Винс Флин
Крайни мерки (2)

2.

Когато президентът влезе в кабинета си, завари Гарет и съветника си по бюджета, Марк Диксън, седнали на едно канапе край камината. Разискваха приблизителния брой сигурни гласове и набелязваха кого още могат да привлекат. Стивънс знаеше, че шефът на щаба му е в лошо настроение, и нямаше сили да се разправя. Затова реши да успокои положението. Докато вървеше към тях, той съблече сакото си, хвърли го на другото канапе и плесна с ръце.

— Добре, Стю, твой съм до края на деня. Само ми кажи какво искаш да върша.

Гарет вдигна поглед и с жест прикани своя шеф да седне. Гарет и Диксън бяха в офиса от шест сутринта и обобщаваха окончателния списък на възможните противници. Разполагаха само с един ден, а бяха осигурили 209 гласа. Опозицията разчиташе на 216 сигурни поддръжници, а десет конгресмени още не бяха с ясна позиция. Гарет държеше лист с две графи: Под КОЛЕБАЕЩИ СЕ бяха вписани десет имена, а под втората ВЪЗМОЖНИ ДЕЗЕРТЬОРИ — шест. През последната седмица и двете колони бяха намалели значително.

— Добре, ето какво е положението, Джим. — Никой освен Стю Гарет не се обръщаше към президента така. — Днес трябва да приключим с тази работа. Басет и Козловски са на Хълма и разиграват сценария с доброто и лошото ченге пред колебаещите се. Следобед ще се опитаме да упражним натиск.

Ставаше дума за Том Басет — председателя на Конгреса, и Джак Козловски — председателя на Комисията за отпускане на целеви кредити към Конгреса.

— Можем ли да си го позволим? — попита президентът.

Гарет се облегна в стола си и се усмихна.

— Том Басет има среща с конгресмен Мур в единайсет и щом свършат, Франк Мур ще направи изявление, че подкрепя бюджета.

— Колко ще ни струва това? — попита Диксън.

— Само десетина милиона.

— И вие, момчета, възнамерявате да спечелите Франк Мур срещу десет милиона? Та това за него са джобни пари. — Президентът поклати глава. — Как смятате да го убедите?

Усмивката на Гарет излъчваше увереност.

— Мобилизирахме малко външна помощ, за да го накараме да възприеме нашата гледна точка.

— Каква помощ?

След продължителна пауза Гарет отвърна сухо:

— Артър Хигинс уреди да бъдат направени няколко снимки. На тях конгресменът е с една млада дама.

Артър Хигинс. Нямаше по-мистериозно име в цял Вашингтон. Стивънс сериозно си зададе въпроса, дали е в негов интерес да знае каквито и да било подробности. Артър Хигинс бе зловеща и легендарна фигура. В продължение на четирийсет години Хигинс бе оглавявал най-секретния отдел на ЦРУ. Хигинс бе замислил и ръководил най-секретните и опасни операции на Управлението от времето на Студената война. Преди няколко години беше изхвърлен от ЦРУ в разгара на безмилостна битка за власт. Какво правеше оттогава, бе тема, която се обсъждаше шепнешком зад здраво залостени врати.

Стивънс вдигна поглед и попита:

— Каните се да изнудвате Франк Мур?

— Общо взето… — отвърна Гарет.

— И аз да не се интересувам от подробностите, нали?

— Точно така. — Гарет поклати глава. — Имай ми доверие — Франк Мур ще гласува за нас.

Стивънс кимна сериозно.

— Следващия път бих предпочел да ме уведомиш, преди да се предприеме нещо подобно.

— Разбрано.

След кратко мълчание Гарет отново насочи вниманието им към настоящата задача.

