Фридрих Незнански
Опасно хоби (19)

17.

Лариса прекара целия ден на дивана. Ашот й пробута някаква тъпа книжка от серията женски любовни романи — напълно сантиментална глупост, но тя лежеше и четеше. По-точно очите й пробягваха по страниците и машинално отбелязваха глупавия превзет патос на любовните обяснения между красавицата Джулия и красавеца Антонио. Всичко вървеше печално — гладко, като в латиноамериканските сериали, с които през последните години ни залива синият екран.

След това Ашот свари много силно турско кафе и тя с удоволствие изпи една чашка. Конякът в барчето не пресъхваше, плюс хубава минерална вода, само за душата! Не е отвличане, а същата сапунена опера!

Денят премина в стила на лекия жанр. Тук имаше напълно прилична тоалетна. Лариса се огледа в голямото огледало и неволно се смръщи: прекалено явни бяха следите от снощи. Сини кръгове около очите, без нужните кремове и друга козметика кожата на лицето й изглеждаше отпусната и старичка. Затова пък гърдите, корема и бедрата — целите в лилави петна от жилавите пръсти на палавия Ашотик — също като в най-хубавата й младост. Най-много петна имаше тъкмо на най-интимните места. Просто невероятно! Лариса вече не помнеше кога за последен път си е позволявала подобна волност по отношение на себе си. Липсват само следи от ухапано — по бедрата! — промърмори малко смаяно.

Ашот влизаше в стаята, гледаше я тъпо с изпъкналите си бадемови очи, въртеше се на едно място, сякаш искаше да каже нещо. Но тя само плъзгаше равнодушен поглед по синкавите му бузи. И той излизаше, без да каже нищо.

Навън взе да се стъмнява. И Лариса започна да се притеснява. Изглежда, на тия нахалници нещо не им излизат сметките. Колата ли се е счупила? Нима ще трябва да прекара още една нощ тук? Хич не й се искаше… Тялото й имаше нужда от гореща вана, пълна с ароматна пяна, и от самота. Ако останеше тук, със сигурност рискуваше да се принуди, по-точно да бъде принудена, да повтори снощното. Сега вече в масов вариант. А такова изобилие от сексуални вариации не води до нищо хубаво на нейните години. Трябва почивка. Няма избор, ще трябва цяла седмица да ходи с макси и с дълги ръкави, точно в горещините… Да, при всички случаи има нужда от почивка.

Ако съдим по странните погледи на Ашотик, за тия младоци почивката дори е вредна: главите им се пълнят с лоши мисли, когато спрат. А от мислите до действията има само една крачка.

Колкото повече размишляваше, толкова по-тревожно ставаше на сърцето й, изпълваше я неуютно безпокойство. Какво им се е случило? Нима този фарс се усложнява от нещо наистина опасно за нея?… Учуди я и фактът, че през целия ден в мислите й нито веднъж не се намери място за Димка. Интересно, какво показва това? Ако всичко приключи нормално, дай Боже, сигурно така е по-добре. Без скандали и викове. Да си взема апартамента и да се разкара на майната си. Може да изкара последните си дни и при баща си, той ще се зарадва…

Но изведнъж всичките й съмнения свършиха, и то по най-ужасния начин.

Беше вече тъмно, когато пристигна онзи дебил, по-големият брат, пазителят на семейните традиции. Брадатата му физиономия беше мокра от пот, сякаш са го гонили кучета. Братята седнаха срещу Лариса, гледаха се шашардисано и най-накрая Миша, така се казваше по-големият, рече:

— Лариса Георгиевна, ще трябва силно да ви огорча, но положението, в което всички се намираме, се усложни невероятно.

— Започва се… — вметна презрително Лариса, като се стараеше да бъде спокойна, но сърцето й се сви до болка от неясно предчувствие.

