Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (88)

37

Нищо не може да се сравни със заснемането на филм на терен. Това е като малка вселена, в която група високообразовани, високоплатени и обикновено силно сексуални професионалисти се събират в опит да сътворят нещо под огромно напрежение. Освободени от семействата си, ту отегчени, ту изморени до смърт, отделени от света на „помиярите“ и „лайнарите“, „талантите“ често са изморени, самотни и притеснени. Нищо чудно, че при снимките на терен се завързват толкова тесни приятелства и толкова любовни отношения. И приятелствата, и любовните връзки дават храна на много клюки.

Клюката започва свой собствен живот. И точно тогава аз, Лора Ричи, се включвам в играта. Издирвам я, публикувам я и това засяга и хората, които снимат в момента, и онези, които са оставили у дома. Понякога клюката надживява хората, за които е плъзнала. Но една от тайните на Холивуд е, че след като един филм завърши, нито едно приятелство и много малко от любовните връзки продължават.

Естествено, че плесницата на Джийн прокънтя из целия свят. Подутото лице на Майкъл се оправи до другия ден, но егото му бе значително наранено. Джийн трябваше да признае, че ако не й беше трудно да зашлеви Майкъл, беше й трудно да работи с него. „Ах, той е едно лигаво дете!“ — каза Май и беше много близо до истината. Майкъл се държеше точно като лошо и разсърдено дете. Той изпадаше в ярост, когато трябваше да почака малко, и се цупеше, когато повтаряха заснемането на някой кадър, дори той да беше виновен за това.

 

 

Говореха си само по необходимост и никой от двамата не беше любезен. Джийн се опасяваше, че Майкъл пуска пред снимачния екип шеги по неин адрес.

Той не изпитваше никакво неудобство да коментира много лични неща и коментарите му винаги бяха верни или почти верни. Ако Джийн пропуснеше нещо и провалеше старателно нагласен кадър, той й се подиграваше и я наричаше „филмова девственица“. Ако ли пък приличащата на заек скриптерка забравеше да му върже връзката за някой кадър и трябваше цялата сцена да се преснима на другия ден, той я наричаше „празноглавка със заешка захапка“ и я сдъвкваше и изплюваше пред куп хора.

— Ах, той е отвратителен. И грубиян. Не мога да разбера такъв мъж. Още ли е ядосан, че си го плеснала по негово лице и не искаш да спи с него? Смешна работа! Нито една жена ли не отказвала му преди? — Май, която фактически преработваше всички костюми на Джийн, вдигна глава от дрехата и разтри слепоочията си. — Дори и мен ме заболява от него глава. Сигурно и други жени са отказвали на него.

Очевидно малцина му бяха отказвали, но Джийн знаеше, че го е яд на нещо повече от нейното презрение. Майкъл Маклейн бе специалист по надушване на сексуално напрежение. Тя забеляза как ги наблюдава със Сам. И след като не той бе обект на страстта, беше бесен.

Защото именно тя и Сам създаваха това напрежение.

Джийн непрекъснато си мислеше, че копнее за него. Честно казано, почти не мислеше за нищо друго. Спомни си всичко за старите си преживявания, какво правеше, какво казваше, как го усещаше тя. Но най-често си спомняше за това как правеха любов. Сега изпитваше срам. Срам за огромните си бедра, срам за стриите по гърдите си, срам за начина, по който висеше коремът й, когато я обръщаше върху себе си. Това не беше сексуален срам, не беше чувство, че сексът е нещо мръсно. А личен срам, срам, че не е изглеждала достатъчно добре, достатъчно съвършена. Срам, че той няма да пожелае увисналите й гърди, широките й бедра.

Само тя ли се срамуваше така? Не е била винаги дебела, но винаги се е срамувала. Сега, когато беше преобразена, разбираше колко струва — дори и в Холивуд — получаването на нужните образи на екрана. Във всяка любовна сцена на екрана имаше красиви хора. Грозните и дебелите бяха предмет на подигравки или презрение. По-възрастните, сбръчкани хора не се любеха, а ако го правеха, беше ужасно. За какво да се обвинява, след като всички образи, които бе виждала някога, бяха толкова по-красиви от нея?

А сега не беше ли и тя участничка в тази измама, която отнемаше на хората сексуалното им удоволствие? Защото любовните сцени, които заснемаха, нямаха нищо общо с действителността. С дубльорка на тяло, грим, осветление, специални дифузионни филтри и всички известни номера в литературата, тя щеше да кара от екрана всяка зрителка да се чувства непълноценна.

