Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (30)

4

Шарлийн балансираше с чиниите, наредени върху едната й ръка, докато с другата грабна каната с кафе. Втурна се към тримата полицаи, които седяха в ъгловото сепаре. Сърцето й се разтуптя.

— Хайде, момчета! — каза тя с престорена веселост. — Печено в глинена тавичка и пюре за вас, чили с лук вляво и панирано пилешко за този хубавец в ъгъла. — Разпръсна чиниите по масата и наля кафето, като се стараеше да не гледа никого в очите.

Клиентите се заловиха да разместват погрешно доставените поръчки, без да й правят бележка. Шарлийн се надяваше, че Джейк няма да забележи, че пак е разбъркала поръчките. „Север, юг, изток, запад.“ Е, никога не се бе справяла добре с географски карти.

— Извинявайте, момчета — каза тя тихичко. Полицаите я плашеха. Тресеше се като порцеланова чаша в каруца.

Младият офицер в ъгъла бе впил поглед в нея. Тя сведе лицето си колкото се може повече, но знаеше, че той въпреки това я вижда.

— Не сме ли се срещали някъде? — попита той.

Тя успя да овладее ръката си да не трепери, напълни и последната чаша с кафе, после се опита набързо да изчисти разляното.

— Ами да. Всеки път, когато идвате тук — пошегува се тя.

— Не, искам да кажа преди, някъде другаде.

Шарлийн усети как кръвта се дръпна от лицето й, но се осмели да вдигне очи и да го погледне право в лицето. Сега трябваше да му пусне някаква въдица, за да го насочи към друга мисъл.

— Не, хубавецо, не мисля, че сме се срещали. Иначе сигурно щях да те запомня.

Останалите подсвирнаха и затропаха с крака. Тя се обърна да си тръгне, но полицаят се пресегна и хвана китката й.

— Дааа, виждал съм те и по-рано. Издирват те всички полицаи в този щат.

Шарлийн усети как ръката й замръзна. Издърпа я.

— Мене ли? — попита тя. — Сигурно нещо бъркате.

— Не, сладур. Само за теб си мисля. Отдавна. Като всички полицаи в Бейкърсфийлд. Всички те искаме.

— Влюбен е, пиленце — поясни дебелият полицай. — Не разбираш ли?

Шарлийн успя да си поеме дъх.

— Ами тогава, момчета, ние и двамата сме влюбени. Само че аз съм влюбена в мъжа си — каза тя и мина през летящите врати към кухнята.

Облегна се на омазнената стена в горещата кухня. Карлос, готвачът, я погледна, вдигна вежди, после отмести очи. Шарлийн отиде до мивката, наля си чаша вода и я изпи на един дъх. Я се стегни, заповяда си тя. Забрави Ламсън! Това беше отдавна и далече.

Отново се върна в ресторанта, опита се да махне влажната коса от врата си, взе салфетка, за да изтрие потта, не съзнавайки, че от вдигнатите ръце гърдите й изпъкват предизвикателно. Когато свали ръце, видя, че на края на бара някакъв човек я гледа втренчено. О, господи, стига за днес, помоли се тя. Защо вечно съм прицел за всякакви неприятности? Въздъхна, сведе очи, взе менюто и се запъти към новодошлия. Видя, че той не престава да я гледа, докато се приближава към него. Не приличаше на мъжете, които идват тук. Беше на около петдесет години, незабележителен, с малки очи, скрити зад дебели стъкла, но не изглеждаше изхабен, като много мъже на неговата възраст. Косата му, вчесана назад, редееше, имаше силен и поддържан загар и носеше бяло ленено сако, което свободно падаше върху сивата му копринена риза. Бели панталони. Не беше бизнесмен, не беше и търговски пътник. Шарлийн не можеше да определи какъв всъщност е, но знаеше, че не спада към обичайните клиенти — шофьори на камиони.

— Искате ли менюто?

