Жан Буре
Дега (24)

Един художник у дома си

Докато диша и мисли, човек трябва да твори.

Жак-Емил Бланш

След като се изнася от улица Балю, където е обитавал два етажа от една частна къща (там преди това е било жилището на Зола), Дега се премества на улица Лавал — днес улица Виктор Масе, в друга къща, където най-после има възможност да подреди на един етаж ателието и жилищните си помещения. Това издигане на Дега до домашния комфорт е бавно и е продиктувано главно от желанието му да има постоянно пред очите си съкровищата на своята колекция. И ако през 1875 г., за да може да получи пари на ръка и да излезе от затрудненията след фалита на фирмата „Братя Дьо Га“, той действително продал няколкото си пастела от Ла Тур, по-късно той отново „тръгва на лов за шедьоври“. Заделяйки от парите за домакинството, което икономката му Зое води по безупречен начин, от 1890 г. нататък Дега започва да посещава все по-често и по-често Салона за разпродажби. Разбира се, той не може и да мисли дори за картините на ренесансовите майстори, които предпочита пред всички други. Произведения от такова качество почти не се предлагат, пък и той не би имал достатъчно пари, макар че успява да се снабди със „Свети Илдефонс“ и „Свети Доминик“ от Ел Греко, както и с една алегория от Тиеполо, но се опитва да стане собственик на колкото се може повече платна от своя бог Енгър и от неговия враг Дьолакроа, които художникът отдавна вече е помирил помежду им в съзнанието си. Тъй като живее през 19 век, Дега решава, че би трябвало да харесва художниците на своето време, които освен това са и по-достъпни. Ръководен от тази мисъл, той се оформя като колекционер.

„От Енгър — пише Льомоан — Дега е събрал двадесет картини и три рисунки.“

Дега притежава ескизите за отличената с Наградата на Рим за 1801 г. картина „Ахил приема в своя шатър пратениците на Агамемнон“, както и „Едип и сфинксът“, „Данте предлага произведенията си на Омир“ и най-вече четири портрета: „Маркиз дьо Пасторе“, „Господин дьо Норвинс“, „Господин и госпожа Льоблан“. Копието на Рубенсовата картина „Анри IV предава регентството на Мария Медичи“ от Дьолакроа очарова Дега със свободата и личната нотка в пресъздаването, също както го привличат „Портрет на барон дьо Швитер“ и шестдесетте акварела и рисунки от неговата колекция.

Но може би е по-лесно да цитираме описанието на дома на Дега, направено от Льомоан, за да се запознаем с вкусовете на художника като колекционер:

„В неговата съвсем скромно мебелирана стая луксът е по стените, където ескизът на Дьолакроа за «Битката при Нанси» заедно с портрета на бащата на Дега, слушащ Паганс, са окачени от двете страни на камината. Наоколо са подредени рисунките на Енгър за «Илиада», акварели на Дьолакроа, портретът, който Дега е правил на Валери и по-късно си го е откупил от него, пастелният портрет на Тереза, едно прекрасно голо тяло от Пюви дьо Шаван и един портрет на брат му Ашил. Над монашеското легло на Дега възхитителният диптих на Кийонага показва къпещи се жени в съседство с рисунките на Енгър за «Златният век» и за «Туо Марцелус», две малки картини на Коро от Италия и една рисунка на Сюзан Валадон. Срещу леглото на видно място са поставени две платна на Мане, които Дега смята за шедьоври и е искал да ги има постоянно пред очите си — «Шунката» и «Крушата».“

Това голямо разнообразие от произведения се вижда и в съседния салон, пестеливо подреден с мебели в стил Луи-Филип, наследени от родителите на Дега; двата прозореца на салона гледат към градините, спускащи се надолу към улица Фонтен. По стените между другите картини се виждат пейзаж на Корс от Оверн, прекрасната госпожа Мане в сиво, излегнала се върху синьо канапе, етюди на Енгър за „Юпитер“. По средата на салона върху голяма еднокрака маса са натрупани броеве на „Фигаро“ с рисунки на Форен, а на пода, както във всички други помещения, виждаме другия разкош, който си позволяваше Дега — чудно красиви ориенталски килими, към които той отдавна имаше слабост.

В трапезарията се влизаше малко, тъй като Дега предпочиташе, за да облекчи Зое в грижата по отопляването и обслужването, да се храни в едно малко сервизно помещение за гладене на бельото, което беше близко до кухнята и където виждаме окачена над един бюфет хубавата рисунка на Енгър „Жена с тюрбан“ с посвещение за Каламата. И все пак Пол Лафон е описал трапезарията: върху камината има два много красиви свещника от 18 век, наследство от семейството, а по-нататък един бюст на Дега, изработен от приятеля му Полен. В една витрина са изложени албуми с японски гравюри, една отливка на ръката на Енгър с молив между пръстите, отливки на ръце на жени от Ява и неаполитански кукли-марионетки (пупаци). Отгоре има няколко бронзови фигурки от Вари и от Бартоломе. По-нататък една библиотека, пълна с книги, а до нея и върху нея са натрупани папки, пълни с рисунки и гравюри на Мане, литографии на Гаварни и на Домие. По стените са окачени няколко рисунки на Енгър и пастели или акварели от приятели: Бартоломе, Жанио, Форен, Льо-пик, Анри Руар, и накрая в съседното преддверие се вижда копието на „Олимпия“ от Гоген.

