На хората е присъщо да се обединяват пред лицето на общата заплаха — именно това се канеше да предложи Михаил Кривоносов на своите колеги. Мир, макар и временен.

Миша Рубинчик играеше не лошо, затова Кривоносов си го избра за партньор. Не обичаше да губи — в нищо и никога.

Впрочем никой от присъстващите не обичаше да губи. И взаимното им съперничество можеше да бъде победено само от осъзнаването на опасността, която ги заплашваше. Те трябваше да предприемат ответни мерки.

Миша Рубинчик вкара с отличен удар белязаната топка в лузата и удовлетворено каза:

— Бомба…

Имаше предвид топката, която след леко колебание се заби в лузата.

Кривоносов му посочи две топки, които стояха точно пред ъгловата луза. Трябваше да ги удари челно и му бяха в кърпа вързани.

— Любопитна топка — подсказа той.

Рубинчик се намръщи. Не обичаше да му подсказват. Предпочиташе да се справя сам, за да не дължи нищо никому. „Не вярвай, не се страхувай, не моли.“ Но топката беше почти сигурна и той замахна почти без да се прицелва.

И пропусна.

Когато той се изправи, Кривоносов сякаш случайно се извърна, за да не забележи Миша разочарованието, което се изписа неволно на лицето му. Михаил Яковлевич беше разстроен и не искаше да му четат настроенията по физиономията. Какъв „авторитет“ би бил след това?

Нещо нервнича, помисли си той. Не бива да се отпускам така. Интуитивно усещаше, че нещо ще се случи.

Той отиде до бара, извади бутилка френски коняк и наля в чашите. В билярдната нямаше никакви телохранители и никой от присъстващите не носеше оръжие. Това беше едно от условията за преговорите.

Кривоносов се бе заел да организира срещата именно защото искаше да избегне, да предотврати кръвопролитието. Е, ако работата го изискваше, ако трябва, той не би се замислил да се съгласи да елиминират когото и да е. Но не понасяше безсмислените убийства. И без това в престъпния свят има достатъчно жестокост.

— Хайде по едно малко — добродушно подкани гостите си Кривоносов. — За успеха на нашето безнадеждно дело!

Той, естествено, се шегуваше и Миша Рубинчик влезе в тона му.

— Да не е отровен? — кимна той към бутилката.

— Обиждаш ме, адаш — усмихна се Кривоносов. — Впрочем…

И той гаврътна на екс коняка си.

— Така ли се пие коняк? — възмути се Костя Бели. — А и хубав при това.

— Истински — потвърди Кривоносов. — Франция. Миналият век.

— Богато — забеляза Рубинчик. — Значи пилеете съкровищата си, Михаил Яковлевич? Ще вземете да се разорите.

— Какво ли не правиш за добри хора. И с дума, и с рамо, и с личен пример!

— Налей по още едно — махна с ръка Рубинчик. — Да опитаме тая Франция от деветнайсети век.

Кривоносов напълни пак чашите на Рубинчик и Бели. Иван Твердохлебов се канеше да удари топката и не им обръщаше внимание.

— Иване — извика го Рубинчик. — Няма ли да пийнеш с нас? Обиждаш ни…

Иван удари с щеката по топката, която описа сложна траектория и влезе в лузата, без да вкара нито една от другите топки.

— Майстор! — похвали го Кривоносов. — Аз не бих могъл така, ако ще да пукна.

Това беше подигравка. Иван изгледа домакина злобно и сърдито попита:

— Ние за какво дойдохме — да пием ли?

— Във всеки случай не за да вкарваме топките по тоя начин — захили се Рубинчик.

— Да беше млъкнал, Миша — предупреди го Иван, като се подпря на щеката.

По скулите на Миша заиграха зли топчета, но засега предпочете да замълчи. Козовете му ги нямаше. Всъщност ръцете на всички бяха празни, но Иван в момента държеше щеката. Което си беше коз, и то какъв.

Иван Твердохлебов се обърна към Кривоносов:

— Защо ни извика, авер? Искаше да ни кажеш нещо или какво?

Той го предизвикваше, но Кривоносов не обърна внимание на това.

— Да, време е — каза той и остави чашката си на масичката. После се пошегува: — Поканих ви тук, благородни господа, за да ви съобщя една пренеприятна новина.

Костя Бели се усмихна — разбра шегата. Рубинчик се напрегна: всяка шега в такава компания би могла да се обърне в скандал. Така и стана.

Твердохлебов с неуловимо движение се освободи от щеката и в ръката му изведнъж се появи малък пистолет. Цевта му сочеше право към гръдта на Кривоносов.

— Няма да успееш — хрипливо каза той на пребледнелия Михаил Яковлевич.

Гоголевият „Ревизор“ в училище явно беше минал покрай ушите на Твердохлебов. Явно тогава не е бил в час.

