Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Flavor Of The Month, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2015)
Корекция и форматиране
NMereva(2019)

Издание:

Автор: Оливия Голдсмит

Заглавие: Вкусът на сезона

Преводач: Румяна Радева; Лидия Шведова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфически комбинат“, София

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: "Топ Тайп"; Алберто Рицо

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-17-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6052

История

  1. —Добавяне

48

Лайла дръпна рязко слушалката още при първото позвъняване. За новия сезон на „Три момичета на път“ тя не само бе изкопчила главна роля, но имаше и нова каравана с три телефонни линии. Телефони, които за съжаление не спираха да звънят.

— Мис Кайл, съжалявам, че ви безпокоя, но имате посетител. — Беше охраната от входа.

Тя помълча.

— И се предполага, че трябва да позная кой е, така ли?

— О, не, мадам… Това е Майнъс Пейдж… Щях да се обърна към секретарката ви, но той каза да ви се обадя директно. Тъй като го бях виждал да се върти тук и преди, реших, че мога да го направя. Искам да кажа, че не е поклонник или някаква откачалка, нали? Казва, че е дошъл по бизнес…

— Пратете го при мен — каза тя и тресна слушалката.

Остави ръката си неподвижна върху нея за миг, опитвайки се да потисне възбудата. Пейдж знаеше, че не трябва да идва в студиото, освен ако не е нещо изключително важно. В противен случай трябваше да й изпраща докладите си у дома. Лайла седна до тоалетната масичка и започна да си реши косата с четка — с бавен и продължителен замах. Захвана да я сплита, после размисли, отново я разпусна и продължи да я реши методично.

— Да — каза, щом на вратата се почука и се обърна с лице към нея, когато Майнъс влезе. Той размаха един кафяв плик в ръцете си и се усмихна. — Доста се позабавихте — каза му тя.

Майнъс отпусна ръка и усмивката му изчезна.

— Съвсем малко повече от месец, мис Кайл.

— Искам да кажа от входа дотук. Какво направихте, обиколихте студиото ли?

Тя протегна ръка за плика, но Майнъс се обърна и седна, без да го покани. Добре, значи ще си играем игрички, помисли си Лайла. Не беше в настроение, но при мисълта за евентуалното съдържание на плика се усмихна. Официално щяха да дадат наградата „Еми“ за играта им миналата година, но тя знаеше, че всички щяха да изгледат и новия сериал, преди да гласуват. Ако пък имаше някоя пикантерия да затъмни блясъка на другите две…

— Имам много тежък ден, мистър Пейдж. Извинете ме. Искате ли да пийнете нещо? Кафе? Минерална вода?

— Не, благодаря ви. Предположих, че ще искате да чуете това лично, иначе нямаше да дойда в студиото. Не се притеснявайте. Не съм се появявал тук от доста време, така че малцина ще ме познаят. Мнозина от старите вече ги няма. — Той се намести по-удобно в креслото.

Точно тук ще ми сервира номера колко му е било трудно и как хонорарът му едва е покрил разноските, помисли си Лайла. Е, по-добре да е изровил нещо, защото иначе това влечуго ще бъде изхвърлено, че ми губи времето. Лайла се наведе напред с лакти на кръстосаните си колене.

— Какво открихте? — попита, все още усмихната.

Майнъс й отвърна с усмивка, очевидно много доволен от себе си.

— Какво предпочитате първо? Добрите новини или най-добрите новини?

— Това не е вечеринка с изненади, за бога. Изплюйте камъчето.

Майнъс извади една снимка.

— Джийн Мур — каза той, надничайки в едно малко тефтерче, което извади от джоба си. — Истинско име Мери Джейн Моран. Родена в Скъдърстаун, щата Ню Йорк, на 22 септември 1958 година. Била е…

— Какво? Кога е родена?

Майнъс вдигна рязко глава, после отново погледна бележките си.

— На 22 септември 1958 година. В Скъдърс…

— Исусе Христе! Това значи… — Лайла се замисли за миг. — Това значи, че е почти на трийсет и осем години. Нещо сте сбъркали.

Лайла се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. Майнъс не каза нищо, просто отвори кафявия плик, бръкна и извади някакви документи. Подаде единия на Лайла.

— Експонат А — заяви с многозначително изражение той.

Лайла взе фотокопието. Беше наистина копие на кръщелно свидетелство. На Мери Джейн Моран, родена на 22 септември 1958 година в Скъдърстаун, щата Ню Йорк. И какво от това?