Най-голямата част от колекцията си обаче Дега е подредил в една голяма гола стая, ателие, през което той непрекъснато трябваше да минава. Тази стая е мебелирана само с няколко статива, на които са изложени срещу слънчевата светлина в полукръг няколко шедьовъра: „Господин и госпожа Льоблан“, „Господин дьо Норвинс“, „Господин дьо Пасторе“ и „Господин дьо Швитер“. Наоколо по стените са подредени табла и рисунки, с чието разнообразие ние вече сме запознати.

Подредбата на жилището на Дега показва, че макар почти винаги да е отклонявал всякакви посещения, той е имал много по-артистичен вкус в обзавеждането, отколкото повечето от своите съвременници. Ако сравним неговия дом със салона на приятелката на Маларме, пестеливата мебелировка, липсата на тежки тапети и завеси, на всякакви чудновати предмети доказват, че той е един от авангардистите на вътрешното обзавеждане.

Напротив, ателието ще изненада Волар. Там има вана, легло с решетка, ракла без чекмеджета, диригентски пулт, папки, картини, обърнати с лице към стената, една дъска, върху която са подредени пастели, шишенца с тинктури… „Аз обичам реда“ — обичаше да казва Дега сред това стълпотворение.

Отворим ли неговите папки, ще открием в тях една забележителна сбирка от Гаварни, която съдържа две хиляди листа. „Етюди на деца“, „Карнавал“, „Красноречието на плътта“, „Студенти от Париж“, „Леконравни хубавици“, „Англичани у дома си“, „Цигани“, „Застаряващи лоретки“, „Партизанствуващи жени“ са най-добре представените серии. След Гаварни идва Домие с осемстотин листа, сред които „Улица Транснонен“ и „Законодателното събрание“, рисувани на китайска хартия. Дега, който стотици пъти се е карал с Мане, е запазил също така отпечатъци от гравюрите на „Лола от Валенсия“, „Китарист“, „Цигани“, „Мъртвият тореадор“, „Олимпия“, „Христос с ангели“, „Барикадата“, „Екзекуцията на император Максимилиан“, „Палячо“ — в същност цялото графично наследство на Мане.

Разбира се, Форен също е застъпен — двамата мъже са изпитвали взаимни приятелски чувства и Форен е много задължен на изкуството на Дега. Сред многото негови творби можем да се възхитим на „Фашода“, „Държавни тайни“, „Будката на суфльора“ и на една малка съдебна сцена. Всичко това съжителствува с творби на Бракмон, Дебутен, Ельо, Уистлър, Валадон, Моризо, Мери Касат, Миле, Льогро и Камий Писаро, като не забравяме японските гравюри и работите на Гоген.

Гоген останал изненадан, че Дега успял да се снабди със серия негови етюди, правени в Таити, но в душата си бил поласкан, и той, вечно озлобеният, пише през 1898 година: „Талантът и държането на Дега са рядък пример за това, какъв трябва да бъде художникът; той, чиито приятели, колеги и почитатели са били все хора на властта като Бона, Пюви, Антонен Пруст и др. и който никога не е искал нищо от тях. За него никога никой не е чул да е извършил нещо нечестно, неделикатно или обидно за някого. Изкуство и достойнство!“

Писмата, които е писал Дега, бележките, които си е правил върху един бележник, са доказателство, че той много високо е ценял своята колекция. Да си припомним цитираното в началото на книгата негово писмо до Алекси Руар, когото той моли за съвет за една серия от Гаварни. По-късно това писмо е последвано от друго:

„В сряда сутринта оставих всичко, за да разгледам на светлина с лупа и продължително чудесните листове от Гаварни, които вие ми дадохте. Ще подредя всички работи от този род в отделна папка и ще поставя до всяка от тях по един обикновен отпечатък, което ще удвоява удоволствието ми от изключителните оригинали.“

Дега проявява нетърпението на истински колекционер:

„Спомням си неговото вълнение — пише Ернест Руар — когато обявиха на търг «Ателието» на Курбе в Отел Друо. Той искаше на всяка цена да има картината и непрекъснато наддаваше и наддаваше. Дюран-Рюел, който трябваше да изплати сумата, не беше толкова възторжен и напразно се опитваше да го успокои. Най-после Дега трябваше да се откаже пред настойчивостта на един по-богат от него купувач. Но възбудата му му беше голяма.“

За кого колекционира той? За себе си ли, тъй като няма наследници? Или за другите? Той мисли за това и споделя с Руар и с Моро-Нелатон намеренията си да подреди музей, подобен на музея на Гюстав Моро, в който обаче държавата няма да си пъха носа и той сам ще определи бъдещия уредник. След едно посещение в тъжната къща на Гюстав Моро обаче той се е поразколебал и тъй като не е оставил никакво завещание, през 1918 година колекцията му била разпръсната.

„Аз умеех само — пише той на Ектор Брам през 1901 г. — да събирам красиви картини, но не и пари.“

И все пак от 1890 г. нататък парите няма да липсват вече на Дега, който се задоволявал с едно-единствено блюдо от зеленчуци без масло — безгрижен отшелник сред един напълно объркан свят. Но тъй като говорим за разпродажби, нека кажем, че са били необходими четири, за да се разпродадат всички творби от ателието на Дега. Те били организирани през 1918 г. — на 26 — 27 март, на 6, 7 и 8 май, на 22 — 23 ноември и на 12–13 декември. На първата разпродажба стъклата на тавана на галерията Жорж Пти треперели от експлозиите на снарядите. От четирите разпродажби били получени общо дванадесет милиона златни франка. Но по времето, когато Дега заема ателието на улица Виктор Масе, той става всяка заран в седем и половина часа и се залавя веднага за работа — това е периодът на големите табла с балерини, на голите тела и рисунките с въглен и той ще продължи от 1894 до 1908 година.