Стив Олтън
Марианската падина (13)

В капан

Марианската падина

Докато се хранеше в трапезарията, Тери усещаше погледите на членовете на екипажа на „Бентос“. Вълнението, че е на борда, бързо се бе превърнало в безпокойство и в странно предчувствие, че ще се случи нещо лошо.

Тя не се плашеше от дълбочината, а от Бенедикт. Той се бе променил. Откакто бяха пристигнали в Падината, личността му претърпяваше страховита метаморфоза. Беше се появила тъмна мономания и скритата му злоба се бе отприщила. Нарцисизмът му бавно се превръщаше в лудост, която според Тери бе подхранвана от истинската му цел да дойде в Марианската падина.

Тя знаеше, че е попаднала на нещо изключително важно за Бенедикт, когато проникна в лабораторията на „Голиат“. Макар да нямаше представа какво е значението му, Тери разбра, че Бенедикт я е примамил в дълбините. Бе заложил капан и тя се бе хванала по собствено желание. И сега по всичко личеше, че Бенедикт Сингър възнамерява да я държи в плен.

Един руснак се наведе към нея. Устните му бяха разтеглени в глуповата усмивка.

— Бенедикт те вика.

Тери позна белега на гърлото му. „Пияният руски техник на борда на «Голиат».“ Тя потрепери.

— Къде е той?

— Ще те заведа.

Сърцето й затупка по-силно. Тя стана и кимна. Руснакът се обърна, а Тери грабна ножа за хранене от чинията си и го пъхна в джоба на джинсите си.

Руснакът отвори херметическата врата на стълбището и й махна да влезе.

Тери заслиза по тясната стълба и спря на палуба Д. Руснакът посочи с показалец; усмихваше се, сякаш си играеше с нея.

Стигнаха на палуба Ж, най-долното ниво на „Бентос“. Руснакът я поведе през ярко осветен стерилен коридор. Бенедикт ги чакаше в дъното.

— Ах, ето я, ангел в дълбините на ада. Спа ли добре? — Изумруденозелените му очи заблестяха.

— Да, благодаря. Всъщност изгарям от нетърпение да се върна при записите на сонара. Всичко изглежда наред. Точно както каза…

— Разбира се, мила моя, но първо малко развлечение, преди да започнеш да се трудиш пред компютъра. — Бенедикт посочи масивната титаниева врата, водеща към хангара.

— Какво има вътре? — попита Тери малко уплашено.

— Нервна ли си нещо?

— Не. Само… Хангарът не води ли право навън?

Бенедикт се усмихна на руснака и преведе думите й. Двамата се засмяха.

— Ела с мен — каза той и отвори вратата.

Хангарът представляваше овално помещение, дълго двайсет и широко десет метра. Сводестият таван се извисяваше на шест метра и приличаше на обърната купа. Вдясно имаше друга врата, водеща към малкото контролно помещение, затворено с дебел три метра титан и илюминатори от прозрачна пластмаса. Тери видя два огромни отдушника, монтирани в пода. Отворите с диаметър метър и половина бяха покрити с титаниеви решетки. На тавана имаше големи вентилационни шахти.

Бенедикт прекоси помещението и се приближи до огромната врата от титан.

— Ела тук, Тери. Искам да ти покажа нещо.

Тя се приближи до него. Руснакът влезе в малката контролна кабина.

— Докосни вратата. Дебел два метра титан. Но на тази дълбочина все едно е хартия. Само това ни дели от мигновената смърт. — Бенедикт допря лице до метала. — Усещаш ли налягането отвъд? Изследва технологията ни и за най-малкия дефект.

Той плесна с ръка по титана. Тери подскочи. Бенедикт се усмихна, сложи тежката си ръка на рамото й и я придърпа към себе си.

— Погледни тук — прошепна той и посочи решетката на пода. — С едно натискане на копчето Сергей може да я отвори.

Руснакът се ухили през прозореца на контролната кабина.

— Да притежаваш такава власт над живота дори за миг означава да си играеш на Господ, нали? — Бенедикт усети, че Тери трепери, усмихна се, пусна я и измърмори. — Quos deus vult perdere prius dementant. На онези, които иска да унищожи, бог първо им взема ума.

Отиде до отсрещната страна на помещението, където в редици по четири бяха наредени двайсет и пет робота БПДИ.

— Изобретенията на баща ти, строени в редици като деца, които чакат да се качат на училищния автобус. Помогни ми — каза Бенедикт. Държането му се промени.

Тери се приближи до него. Със специална вилка двамата прихванаха един от титаниевите цилиндри, висок метър и половина и широк метър и двайсет, издърпаха го и го сложиха до вратата на хангара. Бенедикт прикрепи правено по поръчка приспособление за края на бормашината, отвинти херметизиращия печат на робота, махна болтовете и капака от титан и разкри сложните механизми на устройството.

