Винс Флин
Крайни мерки (3)

3.

Президентът седеше изумен на бюрото си, втренчен в телефона. Обърна се към Гарет:

— Нима той просто ми затвори?

Гарет също беше изненадан, но с нищо не го показа.

— Този приятел трябва да е пълен идиот. Определено няма да се задържи дълго в този град. Не се безпокой. Ще уредя Козловски да се погрижи за него. — Гарет се изправи и тръгна към вратата. — Веднага се връщам. Трябва да си взема нещо от кабинета. Марк, нека проведа разговорите с Дрейър и Хамптън. Джим, единственото, което искам от теб, е устна гаранция, че няма да подкрепиш техните опоненти на следващите избори. Връщам се след пет минути.

Гарет тръгна бързо по коридора, като подминаваше мълчаливо всички, които срещаше. Влезе в кабинета си, затвори вратата и се насочи право към бюрото си. Преди да вдигне телефона, грабна пакет дълго „Марлборо“ и тикна цигара в устата си. Запали я, дръпна дълбоко два пъти и когато почувства дробовете си изпълнени с приятния дим, въздъхна шумно. Президентът не позволяваше да се пуши в Овалния кабинет, затова на всеки час той си намираше някакво извинение, за да се вмъкне в офиса си. Вдигна слушалката и набра директния номер на Джак Козловски.

От другата страна на линията прозвуча груб глас:

— Да.

— Джак, Стю на телефона. Как вървят нещата?

— Държим фронта. Тук никой няма да отстъпи. Трябва само Том и вие, момчета, да успеете.

— И двамата знаем, че до обяд Том ще е спечелил Мур, но освен това имаме нужда някои хора от противниковия лагер да преминат на наша страна.

— По-точно?

— Като начало искам да натиснеш малко този клоун О’Рурк. Президентът току-що опита по благия начин и си го отнесе. Произнесе петминутна реч и после този смотаняк О’Рурк му затвори.

— Будалкаш ме! Затворил е на Стивънс? — Козловски избухна в смях.

Според Гарет положението далеч не беше забавно.

— Натисни го здраво и ако се сетиш за още някой, действай. Трябват ни най-късно до обяд.

— Ще видя какво мога да направя. Ако разбера нещо ново, веднага ще ти се обадя.

* * *

О’Рурк преглеждаше документи, когато вратата се отвори рязко. Слаб, елегантен мъж, който му изглеждаше смътно познат, профуча покрай секретарката му и се насочи към бюрото.

С раздразнение в гласа Сюзън възкликна:

— Съжалявам, сър, но съобщих на този човек, че тази сутрин не приемате посетители.

Мъжът пристъпи напред.

— Извинявам се за безпокойството, конгресмен О’Рурк, но аз съм един от помощниците на председателя Козловски. Той има предложение, което би искал да чуете, и държи на незабавен отговор.

Майкъл си спомни къде е виждал тъмнокосия мъж. Отмести поглед към секретарката си.

— Благодаря ти, Сюзън, ще изслушам господина.

Тя излезе от кабинета и затвори вратата. Довереникът на председателя пристъпи напред и протегна ръка над бюрото. О’Рурк остана седнал, но прие здрависването.

— Конгресмен О’Рурк, казвам се Антъни Ванели.

О’Рурк постави диктофона зад купчина папки и каза:

— Моля, заповядайте, господин Ванели.

Беше слушал разни истории за довереника на Козловски и дълбоко се съмняваше, че това ще е посещение на добра воля.

Ванели се настани на един стол и кръстоса крака.

— Конгресмен О’Рурк, изпратен съм тук да установя дали все още възнамерявате да гласувате против президентския бюджет и ако е така, какво можем да направим, за да променим решението ви.

— Господин Ванели — започна Майкъл, — предполагам, знаете, че тази сутрин разговарях с президента.

— Точно така, конгресмен О’Рурк, но времето изтича и ние трябва да знаем кой е с нас и кой е против нас.

О’Рурк опря лакти на бюрото си.

— Е, господин Ванели, още в началото изразих съвсем ясно своята позиция. Ще гласувам против бюджета.

