Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (67)

16

Напрежението при заснемането на телевизионен сериал е извън представите на обикновения телевизионен зрител (онези, които Сай Ортис би нарекъл „помиярите“). Звездите и екипът прекарват много повече време заедно, отколкото със собствените си семейства. И всичкият страх и съперничество, ревност, несигурност и дребнавост — цялата грозота у хората под напрежение — се засилва и набъбва. На фона на поведението на снимачната площадка дори Сенатът на САЩ изглежда зрял.

Естествено, избухват вражди и въпреки усилията на рекламните агенти често до редовите граждани достигат слухове за капризите на звездите на снимачната площадка. А примери за подобно поведение колкото щеш. Жените се държат като деца, а мъжете се държат като бебета. Моят опит обаче показа, че когато се спречкат жени, медиите им обръщат много повече внимание. Разправиите са по-интригуващи. А кой ви е казал, че животът е справедлив? Читателите ми продължават да ме четат и само това е от значение.

Понякога е лесно да се поддържа мир — просто задоволявате желанията на звездата. Когато има само една голяма звезда, за да има мир, отстъпваш или я изхвърляш. В „Далас“ Лари Хагман командваше парада. В „Династия“ само Джоан Колинс се правеше на примадона. А в „Заговорничещи жени“ накрая можеше да се мине и без Делта Бърк. В „Три момичета на път“ обаче бяха необходими и трите актриси и всяка от тях бе трудна по свой собствен начин.

Никога неприязненото чувство не е било толкова силно, съперничеството — толкова остро, залозите — толкова големи, колкото в този сериал. По време на снимките на „Ангелите на Чарли“ и актьорите, и снимачният екип наричаха една от звездите Омразната Джексън. Прякорите в „Три момичета на път“ просто не са за печат. А когато се стигна до последния епизод за сезона, злъчта се лееше като вино. И точно в разгара на тази сцена бодро се появи откаченият Нийл Морели.

 

 

Нийл слезе от автобуса и извървя пеша последните две пресечки до студиото. Ако все още имаше кола, пътуването нямаше да трае повече от двайсет минути. Но с автобуса, смените, спирането и тръгването то му отне почти цял час. Местното старческо превозно средство. Откъде се вземаха всичките тия бабички, почуди се Нийл. Дали пък когато стигнеха до определена възраст, правителството не ги изпращаше тук? Би трябвало да има закон. Ако ти трябват над пет минути да се качиш на автобуса, няма да се возиш.

— Нийл Морели — обясни с усмивка той на пазача, който го огледа от глава до пети, преди да погледне в списъка. — Колата ми е спряна от агентите на пътната полиция.

Пазачът вдигна очи и сега вече с усмивка каза:

— О, да, мистър Морели. Очакват ви. Пети павилион. Тръгнете наляво от главната сграда.

Той докосна с два пръста шапката си, докато Нийл изимитира шума на автомобилен мотор, смени скоростите и бръмчейки с уста, отпътува, въртейки въображаемото кормило.

Така е по-добре, помисли си той, наближавайки павилиона. Тук, където ми е мястото. Нийл бе изненадан — не, смаян — когато кантората на Сай Ортис го откри и му съобщи за този единичен ангажимент. Не бе разговарял със Сай, но може би този тип не беше абсолютно лайно. Може би щеше да се окаже човек. Трябва да му се обадя по-късно и да му кажа, че всичко съм му простил, напомни си Нийл. Някои от бележките, които му изпратих, бяха доста грубички. Това обаче само доказва, че трябва да им висиш на главата на тия копелета, за да получиш каквото искаш. Постоянството се възнаграждава, особено ако нямаш връзки.

Голямата стоманена врата беше отворена и Нийл влезе в сграда, подобна на хамбар. Суетенето вътре покачи адреналина в кръвта му и той едва не тръгна на пръсти, толкова бе замаян.

Нийл се приближи до асистент — режисьорката, облечена в тениска и джинси, която размахваше някакъв списък. Тя се занимаваше със заснемането на специално определени кадри и фонови сцени и някои от масовките, но му заприлича на ръководителка в детски лагер. Липсваше й само свирка на врата. Стоеше пред полукръг от лица, които приличаха на ангелите на Чарли, но Нийл определено ги разпозна като костюмирани актьори. С изключение на един тип, който се интересуваше повече от ноктите си, отколкото от това какво говори асистент — режисьорката.

