Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Degas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda(2019)

Издание:

Автор: Жан Буре

Заглавие: Дега

Преводач: Цветана Узунова-Калудиева

Година на превод: 1978; 1984

Език, от който е преведено: френски

Издание: второ

Издател: Български художник

Град на издателя: София

Година на издаване: 1984

Тип: роман; биография

Националност: френска

Печатница: ДПК „Георги Димитров“

Излязла от печат: 18.04.1984

Редактор: Богдана Славомирова

Художествен редактор: Иван Димитров

Технически редактор: Георги Димитров

Коректор: Лидия Станчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6691

История

  1. —Добавяне

Една унищожена творба

Все трябва да запушвам някакви дупки.

Дега

През август 1884 г. Дега се кани да напусне Париж и да се приюти в Орн, в имението Менил Юбер, близо до Гасе, на гости на семейство Валпенсон. Настроен е твърде меланхолично, ако съдим по едно негово писмо до Льорол, доста заможен художник, който преди няколко седмици е откупил една малка негова картина с коне и комуто Дега не е могъл да благодари, задето му е изпратил кутия бонбони:

„Ако и вие бяхте ерген, и то петдесетгодишен, и вие бихте преживявали моменти, в които човек се затваря като врата, и то не само за приятелите си. Рушиш всичко около себе си, а останеш ли сам, унищожаваш, убиваш и себе си отвратен. Толкова много проекти имах, а ето ме сега скован и съвсем безсилен. И най-важното — изпуснах пътеводната нишка. Всякога съм си въобразявал, че имам време; никога не губех надежда, че някой ден ще мога да свърша онова, което не можех да направя или което ми пречеха да направя, сред всичките си грижи и въпреки слабото си зрение. Трупах всичките си планове в един шкаф, чийто ключ носех винаги в себе си, а ето че сега изгубих ключа. И после чувствувам, че няма да мога да изляза от това състояние на безпомощност. Ще се занимавам с нещо, както казват хората, които не вършат нищо, и толкова.“

Финансовите проблеми продължават да го измъчват:

„Щом не можете да ми изпратите голяма сума, пратете ми малка утре, четвъртък“ — пише той на Дюран-Рюел.

Умира приятелят му Де Нитис. Той отива на погребението и се връща оттам потресен от неочакваността на тази смърт, после най-сетне заминава, но едва пристигнал у Валпенсонови, чувствува нужда да се довери някому и пише на Анри Руар:

„Времето тук е чудесно, време като за вас (в основата си аз все пак не съм толкова лош), но не мога да вярвам напълно на железния барометър, според който то щяло да се задържи така. Във Франция може да се очаква само дъжд. Тук сме като в някакъв кладенец. Огромен парк, високи дървета, притиснати едно до друго, а под краката ви навред извира вода. Има ливади, по които стъпваш като върху сюнгер. Чудя се как добитъкът, който пасе по тези влажни поляни, няма ревматизъм и как не ни го предава, като го ядем! Опитвам се да работя по малко. През първите дни сякаш се задушавах и ми се виеше свят от чистия въздух. Съвземам се, старая се да ям малко. Как ли успявате вие, като пристигнете на ново място, неподготвен, да заработите още на другия ден от шест часа сутринта, дори същия ден, след като сте пътувал цяла нощ? Обичате природата повече от мен, така ще ми отговорите. Междувременно обаче аз съм сред природата, а не вие. И все пак не се чувствувам съвсем на себе си. Залавям се с неща, за които няма да ми стигнат и десет години, и ги изоставям само след десет минути без никакво съжаление, както бе казал Русо на остров Сен Пиер.“

И все пак животът сред природата оказва въздействието си върху Дега и той има желание да спи по цял ден със спуснати кепенци, защото времето е хубаво, а той не може да понася топлината. Съобщават му, че са продали негови картини и че е осигурен материално до края на годината. Напълнял е и тъй като пейзажът не го вдъхновява, се заема със скулптура. Анри Руар, който го пита няма ли да се прибира вече и се учудва на толкова дългия му престой, получава следния отговор:

„Причината за това е един голям бюст с ръце, който се залових да направя на младата Ортанс, но работата върви доста бавно и мъчително. Цялото семейство и приятелите ме наблюдават и трябва да отбележа, че някакво ужасно съмнение сякаш вече е на път да изчезне от любезните им физиономии. Колко се лутах отначало, боже мой, и колко малко сме наясно какво вършим, когато не се оставим занаятът да ни води. Колкото и да ви уверяват, че наивността води далеч, може това да е вярно, но е гадна работа.“

Бюстът на Ортанс Валпенсон не дава мира на Дега, той се мъчи да спази приликата, защото усеща около себе си недоверчиво любопитство. Моделът му говори за сватба от сутрин до вечер и това го дразни. Техниката — глина, смесена с малки камъчета — не е никак лека. На 3 октомври 1884 г. той пише на Бартоломе:

„Що се отнася до бюста, ще трябва да се задоволите със съобщението, че не съм го направил още, че работата се проточи ужасно и че ще се върна в Париж в неделя, за да свърша някои неща и да спазя неумолимия срок за вноската на петнадесети. Казах ви, че бюстът е с две ръце: достатъчно е да знаете, че естествено ще се вижда само едната ръка, защото другата е зад гърба. Изглежда, че аз съм единственият тук, който смята, че работата върви добре.“

Когато правят отливката, бюстът на Ортанс Валпенсон се счупва. Дега запазва гърба на фигурата в ателието си, като го навлажнява от време на време, но и той се разпада и така от Ортанс Валпенсон са останали само един много хубав портрет с маслени бои и два профила, рисувани с молив.

Чувството за отговорност, с което Дега се отнася към работата си, проличава за сетен път от този пример, защото в същност работата над бюста през този летен месец ужасно го е отегчила. Много по-приятно му е било да отиде да погостува на семейство Алеви в Диеп.

„Ще има ли време, когато се върна, да дойда да видя толкова приятната къща на брега на морето? Задръжте Каве, който също е много приятен. Аз самият ще се постарая да бъда колкото се може по-приятен. Впрочем тук казват, че вече съм станал такъв.“

Този Каве, който му е така приятен, е син на Елизабет Буланже, същата, която на времето въвлякла Дьолакроа в лудешкото му холандско приключение и неочаквано го „зарязала“ в Хага след няколко бурни нощи. Тя била талантлива и издала две малки съчинения за рисунката и колорита, които изоставеният от нея мъж харесал, без да проявява злопаметност. Дега ще трябва да чака другото лято, за да замине за Диеп, когато ще нарисува на един и същи лист Людовик Алеви, Каве, Жервекс, Сикерт, Жак-Емил Бланш и малкия Даниел Алеви. Затова той пише:

„Излиза, че вие съвсем не приемате сериозно този бюст, не вярвате колко упорито работя, След като цяло семейство надзирава таланта ми (стил Гонкур)? Искате да използувам хубавото време, за да замина, а тук ме уверяват, че трябва да остана по същата причина. И после — този бюст, кълна ви се, че ще бъде с ръце и че искам да го завърша. Оставя ли го, ще пропадне.“

Така или иначе бюстът пропада и Дега се прибира в Париж. Какъв е тогава резултатът от това лято? Отново го обзема отчаяние:

„Наистина много ми дойде, толкова много необходими неща ми липсват едновременно. И главно зрението ми отива зле (здравето е първото благо). Спомняте ли си, веднъж вие сам казахте, говорейки за някой си, който остарявал, че вече не «включвал». Чудесен медицински термин за слаби мозъци. Винаги си спомням тази дума, зрението ми вече не включва и ми е толкова трудно, че често пъти ми се иска да се откажа от всичко или само да спя.“