— Връщам се от Москва, където търсих вашия съпруг. Той не се яви на мястото на срещата ни, не донесе парите, за да ви освободи, изобщо никъде го нямаше. Подозирам, че просто ни е „изпързалял“. Толкова по-зле за него, по-точно — за вас. Като не го намерих, отидох да търся баща ви, но и там пълно разочарование. Пред входа на кооперацията имаше милиция. На двора странични хора ми казаха, че някакъв човек бил убит и ограбен…

Лариса бе очаквала какво ли не от съдбата, но изведнъж усети как й се завива свят и рухна по гръб, без да може да издържи на безумната въртележка, набираща дива скорост.

Дойде в съзнание от нещо мокро и студено. Отвори очи и видя Ашот да я изтрива с мокра кърпа. Той я гледаше изплашено. По-големият брат седеше както преди в дълбокото кресло и равнодушно-тъпо разглеждаше обувките си. Като видя, че Лариса е дошла на себе си, продължи спокойно:

— Както разбирате, нямаме и не желаем да имаме никакво отношение към семейните ви дела. Нека милицията се занимава кой кого е убил и защо. Друго ни притеснява: незаплатената работа. Трябваше да получим от клиента петстотин хиляди долара за вашето отвличане и връщането ви. Все едно, пак ще ги получим. От кого? Хайде да помислим заедно.

— Вървете всички по дяволите — и вие, и вашият клиент… Казвате, че ви „изпързалял“? Така ви се пада, дърдорковци…

— Не, вие не ме разбрахте — поклати глава Миша. — Искате ли да се върнете у дома? Тогава си платете.

— Първо, от къде на къде? Не съм ви молила да ме отвличате. И второ — нямам толкова пари. Така че ще останете с пръст в уста.

— Нито ние, нито вие имате време за това. Никакво. Обясних на уважаемия ви покоен баща, че ние с брат ми сме само изпълнители. И толкоз. Клиентът „изпързаля“ господаря. Как мислите, какво ще направи той? Ще притисне татко ви? Няма начин. От цялото семейство само вие сте в ръцете ни. Значи ще разговаряме с вас. И само от вас зависи как ще завърши. Много добре знаем какви пари имате. И у вас, и у покойния ви баща. Така че ще можете да ни дадете нужната сума, няма къде да идете.

В гърдите на Лариса вече кипеше такъв гняв, че тя се страхуваше да не избухне и да каже нещо излишно, след което тези негодници наистина могат да направят каквото решат — да я обезобразят, осакатят… всичко може да измисли фантазията им!

— Ще ви подскажа — продължаваше Миша отмерено. Може да ни продадете апартамента си. И да напишете разписка, че сте получили парите. И всякакви дреболии — техника, видео, пръстенчетата ви, за да съберем сумата. Имаме си нотариус, всичко ще е оформено както трябва, никой съд няма да се усъмни. Ясно ли ви е?

— Ами ако те пратя на онова място, от което си се пръкнал на този свят, копеле такова? — почти прошепна Лариса, закипяла от гняв.

— Тогава — реагира равнодушно Миша — ще постъпя по друг начин. Ще ви разваля като жена. Мъжете все още могат да ви харесват, макар и за кратко — година или две. Знаете ли защо? Толкова живеят курвите в публичния дом, където с удоволствие ще ви продам. Работата е трудна, изхабява, клиентите са непридирчиви и груби. Това не ви е Ашотик с неговите юношески фокуси. Там мъжете отиват за свое удоволствие. А такава едра бяла жена ще предизвика голям интерес, естествено, ще се научите да обслужвате по двама, по трима клиенти едновременно. А като се измори или омръзне една жена, тогава я закопават под асфалта, да няма никакви следи. Няма нужда от излишни свидетели, нали… Затова казвам, сега сте във форма и сигурно ще изкарате една година. Без ласка. После лично ще ви покажа как е, без Ашотик. — Той се засмя внезапно широко и беззъбо. — Нали трябва да знам какво предлагам на хората, Лариса Георгиевна? Но това по-скоро ще е моралната ми компенсация. Защото няма да дадат много пари за вас, все пак сте възрастна жена. За мераклията.