— Добре, конгресмен, нека преминем към същността на въпроса. Ние живеем в реалния свят. Просто тук нещата действат по този начин. Трябва да се опитате да надмогнете дреболиите и да се съсредоточите върху мащабното. Все пак не можете да отречете целия бюджет само защото не харесвате една малка част от него.

— Господин Ванели, аз не считам половин милиард долара за малка част. Онова, което вие не разбирате, е, че по мое мнение в преобладаващата си част бюджетът на президента не струва. Насочвам вниманието си върху електрификацията на селското стопанство, защото това е лесна мишена. Трябва да се съгласите с простата логика, че когато една институция се създаде, за да разреши някакъв проблем, щом последният бъде отстранен, въпросната институция трябва да бъде закрита. Цяла селскостопанска Америка бе електрифицирана преди повече от двайсет години, но ние продължаваме да точим кръвта на данъкоплатците за близо петстотин милиона годишно, за да могат конгресмени и сенатори да изпращат обратно на своите избиратели само късове от „държавната трапеза“. Престъпление е, че президентът прогнозира 100 милиарда долара бюджетен дефицит и че подобен боклук не е отхвърлен. — О’Рурк сведе поглед, за да се увери, че диктофонът продължава да работи.

Ванели стана и пое към другия край на кабинета.

— Предупреждаваха ме, че си бил чешит — изсъска той.

О’Рурк се усмихна на себе си, докато наблюдаваше гърба на Ванели, и попита:

— Извинете, какво казахте току-що?

Ванели се обърна и наперено се върна при бюрото.

— Стига простотии, Майк! Не съм тук, за да развивам политически теории с теб, нито пък да обсъждам какво е коректно в етичен план. С това можеш да си губиш времето, когато си дрънкаш с твоите приятели — неудачници.

Конгресмен Майкъл О’Рурк се облегна назад.

— Господин Ванели — каза спокойно, — не си спомням да сме минавали на „ти“.

— Чуй ме, Майк, Майки или невежа — ще се обръщам към теб както си искам! Ти си просто едно наивно конгресменче с жълто около устата, което си въобразява, че знае всички отговори. Почти сме връстници, но ни делят светлинни години. Аз съм реалист, ти си идеалист. Знаеше ли докъде стигат идеалистите в този град? До кацата с лайната! Изпращат ме тук, за да ти дам един последен шанс и да ти спася задника. Или си на борда заедно с президентския бюджет, или с кариерата ти е свършено. Изборът е пределно ясен! Ти ни помагаш да се измъкнем и председател Козловски ще се погрижи известна допълнителна сума да се пренасочи към твоя район. Не го ли направиш, следващата година си безработен.

О’Рурк вдигна поглед към мъжа, който се бе надвесил над бюрото му, и се изправи в целия си огромен ръст. Усмихна се леко и каза:

— Господин Ванели, какво точно имате предвид, като казвате, че с кариерата ми е свършено?

Ванели отстъпи леко:

— Или си с нас в играта, или те съсипваме. Джак Козловски ще се погрижи да спре всякакви постъпления в твоя окръг. Няма да получиш нито цент. Вече има хора, които се ровят в миналото ти. Ако намерим нещо мръсно, ще го разгласим из целия град, а ако не намерим, ще го измислим. Имаме достатъчно хора в медиите. Можем да те разсипем за седмица. Повече няма да се правим на добрички. — Ванели размаха пръст в лицето на О’Рурк. — Ще те чакам във фоайето точно пет минути. Искам да останеш тук и да си дадеш сметка как кариерата ти ще бъде разрушена заради един глупав глас. Като размислиш, ме извикай.

И се извърна към вратата.

О’Рурк се пресегна и включи диктофона. Машинката зави, докато лентата се връщаше назад. Ванели чу познатия звук и се обърна. Майкъл натисна друго копче. Разнесе се гласът на Ванели: „Вече имаме хора, които се ровят в миналото ти. Ако намерим нещо мръсно, ще го разгласим из целия град, а ако не намерим, ще го измислим. Имаме достатъчно хора в медиите. Можем да те разсипем за седмица“.

Ванели се втурна обратно към бюрото.

