Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (50)

24

— Получи ли видеокасетата? — попита Сам Шийлдс, когато двамата седнаха на леглото. Ейприл изхлузи блузата си през глава.

— Разбира се. Защо? — попита тя.

— Ще ми се да хвърля едно око — отговори той, пресегна се да вземе дистанционното и включи телевизора.

Искаха да отпразнуват сделката, която бяха сключили. Сам щеше да пише нов сценарий за „Роди се звезда“ и да режисира филма. За това получаваше половин милион долара, два пъти повече, отколкото за „Джак и Джил“. Просто не можеше да повярва на късмета си.

— Какво правиш, Сам? — попита Ейприл, без да прикрива раздразнението си. — Я загаси тая гадост! Сега не е време за това.

— Зная, зная — опита се да я успокои Сам. — След като вече видях Лайла Кайл, искам да хвърля поглед на сериала, само за две минути. Всички говорят за него. Къде е касетата?

— В чантата ми, ей там.

Отмъкването на касетата на „Три момичета на път“ се оказа трудна задача дори и за Ейприл Айрънс. Марти ди Дженаро работеше в пълна секретност и не желаеше краден екземпляр от сериала да се появи преди излъчването му. Но все пак тя успя да се справи.

Ейприл гледаше как Сам прекосява стаята съвсем гол, ако не се смятат елегантните боксьорски гащета. Той приклекна, извади касетата и я постави във видеото. Очите му просто се впиха в екрана още докато течаха благодарностите към спонсорите.

— Само искам да видя какво може да направи Марти ди Дженаро!

След радушния прием на „Джак и Джил“ Ейприл реши, че ще възложи на Сам още един филм. А Сам бе доволен, че Ейприл му отправи това предложение. След като от две години не бе написал нищо, може би засега подновяването на стар филм бе най-подходящо за него.

С положителност се нуждаеше и от Ейприл. Щом се прибраха от приема на Ейра, веднага се озоваха в леглото, както преди. Тя нито веднъж не спомена Кристал и, изглежда, изобщо не му се сърдеше за тази връзка. Сам предполагаше, че заслугата му да накара Кристал да играе свястно бе отчетена от Ейприл. Сега вече обсъждаха предснимачния период на новия филм. Разходи, актьори, всичко, което върви покрай една продукция. Ейприл му имаше доверие.

Вдигна очи. Тя бе излязла от стаята.

— Чакай! Къде отиваш? — извика Сам подир нея. — Върни се. Искам да видиш нещо… геният в действие.

— Ами да, за разнообразие! — сопна се тя още на вратата, но любопитството й бе възбудено. Баща й обичаше да казва: „Трябва да познаваш враговете си по-добре от приятелите си“. А тя мразеше Марти ди Дженаро. Надяваше се сериалът да претърпи пълен провал. Много се говореше за него: нова снимачна техника, конфликти на снимачната площадка, огромен бюджет. Може би това ще провали този самонадеян хвалипръцко. Нищо няма да ми стане, ако видя за какво приказват толкова много, реши тя. Седна в най-отдалечения край на леглото.

Сам потупа мястото до себе си.

— Хайде, ела, нали става въпрос за работа! — каза той с помирителен тон.

Ейприл се облегна върху гърдите на Сам и пое дълбоко въздух. Беше си свалила контактните лещи, защото разчиташе, че веднага ще започнат да се чукат, и сега не виждаше добре екрана. Но какво от това? Нали беше само някакъв телевизионен сериал.

Няколко минути гледаха мълчаливо, после Ейприл седна и се изпъна към екрана с присвити очи. Това не бе просто порция неделна телевизия. Но пък и как ли другояче можеше да бъде, след като все пак това бе Марти ди Дженаро. Той беше гадно, но талантливо копеле. Сериалът бе добър. Приличаше повече на истински филм, отколкото на телевизионен. Но се различаваше и от двата вида.

— Сам, подай ми очилата. В чекмеджето на нощното шкафче са — нареди тя, без да сваля очи от екрана.

Гледаше внимателно. Бе използвал всички известни прийоми, но много ефектно. Имаше и сладникави нотки, но самите момичета бяха еманципирани, мъжки момичета. Усещаше се някаква носталгия. Паралелният монтаж, затъмненията поразително се различаваха от традиционните. По-добро, по-сензационно и по-модерно от кабелната телевизия.

А може би, само „може би“, тук щяха да намерят и изпълнителката на главната роля в „Роди се звезда“?

— Какво мислиш за червенокосата? — попита Сам, като да четеше мислите й. — Видяхме я на приема на Ейра.

Ейприл наблюдаваше момичето. Тук, разбира се, примамката за рекламата щеше да е обстоятелството, че майка й, Тереза О’Донел, е играла главната роля в първата версия. Това добре. Но Ейприл все по-внимателно се взираше в момичето. Великолепна беше. И малко опасна, но… Ейприл в никакъв случай не искаше филмът да бъде само лъскава втора версия. Не.

— Ами ясно какво мисля. А русата не може да играе.

Сам продължаваше да гледа напрегнато екрана.

— Дааа. Я погледни третата! Тъмнокосата.

Ейприл последва съвета му. Безспорно момичето бе красиво, но у нея имаше нещо друго. Гласът й, движенията й… всичко у нея бе толкова естествено. Умееше да играе.

— Не е зле — призна тя.

— Имаме нужда от нова актриса за ролята.

— Е, тя би могла…

Набързо извъртяха касетата докрай. Вече течаха надписите. Ейприл погледна към Сам и видя, че се е възбудил.

— От нея ли ти стана, или от мене? — попита тя.

— От тебе и за тебе — отговори той и погали лявата й гърда. — Но нека преслушаме актрисата.

— Сам, малко е вероятно, че ще можем да използваме телевизионна звезда, дори и ако я прикачим към Майкъл Макнейн така, както възнамерявам да направя. Трябва ни филмова актриса.

— Дааа. Ами вземи тогава Джулия Робъртс.

— Хайде де! Нейният импресарио иска и майка си, и баща си. Не давам шест процента от бруто печалбата на никого. Помни това Сам: не правя минет, не давам проценти от брутната печалба и не разрешавам никой да се меси във финансовите разчети.

Тя бе подписала с него договор за сто хиляди долара — за пръв вариант на сценария и още един — за четиристотин хиляди долара, ако се стигне до снимки и той стане режисьор. Евтино й излезе, смотаният му импресарио се огъна в момента, в който Ейприл го заплаши, че ще напусне стаята. Сам не знаеше, че тя разполага с още четвърт милион, който възнамерява да вложи във филма. Смяташе да използва парите за рекламен форшпан на Майкъл Маклейн. Щеше да свърши добра работа.

— Ейприл, все пак няма ли да ми предоставиш окончателния монтаж? — попита той с умилкване. Дни наред спореха по този въпрос.

— Още от „Небесните порти“ нито един режисьор не се меси в тия неща.

— Но Уди Алън се меси!

Тя вдигна вежди и го погледна.

— Ако парафразирам думите на сенатора Бентсън, ще ти кажа: „Ти, Сам, съвсем не си Уди Алън“.

— Но аз съм по-добър с езика.

— На твое място нямаше да се изхвърлям толкова — подметна тя. — Сега… какво друго? Или просто да кажем, че сделката е сключена, и да проверим прав ли си.

— Не обичам да смесвам работата с удоволствието — каза той, вече захилен.

— Не обичаш, но точно това правиш. Хайде сега, престани. — Тя протегна едната си ръка към слабините му, а с другата загаси телевизора.