Той говореше за всички тези ужаси без капка лъжа, абсолютно спокойно, като за нещо отдавна решено, и едва сега Лариса почувства целия кошмар на положението си. Все още имаше някакви надежди относно смъртта на баща си, този мерзавец може и да лъже. Или да не е разбрал. Милицията може да отиде при баща й за какво ли не… Дори заради нейното спасяване… Но изчезването на Димка е лош признак. И все пак казаното от брадатия негодник й се струваше лош сън, или искаше да бъде така, трябва само да направи усилие и да се събуди. А и този публичен дом…

Лариса не забеляза как започна да разсъждава на глас, без да се надява на ответна реакция. Но Миша реагира индиферентно:

— Вашият съпруг не ви ли е разказвал? Той е посещавал този дом, при това неведнъж. Хареса си там едно момиче. Съвсем младо. Избягало от родителите си! — Миша се засмя ласкаво. И от този смях разказът му ставаше още по-зловещ. — Доискало му се свобода. И я получило. Ето и Ашотик знае. Нали, Ашотик?

По-малкият брат промуча нещо нечленоразделно.

— Между другото, Лариса Георгиевна, това момиче от три години е обявено за национално издирване. Три, съобразявате ли! Кой ще го търси? А вашият Вадим, извинете, задължително посещаваше това пропаднало момиче по веднъж в седмицата. Ах, каква свирка правеше!… От друга страна работата не е сложна, бързо ще ви научат. Имаше един смешен случай — срещнаха се познати, ами случва се, стават грешки, не са проверили добре клиента.

— Значи Димка са го проверявали…

— Разбира се, да няма такива случайности. Да речем, пристига той, когато се разплати де, а вие го чакате там. Не е добре.

— Вие сте една паплач… Добре, да вървим в Москва, да ви вземат дяволите. Ще се опитам да намеря нещо, да ви…

— Лариса Георгиевна, дълбоко се лъжете, ако мислите, че можете да ни измамите. Никой не пуска заложница просто така. Затова по-добре кажете къде държите у вас парите и ценностите си. Ще отидем с Ашотик, ще ги извадим внимателно и ако стигат, ще ви пуснем да си вървите. А засега се налага да постоите в нашето мазе.

— Оставете ме да помисля… — Лариса като че ли се надяваше на нещо, опитваше се да се съсредоточи, нищо не можеше да направи със себе си: мисълта й не течеше. Ако баща й наистина е умрял, какво ще стане с всичките им планове? А отиването в чужбина?… Банковите сметки… С това горе-долу ще се оправи, Лариса знаеше къде държи документите, но сега там има милиция. Вярно, има и своя сметка, но тя е за съвсем извънредни случаи… Но Димка, Димка, какъв негодник! Да бяга от жена си в нелегален публичен дом… Всичко чуто продължаваше да й се струва пълна глупост, отвратителен номер. Като че ли… Ако не беше новината, че Димка е участвал най-активно в отвличането й, което разбра и баща й, а и тя се досети. Притрябвали му един милион долара. Захвърля жена си като мръсен парцал, убива тъст си, ограбва го и изчезва в чужбина? Невероятно. Най-напред за услугата е искал да раздели хонорара на две, но измамва и тези мафиоти. Затова са толкова настръхнали. Излиза, че ситуацията наистина е смъртно опасна. Трябва да жертва всичко за спасението си. Проклетите картини, пък и апартамента най-сетне. Нали й остава бащиният…

Лариса изведнъж се погледна с чужди очи от главата до петите. От къде на къде този брадат негодник ще й дава само още една година? Изведнъж женското в нея закипя и се разбунтува! Но тя веднага хладно се овладя: мъжете виждат по-добре. Там е целият кошмар. Значи за една година ще я смачкат напълно и — под асфалта? Да не остане никаква следа?