— Какво ти става, Иване? — проговори Кривоносов. — Нали се разбрахме.

Рубинчик побърза да се намеси. Не се смяташе длъжен да защити Кривоносов, но пистолетът в ръката на Иван беше коз срещу всички.

— Ваня — помирително каза той, — недей да нервничиш. Михаил Яковлевич се пошегува. Кой знае защо иска да ни шашне с ерудицията си. Това е просто цитат, фраза от една пиеска на Гогол…

Иван местеше поглед от единия към другия, но не сваляше пистолета.

Миша Рубинчик вдигна длани.

— Ти добре ме знаеш, Ваня — малко по-твърдо продължи той. — Знаеш, че ако от негова страна — той посочи Кривоносов — имаше и най-малка заплаха, веднага щях да надуша. Не е ли така?

— Е? — настръхнало го изгледа Иван.

— Съгласен ли си с мен?

— Е, и?

— А аз не усетих нищо, Ваня. И можеш да се убедиш, че не съм си взел топа.

Иван се усмихна криво:

— Отде да знам, може пък да не ти е на сгодно място да го извадиш.

Миша отпусна длани и въздъхна: оправяйте се сами.

— Иване — каза Кривоносов. — Какво да направя, за да ми повярваш?

Твердохлебов изведнъж скри пистолета.

— Стига с тия глупости! — заяви той. — Ту така, ту иначе. Ако нямате друга работа, аз си имам. Изчезвам.

Кривонос реши засега да не обръща внимание на предизвикателствата на Твердохлебов. В края на краищата Иван разбира, че ако започне да стреля, жив оттук няма да излезе. А ако разговорът протече, както го беше замислил, то Твердохлебов сам ще се опомни. И всичко ще свърши с взаимна договореност.

— Приятели — започна решително той. — Моля да ме извините за тъпата шега. И така, имаме проблем. Всеки от нас изведнъж се сдоби с враг, който не признава правата ни. Той е дързък, смел и решителен. Позволи си вече много и не смята да спира дотук. За съжаление поотделно не можем да се справим с него. Той има не само пари и сила — с това някак си можем да се справим. Но има и нещо, което му позволява да изпреварва събитията и винаги да е с един-два хода напред. Не знам какво е това, приятели. Тоест още не съм изяснил докрай какво е то конкретно. Но сега времето ни притиска отвсякъде и повече не може да се чака. Моля да ми простите, но ще използвам още един цитат — бавенето е равно на смърт. Това не са просто красиви думи. Това е грубата реалност. Над нас е надвиснала смъртна заплаха.

Кривоносов направи пауза и отпи глътка минерална вода. Доволен беше от себе си. Речта излезе добра и ако не шашна гостите му, поне ги заинтригува. А това вече беше нещо.

— Та този наш враг ограбва банките, които са под наша защита и които си мислехме досега, че контролираме. Той сключва договори с фирми от страната и ги източва. Тези фирми биха могли да са наши клиенти. Този някой се появи сравнително скоро, но вече стори толкова, колкото ние заедно не сме направили за три години. Създава се усещането, че неговите хора са навсякъде. И ако напоследък не ни върви, то за повече неща е виновен той.

— Кой е тоя тип, да го вземат дяволите? — не издържа Иван. — Откъде се пръкна?

— Добър въпрос — каза Кривоносов. — Някой си Феликс Портнов. Бил е от нашите преди години с прякор Адвоката. В началото на осемдесетте емигрирал в Щатите. Помогнали му там да си стъпи на краката, защото трябвало да свърши нещо за нас. Но после някак се откъснал и си създал собствена империя.

— Империя? — повтори Рубинчик.

— Другояче как да го наречеш — отвърна му Кривоносов. — Ако се съди по делата, които върти, има здрава и обучена армия от мобилни и решителни момчета, идеално организирана информационна мрежа и така нататък.

— Накратко, Юлий Цезар — вметна Костя Бели.

— Е, добре — каза Рубинчик. — Разбрах какво искате да ни кажете, Михаил Яковлевич. Какво предлагате? Как да смачкаме тоя изрод?

— Работата е сериозна, Миша — предупреди го Кривоносов. — Прекалено сериозна, за да се майтапим.

— Стига бе — не се удържа Рубинчик.

Кривоносов реши да не му обръща внимание и огледа другите.

— Надявам се, че разбрахте основното. Дойде време да се обединим, извинявайте за патоса.

— Няма нищо — промърмори Костя Бели, като разглеждаше чашката си с коняк.

Хич не му се искаше да се обединява с когото и да било. Но май това беше единственият шанс да оцелее в оформилата се ситуация.

— Та какво предлагате, Михаил Яковлевич? — попита той.

