Фридрих Незнански
Опасно хоби (34)

32.

Не беше весело това съвещание. Край дългата заседателна маса се бяха наредили всички основни действащи лица, които от петък участваха в разследването.

Меркулов извика в кабинета си двамата следователи Полунин от милицията и Зименков от прокуратурата, началника на отделение в МУР Кругликов, заместник-началника на областното управление за борба с организираната престъпност Емеляненко и, разбира се, Турецки и Грязнов. Тук бе и съдебният лекар Миронов, който, по неговите думи, има нови сериозни съображения след щателното изследване на трупа. Отдясно на Константин Дмитриевич седеше Романова. Такава сила, събрана на едно място, неволно внушаваше уважение. За съжаление нямаше зрители и затова никой не оцени интелектуалната мощ на тази група.

Меркулов започна точно оттам. Докладва, че въпреки почивните дни, а също и отделните издънки са успели за сравнително кратко време да освободят заложничката и да арестуват престъпната групировка на Ованесов. Особено похвали оперативността на полковник Емеляненко.

Съвсем справедливо, отбеляза на себе си Турецки, и като срещна погледа на Никита, едва забележимо му се усмихна.

С други думи, според Меркулов такава мощна бригада доказа, че може да работи бързо и резултатно. Но засега е свършена половината работа, тоест намерена е и е освободена заложничката. По този повод Меркулов би искал да изслуша мненията на присъстващите и конкретните им планове за по-нататъшните действия.

Пръв се надигна от мястото си съдебният експерт Миронов.

Подражавайки на Меркулов по краткост, с което учуди Турецки, защото го познаваше като голям досадник, той съобщи, че според резултатите от аутопсията Константиниди не е починал от черепно-мозъчна травма, а от разкъсване на шийните прешлени.

Присъстващите се спогледаха. Саша си спомни как там, в дома на „Староконюшени“, следвайки разсъжденията на Романова, демонстрира плавно полета и падането на старческото тяло, удара в часовника, благодарение на който той е паднал на земята и парчетата от счупеното дебело стъкло са порязвали тила на Константиниди. Картината бе повече от ясна. И ето ново двайсет!

— Да!… — проточи Романова с неприятен глас. — А беше толкова красива картинката, която се представяхме, нали, Саша? — Меркулов само измърмори на забележката.

— Сергей Виталиевич, какво ще съобщите? — Той погледна към Полунин. — Моля ви, не ставайте, не сте при генерал…

Полунин заразказва как са минали разпитите на съкооператорите. Обърна особено внимание на апартаментите под и над Константиниди. Според него странно е, че точно в петък и в единия, и в другия практически до обед е имало хора, но не са чули никакъв шум. Още по-малко грохот, който трябва да се получи при падането на такъв голям часовник. Казват, че у стареца винаги е било тихо. Само през ден, когато идвала домашната прислужница на Георгий Георгиевич, бръмчала прахосмукачката. Това бил единственият шум у тях. После, като погледна в следствените документи и най-вече в заключението на криминалната експертиза, Полунин допълни, че в дома на Константиниди са намерени потно-мастни следи от пръсти и от капилярни шарки от мускула на дланта. Отпечатъците са много, но повечето се нуждаят от идентификация. Засега са определени само тези на стопанина. Върху килима е открита интересна следа от подметка. Точно такива следи са открити и в стенния гардероб в антрето. Анализът показва, че съвпадат микрочастиците пясък и глина, оставени от тези стъпки. Може да се предположи, че собственикът на обувките някъде е нагазил и здравата се е изцапал. Не е изключено тези обувки да принадлежат на предполагаемия убиец. Тоест той е могъл да се скрие в гардероба в антрето и като избере подходящо време, да излезе от укритието си. А после?… Възможни са различни варианти. Убиецът е познавал стопанина на жилището. Появата му не е предизвикала учудване у потърпевшия, съседите не са чули викове. Но престъпникът е могъл и да нападне неочаквано. Тогава пак са изключени викове. Сега за часовника. Съобщението на Миронов като че ли напълно разрушава стройната картина на механизма на убийството. Сега трябва да се мисли и буквално да се проверява и пресмята отначало. За целта трябва да се отиде в апартамента, където от петък дежури безуспешно нашата засада: не е имало никакви позвънявания или неканени гости. Впрочем във всички стаи са открити идентични следи от обувки, особено много са в кухнята: линолеумът на пода ни даде отлични и много характерни следи. Убийството може да се разкрие само когато се намерят тези обувки.

Разпитът на свидетелите в двора на „Староконюшени“ е дал много незначителни резултати: тук има много коли, заминават, пристигат, кой ти обръща внимание на кого са. Един червен мерцедес се е набил на очи, него посочи и Турецки, когато в петък стоеше на прозореца.

Докато слушаше внимателно съобщението на Полунин, Грязнов се усмихна: значи неговата жигула не е забелязана от местната публика, а нали беше три часа в двора направо пред очите на всички.

— И в заключение — рече Полунин — остава да добавим, че според експерта криминалист писалището на покойния още не е изчерпало докрай тайните си. Но за целта са необходими по-тесни специалисти и съответната апаратура, с каквато Научно-техническият отдел на московското управление не разполага.

— Константин Дмитриевич, може ли един въпрос към Сергей Виталиевич? — попита Турецки.

— Заповядай — кимна Меркулов.

— Извинете, може да не съм обърнал внимание, а бяха ли открити следи от удара на часовника о пода?

— Разбира се… аз мисля… — смути се Полунин.

— И аз така мислех отначало — сухо рече Турецки. — Но изложените от съдебномедицинския експерт факти, а и собствените ви изводи ме карат да се съмнявам в това. Добре, моля да ме извините. Трябва да се провери всичко отначало. А колкото за обувките, Сергей Виталиевич е прав.

Турецки не взе да напомня, че тъкмо той обърна внимание на Полунин върху следите около гардероба. Сигурно е честен, но глуповат изпълнител, а не е любознателен изследовател, и въобще юрист без искра Божия.

Турецки имаше още един въпрос: какво става с Богданов? По принцип, Полунин получи от Романова задачата да изясни всичко около него. Това дори не бе заповед, а предложение — за всеки случай да се провери информацията за него на митницата в Шереметиево. И да се порови из авиокасите.