Не, само да остане жива, жива!… Трябва да даде всичко, но да се освободи, а после да не прости нищо и на никого. Ще се постарае здравата, но ще намери този брадат мерзавец накрай света. Няма хабер той колко страшна може да бъде женската мъст…

— Добре, съгласна съм — рече Лариса. — Може да вземете скъпоценностите ми… Ако този мерзавец вече не ги е прибрал. Но ако ги няма, ще се наложи да ме закарате в Москва. Никой няма да ви даде пари нито от моята, нито от татковата сметка. Така че преценявайте.

— Колко пари можем да намерим у вас?

— Нямам представа. Може изобщо да не намерите…

Тя си спомни, че преди около седмица Димка говореше за някаква командировка в чужбина. Канеше се нещо. Ето какво е било.

— Във всеки случай сигурно няма да има половин милион долара. Затова не ме дръжте в мазето, а ме закарайте вкъщи. — Тя равнодушно сви рамене: — Къде мога да избягам от вас? Глупаво е.

Ашот заговори рязко и високо на арменски. Близо минута братята сякаш се караха, едва не се хванаха за гушите. Най-накрая се успокоиха и по-големият рече:

— Решихме, че ще отидем отначало сами. Рискът е по-малък — и той се извърна към Ашот и допълни нещо на арменски. Младежът пак се опита да възрази, но големият повиши глас. Тогава Ашот стана и нареди на Лариса да му даде чантичката си и ключовете. Кимна на брат си, а на Лариса каза да го последва.

Излязоха в антрето. Ашот отвори един капак на пода, като първо отметна настрани килима. Щракна ключа и в мазето светна. Слезе бързо по една подвижна стълба и подаде ръка на Лариса. Тя се спусна послушно с негова помощ. В малкото квадратно помещение имаше широк миндер, покрит с одеяло — друга мебел нямаше.

— Това ли е вашият публичен дом? — поинтересува се с насмешка тя. — Доста скромно. Не ви стигат парите за обзавеждане ли? Та затова се занимавате с криминални дела?

Ашот се намръщи, сякаш му бе неприятно да слуша думите на жената, която съвсем наскоро го обичаше толкова силно.

— Извинете, ще се наложи малко да постоите тук. — Той въздъхна тежко.

— Ех, и ти, ще ми се пишеш мъж — изрече презрително Лариса. — Ако знаех какво всъщност си бил.

— Той е по-големият, какво да правя — махна с ръка Ашот.

— Когато ви хванат и двамата, бандити проклети, а това непременно ще стане, ще погледам с удоволствие каква ще я запеете… Жалко нищожество, махай се от очите ми, не мога да те гледам!

Ашот извика нещо на арменски, стисна юмруци и ги размаха из въздуха. А сетне изхвръкна като попарен от мазето и тракна капака. След минута лампата угасна.

Лариса вдигна краката си на миндера и отпусна глава върху сгънатия си лакът. Най-много я беше страх да не чуе шумолене в ъгъла. Сърцето й ще се пръсне, ако тук има мишки.

Братята пътуваха мълчаливо към Москва и само от време на време се споглеждаха мрачно. Моторът на мощния мерцедес беше почти безшумен. И напрегнатата тишина вътре изглеждаше непоносима.

Двайсет и три годишният Ашот бе възпитан в пълно подчинение на по-големия си брат и може би сега за първи път усещаше дълбок вътрешен протест. Такава жена! Не е някоя хищна проститутка, доста ги имаше през последната година от московския му живот, такива винаги можеш да намериш до всяко ново павилионче. Да, пищна, бяла — правилно отбеляза брат му, но това не е всичко. Тя е и много сладка жена, обича мъжете, а не парите и разбира от силни желания… А Миша се държи с нея като с обикновена шантонерка. Или се обиди, че Ашот го изпревари? Сигурно е искал пръв да опита? Тогава защо не каза… Той щеше да отстъпи, нямаше да бърза. Сега Ашот никак не харесваше авантюрата с апартамента, в която го забърка Миша. Усещаше, че може да завърши зле. Неслучайно и Лариса им пожелава голямо нещастие. Ашот предчувстваше, че се задава опасност. Но от дете бе свикнал да се подчинява на брат си. В семейството е така. А Миша не иска нищо да слуша, смята се за най-умния.