— Джим, искам да се потрудиш за двама-трима от тези възможни дезертьори. Нашите служители ги проучват и по мое мнение двама от шестимата ще гласуват за нас, ако им обещаеш да не подкрепяш техния опонент на следващите избори. От тези десет колебаещи се и шестима вероятни дезертьори трябва да спечелим на своя страна поне деветима, иначе бюджетът загива, а стане ли това, спокойно можем да се сбогуваме с успеха на изборите догодина.

— Ами ако някой от нашите се откаже? — попита президентът.

Гарет се приведе напред.

— Не се притеснявай за това. И една от тези марионетки да отстъпи, Козловски тутакси ще прекрати федералните постъпления за окръга им. Няма да допуснем предателства. — Освен председател на Комисията за отпускане на целеви кредити към Конгреса Джак Козловски бе и основна силова фигура на Хълма. Имаше славата на един от най-твърдите играчи в столицата. — Единственото, което искам от теб тази сутрин, са два-три телефонни разговора с някои от тези новоизлюпени конгресмени, в които да им поясниш колко много ще означава техният глас както за теб лично, така и за страната ни. Дори можеш да ги поканиш тук на обяд.

Президентът посрещна предложението с гримаса, но Гарет продължи:

— Джим, зная, че не обичаш да фамилиарничиш с простолюдието, но ако не спечелиш на своя страна двама-трима от тези тъпанари, ще ти се наложи доста да се поизмъчиш на следващите избори. Ако всичко с Мур мине добре, в което не се съмнявам, искам по обяд да насроча пресконференция, за да се опитаме да сплашим останалите и да ги принудим да вземат решение в наша полза. На пресконференцията държа да станеш и да се оплачеш от преднамерени спънки в Конгреса. Кажи им, че не можеш да работиш за благото на тази нация, ако не одобрят бюджета ти. Знаеш каква е практиката. Снощи ти написах специална реч и щом приключим с телефонните обаждания, искам да я прегледаме.

Всъщност не Гарет бе написал речта. Тя бе дело на един от членовете на екипа, но Гарет не беше от хората, които отдават дължимото на другите.

— Как смяташ, че трябва да се реагира, ако започнат да задават въпроси във връзка с обвинението, че купуваме гласове? — попита Диксън.

— Категорично отричаме! Казваме им, че има няколко конгресмени, които явно много държат да получат известни икономически облекчения за своите окръзи. Цялата история ще приключи след броени дни и медиите ще насочат вниманието си към нещо друго.

Президентът кимна одобрително. Гарет бе един от най-добрите манипулатори в бранша. Имаше му пълно доверие, когато ставаше дума за моделиране на общественото мнение.

Гарет заби показалец в списъка конгресмени.

— А сега да се съсредоточим в играта. Прокараме ли бюджета, изобщо не ми пука какво смятат медиите!

Огради три имена от колонката на възможните дезертьори.

— Виж, Джим, тези момчета са абсолютни селяндури. Новаци, пълни с идеали. Мисля, че можем да ги привлечем на наша страна. Предложи им едно изявление в стил: „Рим не е построен за един ден. Ние не можем да спасим нацията за една нощ“.

Президентът кимна в знак, че прекрасно си дава сметка колко важно е въпросното изпълнение.

— Следващите двама искат лична гаранция от теб. Казаха, че не се доверяват на моята дума. — Гарет се засмя високо. — Представяш ли си?

Президентът и Диксън само се усмихнаха. Гарет продължи:

— Тази последната е пълна откачалка и въобще не съм убеден, че би приела да сътрудничи. Козловски държеше името й да фигурира в списъка. Черна е, това й е първи мандат и направо ми е взела страха. Откровена натегачка. Би могла да нарече расист всекиго, наистина всекиго. Даже папата! Мисля, че срещу гласа си ще поиска да бъде поканена на няколко важни мероприятия и да получи членство в някои от по-важните комитети. И в същия момент ще стане и ще нарече нашите най-силни финансови поддръжници расисти, а точно това ме плаши най-много. Предпочитам да нямам нищо общо с нея, ако е възможно.