— Но откъде знаете, че това е Джийн Мур? — попита го тя, връчвайки му обратно фотокопието.

Майнъс разтърси останалите документи във въздуха.

— Гимназиална диплома, годишник със снимката й, диплома за медицинска сестра, книжка за социални помощи от Ню Йорк, клетвени показания от хлапетата, с които е играла в някакъв театър в мазето на една църква…

— Това е Мери Джейн Моран. А какво имате за Джийн Мур? — Лайла с мъка удържаше възбудата и страха си. — Какво имате за Джийн Мур?

— Юридическа промяна на името и клетвени показания от един адвокат в Олбани. Ядосан заради някаква легализация на завещание, от която не могъл да спечели. Но чакайте, става още по-интересно. Разговори и досиета от една медицинска сестра при един хирург по пластични операции в Ню Йорк. Изглежда, че Джийн Мур е истинска Пепеляшка. Докопала отнякъде някакви пари и се префасонирала цялата. Баба й умряла точно преди това, така че може би от нея. Прекроили я от главата до петите. За две години. Според тази медицинска сестра се превърнала от грозно и дебело безлично женище в двайсет и четири годишна секси красавица. С пари и това става. — Майнъс помълча и смени израза на лицето си. — Като говорим за пари, позволих си да обещая на този медицински източник доста пари. Като си помислих само, че жълтата преса веднага ще вдигне мизата за тази информация, взех, че ви насадих. Не лично, разбира се.

Лайла грабна клетвените показания на сестрата от ръката му и жадно зачете. Медицински картон. Снимки! Преди и след! Всичко имаше там.

— Значи е била при този пластичен хирург, доктор Мур? Роднина ли е на доктора? — попита Лайла.

— Не. Сестрата каза обаче, че може би си е падала по него. Кой знае, може да са го направили танто за кукуригу, ако извините израза ми. Той е бил нейният Хенри Хигинс. Знаете, като „В моята прекрасна лейди“. Във всеки случай сестрата ми показа досието й. — Майнъс продължи да говори, докато Лайла гълташе изписаните на машина страници. — Постъпила като Мери Джейн Моран. Това е била най-голямата й грешка. Първо е трябвало да си смени името, а после да се оперира. Типична аматьорка. В досието й дори е записано сегашното й име и адрес тук, в Лос Анджелис. — Майнъс връчи на Лайла папката. — Та това са „добрите“ новини. Готова ли сте за „много добрите“?

Нямаше нужда Лайла да му отговаря, тя не можеше да му отговори. Нима имаше нещо още по-добро, още по-пикантно от това? Опита се да смели информацията, но разбра, че не може. Поне не сега. Засега само щеше да я изслуша, каза си. После ще реши какво да прави. По-полека.

Лайла вече можеше да се усмихва, без да се насилва.

— Майнъс, смаяна съм. А сега „много добрите“ новини. — Облегна се назад, за да го изслуша, макар да бе убедена, че не може да й каже нищо по-важно от това. Джийн Мур, издялана като лебед от парче сапун. Сапунът се топи, помисли си тя, после съсредоточи вниманието си върху думите на Майнъс, думи, които колкото и да е странно, сега й действаха успокояващо. Сигурно така се чувстват алкохолиците, когато пийнат първата чашка след дълго въздържание… спокойни, като че ли светът наистина е наред. — Готова съм — каза му тя.

— Не сте готова за това. Слушайте, Шарлийн Смит от Ламсън, Тексас има брат Дийн…

— Искате да кажете приятел Дийн — попита Лайла, страхувайки се да си поеме дъх. Беше чувала за Дийн.

— Не, брат Дийн Смит — каза Майнъс. — Две години по-малък от нея. Представяли са се за гаджета поне през последните пет години. Майката обаче казва, че и двамата са й деца.

— Тяхната майка ли е признала това? Къде е майката сега? Откъде знаете, че това е вярно?

— Проследих майката до Ню Орлиънс. Била е алкохоличка и проститутка, преди да почне да измъква пари от Шарлийн. Сега е само алкохоличка. Шарлийн я държи по-надалеч. Изпратила я в Ню Орлиънс по някаква тайнствена причина.

— Човек няма нужда да е детектив, за да разбере защо я е отпратила, за бога, Майнъс. Децата й се чукат помежду си.