После ги посочи.

— Ще ми окажеш ли честта?

Тери бръкна, намери главното контролно табло и активира сонара. Заровена в океанското дъно, безпилотната подводница за дълбоководна информация щеше да започне да записва и да следи сеизмичната активност в Марианската падина. След като монтираха двайсет и петте робота на определени интервали, японците щяха да разполагат с мрежа от сеизмични детектори, осигуряващи им модерна предупредителна система за прогнозиране и подготовка за земетресения край островите им.

Бенедикт завинти капака на БПДИ.

— Ще оставим робота до вратата на хангара. „Прометей“ ще го вземе от пълната с вода камера с механичните си ръце и ще го пренесе към определените координати. Сутринта ще замина с подводницата. Бих те поканил да дойдеш, но знам, че изгаряш от нетърпение да се върнеш към работата си.

Тери последва Бенедикт, който се отправи към изхода.

— Знаеш ли — каза той. — Защо не наблюдаваш как ще извадим робота от контролното помещение? Много е интересно и съм убеден, че Сергей ще се радва на компанията ти.

Пулсът на Тери се ускори.

— Може би друг път. ЯЦМНТ чакат да…

— Глупости. Възползвай се от мига. — Бенедикт отвори тежката врата и й направи знак да влезе.

Сергей се ухили.

Бенедикт затвори и излезе и от хангара. Руснакът завъртя голямо колело на командния пулт пет-шест пъти в посока обратна на часовниковата стрелка.

От другата страна на преградата от прозрачна пластмаса хиляди литри морска вода се издигнаха нагоре през една от двете кръгли решетки на пода на хангара. За няколко минути камерата се напълни с вода.

Сергей се обърна към Тери. Сега, когато хангарът беше пълен, двамата бяха в капан в контролната стая.

— Трябва да чакаме подводницата — ухили се той.

Тя се опита да поведе разговор.

— Как се изпомпва „Бентос“ толкова бързо? Сигурно се изисква невероятно мощно захранване, за да…

— Водата не отива право в океана, а се изпомпва в по-малки резервоари и после няколко часа се източва с хидравличните тарани на палуба Е. — Сергей разкопча панталона си. — Хайде стига сме говорили.

Тери ахна. Бързо бръкна в задния си джоб и хвана дръжката на ножа.

— Сергей, недей…

Той се хвърли върху нея, сграбчи я за косите, придърпа я към себе си и пъхна език в устата й.

Тери го захапа с всичка сила и усети вкуса на кръвта му. Изплю я върху гърдите му и после заби ножа в крака му.

Сергей изкрещя, изпсува на руски и се свлече на пода. От крака и от устата му течеше кръв. Измъкна ловджийски нож, но го изпусна.

Тери го грабна.

— „Прометей“ до контролната стая в хангара, на позиция сме — чу се глас. — Отворете вратите.

Руснакът се вторачи в Тери. Очите му горяха.

— Отвори — каза тя и стисна ножовете в двете си ръце.

Сергей протегна ръка и завъртя надясно едно малко копче. Блесна червена светлина.

Вратата на хангара започна да се отваря. Титаниевите стени на камерата изсвистяха.

Ярките светлини на „Прометей“ озариха вътрешността на пълния с вода хангар. От подводницата се протегнаха две механични ръце и се вкопчиха в робота.

— Взехме БПДИ. Затворете вратите на хангара и изравнете налягането.

Сергей продължаваше да гледа Тери — подлагаше на изпитание решителността й.

— Направи го.

— Да ти го начукам…

Тери заби стоманения нож в прасеца на десния му крак и бързо го извади.

— Искаш ли още? Следващият ще е третият ти крак в средата.

Руснакът изплю кървава храчка срещу нея, после протегна ръка и затвори вратите на хангара. Червената светлина стана зелена.

— А сега изпразни камерата.

Сергей стана от пода, наведе се над командния пулт, завъртя колелото обратно и активира друга поредица контролни уреди. Помпите на пода започнаха да изсмукват водата от хангара и да я изхвърлят към дузините трюмове в кораба.

Тери и Сергей не откъсваха очи един от друг.

Изпомпването на камерата продължи сякаш цяла вечност.

Тери стисна ножовете и тръгна напред.

— Ако още веднъж се приближиш до мен, ще ти отворя раната на шията. Ясно ли е?

Кървясалите му очи излъчваха омраза. Той прошепна някаква смъртоносна закана на руски.

