Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мегалодон (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Trench, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 8гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2017)
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511(2019)

Издание:

Автор: Стив Олтън

Заглавие: Марианската падина

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: „Амбър“, търговска марка на ИК „Бард“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: Роман

Националност: Американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-8483-0107

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2794

История

  1. —Добавяне

Тигри на дълбините

Марианската падина

— Не е останало нищо за ремонт — каза капитан Хоп. — Съществото, което е атакувало „Прометей“, е откъснало витлото.

Бенедикт поглади козята си брадичка, потънал в размисъл.

— Свържи се с „Голиат“. Информирай ги, че искам да извърша смяната на подводницата и на екипажа дванайсет часа преди определеното време. След час очаквам „Епиметей“ да бъде във водата и да се спусне. Капитан Уорън, събери екипажа на борда на „Прометей“. Дежурството ви свърши. Тъй като липсва тяга, ще трябва да оставите подводницата да освободи дока. Изчакайте „Бентос“ да излезе, после изхвърлете баласта и отидете на брега за ремонт.

— Слушам, сър — отговори капитан Уорън. — А жената? Тя очаква да отиде на брега.

— Засега ще остане на борда на „Бентос“.

— Бенедикт, какво ще ти стане, ако я пуснеш? — попита капитан Хоп. — Тя не знае нищо…

Погледът на Бенедикт беше изпепеляващ.

— Пак ли се съмняваш в мен, капитан Хоп?

— Аз само… — Хоп се отказа от възраженията си, като видя очите на Бенедикт. — Не, сър.

— Сър, а съществата? — попита капитан Уорън.

— Къде е палеобиологът?

— Би трябвало да е в лабораторията — тихо отговори Хоп.

— Ще бъда там. Господа, изпълнете заповедите. Капитан Хоп, кажи на Сергей да дойде при мен в лабораторията.

 

 

Агентът на ЦРУ Хийт Уилямс пъхна микрокасетата в тайно отделение на брезентовата си чанта, после продължи да събира багажа си.

— Отиваш ли някъде, професоре? — попита Бенедикт от вратата на лабораторията.

— Стресна ме, Сингър. Да, чух, че „Прометей“ ще изплува по-рано от определеното време. Както ти казах, когато ме нае, тази седмица трябва да се върна в института „Скрипс“ за лекциите по разпространение и разнообразие на Creataceous chelonoid. Но ще се върна след седмица. Частта от вкаменелия скелет, която извади от дъното, е невероятна.

— Нима?

— Да. Оставил съм ти подробен доклад за този вид…

— Мразя да чета доклади, професоре. Предпочитам да чуя словесно описание направо от източника. Затова, ако нямаш нищо против…

— Не, разбира се, но ако имах време. Кога ще тръгне „Прометей“?

— Не и докато ние с теб не довършим дискусията си, така че не е необходимо да бързаш.

Хийт го заведе в задната стая. Огромният сиво-черен обект бе сложен върху четири стоманени маси, доближени една до друга, и осветен от мощни прожектори. Беше дълъг три метра, широк два метра и половина и в най-високата си точка се издигаше на метър и половина.

— Гледаме разрез на череп на изчезнал вид морски влечуги, известен като плезиозавър. Има два главни подвида плезиозаври, които се различават по дължината на врата и по навиците на хранене. Този екземпляр е член на семейство pliosauroidea, месояден вид с къс врат. Палеобиолозите смятат, че през мезозойската ера тези същества са били тигрите на моретата. Както виждаш, тези чудовища са имали изключително големи глави и къси вратове, които им придават аеродинамична форма за плуване. Мускулите на челюстта са доста силни, а зъбите — остри като бръснач конуси, леко извити и подаващи се от устата като на сегашните крокодили. Ето, погледни. — Хийт посочи тесния край на черепа. — Трудно е да се видят, защото челюстите са строшени от хищника, който го е убил, но тук се забелязват части от десетсантиметрови зъби.

— И наричаш това плиозавър? — попита Бенедикт, разглеждайки челюстта.