— Главното сега е да се договорим по принцип — отговори Кривоносов. — Ако го направим, без да губим време, започваме да обсъждаме детайлите на съвместните операции.

Костя Бели го подкрепи:

— Май че нямаме друг изход. И аз мислих за тоя Портнов. Според мен той прекрачи чертата.

— Точно така — потвърди Кривоносов. — Повече не можем да го търпим.

Кривоносов се обърна към Рубинчик:

— Миша?

Знаеше, че ако Рубинчик се съгласи, Иван автоматично ще го последва.

— Съгласен — кратко каза Миша.

Кривоносов облекчено въздъхна. Всичко вървеше по плана му. Засега нямаше издънки.

И тримата се обърнаха към Иван, очаквайки и последното потвърждение за новообразувания съюз.

Твердохлебов изпитателно гледаше Кривоносов. Устните му бяха свити в тънка линия.

— А авиокомпанията? — попита той. — Кой ще лапне „Руски авиолинии“?

Дойдохме си на думата, помисли Кривоносов, сега всичко ще иде по дяволите.

— Не му е сега времето, Иване — спокойно отговори той. — Главното сега е да се отървем от Адвоката. А за авиокомпанията ще се разберем после.

Твердохлебов се надигна с пъшкане.

— Всичко, дето ни го пя тук, по принцип е правилно. Обаче то си е нормална борба. Някой някого избутва, някой се противи. Да си обединим силите също е правилно. Естествено, да се съберем в юмрук и да смачкаме гадината, без да чакаме да ни смачка той един по един. Не споря, правилно поставяте въпроса, може и да се присъединя. Но сега друго ме интересува. След като се разправим с него, как ще делим? Ти си ми като стъкло, виждам те какво мислиш. — Той пак изгледа Кривоносов. — Ако не ти се беше отворила тая възможност да лапнеш компанията, а на теб ти се струва, че се е отворила, ти за нищо на света не би започнал тая война. Така и щеше да я търпиш тая гнида. Но щом ти замириса на милиони, дори милиарди, веднага реши да унищожиш Адвоката. При това предимно с наши ръце. А после лапаш баницата и дим да те няма, а?

Последното беше глупост, но убеденият тон на Твердохлебов дотолкова не се връзваше с онова, което знаеха за него, че никой не обърна внимание на това. Направо бяха като замръзнали и го зяпаха, без да мигнат.

Сякаш някаква маймуна изведнъж беше започнала да им декламира стихове.

Но в думите на Твердохлебов имаше известна доза здрав разум. Затова Рубинчик се обърна към Кривоносов.

— Е, Михаил Яковлевич? Народът — той посочи към Иван — чака отговор.

Какво пък, помисли си Кривоносов, налага се да се кълна. Засега. А после всеки ще си плати.

— Всичко е много просто — помирително заяви Кривоносов. — Щяхме да се договорим за това, след като се разберем за останалите, по-важни детайли. Канех се да ви предложа по двадесет и пет процента от всички печалби. На всеки по равно. Смятах да ви го предложа накрая — повтори той. — И щяхме да го полеем.

— Нищо — мрачно каза Иван. — Винаги ще се намери повод да пийнем. Главното е да се договорим.

Кривоносов разпери ръце.

— Вече ви казах всичко.

— Окей! — възкликна Рубинчик. — Значи така и решаваме. Аз, разбира се, не бих се отказал и от стоте процента, но нищо, както се казва, не съм стигнал до просяшка тояга — и с това ще мина.

— Окей — повтори и Костя Бели. — Да минем към работата. Цитирайки Миша, бих ви запитал, Михаил Яковлевич, как все пак ще смачкаме тоя изверг?

Кривоносов мълчеше и гледаше към Иван.

— Какво? — спокойно издържа той погледа му. — Какво си ме зяпнал?

— Не чух отговора ти. С нас ли си или не.

— Ваня! — възкликна Миша.

— Добре де — недоволно промърмори Костя Бели. — Това си е направо бюрократизъм: чух, не чух…

— Е? — не отстъпваше Кривоносов.

— То се знае — сви рамене Твердохлебов.

— Ура — спокойно произнесе Костя Бели. — А сега можем ли да преминем към работата?

— Добре — съгласи се Кривоносов. — Първото, което трябва да направим…

Но той не успя да продължи. Отвън, откъм вратата, се чуха изведнъж викове и тропот от бягащи крака.

— Какво става? — настръхна Кривоносов.

Сякаш в отговор прозвуча изстрел. И веднага втори, трети…

В ръката на Твердохлебов мигом се появи пистолетът, който той насочи срещу Кривоносов.

— Ах ти, гадино! — процеди той. — Продаде ни, боклук…

— Не! — кресна с всичка сила Кривоносов. — Представа нямам какво става…

В билярдната глухо изплющя изстрелът, сякаш някой плесна с ръце. На челото на Михаил Яковлевич се появи елегантна дупчица и той падна по гръб.