Президентът потърка пръсти.

— А защо е в списъка?

— Казах ти, Джак я включи. Има и такава възможност — в последната минута може да се окаже, че имаме нужда от още един глас. Няма да се занимаваме с нея, ако не е наложително. А сега — тримата новаци.

Първото име в списъка бе Майкъл О’Рурк. Президентът взе писалката си и заби перото в него.

— Майкъл О’Рурк… Къде съм чувал това име?

Гарет поклати глава.

— Нямам представа. За първа година е в Конгреса, независим кандидат от Минесота. — Сведе очи към бележките си. — Преди да го изберат, е бил в щаба на сенатор Олсън. Завършва университета в Минесота, където играе хокей. Участва във Войната в Залива като морски пехотинец. Тук се казва, че е предвождал спецгрупа в тила на врага и по време на въздушен бой, извършвайки разузнаване на обекти, е видял как свалят пилот на коалицията. За да спаси пилота, се намесил. Заедно с хората си задържат цяла рота иракски войници до идването на подкрепленията. Награден е със Сребърна звезда.

Президентът продължи да се взира в името, като си мърмореше:

— Убеден съм, че ми е познато отнякъде.

Марк Диксън се намеси:

— Сър, може да сте чели нещо във вестниците. Наскоро бе удостоен с титлата „Най-желаният ерген във Вашингтон“ от водещите светската хроника.

— Прав си. — Писалката на Стивънс проби листа. — Точно там съм го срещал. Преди две-три седмици хванах секретарките ми да припадат над снимката му. Много красив млад мъж. Вероятно бихме могли да се възползваме от това негово качество. Какво друго знаем за него?

Гарет прегледа някакви бележки, подготвени от помощниците му.

— Трийсет и две годишен, от Гранд Рапидс. Семейството му има силни позиции в бизнеса с дървесина. — Гарет вдигна вежди, когато погледна оценката на компанията за дървен материал, собственост на семейство О’Рурк. — Имат огромно състояние. Във всеки случай той е заявил, че няма да гласува за твоя бюджет, ако не се намалят средствата за електрификация на селскостопанските райони.

— Само това ли не му харесва?

— Не. Твърди, че целият бюджет не струвал, но щял да подпише. При едно условие — да орежеш средствата за електрификация на селското стопанство.

Като чу „не струва“, президентът се навъси.

— Това е абсурдно. Бихме загубили половината от гласовете, с които вече разполагаме, без да спечелим почти нищо.

— Точно така.

— Добре, нека му се обадим и разберем доколко е категоричен, когато самият президент на Съединените щати му поиска обяснение. — Стивънс натисна едно копче на телефонния апарат. — Бети, би ли ме свързала с конгресмен О’Рурк?

— Незабавно, сър.

Стивънс вдигна поглед.

— Какво друго можеш да ми кажеш за него?

— Не много. Той е никой. Обзалагам се, че щом ти чуе гласа, ще онемее от благоговение.

* * *

О’Рурк беше потънал в размисъл, когато по интеркома прозвуча гласът на Сюзън. Той приключи изречението, върху което работеше, и натисна бутона.

— Да, Сюзън, какво има?

— Президентът чака на първа линия.

— Много смешно, Сюзън! Казах ти, че не искам да бъда безпокоен. Ако обичаш, предай на президента, че в момента съм зает. Ще гледам да му звънна следобед.

Последва неловко мълчание.

— Майкъл, не се шегувам. Президентът наистина те очаква на първа линия.

О’Рурк се засмя.

— Сюзън, толкова ли ти е скучно?

— Напълно съм сериозна, той чака на първа линия.

О’Рурк натисна копчето.

— О’Рурк на телефона.

* * *

Президентът седеше на бюрото си, а Стю Гарет и Марк Диксън слушаха разговора с отделни слушалки в другия край на стаята. Щом чу гласа на О’Рурк, президентът възкликна въодушевено:

— Ало, конгресмен О’Рурк ли е?

