Винс Флин
Крайни мерки (19)

19.

На Чейн Бридж беше напрегнато. Медиите, столичната полиция, полицията на щата Вирджиния и ФБР — всички бяха пристигнали на мястото на събитието за броени минути. Макмахън дойде малко по-късно със специалния екип на ФБР и нареди медиите да бъдат отстранени с всякакви средства, ако трябва — и със стрелба. Полицията на щата Вирджиния затвори западния край на моста, а столичната полиция на окръг Колумбия разположи хората си на източния край. Движението беше отклонено и ФБР извършваше оглед на местопроизшествието. Два хеликоптера на парковата полиция се бяха заели да отблъскват хеликоптерите на медиите, които връхлитаха като лешояди, опитвайки се да заснемат кадри на живо от онова, което толкова много интересуваше ФБР.

Скип Макмахън наблюдаваше как Кати Дженингс и двама други агенти внимателно изследват устройството, което бяха намерили. На този етап колкото по-малко агенти работеха по случая, толкова по-добре. Докато не знаеха точно с какво си имат работа, съществуваше опасност от замърсяване на уликите. Дженингс сочеше земята и единият агент правеше снимки, а другият забождаше малки жълти знаменца.

Макмахън чу звука от приближаващ се хеликоптер и вдигна поглед. Видя един от блестящите зелено-бели президентски VH3. Голямата машина увисна над моста и се спусна надолу, витлата й вдигнаха пясъчна вихрушка. Макмахън се извърна, предпазвайки лицето си. Щом хеликоптерът докосна земята, пилотите изключиха двигателите и режещият звук от витлата замря. Макмахън се обърна, видя приближаващия Джак Уорч и протегна ръка.

— Готов съм да се обзаложа, че си имал и по-добри дни, Джак.

— Този се нарежда сред най-лошите!

Макмахън сложи ръка на рамото му.

— Ела, нека ти покажа какво сме открили.

Макмахън заведе Уорч до края на моста и посочи надолу към Дженингс и другите двама агента.

— Моите хора намериха малка сива метална кутия с радарна чиния, закрепена отгоре, и дървена плоскост с няколко вертикални тръби. И двете са свързани с батерии и импулсни приемо-предаватели, така че сигурно ще се окаже, че са били задействани с дистанционно управление, което, разбира се, означава, че хората, които търсим, отдавна са изчезнали.

— Може ли да видя това нещо? — попита Уорч.

— Не още. Очаквам специалния екип за изследване на улики и подвижната криминална лаборатория, които идват насам. Докато дойдат, искам да запазя района чист, доколкото това е възможно.

Уорч кимна.

— Джак, как са разбрали на кой хеликоптер е президентът?

— Нямам абсолютно никаква представа. Дори ние не знаехме, докато не останаха броени минути преди излитането.

— Как са разбрали по кой път ще мине за Кемп Дейвид? Вие, момчета, не изпратихте ли хеликоптерите по различни летателни маршрути?

— Да, всички летяха в различни посоки, но това не беше пътят, по който трябваше да минат.

— Как тогава стигнаха дотук?

— Засега мислим, че са били принудени да навлязат в долината на реката.

— Как?

— Имаш ли карта на окръга?

Отидоха до колата. Скип извади от жабката една карта и я разстла върху багажника. Уорч посочи Белия дом.

— Командирът на ескадрилата казва, че когато групата напуснала Белия дом, те са били засечени от топлинно насочван радар от север. Преди около десет минути моите хора намериха малка сива кутия с радарна чиния. Била скрита в пощенска кутия на „Уошингтън Поуст“ на ъгъла на Четиринайсета и Конститюшън. — Сложи пръста си на мястото, което се намираше само на една пресечка южно от Белия дом. — Групата предприела избягващи маневри и полетяла на север. Около десет секунди след като били засечени от южния радар, те били засечени от радари на север и изток. Хеликоптерите поели на запад, за да избегнат опасността, и докато приближавали Потомак, били засечени отново, този път от запад. Командирът на ескадрилата казва, че когато се случи нещо подобно, момчетата му са обучени да се оттеглят към залесени места и че долината на реката предоставя съвършена защита, защото там могат да летят под обхвата на радара и приближаващата ракета. Така че, когато момчетата стигнали Потомак, те потърсили прикритие и се отправили в единствената посока, от която не ги грозяла опасност — на северозапад. Заложили са капан и са вкарали хеликоптерите в него. — Уорч очерта над картата V-образна линия с основа при Белия дом и отворен край при Чейн Бридж.