Когато актьорите бяха отпратени, Нийл се обърна към нея с най-подкупващата си усмивка.

— Здравейте, аз съм Нийл Морели.

— Да — каза тя, продължавайки да се отдалечава, погълната от написаното в жълтия си тефтер. Сигурно списък на онези, които трябваше да бъдат разстреляни на разсъмване.

— Участвам в този епизод. Станало е някакво объркване и не получих сценарий. Но аз запаметявам бързо.

Тя се спря и го погледна, надзърна в списъка и отбеляза нещо в тефтера.

— Аз съм Рони Вагнер, асистент-режисьор. Вземете си сценария там от онази маса — посочи тя със златната си писалка марка „Крос“ — и си прочетете репликите. Започваме след един час. — И тръгна отново.

— Каква е ролята ми? — попита той, надявайки се, че ще остане на място достатъчно дълго, за да му отговори.

Отговори му, но нетърпеливо.

— Не знам. Сервитьор или нещо подобно.

— Не е постоянен персонаж, така ли? — попита той, стараейки се да скрие паниката в гласа си.

Рони го погледна и занарежда подробностите.

— Имате единично участие, не сте персонаж. Четири реда реплики или по-малко, без договор. Не ви ли обясни това онзи, който ви е наел?

Той не хареса тона, нито пък отношението й. Който ме е наел ли? Усети как кипва.

— Хей, кучко, талантът ми осигурява работа. Агентът ми само уточнява подробностите. А той е Сай Ортис. И още не съм научил подробностите от него. Ще се срещнем след снимките днес. И ще спомена името ти. Така че благодаря.

Грабна сценария от масата и затърси репликите си. Кашалотски лайна. Отново играеше роля, по-долна от кашалотските лайна на дъното на океана. „Първи сервитьор“ бе оградено с жълто. Исусе, кой, по дяволите, е „втори сервитьор“, запита се той. Който и да беше по-долен от кашалотските лайна, отговори си. Не че от това му стана по-добре. Кучката беше права, помисли си, когато прочете репликите докрай. По-малко от четири реда. Е, поне нямаше да плаща комисиона на агента си. Но ако Сай не получава такава, защо си е дал труда? Какво, по дяволите, ставаше? Огледа репликите. Та те дори не бяха смешни.

— Как се справяш? — чу зад гърба си глас. — Аз съм Тод Стенли, вторият сервитьор. — Широка усмивка на твърде широкото и твърде загорялото му лице. — Приятел съм на Рони от училище. От един край сме, от Северозапада.

За бога, никой ли в този град не попълваше молба и не се явяваше на пробни снимки? Не, каза си Нийл, никой не го правеше. Дори и секретарките.

— Хубаво е да имаш връзки — рече Нийл на хлапето. — На кого трябваше да духнеш, за да получиш пет реплики?

— А ти на кого си духнал? — отвърна му то все още с усмивка.

Нийл усети как кожата на главата му настръхва от надигащата се ярост.

— Чукам Рони Вагнер три-четири пъти седмично през последните няколко години. Тя каза, че ако се изпедепцам в тази работа, ще ми даде дори по-голяма роля следващия сезон. — Нийл се запъти към телефонния автомат, без да обръща внимание на увисналото чене на Тод.

Набра вече познатия номер на кантората на Сай. Но първо се обади все още познатата ужасна секретарка.

— Хей, Лора, свържи ме с него. Искам да му благодаря, че ми е намерил работа — насили се Нийл да се усмихне.

Свързаха го изненадващо бързо и без чакане.

— Хей, Сай, благодаря за еднократното участие, човече. Не, знам, че наистина бях задник… добре де, гадник… но просто исках да ти кажа, че наистина оценявам този шанс. — Нийл помълча. — Особено след като не получаваш процент от него, тъй като е под четири реда и половина. — Нийл почака Сай да каже нещо, но той мълчеше. — Ще се реванширам, Сай. Почакай само. Обещавам. Ще превърна това участие в постоянен персонаж в три епизода, помни ми думата. Но кажи ми, Сай, трябва ли да благодаря на още някого? Искам да кажа, как се сети да ми дадеш това участие? Не искам да бъда неблагодарен към никого, знаеш ли, така че как стана?