Майкъл веднага позна гласа.

— Да.

— На телефона е президентът. Как се чувствате тази сутрин?

— Добре, сър, а вие? — О’Рурк затвори очи и му се прииска Сюзън да можеше да го чуе.

— Е, бих се чувствал доста по-добре, ако можех да разчитам някои от вас да ме подкрепят за този бюджет.

— Да, сър, предполагам, че е така. — Безличният отговор на О’Рурк бе последван от кратко мълчание.

— Знаете ли, конгресмен, вие сте от много хубав край. Един от моите съквартиранти в Дартмут имаше къщичка горе край Гранд Рапидс. Едно лято прекарах цяла седмица там и се чувствах фантастично. Само комарите бяха ужасни. Можеха да те вдигнат и да те отнесат през нощта, ако не внимаваш.

— Да, понякога са доста зли. — Гласът на О’Рурк продължаваше да звучи неангажирано.

Президентът фамилиарничеше, сякаш бяха приятели от години.

— Е, Майкъл, причината, поради която ти се обаждам, е, че утре аз наистина имам нужда от твоя глас. И преди да ми отговориш с „да“ или „не“, искам да ти кажа някои неща. Пристигнах тук, обладан от недоволство и преизпълнен с енергия. Бях с твърдото намерение да променя това място. Смятах да създам нещо различно. Е, много бързо проумях, че ако не се науча да приемам и доброто, и злото, никога нищо няма да постигна. Бил съм там, където си ти, Майкъл, зная какво изживяваш. Спомням си първия президентски бюджет, за който трябваше да гласувам. Имаше някои неща в него, от които направо ми се повдигаше. Кълнях се, че ще се обявя против, докато един от по-възрастните конгресмени не ме дръпна настрана и не ми обясни, че няма такъв бюджет, който може да бъде приет безрезервно. Преосмислих позицията си и след един по-щателен анализ си дадох сметка, че от всичко, залегнало в него, приемам някъде към осемдесет процента. Майкъл, Камарата на представителите има четиристотин трийсет и петима членове. Не е възможно да внеса проектобюджет, предизвикващ единодушно одобрение. Честно казано, през последните двайсет години винаги съм желал да съкратя проклетата програма за електрификация в селското стопанство. Но ние тук водим безпощадна война, Майкъл. Ако аз торпилирам тази част, за която ти държиш, моят бюджет ще бъде потопен по-бързо от „Титаник“. Съгласен съм с теб на теория, но ако искам да прокарам решения, които ще превърнат тази страна в по-добро място за живеене, трябва да правя компромиси.

Президентът замълча, но О’Рурк не предложи никаква реакция.

— Майкъл, разбираш ли в какво положение се намирам? Искам да си зададеш въпроса, доколко разсъжденията ти отговарят на конкретната реалност. Аз съм тук и поемам огъня. Ако бюджетът пропадне, ще бъда сериозно възпрепятстван в усилията си да изправя тази страна отново на крака. Моля те за голяма услуга. Необходимо ми е да пренебрегнеш двайсетте процента, които не харесваш, и да ми помогнеш да прокараме този бюджет. Ако се качиш на борда, Майкъл, гарантирам, че ти предстои дълъг път в политиката. — Стивънс млъкна, за да даде на О’Рурк време да размисли как президентът на Съединените щати може да подпомогне кариерата му. — Какво ще кажеш, Майкъл? Мога ли да разчитам на твоя глас?

Настъпи неловко мълчание. Верен на типичното си поведение, О’Рурк заяви направо:

— Господин президент, твърде малко е онова, което харесвам във вашия бюджет. Утре моят глас ще бъде „не“ и няма нищо, което би могло да го промени. Съжалявам, че ви загубих времето, като приех този разговор. — И без да изчака отговор, О’Рурк затвори.