Иван изгледа Рубинчик и Бели.

— Имате ли патлаци?

Те кимнаха утвърдително. И веднага в ръцете им се появиха пистолети. Иван се ухили:

— Е, вълци…

Рубинчик притича до вратата и се ослуша. Шум, викове, стонове на ранени… Той кимна към простряното тяло на домакина и каза на Иван:

— Напразно го очисти. Не е негова работа това. Той не би посмял…

— Все пак си е виновен — отряза Иван. — Щом не можа да осигури…

— Млъкнете, за бога — помоли ги Костя Бели. — Намерихте кога да говорите за бандитската чест. Това май е работа на Портнов. Само че кога е успял?

— Той има хора навсякъде. Мамка му и гад! — изпсува Рубинчик.

— Спокойно! — каза Бели. — Трябва да драпаме оттук.

— Как? — попита Рубинчик. — Там май никой не остана от нашите хора.

— Много просто — отговори Костя. — Като в американските екшъни. На три изскачаме през вратата и гърмим на всички страни по всичко, що мърда. Свой, чужд — да върви на майната си! Ще се измъкнем!

— Ако се отървем — обади се Иван, — събираме се утре при мен. За безопасността си залагам главата.

— Става — съгласи се Костя. — Ние ти даваме живота си, ти — главата. Коя? А без майтап — съгласен съм.

— И аз — каза Рубинчик. — Само да се измъкнем оттук. Накратко, готови! Три-четири!

Тримата едновременно се хвърлиха срещу вратата с насочени пистолети, но…

Тя не помръдна.

— Още веднъж! — изкомандва Костя Бели.

И този опит не сполучи. Вратата не поддаваше.

— Що за дявол! — кресна Рубинчик.

— Спокойно! — сряза го Иван. — Ще се измъкнем.

— Мамка му! — закрещя Костя Бели. — Дим!

Той с все сила се хвърли срещу вратата и я зарита.

Димът навлизаше през всички процепи — гъст, черен, задушлив.

— Гадове! — крещеше Рубинчик. — Отворете, гадини!

Иван мълчаливо блъскаше с тяло вратата, но тя не помръдваше.

Димът вече беше толкова гъст, че и тримата кашляха и се давеха.

— Отворете! — крещяха те в един глас.

Иван се пречупи пръв. Най-здравият, най-якият, той пръв реши, че всичко е напразно.

— Край — каза той. — Залостили са ни. Няма да излезем оттук…

— Не — хриптеше Рубинчик. — Кривонос, гадино, защо ни повика, като си се обкръжил с предатели?…

— Край — повтори Иван. — Няма да се измъкнем…

— Какво предлагаш? — попита Костя Бели, като се задъхваше. — Да се гръмнем?

— Аз мога — каза Иван.

— Ами гръмни се тогава! — закрещя му Рубинчик. — Гръмни се, глупако! А аз ще го спипам тоя гад, ще му прегриза гръкляна, ще го… — Той се задави от дима и се разкашля.

— Котарак! — Димът лютеше на очите му, те сълзяха и Иван се давеше. — Котарак — изхриптя той към Костя Бели. — Хайде на три-четири да се гръмнем един друг. Самоубийството е грях. А убийството е нещо друго…

— Не мога — отговори му Костя.

— Котарак — повтори Иван. — Тия няма да ни пуснат. Ще стоят и ще чакат, докато изгорим. Ей сега всичко ще пламне. Моля те.

И пламъкът изведнъж лумна. Струваше им се, че ги огради отвсякъде.

— Котарак! — закрещя Иван.

— Давай! — закрещя и Бели. — Хайде, Ванка, мамка ти! Давай!

Те застанаха един срещу друг, отвориха уста и всеки навря дулото на пистолета в устата на другия.

— Идиоти! — крещеше срещу тях Миша Рубинчик. — Идиоти!

— Три!

В следващия миг двата изстрела се сляха в един и Бели и Твердохлебов рухнаха на пода с раздробени черепи.

Рубинчик продължи да блъска вратата. Огънят вече го обграждаше отвсякъде.

— Ще те пипна! — хриптеше той. — Адвокате, гадино, ще те спипам! Къде си, Адвокате, гнидо недна!

Когато за пореден път той се хвърли срещу вратата, тя изведнъж лумна. Огънят плъзна по дрехите и косата му. Страшна болка прониза цялото тяло на Рубинчик. Вече нямаше сили да блъска по вратата. Той се превърна в жива факла. Мяташе се из билярдната и крещеше от непоносимата болка, докато не падна на пода.

И повече не се вдигна.

Още четирима противници на Феликс Портнов предадоха богу дух.

Войната продължаваше.