Фридрих Незнански
Опасно хоби (49)

47.

Националното бюро на Интерпол за Руската федерация се намираше в района на метро „Нови Черьомушки“.

Началникът на бюрото подполковник Виктор Александрович Милников чакаше следователя Турецки според уговорката. Бе висок и строен човек, абсолютно импозантен, никак не изглеждаше стар по външност, а слепоочията му сребрееха. Как иначе, нали е представител на държавата в организация, в която влиза едва ли не целият свят. Сто и петдесет страни — това говори за много неща. Милников бе облечен и по съответния начин: с великолепен сребристосив костюм, шит по поръчка, стоеше му като на манекен. „Това се казва мъж!“ — помисли Турецки с приятна завист към него. И дори папийонката му пасваше добре, макар според Саша да не отговаряше много на предназначението на тази кантора.

Представиха се. Виктор Александрович посочи с трениран жест удобното дълбоко кресло от светложълта кожа близо до нисичка кръгла стъклена масичка, почака гостът да седне и се отпусна в креслото отсреща. Пръв заговори Милников като домакин:

— С кола ли сте?

— Да, със служебната. Аз съм само пътник, имам шофьор.

— Още по-добре — открито се усмихна Милников, стана леко, без да докосва с ръце креслото, отиде до голямата секция и отвори вратичката на бара. Взе две кристални чаши и бутилка коняк, а също чинийка с нарязан и посипан с пудра захар лимон, върна се на масичката, сложи всичко и седна. Сетне спокойно, сякаш да не възрази Турецки — а той не възнамеряваше да възразява, — наля в едната чаша, в другата, подаде я на госта, взе своята и с думите: „За доброто запознанство“, отпи малка глътка. Отметна глава на облегалката, разположи сплетените си дълги пръсти върху коленете и рече:

— Сега ви слушам внимателно.

Конякът бе ароматен и Саша с удоволствие отпи половината чаша, а после сложи в устата си резенче лимон.

— За първи път съм във вашата…

— Кантора — подсказа усмихнато Милников.

— Организация — също с усмивка уточни Саша. — Затова, ако позволите, първо ще разкажа за моите неприятности, а вие ще подскажете на каква помощ можем да разчитаме от ваша страна.

— На вашите услуги, колега. Аз също съм юрист. Но завърших юридическия след Костя Меркулов. Познаваме се от аспирантурата. Той ми се обади, как е самочувствието му?

— Ако не бяхме ние… — Саша почеса с кутре върха на носа си и Милников прихна.

— Точно! Да, както ми казваше неотдавна един познат артист, животът ще е сносен, ако нямаше спектакли, репетиции и ти носят заплатата вкъщи!… Познавам Меркулов. Щом е жив и здрав, слава богу. Какво ви безпокои?

— Ще се постарая да свърша за десетина минути — но не му стигнаха и двайсет, защото Милников започна да подхвърля въпроси по делото, а те изискваха допълнителни сведения и обяснения.

Турецки докладва практически всичко, което бяха събрали детективите за петте изминали дни, и сам се учуди: ама наистина доста е свършено!

Милников също го оцени, но по-скромно:

— Браво, момчета, добре сте работили. Помня, за подобни дела въпреки всякакви наказания отиваха месеци.

По някакъв непонятен сигнал в стаята влезе изящно облечена девойка на ръст около сто и осемдесет, приличаше на манекенка и с такива крака, че Турецки сбърчи нос. Тя постави пред двамата по чаша черно кафе и излезе. Като проследи погледа на Турецки, Милников леко разпери длани встрани и каза:

— Ноблес оближ…

„Положението задължава — преведе си Турецки. — Особено в тази кантора.“

След още по чашка и като пиха с удоволствие кафе, Милников стана, взе от бюрото си тефтер и автоматична писалка, пепелник и любимите на Саша „Честърфийлд“ със запалка, разположи целия този инвентар на масата, показа с жест: пушете! — и отвори тефтера си.