— А какво се случи, когато стигнаха тук? Онези изстреляха ли бойна ракета?

— Вероятно пилотите са мислели, че вече са в безопасност. Е, когато се гмурнали в речната долина, сензорите спрели да пищят и те помислили, че са избегнали опасността, а след това съвсем неочаквано червените светкавици изскачат пред тях и сензорите отново се включват. Водещият ескорта помислил, че това са бойни ракети, и разрушил строя. — Уорч гневно поклати глава. — Което не е трябвало да прави. Цялата идея зад тази стратегия е, че ескортът трябва да защитава президентския вертолет и ако се наложи, да поеме удара.

Макмахън вдигна ръце предупредително.

— Чакай малко. Говорих с доста хора, които твърдят, че са видели бойна ракета, а имаше и други, които бяха сигурни, че това са били сигнални ракети. Склонен съм да вярвам на втората група, защото никой не съобщава да е чул взрив, а моите агенти откриха няколко изгорели сигнални ракети.

— Не разбирам — каза Уорч. — Пилотите, управлявали президентския хеликоптер, твърдят, че с тях било свършено. И още — че когато ръководителят на ескорта разрушил строя, мислели, че ще ги взривят. Или имаме голям късмет, или тия терористи са оплескали нещо.

Макмахън се загледа в далечината и потърка устни с показалеца си, докато осмисляше новата информация. След малко заяви:

— Нещо ни убягва… Нещо не се връзва. Защо да полагаш толкова усилия и накрая да не дръпнеш спусъка?

Замълчаха, после Макмахън каза:

— По-късно ще имаме достатъчно време за това. Как е президентът?

— Според моите хора бил доста разстроен. — Уорч стисна устни. — Също така казват, че проклетият Стю Гарет, както обикновено, е побеснял, крещи на всички и иска обяснения… Цялата тази простотия още от самото начало беше по негова идея.

— Какво искаш да кажеш?

— Заявих категорично, че провеждането на срещата в Кемп Дейвид и превозването на президента не си струва риска. Дотук ми е дошло от Гарет!

— Джак, позволи ми да ти дам един съвет. Има само един начин да се справиш с плужек като Гарет. Приклещваш го и не допускаш никакви увъртания. До голяма степен той е това, което е, защото хората му позволяват да си разиграва коня.

— Повярвай ми, неведнъж съм мислил да му тегля една здрава, но прекалено много си харесвам работата.

Тогава чуха Кати Дженингс да вика отдолу. Надвесиха се над перилата на моста.

Проточила врат нагоре, Дженингс държеше в протегнатата си ръка клетъчен телефон.

— Скип, току-що приключих разговора с едни хора от Военновъздушните сили в Пентагона. Продиктувах им серийните номера на това нещо и те твърдят, че е от нашите. Това е по-стар модел радарно устройство, каквито са поставяли в носовите конуси на изтребители като „F 4 фантом“.

Уорч и Макмахън се спогледаха и Макмахън извика в отговор:

— Пита ли ги дали някой би могъл да намери начин да се сдобие с такъв?

— Да, казаха, че ги има в излишък на пазара за военно оборудване.

— Предполагам, че документират това, което правят с тази стока.

— Да, казаха ми, че започват издирване, за да ни помогнат.

— Страхотно! — възкликна Макмахън. — Между другото, там долу не намерихте ли някакви неупотребени бойни ракети?

— Не още.

Макмахън се обърна към Уорч:

— Е, поне е някакво начало.

— Да… Слушай, трябва да отида до Кемп Дейвид и да информирам президента за случилото се. Обади ми се, ако откриеш нещо, ако не — да се уговорим да се чуем по-късно.

