Винс Флин
Крайни мерки (36)

36.

Хеликоптерът на Стансфийлд се носеше над Потомак, а яркият лъч на прожектора му осветяваше водната повърхност под него. Насочи се на изток, прелетя над мемориала на Линкълн и над обширната тревна площ на парка. Мигаща светлина недалеч от Белия дом привлече вниманието на пилота към мястото за кацане върху Южната морава. Малкият хеликоптер се спусна и меко се приземи върху тревата. Стансфийлд скочи и изтича приведен. Двама агенти от Тайните служби се приближиха и го съпроводиха през Розовата градина и Западното крило на Белия дом, където бяха посрещнати от човек от екипа на Стю Гарет.

— Казано ми е да ви отведа в Овалния кабинет.

— Защо? — изненада се Стансфийлд.

— Не зная, сър. Така ми бе наредено.

Стансфийлд последва сътрудника нататък по коридора и в празния президентски кабинет. Застана неловко в средата на помещението и запристъпва от крак на крак. Минутите минаваха, кръвното му се покачваше. Изгледа един агент от Тайните служби, който стоеше на пост при вратата, и попита:

— Къде е президентът?

— На държавен прием, сър.

Стансфийлд си помисли, че този път няма да се овладее. Пълната липса на професионализъм у администрацията на Стивънс го вбесяваше. За да не се разкрещи, той се обърна и отиде до бюрото на президента. Вдигна слушалката и нареди на централата да го свържат с Бюрото за национална сигурност.

Секунди по-късно се чу изщракване и прозвуча глас:

— Бюро за национална сигурност, майор Максуел слуша. Моля, представете се.

— Директорът на ЦРУ Стансфийлд. Членовете на Бюрото за национална сигурност уведомени ли са, че свиквам спешно съвещание?

— Не, сър.

— Защо?

— Наредено ми бе да изчакам пристигането ви, сър.

— Кой ви нареди?

— Началникът на щаба Гарет, сър.

— Майоре, началникът на щаба Гарет има ли право да издава нареждания по ресора на Бюрото за национална сигурност? — попита остро Стансфийлд.

— Не, сър.

— Слушайте ме внимателно. В момента националната сигурност се намира в критично положение от четвърти ранг и ние трябва да се справим с него. Нареждам ви да обявите тревога незабавно. До десет минути тук да бъдат шефът на Агенцията за национална сигурност, министърът на отбраната, държавният секретар, шефът на Обединеното командване. Ясен ли съм?

— Да, сър.

Стансфийлд затвори телефона и набра номера на Оперативния център на ЦРУ. Обади се Чарли Добс:

— На мястото, където сигналите са били засечени за последен път, водолазите намерили потопена лодка. Освен това и торба с дрехите и часовника на Артър…

— Друго? — Стансфийлд вдигна поглед, когато Гарет влезе наперено в залата, облечен в смокинг. Преди Добс да успее да отговори, Стансфийлд каза: — Трябва да приключвам, Чарли. Ще ти се обадя отново.

Гарет извади цигарата от устата си и каза:

— По-добре да запазим спокойствие, Том. За първи път от две седмици президентът има възможност да си почине.

— Къде е Майк Нанс?

— Вкъщи си е. Какво толкова има?

— Отвлечен е висш служител на ЦРУ.

— Колко висш? — попита Гарет, докато издухваше дим през ноздрите си.

— Ще ти кажа веднага щом доведеш президента в Оперативната зала, където му е мястото! — избухна Стансфийлд.

— По-спокойно, Том, не можеш да очакваш да зарежем всичко, което правим, всеки път, щом се появиш тук.

Стансфийлд поклати глава и тръгна към вратата.

— Това не е игра, господин Гарет. Очаквам да видя президента в Оперативната. Незабавно!

* * *

Коулман седеше зад волана на БМВ-то. Не беше особено въодушевен от „бунището“ на Майкъл. Първоначално смяташе да изхвърли трупа на Артър в открито море. Мислеше си, че достатъчно са предизвиквали късмета си за вечерта, а идеята на Майкъл нямаше нищо общо с предпазливостта. Той искаше да оставят тялото на Артър на място, където ще бъде намерено.