— Да, знам, но не това имам предвид. В историята има нещо повече, но нямах време да ровна по-надълбоко. Реших да се върна и да ви съобщя наученото дотук. — Майнъс връчи на Лайла две снимки. — Взех ги от къщата на майката.

Лайла погледна снимките. Нямаше грешка, това беше Шарлийн. Може би на осем-девет години. Малкото момченце сигурно беше Дийн.

— Е, как е дотук? — попита Майнъс.

Лайла се облегна с документите и снимките на скута си. Невероятно. Дали досега някой, стигнал до кръвосмешение, е получавал наградата „Еми“? Тя се усмихна.

— Справили сте се много добре, Майнъс. Ще прегледам всичко отново тази вечер и утре ще ви се обадя. Може да ви помоля да ми издирите още неща, зависи от случая. — Тя стана, за да му даде да разбере, че времето на срещата им е изтекло.

Майнъс не стана.

— А парите за сестрата?

Лайла се усмихна.

— Струват си, мистър Пейдж. Не се притеснявайте. Ще поговорим утре. — Тя се ръкува с него и затвори вратата подире му.

Лайла имаше цялата необходима власт в ръцете си. Успях, помисли си тя. Пипнах ги и двечките. Сега знаеше, че наградата „Еми“ ще е нейна. Тя отиде до тоалетната си маса и взе старата черно-бяла снимка, която държеше там в сребърна рамка. Благодаря ти, Надя, каза си Лайла. Благодаря ти. Изгубих много време, но сега и двете са свършени. А аз ще получа свой собствен сериал.

 

 

Лайла току-що приключи да препрочита документите, оставени й от Майнъс, наслаждавайки се на всяка дума, и ги върна в плика, когато вратата на караваната й се разтвори с трясък. Тя подскочи и се втренчи във фигурата на вратата.

— Какво правиш тук? Как се добра до снимачната площадка? Специално наредих… — Лайла проточи глас, докато вземаше телефона да се обади на охраната и да му разкатае фамилията на този пазач.

— Лайла, Лайла, Лайла. Не преигравай. Винаги съм ти казвала да позадържаш нещо. — Тереза О’Донел започна да сваля дългите си бели ръкавици пръст по пръст, после седна в стола, който Лайла току-що бе освободила.

Ръкавици в Калифорния, помисли си Лайла. Оставете на майка й да измисли нещо, на което другите няма да подражават. Кого ли играеше днес? Мис Пиги? Сега, след като първият й шок премина, вече можеше да се справи.

— Не е ли малко опасно да излизаш от ковчега си денем? — попита тя, оставяйки слушалката, преди охраната да е отговорила.

Тереза се обърна към огледалото и заоглежда грима си.

— Всички рискуваме, скъпа. Ти най-добре знаеш това.

— Тогава днес си рискувала много, защото ще накарам да те изритат оттук. — Но Лайла не вдигна отново телефона. И не можеше да каже точно защо.

Чу гърления смях на Тереза.

— Лайла, част от това студио е моя собственост. Акционерите не ги изритват от собствеността им. И никой няма да изрита Тереза О’Донел отникъде. — Тя все още се оглеждаше в огледалото, оправяйки косата си.

Лайла пристъпи към майка си.

— Какво искаш?

Тереза въздъхна и се обърна с лице към нея.

— Има едно ужасно недоразумение, което трябва да оправя. Предложиха ми роля в „Три момичета на път“, после изведнъж ми я отказаха. Пол Грасо рече, че щели да възникнат твърде много конфликти. Аз му отвърнах, че това не би могло да се случи с дъщеря ми… тя е такава професионалистка. Но той, изглежда, смяташе, че ти не искаш да играя в сериала. — Тереза плесна едната си ръка с дългите ръкавици. — Затова съм тук, скъпа. Трябва да оправиш това недоразумение с Марти, да му кажеш, че искаш да работиш с мен. Аз с такова нетърпение очаквам да се снимаме заедно, Лайла. Нещо, което винаги съм желала. И ти също, разбира се. Така че обади се на Марти. Аз ще почакам.

Лайла се страхуваше от този ден, знаеше, че ще дойде, но не предполагаше кога.

— Махай се — каза тя само.

Видя как лицето на Тереза се опъна, а после отново си върна усмивката.

