Винс Флин
Крайни мерки (18)

18.

Старецът отново седеше зад волана на взетата под наем кола и се движеше по моста на мемориала Арлингтън. Когато достигна източния край, подкара на север по Потомакското шосе. След това пое през вашингтонския квартал „Фоги Ботъм“, на по-малко от два километра от Белия дом. Нямаше да бъде разумно да използва паркинга — там щеше да има камери и служители, затова обикаляше и чакаше да се освободи място на улицата. Беше малко след дванайсет и половина и улиците бяха пълни с хора. След като намери място, той слезе, като остави непотребния бастун на седалката. Две преки по-надолу откри предварително избрания уличен телефон, пусна монета и набра номер. След няколко позвънявания му отговори плътен глас.

— Здравейте, вие се свързахте със специалния агент Скип Макмахън. Ако желаете да оставите съобщение, моля направете го след сигнала. Ако искате да говорите с някой от моите помощници, наберете нула.

Старецът извади от джоба си диктофон, приближи говорителя до слушалката и го включи.

— Специален агент Макмахън, известно ни е, че ви е било възложено разследването на атентатите срещу сенатор Фицджералд, конгресмен Козловски, сенатор Даунс и председателя Басет. Изпращаме ви това съобщение, защото не желаем да водим нашата битка по медиите. Предлагаме президентът и хората му да направят същото. Разполагаме с няколко ракети „Стингър“ и днес следобед лесно можехме да взривим президентския хеликоптер. Предайте на президента, че единствената причина, поради която все още е жив, е, че не искахме да убиваме морските пехотинци и тайните агенти на борда. Ако продължавате да не зачитате нашите искания и да манипулирате общественото мнение чрез медиите, няма да имаме друг избор, освен да изострим нашите действия. Досега посягахме само на избрани чрез гласуване длъжностни лица, но към списъка на нашите жертви ще добавим и имената на Стю Гарет и Тед Хопкинсън. Отлично сме осведомени какво се случва в правителството на Стивънс и знаем, че тези двама души са отговорни за повечето от лъжите, заливащи медиите през последната седмица. Ако продължавате да ни наричате терористи, а президента — благороден защитник на конституцията, ще умрете. Това е нашето последно предупреждение. Без значение какво ви говорят, господин президент, Тайните служби не могат да ви защитят от нас. Те могат да затруднят работата ни, но не могат да ни попречат да отнемем живота ви. Това е нашето последно предупреждение.

* * *

Президентският хеликоптер се приземи на вертолетната площадка в Кемп Дейвид и пребледнелият Стивънс беше измъкнат в своя устойчив на куршуми шлифер и бързо вкаран в чакащия „Събърбан“. Президентът седна на задната седалка между двама агенти. Никой не проговори, докато светлокафявият джип се движеше към сградата. Двама от агентите влязоха с него, а останалите четирима застанаха на пост отвън.

— Къде е Гарет? — обърна се Стивънс към старшия агент.

— Водят го с друг джип.

Агентите упорито избягваха да срещнат погледа на президента. Настана неловко мълчание.

— Как са разбрали на кой хеликоптер съм?

— Не ни е известно, сър.

Без да каже нито дума, президентът мина между тях и тръгна по коридора. Агентите го последваха. Той влезе в спалнята си и се обърна да затвори вратата след себе си. Двамата тайни агенти незабавно спряха.

Президентът вдигна ръка.

— Искам да остана сам.

Агентите кимнаха почтително и Стивънс затвори вратата. Прекоси стаята, свали сакото си и го хвърли на леглото. С рязко движение разхлаби вратовръзката и я пусна на пода. Истината за това, което едва не се беше случило, започна да прониква в съзнанието му. Обля го студена пот. Отиде до барчето, грабна ниска чаша от масивно стъкло, напълни я с лед и сипа догоре водка. Отпи голяма глътка от студената прозрачна течност и приближи до камината. Драсна клечка кибрит я поднесе към сухите парчета борина. Огънят бързо се разпали и той придърпа един стол. Топлината му помогна да се отпусне, но преживеният кошмар не напускаше съзнанието му.

Даде си сметка колко уязвим е всъщност и потръпна. Кристалната чаша се изплъзна от ръката му и се разби на каменния под.

* * *

Гарет пристигна в главната квартира само минути след президента и влезе направо в залата за конференции. Спусна се към най-близкия телефон и набра номера на канцеларията на Тед Хопкинсън. Секретарката на Хопкинсън вдигна след няколко позвънявания и Гарет излая:

— Дай ми Тед!

Гневът му растеше. По челото му изби пот. Стискаше слушалката така, че кокалчетата му побеляха. Според часовника му, който поглеждаше приблизително на всеки пет секунди, беше чакал две минути и трийсет секунди, когато Хопкинсън най-после се обади.

— Къде, по дяволите, беше? — изсъска Гарет.

— Стю, тук е лудница. Репортерите са плъзнали навсякъде. Няколко току-що ме попитаха дали президентът не е мъртъв!

— Мамка му!

— Стю, трябва да овладеем положението!

— Да, знам, просто млъкни за минута, докато измисля най-добрия начин да се справим.

Последва кратко мълчание.

— Ще трябва да го покажем по телевизията — каза Гарет. — Вземи със себе си един оператор и някой от вестникарите и си довлечи задника тука.

— Не мога. Тайните служби затвориха карето. Не пускат никого нито навън, нито навътре.

— Майната им на проклетите Тайни служби! — кресна Гарет. — Заради тези идиоти преди двайсет минути без малко да хвръкна във въздуха. Намери Уорч и му предай следното: ако иска да си запази работата, веднага да ти намери вертолет. Ако те изругае, намери Майк Нанс и го накарай да осигури един от Пентагона. Размърдай се!

— Какво ще го караме да говори пред медиите?

— Мили боже, Тед, аз ли трябва да се грижа за всичко тук! Ти си проклетият шеф на „Връзки с обществеността“! Плащат ти да измисляш какво да говори президентът пред медиите! Действай!

Гарет затръшна телефона и се отправи към вратата. Когато пресичаше голямата всекидневна, се натъкна на специален агент Тери Андрюс — агента от Тайните служби, който носеше устойчивия на куршуми шлифер на президента, когато се качваха на борда на президентския хеликоптер.

— Андрюс, не искам никакви увъртания! — започна остро Гарет. — Какво, по дяволите, се случи, докато бяхме във въздуха, и как са разбрали с кой вертолет пътуваме?

Бившият морски пехотинец сведе поглед и отвърна:

— Не знаем как са разбрали на кой хеликоптер сме, сър.

— Ами ракетите? Бяха ли изстреляни някакви ракети?

— Нямаме категорично мнение по този въпрос, сър.

— Какво искаш да кажеш? Намери шефа си и му предай, че държа да получа някои отговори, и то незабавно!

И му обърна гръб.