Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (102)

51

Бих могла като нищо да се занимавам с астрология, помисли си Ейприл горчиво, докато лимузината спираше пред безлична тухлена сграда в Западен Лос Анджелис, където в този момент щеше да изгуби четирийсет милиона долара. Не й беше трудно да предрече бъдещето. Не хороскоп, а страхоскоп. Ейприл и звездите. Това беше животът й. Да гледа звездите и да се опитва да предсказва бъдещето. Нямаше затруднения да пробута този проект на тузарите. Повторните версии им бяха ясни. Най-известните звезди им бяха ясни. Имаха проблеми да разберат провал за четирийсет милиона долара. И нямаше никакво значение колко печеливши филми им бе докарала. Един проклет провал и тези гадняри ще почнат отново да й опяват как не разбирала пазарната действителност или как като жена била добра само за малки и леки филми. Е, майната им! Ако филмът пробиеше, всички те щяха да твърдят, че имат заслуги, ако се провалеше — щяха да я сочат с пръст и да викат: „Нали ти казвахме“.

Ейприл слезе от колата и погледна, не към звездите, а към втория етаж, където касапницата вече беше започнала.

Когато отвори вратата на залата за конференции, всичко бе почти така, както очакваше — недопити чаши с кафе, дим от цигари, крясъци. Майкъл Маклейн се бе качил на трибуната.

— Какво, по дяволите, ще правите… ще го пратите за прожекция една седмица в програмата на Били Джо Пичър в Демойн, а после ще му лепнете етикет „Последен театрален випуск“ и ще го пуснете на видео в Азия ли? — Майкъл се обърна към нея, когато тя влезе, и под гнева му Ейприл ясно различи страх. Тя въздъхна. Трябваше да намери начин да превърне това отчаяние в част от решението си.

— Здравейте, господа — каза тя сухо и седна.

Симор Левин я погледна с почти насълзени очи. Страхуваше се татко да не му се развика. Майкъл въздъхна, но кимна за здрасти. Сам обаче с мъка се насили да я погледне. Тя усети, че го е срам, но от дълъг опит знаеше, че не го е срам заради смешната каша, която бе направил от филма. Беше сексуален срам… Какъв глупак! Като че ли няколко оргазма тук-там имаха значение в сравнение с този четирийсетмилионен куп лайна. Исусе Христе, та тя самата беше готова да спи с Джийн Мур, стига това да оправеше филма.

— Какво става тук? — попита само.

— Край на досегашния ни живот — простена Симор. Никой не му обърна внимание.

— Обсъждаме как гениалният режисьор порази стотици хиляди метри филмова лента, за да си занесе вкъщи снимки на гаджето — изсъска Майкъл. — Гадже, което бих могъл да добавя, може да бутне навсякъде, но не и на екрана.

— Никога не ми е бутала на мен — оплака се Симор.

— Майкъл беше невъзможен за режисура — обади се за пръв път Сам, без да обръща внимание на другите двама. — Това и… ммм… известна скованост в играта на Джийн от време на време допринесе…

— Добре, няма значение кой е оправил Джийн — каза Ейприл рязко. — Въпросът сега не е в това, че филмът е лайно или защо е лайно, или дори чия е вината за това. Въпросът е как да го спасим.

Ейприл беше спокойна. Винаги я обхващаше особено спокойствие, когато всичко беше изгубено и я притиснеха с гръб до стената. Агонизираше във времето, преди всичко да бъде изгубено. Сега вече можеше да овладее положението.

— Трябва да го спасим — повтори тя.

— Невъзможно е — каза Майкъл и тя видя как Сам трепна като ударен.

Ейприл въздъхна. Сам приличаше на кон, който е съзрял привидение — очите му бяха широко отворени и показваха твърде много от бялото; бе готов да се втурне в която и да било посока, стига да се спаси. Майкъл беше невъзможен. Също беше уплашен, но беше и сърдит. А дори и в най-спокойните му мигове човек не би могъл да обвини Майкъл, че умее да намира решения. А Симор… Е, той си беше Симор. Операторът Ласло и монтажистът Боб бяха там просто за компания.

Много неща обаче можеха да се постигнат при монтажа. Подходяща музика, вмъкнат нов диалог, глас зад кадър… и ако се стигнеше до най-лошото, можеха да се добавят няколко нови сцени. Ще е скъпичко, но може би…

— Току-виж, извъртим нещата — каза им Ейприл.

— Невъзможно! — повтори Симор.

— Виж какво, хубаво е да имаш чувство за мярка. Невъзможно е да се намали детската смъртност в Калкута. А в случая става дума само да се фризира един филм. — Тя се изправи и приглади кожените си панталони. За хиляда и деветстотин долара от „Норт Бийч Ледър“ и проклетата дрешка й се врязваше в чатала.

— По-добре да се заемем с детската смъртност — стенеше Симор. В студиото го наричаха Симор Проблема.

— Благодаря за подкрепата — каза му тя, после отиде до прозореца и дръпна завесата. Не се виждаше нищо.

— Е, ти си гениалният режисьор. Какво ще правим? — обърна се Майкъл към Сам.

— Ще го раздвижим с монтажа — започна Сам. — Много е бавен. И ако фокусираме отново върху любовната история…

— Да ви пикая на любовната история!

По вените на Ейприл се втурна адреналин. И преди й се беше случвало подобно нещо, но всеки път усещането беше ново. Всеки път имаше чувството, че този път, този път ще изгуби всичко. Парите, работата си, властта, достойнството си. И както винаги досега усети, че решението й се върти в главата, аха да го хване. Трябваше само да бъде достатъчно умна да не затваря за него очи, достатъчно храбра да опита, след като го видеше, и достатъчно силна да го прокара. Голдуин успяваше да го прави. Селзник го беше правил нееднократно. Моля ви, помоли се тя на този пантеон от мъртви герои, не и на ученическия си юдейски бог Йехова, моля ви, посочете ми мътя.