— И тъй — започна делово, — трябва ми пълен списък на изгубените платна. Автор, название, дата, размери, поне приблизителни, общ сюжет. Веднага ви успокоявам, че проблемът не е много сложен. Ще въведем всички данни в компютъра и се надявам да получим положителен резултат. Много по-просто е със световноизвестните имена, такива като Мане, Дега, Гоя, пък и Кандински. Те са регистрирани и преместванията им се фиксират. С изключение на кражбите и продажбата в закрити частни колекции. А за съжаление те се увеличават. Рано е още да се говори за по-малко известните имена, но също може да има сведения. Така. С това решихме въпроса. Чакам пълния ви списък, сам разбирате, че от вашата бързина зависи нашата скорост. Както знаете, по принцип Интерпол се занимава с икономическите престъпления, контрабанда на наркотици и изобщо с всякакви международни криминални престъпления. Имаме огромна картотека на международните престъпници и съвсем не е изключено да изплуват някои имена. По повод на Богданов — ще разговарям с унгарските колеги. Те ще се свържат с полицията. Ако е конвертирал и е превел при тях трийсет милиарда рубли, сами разбирате, че такива операции рядко остават без внимание. Затова също не изключвам, че те вече имат нещо за него… Най-накрая за Грязнов и частното му бюро. Като изхождам от лични наблюдения, мога да кажа, че има примери за такова сътрудничество, при това доста успешни. Например в Англия частните детективски бюра доста успешно си сътрудничат със Скотланд Ярд. Като се започне от убийствата и се свърши със съпружеските изневери. Ще се постарая по същия начин, тоест чрез колегите в Унгария, да се свържа пак с криминалната полиция. Засега не мога да кажа какво ще излезе, но мисля, че е напълно реално да се срещнете с Богданов и дори да го разпитате, те ще помогнат. Дори ако вече е сменил гражданството си с някакво парагвайско, да речем. Имате ли още въпроси?

— Засега не, благодаря — каза Турецки и се изправи, като загаси фаса в пепелника.

— Очаквам материалите. — Милников стисна ръката му. — И най-сърдечен поздрав на Константин Дмитриевич — и също с кутре почеса върха на носа си.

Влезе същата дългокрака хубавица и вежливо отвори вратата пред госта. Като мина покрай нея, Саша й благодари с леко кимване и усети аромат на познат парфюм.

„Трябва още днес да се обадя на Карина… по повод на картините й“ — реши той.

Щом се върна, Турецки веднага отиде при Меркулов.

— Ох, има Господ!! — плесна с ръце секретарката на Меркулов, като го видя.

— От какво е тази радост? — учуди се той.

— Нищо ли не знаете за себе си? — изуми се тя.

— А какво трябва да знам? — направи ужасна физиономия той.

— За бомбата…

— А — махна той с ръка, — вече съобщиха по радиото.

— Наистина ли?!

— Наистина, Клавочка. Тук ли е? Сам ли е?

— Влизайте, влизайте, сега ще ви донеса чай.

— Хайде, сядай и разказвай — осъдително поклати глава Меркулов.

— Горещ пионерски поздрав от приятеля ви от детството Виктор.

— Не се преструвай. Уговорихте ли се?

— За всичко. Започва разработването на линията Грязнов — Богданов. Утре ще предадем всички данни за Вадим Борисович. Каза, че вариантът е напълно реален. Грязнов може да си стяга куфара: чорапи, пижама. В чужбина не спят без пижама. А той е свикнал по плувки.

— Ти по̀ знаеш — иронизира Костя, — нали се разхождате неглиже.

— Шефе, обиждаш. Изключително заради работата. Друго е по-сложно, но аз разчитам на Льоня. Нужен е списък на изчезналите произведения, не просто автор и название, но и обем, формат, да ги вземат мътните. Не разбирам от тия работи. Как ще успее за една нощ? Не се ли е обаждал?