Ашот не се досещаше, че трийсетгодишният му брат се вълнуваше от други грижи. Най-голямата бе как да обясни провала на акцията за един милион, която му възложи големият „авторитет“ чичо Гурам след дълги молби и уговорки. Нима Миша е виновен, че клиентът „ги изпързаля“? Нека чичо Гурам се разправя с него, защото такива неща не бива да се прощават. Но Миша сега няма към кого да се обърне, хем държи в ръцете си заложничката. Какво да прави? Младият „мафиот“ се перчеше, но загря, че ако наистина са очистили гърка, а не е милиционерска лъжа, тогава работата е много лоша. Криминалната сигурно пасе и другия апартамент. Първото подозрение върху кого ще падне? Върху този, който е изчезнал. А кой е изчезнал? Зетят, Вадим Богданов, който освен това е заложил жена си. И от всичко е спечелил не по-малко от милион долара, ако не е и повече. В такъв случай първият проблем е: да влезем или да не влезем в апартамента. Ако няма засада, добре. Но се налага да проверим. Затова не биваше да караме жената в Москва. А този глупав Ашот нищо не разбира…

Лошо се получава. Но не бива да се появяваме и при Гурам Илич с празни ръце… Вярно, имаме жената. Бива си я, хубава е, чичо Гурам със сигурност ще я хареса. Пък и кой истински арменец не желае пищното тяло на една руска блондинка? Разбира се, тази кучка трябва да се набие хубавичко, да се прекърши гордостта й, а сетне да се подари на чичо Гурам. Нека си поиграе, а после, както обикновено, да я приспособи за общото дело. Пред него номера не минават, много жени се извървяха, отначало горди, а къде са сега? Така де, станаха послушни. И доставят радост… Но какво да прави с Ашотик? Взе си беля с отглеждането му. Смята се за мъж, сополанкото, а на какво се научи — да прави задна прашка с долните руски курви…

А този Вадим? Нали разговаря лично с Гурам Илич. Уточниха се. Подсказа му всички варианти. Сега излезе така, че под тяхно прикритие си свърши работата и изчезна. Ако не днес, то утре чичо Гурам ще разбере къде се е дянал. А разбере ли, горкият Вадим да се крие в бетонен сандък. Най-добре вече като покойник. С чичото не се правят такива шеги, неслучайно го наричат голям „авторитет“. Намира си длъжниците и на края на света.

Преди да отидат в жилището, първо трябваше да се посъветват с него. Но е срамота да погледнеш в очите по-възрастен земляк, почти роднина. Като нищо ще те изгони, ще те прати вкъщи, а какво да прави сега в Ереван, където няма нито топлина, нито хляб, нито хубава работа? Да си хапе юмрука ли?

Стигнаха в Москва, изпълнени с мъчителен размисъл. Отидоха на проспект „Комсомолски“ и Миша спря колата в съседния двор — той вече се ориентираше тук.

Излиза, че всичко е предвидил, Ашот дори се смая на далновидността на брат си. Самият той беше сигурен, че няма нищо сложно да посетиш чуждо жилище: влизат, вземат каквото трябва, тоест всичко ценно, пъхат го в чантите, които носят в багажника, и го изнасят. Но не стана така.

Минаваше вече десет часът, но навън имаше още много хора. Закъснели автолюбители се въртяха около колите си покрай тротоара в двора на Ларисината кооперация. А на пейката до входа седяха няколко тукашни баби и един дядо, който пушеше цигара и я държеше в юмрук. Той разказваше с тънкия си и весел гласец нещо смешно.

Беше рано да влизат в кооперацията. Наоколо е пълно със свидетели. Миша каза, че трябва да проверят дали не се наблюдава апартаментът. А не уточни как. Ашот веднага предложи да изтича догоре и да звънне на вратата. Ако стане нещо, много просто, ще каже, че е сбъркал. Миша веднага отхвърли тази глупост. Ако в жилището има засада, веднага ще го пипнат, гък няма да каже, а после върви доказвай.