— Джек Уорнър ме беше научил на нещо едно време. Никога не го забравям и го използвам в преговорите за всеки договор, който подписвам. Никога не поставяй ултиматуми, ако не държиш и трите аса. — Тереза се опря с лакът на масичката и кръстоса крака. — Видях, че те посети Майнъс Пейдж, Лайла. Какво правеше това влечуго при теб? Нали не възнамеряваш да ползваш услугите на най-големия боклук в Холивуд? Помисли си, преди да се забъркаш в подобно нещо.

Лайла се стараеше да не гледа към плика, който все още беше на тоалетната й маса, твърде близо до Тереза за неин ужас. Съдържанието му беше само за Лайла. Майка й бе последният човек, с когото би споделила тези мръсотии. Защото Лайла някак си подозираше, че майка й ще ги използва за собствена облага.

— Откъде познаваш Майнъс Пейдж?

— Зная всичко. Всичко, Лайла. Запомни това. — Тереза отново се разсмя, като че ли за нищо не я беше грижа. Това винаги изнервяше Лайла. — Веднъж на млади години Кери откри, че един засукан ревнив актьор е пуснал по следите му частен детектив. Баща ти беше… как да го кажа… уязвим в някои отношения, но не беше глупав. Тогава Кери взе един свой приятел и две проститутки — един шестнайсетгодишен педал, който изглеждаше на дванайсет, и едно абсолютно подобие на Шърли Темпъл. Тогава никой не можеше да чука безнаказано Шърли Темпъл.

Лайла виждаше, че Тереза се забавлява със спомените си. Но тя самата не бе в настроение.

— Ако това е начинът да ми кажеш довиждане, вече достатъчно се отегчих.

Тереза не обърна внимание на думите й.

— Упоиха детектива с нещо в пиенето, замъкнаха го в един хотел, съблякоха го и го снимаха във всички възможни пози с двете хлапета. На другия ден Кери изпрати снимките у дома на детектива и ги връчиха в залепен плик на жена му. После се обади на онзи тип и му каза какво е направил и къде са снимките. Типът веднага хукнал към дома си и съвсем навреме. Жена му държала нож за разрязване на писма и се готвела да отвори плика.

— Защо ми разказваш всичко това?

— Защото за теб е важно да знаеш кои са родителите ти. И да помниш, че каквото можеш да направиш на някого, могат да го направят и на теб. Всеки може да ти го направи. Искам да кажа, Лайла, че и двете можем да я играем тази игра. Знаеш ли, като си помисля и ако ти самата поразсъждаваш малко, ще видиш колко по-добре е да работя с теб, вместо да съм твой враг. — Тереза махна към плика на тоалетката. — Такива ги имам в къщи с дузини. И ако нямах какво да губя, може би… кой знае… може би щях дори да ги отворя и да ги пратя тук-таме.

Лайла усети как я прониза ледена тръпка.

— Ти си в онези пликове у дома, майко. Тези неща се отнасят и до теб.

Тереза сви рамене.

— Хайде да не си губим времето, Лайла. Искаш да разкриеш нечии тайни, но да запазиш своята, така ли? Ето моите условия — ако играя в първия епизод при откриване на сезона и в една минисерия с теб.

— Минисерия ли! Аз да не съм…

— Аз не те моля, неблагодарно, злобно паленце. Казвам ти. Разбери се с Марти ди Дженаро. Можеш, ако се опиташ. Каквито и тайнички да ти изравя Майнъс, те са направо нищо в сравнение с твоята.

— Няма да разпънат само мен на кръст, майко. Ще разпънат и теб.

— По-добре да ме разпънат публично на кръст, отколкото да ме забравят. Смятай идната седмица за краен срок. Подпиши договора, дъщеричке. Или ще ти издъня сцената. Аз нямам какво да губя. Нямам телевизионен сериал, нямам филми, нямам влиятелен мъж в живота си. — Тереза помълча. — Но ти, ти имаш много за губене, Лайла, нали? — Лайла гледаше как майка й започна отново да си слага ръкавиците. — Нужна ти е тази награда „Еми“, нали? Задай си този въпрос. И ако отговорът е положителен, обади се на Марти ди Дженаро. И му обясни колко много ме обичаш.

Тереза хвана дръжката на вратата.

— А ако решиш, че няма какво да губиш, тогава отново ще си бъдем двенките, ти и аз. И може би Кевин. Едно щастливо семейство. — След това излезе и затвори тихо вратата зад себе си.

Лайла седна, преди краката й да се подкосят.