Жан Буре
Дега (2)

Семейството и епохата

Красотата е прикрито противоречие.

Ж. П. Сартър

Солиден мъж с яки дълги ръце, с малко тежък поглед, с прав нос и добре очертани устни, с къс врат, подаващ се от колосаната бяла яка, седи на раирана отоманка и държи на коленете си бастун със сребърна дръжка. Това е Рьоне Илер дьо Га, такъв какъвто го е видял и нарисувал внук му през 1857 година. Роден на 13 януари 1770 г. в Орлеан, той е осемдесет и седем годишен, но въпреки напредналата му възраст от него лъха силата на зрял човек, свикнал да жъне почести. За Рьоне Илер дьо Га, родоначалник на внушителна буржоазна династия, не може да се каже, че е бил авантюрист на млади години, но все пак е бил човек, готов да рискува. Двадесетгодишен той е търговец на жито, почти сгоден за една девойка от лотарингската буржоазия във Вердюн, където го изненадва Революцията. През 1792 г. обаче годеницата му се компрометира в „Аферата с млади девици“, докато по същото време младият Дьо Га е погълнат от борсови спекулации в Париж. „Младите девици“ се хвърлят малко прибързано на вратовете на пруските офицери, дошли със своята и с емигрантската армия „да пометат революционната паплач“. Ала Националният конвент побеждава и отблъсква прусаците и, за да възстанови и укрепи реда в страната, започва през 1793 г. следствие срещу колаборационистите и главно срещу „Младите девици“. Разследването на случая възлагат на члена на Конвента Маларме. Той проучва материалите и издирва имената на всички, които са познавали или общували отблизо с девойките, и така попада на името Дьо Га. Това е достатъчно, за да заподозрат търговеца на жито и да издадат заповед за задържането му. Рьоне Илер дьо Га тъкмо е на Парижката житна борса в „Пале Роял“, когато един приятел го предупреждава за опасността. За десетина минути Дьо Га събира на заем колкото може повече асигнации, яхва коня си, преминава границата на града и се отправя към Бордо, където с пристигането си се качва на първия отплаващ параход. Хвърлят котва в Марсилия, но той слиза чак на следващото пристанище — Неапол (предполага се, че корабът е бил товарен и е пренасял сяра и пемза). В Неапол търговецът на жито отваря малка кантора за обмяна на пари и за посреднически и банкови услуги, осланяйки се на щастието си във финансовите сделки. Две години по-късно в Неапол вече е създадена Партенопейската република и по настояване на Камбон поверяват на Дьо Га „Голямата книга за обществените дългове“. На практика това представлява за него ключ към всички неаполитански финансови тайни и към процъфтяване на неговата фирма, която се ползува с доверие, защото се оглавява от честен, открит, любезен и предприемчив човек. Един генуезки буржоазен род му дава дъщеря си Джована Тереза Ауропа Фрапа. Той се оженва за нея, обича я и тя го дарява с десет деца.

Много по-късно Пол Валери ще отбележи лукаво, че художникът Едгар Дега никога не е и помислял да обвини своя приятел, поета Стефан Маларме, задето е имал в рода си член на Конвента, който е искал да обезглави неговия дядо. Впрочем противно на онова, което би трябвало да се предполага, Дега никога не е хранил безгранична почит към семейството.

От десетте деца на неаполитанския прародител пръв Пиер Огюст Иасент се заселил в Париж. Той се настанил на квартира в долния край на улица Ла Рошфуко и най-романтично се влюбил в девойката, която виждал през своя прозорец в градината на съседната богатска къща на улица Тур де Дам. Девойката се наричала Селестин Мюсон и била от креолски произход. Семейство Мюсон също имало дълга родова история. Основоположникът на рода Жан-Батист Жермен Мюсон бил родом от Порт о Пренс на Антилските острови и се оженил за Мари Дезире Рийо от един луизиански род. Родили им се пет деца: Мишел, Йожени — станала впоследствие графиня дьо Рошфор, Селестин, Анри и Йожен. Семейството се занимавало с търговия на памук, подправки, захар и ром. След смъртта на жена си Жермен Мюсон се преселил при синовете си в Париж, но продължил непрекъснато да пътува от столицата до своите отвъдморски кантори, а тогава всяко прекосяване на океана траело по двадесет-тридесет дни. Той умрял в Мексико по време на едно от тези свои пътешествия, но тогава дъщеря му вече се била омъжила за Пиер Огюст Йасент дьо Га и му родила пет деца. Трудно е да си представим днес търговските предприятия на тези предприемчиви буржоазни родове, принудени да включват в тях и членовете на семейството, за да могат да увеличат печалбите си. Който искал да се отскубне от предприятието, създавал затруднения както на себе си, така и на близките си, затова пък големият брой деца бил залог, че поне едно от тях ще поеме бащината фирма.