По-големият брат разбираше, че в двора на „Староконюшени переулок“ може да има милиция по две причини. Или старецът е убит наистина, но не знаеше как да провери този факт, а смяташе за невъзможно да стърчи в двора, защото дядката може да се е изпуснал пред ченгетата, че му искат откуп за отвлечената дъщеря. Или пък той е съчинил тази партенка, пуснал е лъжлив слух за смъртта си и обира на жилището си, за да могат ченгетата официално да се появят там. Тогава всичко е много по-сложно. И трябва да са изключително предпазливи.

Е, да, първият вариант е за предпочитане. По-логично изглежда: Вадим Богданов подхвърли на чичо Гурам идеята за половин хонорар за заложничката, пак той ги изпързаля и изчезна, защо да не е той убиецът? Всичко се свежда до едно: трябват му големи пари, а тъстът е пинтия, жената пречи. Така подведе чичо Гурам. Чакат го страхотни неприятности, макар да се е скрил…

Ако Вадим е действал сам, напълно е възможно милицията да не се досеща за отвличането на дъщерята на стария грък. Но ако Вадим е знаел, че в семейството ще настане кървава драма, защо е трябвало да намесва външни лица? Пък и отначало тъстът на Вадим проформа се дървеше, но прие да даде такъв голям откуп, нали? Значи?…

Нищо не значи, макар да изглежда логично. Въпреки това не пречи да са по-внимателни и постоянно да проверяват…

Миша знаеше как се проверява. Без усилие намери на двора младежи, които се забавляваха, и тръгна към тях с приготвена кутия „Марлборо“.

— Ей, мъже — повика сериозно сополанковците, — кой ще каже пръв в кой апартамент живее Вадим Богданов? Канеше се да продава червения си мерцедес. Жена му е една едра блондинка.

— А, банкерът ли? — попита едно от момчетата. И посегна към цигарите, щедро протегнати от непознатия.

— Защо банкер? — учуди се Миша. — Наистина ли?

— Не знам, може да не е. Но така му викат, защото е много важен. Живее на седмия етаж.

— Ясно. А кога се връща от работа? Цял ден звъня, никой не вдига, нито той, нито жена му. Имахме уговорка… Нищо не разбирам! Живее на седмия? Толкова високо? А прозорците не светят. Как да разбера, а?

Момчетата гледаха разстроения брадясал кавказец, който се канеше да купи от „банкера“ разкошния му мерцедес — мечтата на всеки от тях.

— Хайде, кой мъжага ще изтича догоре да позвъни на вратата? Дръж, кой иска? — и Миша подаде цигарите.

Веднага скочи същото хлапе. Мушна борото в джоба си и излетя като стрела към входа на кооперацията, дори накара пенсионерската компания да извърне любопитните си носове след него.

Миша само се подхилна и започна да наблюдава прозорците на интересуващия го апартамент: ако някой се крие там, може да се издаде, без да иска. Но край прозорците не се мярна никой. Наистина вече е съвсем тъмно и трудно се вижда, но вечерното небе още хвърляше по стъклата розов отблясък, който един неопитен може да вземе за слаба светлина, запалена в апартамента. Наблюдаваше и стълбището, осветено от луминесцентна лампа, но най-вече го интересуваше кой ще излезе от входа.

Но се показа пак същото хлапе. Миша се стегна неволно — всичко можеше да се очаква. Момчето каза, че е звънило няколко пъти, но никой не се е обадил.

— Добре — рече Миша с видима досада. — Извинявай, млади момко. Ще трябва утре пак да идвам. Отивам си, благодаря.