Тери почувства, че решителността я напуска. Тя активира вратата на контролното помещение и излезе заднешком, после хукна по стълбите към палуба Д и бързо влезе в каютата си. Заключи се и седна на койката. Трепереше от страх и безсилие.

Усещаше в устата си тръпчив вкус — водка и кръвта от езика на руснака.

Тя изтича в тоалетната и повърна.

 

 

Събуди я тропане по вратата. Тери седна в леглото и се изненада, като видя, че е спала само час. На вратата отново се потропа.

„Руснакът?“

Сърцето й заби като обезумяло. Тя протегна ръка към ботуша си и извади ловджийския нож на Сергей.

— Кой е?

— Приятел.

Тери открехна вратата и видя четирийсетгодишен мъж с атлетично телосложение. Той се оглеждаше и изглеждаше нервен.

— Не знам кой сте…

— Хийт Уилямс. С Джонас учихме заедно в „Скрипс“. Пусни ме да вляза преди някой да е видял, че говоря с теб.

Тя се дръпна и той влезе в каютата.

— Бях в камбуза и чух, когато руснакът говореше какво е решил да направи. Добре ли си?

— Ще съм по-добре, когато изляза от тази подводница.

— Животът ти е в опасност. Дойдох да те предупредя. Сергей каза, че ще те убие.

Тери пребледня.

— Къде е капитанът? Трябва да му кажа какво става…

Хийт поклати глава.

— Няма да има резултат. На „Бентос“ съм само от няколко седмици, но разбрах, че тук единствените закони, които се спазват, са тези на Бенедикт. Ние с теб може и да мислим, че сме гости, но що се отнася до Бенедикт и екипажа му, ние сме външни лица, чието място не е тук.

— И аз го разбрах.

— По-лошо е, отколкото мислиш. Сред тези хора има йерархия. Сергей е от личния персонал на Бенедикт, от пираните му. Те имат достъп до всички части на кораба, особено до секретните трюмове на палуба Ж.

— Значи никой няма да има нищо против, ако този тъпанар ме изнасили?

— Изнасилване, убийство — тук може да станат всякакви неща. И не очаквай, че Бенедикт ще застане на твоя страна срещу Сергей. Всъщност, ако съм на твое място, няма да му кажа за инцидента. Не му давай причина да мисли, че може да се обърнеш към властите, щом се върнеш на сушата. Бенедикт се смята над закона. За да избегне неприятностите, може и да те убие.

На Тери й се догади.

— Баща ми и ЯЦМНТ знаят, че съм тук. Ако до две седмици не получат доклада ми, ще прекратят проекта. Бенедикт не може… да ме убие.

— Може и ще го направи, ако реши, че представляваш заплаха.

Тери пое дълбоко дъх, мъчеше се да се успокои. Изведнъж й хрумна нещо.

— Хийт, чувал ли си думата Токамак?

— Не — отговори той и я погледна странно. — Какво е това?

— Няма значение. Уплашена съм. Мисля, че имаш право. Какво да направя?

— Опитай се да запазиш спокойствие. След шест дни ще се върнеш на брега. Ще е трудно, но трябва да отбягваш Сергей.

— Как, по дяволите?

— Той ще се опита да те намери, когато си извън каютата си. Повечето технически специалисти в командния център са свестни момчета, затова ще бъдеш в безопасност, докато събираш информацията. Избягвай камбуза. Възможно е да се храниш в малка група и после изведнъж всички да станат и да излязат.

— Къде да се храня?

— Лабораторията ми е на нивото на камбуза. Ще ти нося храна, след като пираните се нахранят. И стой далеч от долните две палуби.

— Защо?

— Сергей прекарва повечето си време там. Работи в секретните помещения на палуба Ж.

— Добре. А ти? Какво те доведе на „Бентос“?

— Аз съм палеобиолог като съпруга ти, но специалността ми включва праисторически морски влечуги. Бенедикт се свърза с мен в „Скрипс“ седмица преди „Прометей“ да се спусне.

— Защо?

— Дъното на Марианската падина датира от стотици милиони години. Предполагам, че на Бенедикт му е трябвал палеобиолог, за да изследва вкаменелостите, които ще извади по време на процеса на заравяне на БПДИ.

Той погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам.

— Хийт, какво да направя, след като приключа с доклада си за ЯЦМНТ?

— Говори с Бенедикт. Може да ти позволи да се качиш с него на борда на „Прометей“. Поне ще си далеч от Сергей. А в момента предлагам да се измиеш и да отидеш в работната си станция на мостика. Дръж се така, сякаш нищо не се е случило.

Той отвори вратата и огледа коридора.

— Тери, имаш ли оръжие?

— Ножът на Сергей.

— Добре. Носи го по всяко време. Ако останеш сама с руснака, не се колебай да го използваш.