Едгар дьо Га се ражда на 19 юли 1834 г. в основания от баща му клон на неаполската банка на улица Сен Жорж 8. Останалите деца на семейството — Ашил, бъдещ флотски офицер, Рьоне, който ще поеме търговската фирма Мюсон в Нови Орлеан, и двете дъщери, едната, от които ще се омъжи по-късно за един парижки архитект, а другата — за един свой братовчед, неаполитански банкер, идват на бял свят в различните жилища на семейството: на улица Виктоар 21, на улица Сент Оноре 241, на улица Аса 24, на улица Мадам 37… Едгар няма да напусне квартала, в който се е родил, почти през целия си живот — освен когато пътува и по време на учението си в лицея „Луи дьо Гран“ — и ще запази докрай чувство на омерзение към левия бряг на Сена, който за него е олицетворение на „анархията“ и винаги ще му напомня смъртта на майка му на улица Мадам.

Майка си, която е обожавал, Дега изгубва през 1847 г., а през 1852 г. приключва с учението (завършва гимназия и следва една година право) и става пълнолетен. Времената са тежки. През 1848 г. французите наброяват тридесет и пет милиона, от които само два милиона имат осигурено съществуване и се ползуват от облагите, които създава господствуващата икономическа система. Опаката страна на живота е описана от Виктор Юго в „Клетниците“ и от Карл Маркс в „Капиталът“, защото той не се е променил ни най-малко през няколкото години, изтекли между издаването на двете произведения. Писателите, произхождащи все от буржоазна среда, можело и да не бъдат единни по въпроса за изразните средства (което ясно проличава по времето на романтизма), но всички единодушно осъждат обществения строй. „Новите поколения — пише Шатобриан — вече не принадлежат на миналото; разгледани под микроскоп, те изглеждат нежизнеспособни, а в същност успешно се свързват с елементите, в чиято среда се движат, и дишат спокойно въздуха, който за нас е непоносим. Навярно бъдещето ще открие формули, по които ще изчисли законите на съществуване на тези същества, настоящето обаче не познава средства, с които да ги оцени.“ А другаде той добавя: „И ако случайно ще има да става още нещо велико на земята, нашата родина ще си остане повалена.“

Буржоазна Франция обича сентенциите, настроена е конформистки и следва без особени илюзии буржоазния си крал, който разполага с Националната гвардия, съставена от бакали, чиито синове ще станат държавни чиновници, магистрати, депутати и чиято единствена цел са парите. Това е Франция на Жозеф Прюдон и на пронизващия я с погледа си Балзак. „Богатейте!“ — зове Гизо. И буржоазията следва призива му, но постоянното намаляване на заплатите и последвалото го обедняване на работническите маси довеждат до Революцията от 1848 г., непосредствено след закриването на Държавните работилници, които впрочем са били половинчата мярка за излизане от задънената улица. И понеже буржоазията се страхува, нейната консервативна република проявява още по-голяма безпощадност и от монархията. Строги репресивни мерки, никакви трудови права в новата конституция… Не е необходима голяма прозорливост, за да разбере човек, че пътят е вече проправен за диктатурата, и на 2 декември 1852 година тя бива установена.

Дега започва своето поприще по времето, когато — според жестокия израз на Виктор Юго — Наполеон III гони лудо своя впряг със слънчевите коне. Това не прави никакво впечатление на младежа, който постъпва през 1853 г. в ателието на посредствения художник Бариас и рисува там първата си творба — портрета на своя дядо Жермен Мюсон. Тъй като произхожда от заможно семейство и не е принуден да изкарва сам прехраната си, нито пък някой упражнява какъвто и да било натиск върху него, Дега може спокойно да се отдаде на своята страст — живописта, която осъзнава в деня, когато получава една насърчителна награда по рисуване.

При различни условия наистина, но със същия творчески устрем и други млади хора поемат този път: роденият през 1830 г. Писаро, Мане, роден през 1832 г., три години по-младият Сезан, Сисле, Моне и най-младият — Реноар.

Така от недрата на самата тази буржоазия се ражда живописта, която ще й нанесе най-жестокия удар преди нейното разпадане, но до победа в тази борба ще се стигне едва след шестдесет години…

Младежките си години Дега ще преживее щастливо: високообразованият му баща, който е горещ почитател на живописта и на музиката, го води при колекционери като Лаказ или Марсий, който живее на улица Мьосьо льо Пренс и има богата сбирка от гравюри и рисунки на Прюдон, или у Валпенсонови, където царува, оградена от рисунки, „Одалиската с тюрбан“ на великия Енгър, божеството от Монтобан на този дом. След като овдовява, банкерът се премества през 1852 г. на четвъртия етаж на улица Мондови 4 и подрежда там за Едгар първото му собствено ателие с изглед към покрива на дома „Сен Флорантен“ и по-надалеч — към площад Конкорд. Тук именно бъдещият голям художник ще издълбае първите си гравюри, както се е научил от художника колекционер Грегорио Суцо: тук, пред свежата зеленина на дърветата по Тюйлери, ще се очертае неговата съдба.