— Звънна веднъж. Всичко е както твърди Бай. Прочетох съвместния ви труд. — Меркулов извади от папката протоколите, съставени на летището и на „Петровка“. — Бай не се страхува, наистина са намерени пет платна. Те са от каталога на Константиниди. Нещо повече, там не е отбелязано „продадени“. Значи са крадени… Господи, какъв е този живот? Само обиски… Трябва да се отиде на „Староконюшени“ при Лариса. Полунин работи със своите на „Комсомолски“… — Меркулов повъздиша и прелисти страница в бележника си. — Във Фрязино е намерен трупът на контрольора Скиба от Следствения арест. Почеркът е както при Малахов — от ухо до ухо. Погосов май?

— А кой друг! И фойерверкът пред къщи — също е негова работа. Но той не е пиротехник, може и да няма отношение към бомбата. По-скоро това е дело на ръчиците на Андрюша Беленки. Излиза, че покойникът наистина е имал златни ръце, прав е Бай… А според теб, Костя, за кого беше изгодно, не — нужно! — да ни отстрани двамата с Лариса: Бай или Ованесов? Да кажем, Гурам може да се опасява, че сто и седемнайсети член, алинея четвърта е направо смърт за един „авторитет“ сред крадците. Какво общо имам аз? Погосов е премахнал Малахов, пак той — Скиба, своя спасител, така да се каже. Това трябваше да се случи, само един идиот не би загрял. По идея Погосов е трябвало тогава да премахне и Лариса. Но нали на въжето висеше Беленки? Смятай: три часът след полунощ — в „Староконюшени“. В същото време гръмва при мен в двора… Поне откараха ли останките? Или стоят и всички ги гледат?

— Махнахме ги — мрачно измърмори Меркулов. — Но гледай да не се появяваш там поне за една седмица… У дома ли да дойдеш? — попита без всякаква надежда.

— Да, да нахлувам в порядъчно семейство. Как можа да ти хрумне! Имаш голяма дъщеря! Красавица! Ще тръгнат приказки, клюки. А защо не бива у дома?

— Какво общо има дъщерята мома?! Ти какво общо имаш? Турецки! — почти се възмути Костя.

Той разпери ръце и се пошегува:

— Защото няма да ми устои, Костя, тогава ще се наложи спешно да й търсиш съпруг, та да се ожени и да не пита нищо. Нима не разбираш? Шегувам се, шегувам се, не се сърди. Да не се страхуваш, че съседите ще ме разкъсат заради нощните изпълнения?

— Глупчо… — въздъхна Меркулов. — И без това имаме малко хора, не можем да пазим всеки.

— Това са глупости, Костя. Друго ме интересува. Видя ли кофата?

— Коя? Тази с бомбата ли? Не, защо.

— Ако я занесем в дома на Бай и я покажем на прислужничката му? Той си има една Клавдия Ивановна, една бъбрица, чисти му. И пазач — Льоша, съвсем младо момче. Но… с него засега не бих разговарял. Ами ако бабата вземе и си познае кофата, а? Старите хора се отнасят с почит към старите предмети.

— Може да са я намерили на сметището.

— Трябва да сме сигурни в това.

Костя вдигна мълчаливо слушалката и позвъни на Романова. Предаде й с две думи предложението на Турецки, помоли да изяснят каква е била онази кофа и на кое сметище са я намерили. Меркулов явно не хареса догадката на Саша. Докато обсъждаха тактиката на поведение, звънна Шура и потвърди съмненията на Костя — кофата е била стара и пробита и точно през тези дупки са минавали почти невидими жици към вратата на Турецки. Една нова кофа ще направи впечатление, предположил Синцов, старата всеки ще я подмине. Малко ли боклуци има по стълбищата? На това са разчитали гадовете.

Да. Турецки само се почеса по тила и стана, за да отиде да изяснява как върви при Полунин и да го пребазира с групата му на „Хтароконюшени“. Засега Костя има право за едно: писна му от тия обиски, да ги вземат мътните дано!