Тери усети, че стомахът й отново се свива от страх.

— Как мислиш, Хийт? Докъде би стигнал руснакът?

Той я погледна сериозно.

— Ако се наложи, убий го, защото след като те изнасили, той ще направи същото с теб.

 

 

Мостикът, контролното помещение и компютрите се намираха на ниво Б. Огромното овално помещение беше отрупано с високотехнологични навигационни компютри и електроника. Около командния капитански пулт имаше полукръг от дузина работни станции. Централното място заемаше компютризирана батиметрична^[1] карта, показваща топографията на подводния каньон. На телевизионните монитори се виждаха ясни изображения, заснети с камери, монтирани на корпуса на „Бентос“. До мониторите имаше щурвал и навигационна станция, която приличаше на автомобилно табло. От командния пулт се издигаше голямо колело. До щурвала се намираха контролните табла за баласта и системата за комуникации, свързваща „Бентос“ с „Голиат“ чрез фиброоптичен кабел. И двете системи се следяха денонощно от шефа на охраната.

Вдясно от контролните табла за баласта имаше четири сонарни станции — очите на подводницата. Тери седна зад една от тях, сложи дискета в компютъра, включен към станцията, и се заслуша в записите на сонара. Освен акустиката в слушалките виждаше и графично изображение на монитора на всеки обект, открит в покритата от сонара зона.

Затвори очи. Колкото и да се опитваше да се отпусне, ръцете й не преставаха да треперят. Съзнанието й бе завладяно от една-единствена натрапчива мисъл — тя се намираше в затвор, откъдето бягството бе невъзможно, с ненормален пазач, който искаше да я изнасили и убие.

И надзирателят насърчаваше това.

Обзе я страх.

Тя отвори очи, когато в слушалките се чу звук на приближаващ се обект. На зеления фон на монитора се появи светла отвесна линия, изобразяваща неидентифицирания обект, намиращ се на две хиляди метра от „Бентос“. Тери чу бърза поредица странни звуци, после акустиката изчезна.

„Какво беше това, по дяволите…“

— Извинявай — каза тя и потупа по рамото оператора на сонара, който седеше най-близо до нея. — Би ли ми помогнал?

Той махна слушалките от главата си и премести стола си до нея.

— Какъв е проблемът?

Тери превъртя сонарограмата.

— Познат ли ти е този звук?

Техническият специалист се заслуша за миг и отговори:

— Четирийсет и два херца. Това е „Протей“.

— И аз така си помислих. Но защо звукът внезапно изчезва?

— Според каталогизираната информация от тази сонарограма записът е направен точно преди подводницата да експлодира. Продължавай да слушаш и ще чуеш.

Тери се вторачи в хронометъра на празния екран.

Техническият специалист се върна на мястото си.

Изминаха седем минути и четирийсет и седем секунди и после в ушите й отекна оглушителна детонация.

— Не разбирам — каза Тери. — Защо има пауза преди експлозията?

— „Протей“ се е спуснал в район с гъсто разположени стълбове от черен пушек. Минералните залежи често смущават отразяващите се звукови вълни на сонара и ограничават хидролокацията. Лоцманът се е блъснал с носа в стълб от черен пушек и корпусът се е пробил.

— Но „Протей“ е бил близо до „Бентос“ и би трябвало да има сигнал.

Мъжът сви рамене и сложи слушалките на ушите си.

Тери вдигна глава и видя, че другите са се вторачили в нея.

Тя превъртя лентата до поредицата странни звуци преди паузата в записа и програмира компютъра да разбие сигнала на по-малки фрагменти, за да анализира звука. Но вместо компютърът да изпълни командата й, на екрана се появи предупреждение:

ПРОГРАМАТА ИЗВЪРШВА НЕПОЗВОЛЕНА ФУНКЦИЯ И ЩЕ БЪДЕ ПРЕКЪСНАТА.

Тери приближи стола си до техническия специалист.

— Извинявай, че отново те притеснявам, но терминалът му току-що изключи и…

— В момента „Бентос“ следва „Прометей“ в Марианската падина и работата ми е да внимавам да не се блъснем в стената на каньона. Или искаш да свършим като екипажа на „Протей“?

— Извинявай. Само ми кажи може ли компютърът ми да разбие сонарограмите на по-малки фрагменти?

— Не. Само моят и компютърът на „Прометей“ могат да извършват тази функция. А сега, моля те…

— Добре, добре. — Тя се върна на работната си станция.

Сложи празна дискета и записа звуците, които се чуваха на сонарограмата преди загадъчната пауза, после незабелязано я пусна в ботуша си, излезе от мостика и се върна в каютата си.