Не беше спала със Сам. Искаше го толкова много, че й бе трудно да мисли за каквото и да било друго, но не беше сигурна, че ще го направи. Какво щеше да си помисли той за белезите й? Как щеше да му обясни? И нещо по-лошо, след като веднъж му се отдадеше, как щеше да контролира чувството си към него? Как можеше да остане господарка на положението? Май я беше посъветвала: „Никога не харесвай го повече, отколкото той теб!“ И Джийн възнамеряваше да се вслуша в този съвет.

Той наистина бе много внимателен. Всъщност като че ли цял ден ходеше по петите й, така че всеки негов коментар, шега или заповед беше като тайно послание до нея. Всяка вечер след работа идваше в нейния апартамент или пък изпращаше такси да я докара в къщата, която бе наел, докато снима филма. Обсъждаха работния ден, трудностите с Майкъл, проблемите със снимачния екип, със сценария. Тя се чудеше дали да не му каже коя е. Смееха се много, вечеряха заедно, пийваха по чаша вино, въпреки че Джийн внимаваше с калориите, както и с ефекта на алкохола върху нейното либидо. Никога не говореше за себе си. И се опитваше да бъде възможно най-съблазнителна. Да, подлудяваше го! Но след онази единствена целувка в Санта Крус не му беше дала да се докосне до нея. С едно изключение. Вчера, когато си тръгваше, той й хвана ръката и притисна опънатата й длан до твърдите си гърди.

— Усещаш ли как бие сърцето ми?

— Да. — Тя се помъчи да прикрие, че се задъхва.

— Разтуптяваш сърцето ми така вече седмици наред. Я твоето? — Той премести ръката си върху нейната гръд и я притисна към сърцето й.

— Моето е доста спокойно — излъга го тя.

— Лъжкиня! — отвърна той и за миг тя помисли, че е прочел мислите й. — Лъжкиня! — повтори и се усмихна. — Ти си безсърдечна или безполова. Или едното, или другото.

— Най-старата грешка на мъжете… щом някоя жена не иска да легне с тях, значи изобщо не се занимава със секс! Аз ли съм безполова? Просто защото не искам да скоча в леглото ти? — попита го тя, опитвайки се да се засмее.

— Не — каза той сериозно и тихо. — Защото не ми отвръщаш с любов. Така ли е?

Тя се измъкна безмълвно и се върна в хотела и в празното си легло. Когато се събуди в два часа посред нощ, толкова беше разстроена, че едва не се обади на Май. Но Май имаше нужда от почивка. Старата жена изглеждаше толкова изтощена. Е, каза си Джийн, и с мен ще стане така, ако не успея да поспя. Въпреки това си остана нервна. Никога през живота си не се беше правила на недостъпна. Но нима моралът и силата й пречеха да легне със Сам? Или просто страхът, че ще се отврати от белезите й, че ще остане с Ейприл и още веднъж ще я отблъсне? Или нещо по-лошо, запита се тя. Още по-лошо, че ще се люби с нея и ще разбере коя е. Или пък най-лошото — че няма да разбере.

Отново положи глава на смачканата възглавница. Обичаше ли я Сам? И ако бе така, кого точно обичаше? Дали обичаше онова, което бе някога, или само това, което е сега? Дали бе изоставил Мери Джейн единствено поради слабостта си към красотата? Сега, когато бе красива, нямаше ли да я изостави отново? Или просто…

На вратата се почука. Тихо, но без съмнение се почука. Джийн лежеше неподвижно. Хората на Ла Брек дежуреха, както и филмовата охрана и охраната на хотела. Но отново чу почукване и този път някой прошепна „Джийн“.

Сърцето й подскочи, но не от страх. Тя стана от леглото, забави се за малко да намали светлината и изтича до огледалото. После отиде до вратата.

— Кой е? — Но вече знаеше.

— Моля те — каза той и тя отвори вратата. Сам не се опита да влезе. Просто стоеше там с лице, обляно в сълзи. — Никога не съм се чувствал така — прошепна той. — Никога.

Тя погледна дългото му слабо лице, сянката на набола брада по страните му, бръчиците около хлътналите очи, влажни от сълзи, сълзи, пролети за нея. Ако и това не беше доказателство! Досега никой мъж не беше плакал за нея.

— Ами Ейприл? — попита тя.

— Забрави я! Аз я забравих. Сигурно ще проваля кариерата си, но съм я забравил. А теб не те е грижа.

— Не е вярно — каза тя, хвана го за ръка и го поведе към леглото си.