И бавно тръгна в тъмното. Но не се отдалечи. В това време Ашот наблюдаваше внимателно младежите: как ще се държат, няма ли да ги последват. Не, не ги последваха. Веднага забравиха и започнаха да се черпят с цигарите, които извади от джоба си момчето. Излиза, че няма засада. Сега трябва да чакаме нощта, реши Миша, да стане безлюдно по двора. Един Господ знае кога. Със сигурност ще падне голямо висене. Братята решиха да дежурят поред и да не изпускат от очи входа на кооперацията. След което Миша предложи на Ашот да поспи в колата, а след час да го смени.

Вечерта беше много топла и дворът опустя едва след полунощ. Ашот смени брат си от поста му, сетне Миша се върна и двамата наблюдаваха. Но към един и нещо Миша реши, че сигурно вече е време и трябва да докарат колата по-близо, да не мъкнат чантите из двора. Той остави мерцедеса на края на проспекта, съвсем близо до дворната арка, където нямаше никакви лампи и затова беше тъмно като в негърски задник.

Приближиха до входа предпазливо от различни посоки. За всеки нормален човек отварянето му с кода не представляваше никаква трудност дори ако Миша не можеше да си служи с инструменти. Много просто: кодът бе написан на стената с флумастер. Братята се изкачиха пеша до седмия етаж. Ето я нужната врата. Миша не забеляза нищо нередно, след като я огледа внимателно. Но за всеки случай позвъни и застана отстрани на шпионката. Никой не се обади. Тогава извади ключовете на онази страшно горда курва Лариса и спокойно, сякаш е у дома си, отвори вратата за антрето. Не светна. За работата си носеше фенер със силен широк лъч…

Апартаментът на Богданови беше хубав — богат, скъпо ново обзавеждане, килими. Това струва много пари. Значи семейството ги има.

Дори неопитен в обирджийските работи човек от пръв поглед би познал, че тук не пипаха новаци: братята доста бързо и съгласувано обискирваха жилището и подреждаха на масата онова, което мислеха да вземат. Отключиха без всякакви ключове всички затворени чекмеджета на шкафовете, масите и скриновете и изхвърлиха на пода онова, което не представлява интерес за тях. Затова пък веднага и без всякакъв подбор в чантата им премина съдържанието на две секции от стенния сейф, замаскиран с картина. Извадиха ловко самата картина, по-точно платното, от тежката рамка и като счупиха подрамката, го свиха на рулце. Същата съдба сполетя и останалите картини, окачени по стените. Двамата безжалостно откъсваха платната от рамките и ги навиваха едно върху друго във вид на огромен пакет. Грабителите не си представяха дали картините са ценни или не, защото поначало бяха убедени: в този дом няма ментета или лоши копия.

Сложиха дебелото руло на дъното на чантата. Тук може да няма един милион долара, но ако платната са ценни, горе-долу половин ще вземат. Така реши Миша, който не разбираше от изкуство, но горещо вярваше на всички, които говореха с апломб за него. И всичко нарисувано и сложено в рамка беше за него музей. Много ценно. Макар и опасно: как ще го реализираш? Казват, че сега можеш да намериш специалист, който бързо изпраща зад граница тази стока. Вадиш парите и въпросът е уреден.

Върху пакета с картините братята започнаха да нареждат всякаква техника, а в дома на Лариса тя беше в изобилие. Чантата натежа.

Стараеха се да разпределят всичко по чантите, за да не правят второ опасно пътешествие в жилището. Изведнъж Миша усети в гърдите си някаква странна умора, сякаш сърцето му го предупреждаваше за опасност.

Махна с ръка и извика Ашот, като му прошепна:

— Иди бързо да провериш как е на стълбището, отвори вратата и излез незабелязано. После се върни, трябва да изчезваме.

Ашот отиде на пръсти до желязната врата и заоглежда внимателно площадката през шпионката. Там беше тихо и пусто. За всеки случай започна бавно да превърта ключа, като се стараеше да не шуми.

Езичето на бравата потъна почти безшумно в патрона, младежът хвана бравата, за да отвори лекичко вратата. Макар че беше масивна, тя се отвори леко и без никакво скърцане. И в този момент Ашот почувства рязко движение и удар, от който за известно време изгуби съзнание.