Помълча, докато слушаше задъхването на Сай, който бе захапал апарата си.

— Марти ди Дженаро ли? По дяволите, ако знаех само, че е бил сред публиката, щях наистина да се постарая. Но това е чудесна новина. Режисьорът харесал скеча ми в клуба. След като обаче съм бил толкова добър, искам да кажа… — Той отново помълча — … защо тогава не ми е дал смешни реплики?

Сай измънка още нещо, предупреждавайки го да не бърза, да се държи добре. Обичайните глупости.

— Разбира се, разбира се. Прав си. Мога да бъда и търпелив, както всички други. И още веднъж благодаря, Сай.

Рони извика всички на снимачната площадка — интериор на хипарски ресторант. Сърцето на Нийл заблъска, когато видя трите звезди на шоуто да идват от своите гримьорни. Той не ставаше за почитател, но те наистина бяха страхотни. Нийл не беше готов за подобна реакция. Беше си поставил за цел да не гледа най-популярния сериал в Америка просто защото беше такъв и защото онази хлапачка от филмовата династия — Лайла Кайл — играеше в него. Когато обаче получи еднократното си участие, едно от момчетата, с които работеше, снабди Нийл с касети на всички епизоди от първия до последния и Нийл прекара затъпяващо денонощие да ги изгледа на едно видео, взето под наем. Би могъл да се зарече, че се е имунизирал против трите красавици, но вместо това откри, че ги зяпа с отворена уста. Колкото и да му бе неприятно, Лайла бе още по-красива в действителност, отколкото на екрана. А и другите две не бяха за изхвърляне.

Марти ди Дженаро се присъедини към тях и незабавно започна работа. Нийл не успя да се впечатли от това човече, също толкова ниско и кльощаво като него. Започна да се отпуска. В момент на някакво затишие дори пусна лека шегичка. Заснемането на блока вървеше добре, докато най-сетне Лайла не го погледна в лицето.

— Чакай малко — каза тя, спирайки репетицията. — Не те ли познавам отнякъде?

— Никога не съм имал удоволствието, мис Кайл. Аз съм Нийл Морели — отвърна той с усмивка и протегна ръка, а после я отпусна до тялото си. Леко се изчерви. Всички на площадката гледаха. Но, боже, тя беше страхотна.

— Точно това си помислих. Чух за теб. Ти си онзи тип, който има какво да каже по адрес на семействата във филмовия бизнес. Хубаво е да види човек, че не си чак толкова претенциозен, та да не желаеш да спечелиш някой долар покрай тях.

Нийл забеляза как Шарлийн Смит трепна, извърна очи и скръсти ръце на гърдите си, а Джийн Мур колебливо пристъпи напред и спря.

— Работя, когато мога, мис Кайл.

Шарлийн дойде и се представи.

— Радвам се, че сте с нас, Нийл. Чух, че сте били много забавен.

Подире й веднага дойде Джийн Мур. Потупа го бързо по рамото и се отдръпна.

Напрежението на снимачната площадка бе осезаемо. И Нийл ставаше все по-нервен с приближаване на участието му. При първия опит Лайла застъпи репликите му, а после го изгледа яростно, като че ли той бе сгрешил. При втория го блъсна с лакът и го обвини, че не се бил включил навреме. На Нийл му се искаше да удуши тази кучка. Толкова беше напрегнат, че със сигурност сега сам щеше да сгреши. Тази вещица му действаше.

Направиха трети опит, после четвърти — твърде много за една толкова простичка реплика. Нийл започна да се поти, сигурен, че това е краят на участието му. И наистина.

— Искам да се посъветвам нещо с теб, Марти — каза Лайла, като отиде при него.

И Нийл я чу как нарочно изрича на висок глас:

— Разкарай тоя тип от снимачната площадка.

Но този път Марти поклати глава и я отмина. Исусе, какво да правя сега? Нийл знаеше, че всички очи ще бъдат приковани в него и ще оглеждат всяко негово движение под лупа. И тогава се закле пред себе си. Някой ден ще убие Лайла Кайл. Междувременно обаче ще гледа да не се изложи.

Той се опита да разведри напрежението и се наведе към Шарлийн.

— Лайла била ли е някога монахиня? Напомня ми за една моя учителка в трети клас.

— О, не — отвърна Шарлийн без всякакъв проблясък на усмивка. — Цял живот е била в шоубизнеса.