* * *

По време на краткия полет до Кемп Дейвид Уорч се подготви за това, което предвиждаше като неминуем сблъсък с Гарет. Припомни си начина, по който началникът на щаба се беше отнесъл с Дорл след атентата срещу Басет, и беше наясно, че не го чака нищо по-добро. Макмахън беше прав, почти три години той се беше примирявал със скудоумието и злоупотребите на Гарет, в които нямаше и капчица професионализъм, и сега беше дошло време да сложи край на това. Уорч добре знаеше как да се справи. Щеше да си остане между него и Гарет, никой друг не трябваше да знае.

Когато събърбанът пристигна, специален агент Тери Андрюс очакваше Уорч на верандата на главната квартира.

— Как е президентът? — попита Уорч.

— Опитва се да си почине.

— Къде е Гарет?

— В заседателната зала с Хопкинсън — мъчат се да измислят как да извъртят цялата история за пред медиите. Обсъждаха дали трябва да организират голяма церемония и да наградят с медали пилотите от Морската пехота. Казвам ти, Джак, едва се сдържам да не размажа главата на тоя идиот. През последния час се съдра да крещи, настояваше да разбере какво става. Каза ми, че Тайните служби ще си платят за този провал.

— Ще видим.

Тръгнаха по коридора към залата за съвещания. Уорч влезе пръв. Гарет надничаше иззад рамото на Хопкинсън и му казваше какво да пише. Вдигна очи към Уорч и каза сухо:

— Крайно време беше да дойдеш. В твой интерес е да ми обясниш това-онова!

— Тед, би ли ни извинил? — обърна се Уорч към Хопкинсън.

Той понечи да стане, но Гарет сложи ръка на рамото му и го смъкна обратно на стола.

— Тед може да чуе всичко, което имаш да ми казваш.

Уорч прикова гневен поглед в очите на Гарет.

— Това е само за нашите уши — каза.

Хопкинсън стана от стола си и двамата с Андрюс се отправиха към вратата.

— Дано знаеш какво правиш — измърмори Гарет.

Андрюс затвори масивната дървена врата след себе си, като остави Уорч и Гарет насаме.

— В твой интерес е да ми обясниш някои неща — започна Гарет. — Първо вие, момчета, се издънвате и допускате да убият Басет, а след това за малко да оставите да взривят президентския вертолет! Заради тази история ще хвърчат глави, Уорч, и твоята е първата, която…

Преди да довърши, Уорч заобиколи масата, сграбчи го за врата и го залепи за стената. Гарет замръзна с широко отворени очи, вкопчил се с две ръце в китката на Уорч.

Уорч приближи лице на сантиметри от неговото и с тих, напрегнат глас изрече:

— Стю, мисля, че е крайно време ти и аз да си поговорим по мъжки. Вече няма да се съобразявам с простотиите ти, моите хора също! Отвратени сме и се уморихме от емоционалните ти излияния. Днешното сладко пътуване до Кемп Дейвид беше твоя идея! Казах ти, че е излишен риск, но ти продължи както си знаеш и по някакви твои тъпи съображения убеди президента, че трябва да проведе срещата точно тук. Идеята беше твоя, Стю, така че да не съм чул повече и дума от теб за това, или ще започна да подхвърлям мръсотиите ти на медиите. Никакви глави няма да хвърчат! Не си и помисляй, че можеш да съсипеш кариерата ми или пък на някой от хората ми. Всъщност ще започнеш да се отнасяш към тях с уважение, защото инак ще разглася как ти и Майк Нанс изнудвахте конгресмен Мур.

Очите на Гарет се разшириха.

— Точно така, Стю, знам всичко за дребния спор, който двамата с Нанс сте имали с Артър Хигинс. — Уорч замълча, за да даде възможност на Гарет да се поизпоти още малко. — Ще се споразумеем, Стю. Отсега нататък започваш да ме слушаш, когато става дума за сигурността. Ще бъде така, както аз кажа, и не искам никакви капризи! Започваш да се отнасяш към мен и хората ми с дължимото уважение. Но те предупреждавам, Стю, не ме изкарвай пак от нерви, или ще предоставя всичко, с което разполагам, на ФБР. А повярвай ми, в Бюрото има много хора, които биха се радвали да те посмачкат както трябва!