— За кого, по дяволите, се мислиш? — кресна.

Десницата на О’Рурк се стрелна и улови ръката на Ванели. С рязко движение я изви и я натисна силно към лакътя. От болка Ванели се строполи на колене. Вдигна изкривено лице и изскърца:

— Пусни ми шибаната китка и дай проклетата касета!

О’Рурк увеличи натиска и Ванели изкрещя.

— Чуй ме, Ванели. Това, че си от Чикаго и носиш италианско име, не значи, че си железен. Ти си помощник на конгресмен, а не наемен убиец на мафията.

Ванели вдигна ръка и се пресегна към усуканата си китка. О’Рурк натисна още сантиметър. Ванели изпищя.

— И още нещо, дребен боклук! Не знам за кого се мислиш, като идваш тук и ме заплашваш, но ако ти или скапаният ти шеф си позволите да ми досаждате отново, ще си го получите от ФБР, от „60 минути“ и от всяка мощна медия в страната! Ще ви разнищят! Ясно ли е? — И понеже Ванели се забави с отговора, О’Рурк засили натиска и повтори: — Ясно ли ти е, питам?

Ванели кимна утвърдително. О’Рурк приклекна и го сграбчи за брадичката. Втренчи се в очите му и с ясен глас заяви:

— Само да посмееш отново да се будалкаш с мен! Няма да ти се размине само с една извита китка!

* * *

Гарет влетя в Овалния кабинет. Цяла сутрин сновеше между своя офис и офиса на президента, крадешком дръпваше жадно от поредната цигара и крещеше по телефона. Сега прекоси наперено помещението към мястото, където седяха президентът и Диксън.

— Имам страхотна новина. Мур вече е от нашите!

Президентът заби юмрук във въздуха.

— Джим, мисля, че трябва да отложим пресконференцията за един следобед.

— Стю, знаеш, че мразя това. Ще създадем впечатление за липса на добра организация.

Гарет грабна лист хартия и се приведе над масата. Написа цифрата 209 в горния ляв ъгъл и 216 в горния десен.

— Сега сме на 209 гласа срещу 216 от тази сутрин. Оттогава сме привлекли Мур, Рейлинг и един от онези провинциалисти. До този момент те се колебаеха. От противниковия лагер разчитаме на Дрейър и Хамптън. Това означава двама по-малко за тях и петима повече за нас. Което прави по 214 гласа за всяка страна. — Гарет се изправи и изкрещя: — Господи, обичам това напрежение! Ще спечелим тази идиотска надпревара!

Президентът и Диксън се засмяха.

— Разбирам накъде биеш, Стю — каза президентът. — Искаш да използваш пресконференцията за едно малко победоносно съобщение.

— Точно в десетката! Ако изчакаме до един, мисля, че Джак и Том ще съберат достатъчно гласове, за да можем поне малко да си отдъхнем.

Президентът вдигна поглед към Гарет, усмихна се и отстъпи:

— Добре, Стю, направи каквото е необходимо, за да отложиш пресконференцията от дванайсет за един часа, но се помъчи да бъдеш любезен с госпожа Монкър.

Гарет кимна и излезе. Щеше да бъде мил с госпожа Монкър колкото петгодишен момчурляк със своето тригодишно братче. Сега беше на собствен терен. Победата бе на една ръка разстояние! Нямаше никакво време да се занимава с крехки личности, с прекомерно чувствителни и политически коректни служители. Той бе на фронтовата линия, а те бяха просто подкрепление. Винаги му се струваше удивително, че хората, които се оплакват най-много, са онези, които се опитват да се изкарат достойни за поста си. Хората в окопите никога не хленчеха. Те не преставаха да действат ефективно. Козловски беше такъв. Той не се интересуваше дали е хубаво, или не, искаше работата да е свършена. Техният нов съюзник, Артър Хигинс, беше изключително продуктивен. Никакви глупости, никакви оплаквания, само резултати! Гарет отбеляза мислено, че трябва да благодари на Майк Нанс, съветника по националната сигурност, че го бе осигурил. Господи, каква хубава работа свърши с Франк Мур! Може би точно Артър Хигинс щеше да се окаже печелившият коз.