— Не, благодаря. Зная какво искам. Две бъркани яйца, без препечени филийки, без картофи, само нарязани домати. Кафе без мляко.

— Прието — каза тя и тръгна към кухнята, за да даде поръчката на Карлос. Но вече я бе забравила. Обърна се и видя, че онзи още я гледа.

— Какви яйца искахте? — попита тя. Тръпки я побиха, когато чу въздишката на Джейк, който седеше на касата. Милостиви Боже, направи ме по-добра келнерка, помоли се тя.

Когато донесе поръчката, се обърна да напълни захарниците, тъй като клиентите бяха вече понамалели. Човекът изяде всичко набързо и поиска още кафе. Докато му наливаше, забеляза, че той се взира в името й върху табелката, закачена на униформата.

— Шарлийн — каза той. — Хубаво име. Актриса ли си, Шарлийн?

Тя се извърна към него и се засмя.

— Актриса ли? Не, не. Не и аз. Аз съм само келнерка.

Сложи каната с кафе на бара и продължи:

— Но веднъж ме взеха за родеото. Пътувахме из цялата югозападна част на щатите. Това е нещо като шоубизнес, нали?

Човекът се изсмя, но не подигравателно.

— Ами да, нещо от този род. Но имах предвид сцената. Не си ли играла на сцена?

Тя отново се засмя и се запъти към кухнята.

— Не.

— Никога ли не си участвала в реклама, във филм?

— Не съм си и мечтала за такова нещо.

— Снимката ти никога ли не е попадала в списание?

— Ами веднъж на родеото някакъв младеж ме щракна, но после не ми изпрати снимката. Не съм се занимавала с такива неща.

— А не ти ли се иска да се занимаваш, Шарлийн?

Тя застина на място. Не искаше Джейк пак да й прави забележки, че говори прекалено много, че не обръща достатъчно внимание на работата си, но този човек бе интересен. Различен беше. По съвсем друг начин говореше. Тихо, като да имаше много пари. Но по-добре да е предпазлива.

— Какво правите в Бейкърсфийлд? — попита го тя. — Актриси ли търсите?

— Точно това правех, но колата ми се повреди. Чакам да дойде пътна помощ. — Той се обърна и тя видя навън открития бял мерцедес, паркиран в прахоляка. Дийн би дал десет долара само за да го докосне с ръка. — Днес може би е щастлив ден за теб.

— А?

— Казвам се Милтън Глик и се опитвам да намеря актриси за телевизионен сериал. Мисля, че си подходяща за една от ролите. Интересува ли те това? — Той изчака, докато тя възприеме казаното.

Сигурно си мисли, че съм по-наивна и от Дийн. Още малко и ще ми каже, че ще ме направи богата.

— Колко плащат за това? — попита тя.

Милтън се облегна назад и едва не падна от стола. Изглежда, че се забавляваше.

— Много — отговори той. — Много повече, отколкото може дори да мечтаеш.

Шарлийн се приближи към него.

— А какво ще ми се наложи да правя, за да получа тази работа? — попита тя с ръце, скръстени пред гърдите си.

— Нищо — отговори той, изправи се и се отмести от нея, за да си плати сметката. — Само трябва да дойдеш в кабинета ми следващата седмица и да се срещнеш с хора, които ще те интервюират. — Той продължи да слага банкноти върху бара. — Не мога да гарантирам нищо, но наистина можеш да получиш роля в сериала.

Подаде на Шарлийн картичката си и каза:

— Това не са измислици, Шарлийн. И не е свързано с никакви други задължения.

Тя взе гравираната картичка.

— Добре, мистър Глик. Ако реша да ставам телевизионна актриса, ще ви се обадя. — Отдалечи се бързо, защото намръщеният Джейк я гледаше втренчено.

— Обади се, Шарлийн — извика Глик подир нея. — Ако искаш да бъдеш много, много богата.