— Всъщност идентифицирах това животно като кронозавър, най-големият от известните плиозаври. Този вид датира от началото на кредната ера, отпреди повече от сто милиона години. До появата на Carcharodon megalodon тези чудовища са били истинските господари на океаните. Кронозаврите са преобладавали в топлите плитки морета край сушата, която впоследствие става Австралия. Вкаменелостите показват, че дължината на съществото е достигала дванайсет метра. Това животно е тежало четири-пет пъти повече от тиранозавър рекс и вероятно го е хапвало на закуска.

— И това е черепът на съществото?

— Само част от него — около челюстта и до горните ребра. Виждаш ли тези две дупки? — Хийт посочи горната част на черепа. — Трудно е да се каже, защото е строшен, но това са очните кухини на чудовището. Главата на кронозавъра е сплескана и мощните челюсти са по-големи и опасни от онези на тиранозавъра рекс. Горната и долната челюст имат от двайсет до двайсет и пет зъба. Останалата част на тялото е елипсовидна и има аеродинамична форма и четири удължени крайника, които служат като плавници с формата на крила. Торсът се изостря към края и завършва с къса мускулеста опашка. Големите плавници, които намерихме в други вкаменелости, показват, че съществата са били хищни преследвачи, способни да плуват много бързо.

Бенедикт се вторачи със страхопочитание във фосила.

— На колко години е екземплярът?

— Това е най-невероятното. Животното, което гледаме, е обитавало тези води преди по-малко от две хиляди години. Нещо повече, това същество показва ясни анатомични приспособления към околната среда. — Хийт посочи строшените ребра до широкия край на черепа. — Трудно е да се определи заради огромното нанесено поражение, но тези бразди от двете страни на гастралното ребро, изглежда, са хриле.

— Хриле? Мислех, че това е влечуго.

— Да. В момента виждаш праисторическо влечуго, което се е приспособило към дълбоките води, като е развило хриле. Този екземпляр очевидно е еволюирал сто милиона години, за да съществува в уникалните условия на Марианската падина.

— Тогава мислиш ли, че „Прометей“ беше нападната от кронозаври?

— Колкото и невероятно да звучи, да. Знаем, че повечето динозаври са изчезнали в края на мезозойската ера, преди около шейсет и пет милиона години. Праисторическите морски влечуги са изчезнали по същото време, но измирането им е станало постепенно, поради равномерното спадане на температурата в океаните. Тъй като са студенокръвни, влечугите разчитат на слънцето като главен източник на енергия и топлина. Учените винаги са смятали, че без слънцето на Земята не би съществувал живот. Откриването на хидротермалните отвори през 1977 година промени този възглед. Сега знаем, че бактериите и останалите морски същества в Марианската падина са успели да използват сярата и другите химични вещества, извиращи от хидротермалните дупки. Вместо фотосинтеза тези същества разчитат на хемосинтеза.

— Не ми казваш нищо ново, професоре.

— Съзнавам това, но всичко, което казах, води до невероятната ми теория за Марианската падина.

Хийт извади карта на геологията на западната част на Тихия океан. Марианските острови бяха оградени с червена линия. Падината се намираше на изток от тях.

— Знаем, че Марианската падина, хребетът и островите са се образували при продължителното потъване на Тихоокеанския земен пласт под Филипинския. Този тектоничен процес вероятно е продължил милиарди години. По някое време Марианските острови, които са класически пример на активна верига от наземни вулкани, са били под водата. Преди сто милиона години пространството оттук до Австралия е било топло тропическо море, гъмжащо от всякакви праисторически видове риби и влечуги. И кронозаврите са били на върха на хранителната верига. Преди шейсет и пет милиона години сблъсък с астероид е станал причина за масово измиране на животинските видове. Тъй като били влечуги, кронозаврите изведнъж установили, че слънцето вече не е в състояние да поддържа телесната им температура. Много от тези влечуги трябва да са отишли в топлите дълбини на Марианската падина, където свръхнагретите води, извиращи от хидротермалните отвори, играещи ролята на нещо като пещ, са им позволили да запазят телесната си температура.