Клубът „Бърнинг Трий“ се намираше на по-малко от десет минути от дома на Майкъл. Когато приближиха игрището за голф, Коулман заяви за трети път:

— Знаеш, че Тайните служби наблюдават къщата му.

— Зная. Смятам да го оставим отстрани.

— Бил ли си тук по-рано?

— Да. Преди време тук живееше сенатор Мюцел. След като Мюцел загуби на последните избори, Гарет я купи от него. — Майкъл хвърли поглед към Коулман и продължи: — Искам да покажа на тези копелета, че сме твърдо решени да предоставим записа на медиите. Ако оставим лентата заедно с трупа на Артър в неговата къща, ще бъде много по-натоварено със смисъл. Освен това Гарет и Нанс ще се препотят.

— Така си е.

След няколко минути влязоха в шикозния квартал и Майкъл упъти Коулман как да стигне до къщата. Беше масивна, с ограда от ковано желязо. Минаха бавно покрай предния вход. На алеята за коли бе паркиран форд лимузина. Двама души седяха на предната седалка. Над входа имаше камера. Коулман зави по следващата улица. От тази страна оградата бе очертана с дървета и храсти.

— Какво смяташ? — попита Майкъл.

— Мисля, че е осъществимо.

Коулман направи обратен завой в средата на шосето, спря колата от страната на къщата, изключи светлините и огледа улицата. Майкъл сложи тънки кожени ръкавици.

— Готов съм! — каза.

Коулман отдръпна крак от спирачката и колата бавно пое напред. Когато достигнаха задната страна на имението, Майкъл изскочи, отвори багажника, отметна одеялата и измъкна трупа. Положи го на земята, подпирайки го на оградата. Дръпна зелената торба за боклук от главата му, хвърли я на земята и скочи обратно в колата. Коулман натисна газта.

Майкъл грабна мобилния телефон и набра номера на Ен Би Си. След няколко позвънявания чу безразличното:

— Редакция „Информация“.

— Слушайте ме внимателно. — Майкъл говореше бавно и отчетливо. — Това не е номер. При къщата на Стю Гарет има труп. Името на мъртвия е Артър Хигинс. Той е бивш служител на ЦРУ. Тялото може да бъде намерено до оградата при северната страна на къщата. Адресът е „Бърнинг Трий Лейн“ 469.

— Кой се обажда? — попита напрегнато гласът. — Откъде да знам, че не е номер?

— Няма откъде, но по-добре изпратете екип колкото може по-бързо, защото ще се обадя на още две телевизии.

Майкъл прекъсна и набра друг номер.

Проведе още два подобни разговора и се обърна към Коулман:

— Ще стане напечено. Ако ФБР се закачи за теб, пусни на пейджъра ми седем деветки.

— Какво смяташ да правиш с лентата?

— Ще измисля нещо. Спри тук.

Коулман спря и протегна ръка. Майкъл я пое.

— Бъди внимателен, докато обстановката се успокои — каза той, затръшна вратата и колата се отдалечи с нарастваща скорост.

* * *

Министърът на отбраната и държавният секретар също присъстваха на официалния прием. За да не привличат вниманието, напуснаха залата един след друг. Последен остана президентът. Когато Стивънс пристигна в Оперативната зала, Стансфийлд говореше по телефона. Президентът се приближи до Гарет.

— Стю, какво става? — попита.

— Стансфийлд съобщи за похищение на висш служител на ЦРУ — отговори Гарет.

— Колко висш?

— Не знам, не ни е казал. Чака теб.

Гарет изобщо не си помисли за възможността този служител да е Артър. В края на краищата Артър беше бивш кадър на ЦРУ и живееше в САЩ. Гарет смяташе, че въпросният служител е някой, действащ в чужбина.

Стансфийлд затвори телефона и се приближи към групата.

— Добър вечер, господин президент. Съжалявам, че трябваше да прекъсна забавленията ви, но изникна нещо сериозно.

— Какъв е проблемът?

— Бившият директор на черните барети Артър Хигинс бе отвлечен от дома си в Мериленд в 19:06 тази вечер.

Гарет пребледня.

Стансфийлд не откъсваше поглед от него.