 

 

— Не стига, че днес ще правя пробни снимки за „Роди се звезда“, но сега трябва да търпя и този нахал. Марти, като парцал съм. Не мога да работя с него. Много съм разстроена. — Тя притисна ръка до челото си, като че ли беше с ужасно главоболие.

— Добре. Нека да заснемем сцената, за да можеш да се подготвиш за пробните си снимки. Забрави за момчето, Лайла.

— За бога, Марти, не мога да забравя за него. Той е онова копеле, което се гаври с мен, сравнява ме с Тори Спелинг! Разстройва всички. Виж израза на лицето на Джийн.

Видя Марти да се обръща към Джийн, после отново към нея.

— Права си, Лайла. Окей? Сега обаче ще ми помогнеш. А после аз ще ти помогна със сценария за пробните снимки.

— Махни го от снимачната площадка — каза тя достатъчно високо, за да е сигурна, че ще я чуят. Искаше, когато го изхвърлят, проклетото влечуго да знае чие дело е това.

Марти поклати глава.

— Не мога, Лайла. Дължа услуга на някого. Трябва да го задържа поне за един епизод. — После се извърна и отиде при другите актьори.

Лайла се почувства унизена. Всички я чуха, че иска да изритат този тип. А сега всички знаеха, че Марти й е отказал. Обикновено не правеше това, но този път й дойде повече, отколкото можеше да понесе. Да застане на страната на този тип срещу нея! На тази малка невестулка, на този нищожен гризач! Всички знаеха за гаврите му. Лайла беше чула хора от снимачния екип да се кикотят. Тя проклинаше Нийл и проклинаше Марти.

Опита се да не мисли за това. Имам други неща, с които трябва да се оправям днес, помисли си тя. Голямата роля, шансът на целия ми живот. Роля в „Роди се звезда“. Ще има достатъчно време да се справи с всички Нийловци по света. После, когато получи ролята. След днешния ден, когато стане по-прочута от майка си. Почакай само Ейприл Айрънс да ме види. Марти казва, че мога да стана добра. Но аз знам, че ще стана велика. Тогава, точно тогава ще размажа с крак хлебарките. Лайла се завъртя към караваната си и отвори рязко вратата.

Вътре беше сравнително тъмно и тя не си даде труд да запали лампата. Мракът и прохладата носеха облекчение след силните прожектори. Тя започна да сваля потната си блуза и сутиена с телени подложки. Проклетото нещо като че ли побиваше дупки в гръдния й кош. После разкопча ципа на кожените джинси и ги остави да се свлекат на пода.

— Извинете ме… — чу глас със силен акцент от мрака. — Току-що оставях новия ви костюм…

Лайла се обхвана с ръце и се сви на две, опитвайки се да прикрие тялото си. Затърси в мрака кърпа, роба, каквото и да било, за да се прикрие. Какво, по дяволите, правеше който и да било в нейната каравана?

Май Фон Трилинг й подаде една памучна роба от закачалката до тоалетката. Лайла я изтръгна от ръцете й и започна да я навлича, откъсвайки един ръкав, докато бясно се мъчеше да си промуши ръката.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — разкрещя се тя. — Кой ти позволи да ме шпионираш?

— Съжалявам много, аз само…

— Само си пъхаш носа. Джийн ли те накара да ровиш из вещите ми? Взела ли си нещо?

Кльощавата стара кучка се измъкваше заднешком из вратата. Да не би да мислеше, че това е всичко? Да не би да се надяваше, че ще се отърве само със смъмряне? Всички ли смятаха, че могат да се държат безнаказано с Лайла Кайл като с боклук? Лайла я последва до вратата и се развика, за да я чуе Марти.

— Ето! ЕТО! Искам да уволниш тази кучка! Казвам ти го сериозно, Марти.

Целият снимачен екип се обърна по посока на крясъците. Джийн, Марти и още неколцина изтичаха до вратата. Всички виждаха, че Лайла вече не може да се владее. Беше бясна.

— По дяволите! Колко пъти трябва да казвам на тая стара брантия, че искам малко лично спокойствие? — крещеше Лайла.

Лицето на Май беше бледо и Джийн забеляза ситни капчици пот по челото и под носа й.

— Господи, и тя яде с таз уста! — промълви Май и за миг Джийн се усмихна.