— Интересно — отбеляза Бенедикт, поглаждайки козята си брадичка. — И Марианската падина е станала оазис за някои праисторически видове на морски живот?

— Точно така.

— Какво е убило това животно, професоре?

— Единственият естествен враг на кронозавъра е Carcharodon megalodon. Макар че е еволюирала много по-късно през кредната ера, акулата е по-голяма и свирепа и по-добре пригодена да издържа на промените в температурата на водата. Вкаменелостите на зъби на мегалодона показват, че акулите са продължили да живеят в океаните в целия свят, преди около сто хиляди до два милиона години. — Хийт погледна часовника си. — Прочетох теориите на Джонас Тейлър как Carcharodon megalodon е успяла да оцелее след последния ледников период, обитавайки топлите води на дъното на Марианската падина. Винаги съм се питал как тези огромни акули са успели да оцелеят, изолирани в Падината, и с ограничен хранителен запас. Оказва се, че хранителните запаси съвсем не са били ограничени. Кронозаврите са изобилствали в Падината в продължение на десет милиона години, много преди първият мегалодон да потърси убежище там. Разбира се, след като мегалодонът се заселил в Падината, ловците станали плячка.

Уилямс посочи редица дупки в ребрата на фосила.

— Виждаш ли тези дупки? Това са следи от ухапвания. Този кронозавър е бил убит от мегалодон. Акулата е захапала главата и горната част на торса и зъбите й са пробили дупки в костта, като не само са прекършили гръбнака на влечугото, но и са го срязали на две. Смятам, че сега кронозаврите ловуват на глутници, за да се отбраняват от атаките на мегалодона.

— Тогава mysterrium tremendum[1] най-после е разкрита. И как предлагаш да се отбраняваме срещу глутниците кронозаври?

— В Марианската падина размерите са от значение. Кронозаврите са големи почти колкото „Прометей“, затова ще продължат да я атакуват. Но дори четири от онези чудовища не могат да се мерят с „Бентос“, най-голямото движещо се нещо в Падината. Съветът ми е елементарен — непрекъснато се придържайте близо до „Бентос“, дори това да означава забавяне на акцията ти.

— Разбирам.

В лабораторията влезе Сергей и Хийт се обърна.

— Сергей, изчакай в коридора, ако обичаш — каза Бенедикт. — Ей сега ще дойда.

Хийт се усмихна и стисна ръката на Бенедикт.

Сингър задържа пръстите му и сложи лявата си ръка на китката му, имитирайки жест на приятелство.

— Един последен въпрос, преди да тръгнеш — рече Бенедикт и допря пръсти до пулсиращата му вена. — Чувал ли си за Дяволското чистилище?

Хийт се вторачи в очите му. Пулсът му се учести.

— Дяволското чистилище? Не, не съм чувал за такова нещо. Защо питаш?

Бенедикт се усмихна и пусна ръката му.

— Просто така. Благодаря ти още веднъж и ти желая безопасно пътуване. Информацията ти ми помогна да видя нещата по-ясно.

 

 

Тери набързо нахвърля вещите си в пътническата чанта. Новината за преждевременното заминаване на „Прометей“ се бе разпространила бързо и тя бе решила да е първата, която ще се качи на борда.

Потрепването на вратата я стресна.

— Кой е?

— Сергей. Трябва да те придружа до подводницата.

Обля я студена пот.

— Не е необходимо. Ще се оправя сама. Благодаря.

— Чакам те.

Тя седна на леглото. Трепереше. Вторачи се в пътническата си чанта. В очите й бликнаха сълзи. Знаеше, че руснакът няма намерение да я придружи до подводницата.

Посланието беше предадено и значението беше пределно ясно. Тери беше муха в паяжината на Бенедикт и нямаше да й бъде позволено да напусне жива „Бентос“.

Бележки

[1] Огромната загадка (лат.). — Б.пр.