— На този етап нямаме никаква представа кой го е отвлякъл или по каква причина — продължи сухо, — но ако не го открием скоро, трябва да приемем най-лошото. Хигинс знае строго секретна информация. Ако го подложат на разпит, нашата разузнавателна мрежа ще бъде сериозно засегната. — Обърна се към Стю: — Господин Гарет, нямах представа, че се познавате с Артър.

Гарет се поколеба:

— Не, не го познавам, но съм чувал за него.

Стансфийлд скръсти ръце.

— И какво по-точно?

— Нищо особено, само — че преди време е работил за Управлението.

За Стансфийлд беше ясно, че Гарет лъже.

— Имаме ли някаква представа кой може да е похитителят и каква е причината? — попита президентът.

— В момента моите хора изготвят списък. Артър се пенсионира от Управлението преди около две години, но продължаваше да използва международните си контакти за незаконен бизнес. Държахме го под око и даже няколко пъти го предупреждавахме да не си пъха носа в работата на Управлението.

— И какво правим, за да си го върнем обратно?

— Разполагаме с разработена стратегия за подобни случаи. Изпратили сме по факса снимки на Артър до всички летища и полицейски управления по Източното крайбрежие. Казваме на хората, че го търсим за разпит във връзка с убийство и че към него трябва да се подходи с изключителна предпазливост. Военновъздушните сили ни предоставиха два AWACS-а. Търсят малък самолет, който може да лети под обсега на конвенционалните радарни системи. Ако до известно време нямаме резултат, ще алармираме нашите хора отвъд океана.

Телефонът иззвъня. Стансфийлд го вдигна.

— Томас, намерихме го! — възкликна от другата страна Чарли Добс.

— Къде?

— Няма да повярваш. В къщата на Стю Гарет.

— Какво?

— Мъртъв. Гледам го по проклетите новини. Трупът му е опрян на оградата на Гарет. Екипи и на трите големи телевизии са на мястото и предават на живо. Ченгетата дори още не са пристигнали!

— Как са се озовали там толкова бързо?

— Не знаем.

— Нашите хора на път ли са?

— Да.

— Чарли, задръж за момент. — Стансфийлд отстрани слушалката от ухото си. — Намерили са го. — Замълча, за да прецени реакцията на Гарет, и продължи: — Мъртъв.

Гарет приличаше на убиец, току-що чул заключението „Невинен“ от съдебните заседатели.

— Къде? — въздъхна той.

— Във вашата къща.

Паника се изписа на лицето на Стю Гарет.

— В момента медиите са пред вас и излъчват на живо от мястото на събитието.

Президентът Стивънс грабна дистанционното и включи екраните на стената отсреща.

— От моята къща? — Шефът на президентския екип бе рухнал.

— Да… Защо някой би захвърлил трупа на Артър на вашата морава?

— Нямам представа… абсолютно никаква представа!

— Опасявам се — каза Стансфийлд студено, — че ще трябва да измислите нещо по-добро.

— Не знам! Дори не познавам човека! — клатеше глава Гарет.

— Чарли, ще бъда там след около половин час. Искам пълна информация още при кацането. — Стансфийлд затвори телефона и погледна часовника си. Помисли си да каже на Гарет да го придружи, за да го разпитат, но си даде сметка, че Гарет никога не би приел. Освен това първо искаше да извърши някои проверки. Погледна президента, втренчил очи в телевизионните екрани. — Сър, това е потенциално обезпокоителна ситуация за вас, но, общо взето, имахме голям късмет. Който и да е похитителят на Артър, той не е разполагал с достатъчно време да го разпита, така че има надежда да не сме се компрометирали. Трябва да се върна в Лангли и да започна работа по ограничаване на възможните щети. Нашите съюзници ще искат известни разяснения. Ще ви се обадя веднага щом установя нещо.

— Планът… е добър — отвърна Стивънс, без да може да скрие притеснението си.

Стансфийлд отправи към Гарет последен изпитателен поглед и напусна залата.

Веднага щом вратата зад него се затвори, Стивънс дръпна Гарет настрана и възкликна:

— Стю, какво става, по дяволите?

Гарет поклати глава. В момента искаше да знае само къде се е дянал Майк Нанс.