Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (100)

49

Сега, след като Флора Лий си беше заминала и Шарлийн не се снимаше в „Три момичета на път“, тя всъщност започваше да се чувства добре. Прекарваше по цял следобед в градината да плеви, да консервира домати и праскови и правеше невероятна салата от три вида фасул.

Доуб трябваше отново да замине, но въпреки че щеше ужасно да й липсва, Шарлийн му беше толкова благодарна и почти не можеше да му се сърди, че си има свой собствен живот. Просто го чувстваше като единствения човек, на когото можеше да се осланя, и когато той си тръгнеше, щеше да се чувства много самотна.

Днес имаха прощална вечеря и си бъбреха приятно. Доуб им разказа десетина забавни истории, докато Опра си играеше на воля с останалите кучета.

След като Дийн помогна на Шарлийн да вдигне съдовете, Доуб зареди миялната машина. После Дийн изведе всички кучета отзад в двора. Тогава Доуб заговори за бизнес — не за своя, а за нейния.

— В какво си влагаш парите? — попита Доуб.

— Не знам — отвърна Шарлийн. Лени се грижи за всичко това.

— Купувала ли си земя?

Тя сви рамене.

— Купихме това тук, но не мисля, че имаме друга земя. — Някак си се чувстваше неудобно да говори за това с Доуб, сякаш не беше редно или пък бе опасно. — Ти нахрани ли се? — попита го, за да промени темата.

— Разбира се, и беше вкусно. Добре готвиш, Шарлийн. Но нека ти задам още един въпрос. Все още ли те занимава идеята някога да имаш ранчо?

Не й се искаше да разговаря за това с Доуб. Някак си предчувстваше, че ще доведе до неприятности.

— Да — отвърна неохотно. — На нас с Дийн ни се ще нещо такова един ден. Когато съберем достатъчно пари.

Едва когато произнесе думата „пари“, разбра какво не е наред — разговорите с Доуб за пари я караха да го подозира, че може би ще се отнесе с нея както с онези хора, на които продаваше бензиновите хапчета.

— Хайде да идем навън — каза тя. И излезе в мрака. Надяваше се да променят темата.

— Да търсиш случайно партньор? — попита Доуб. За миг тя не го разбра. — Партньор за ранчото? — помогна й той. — Някой, който да провери възможностите за купуване, може би дори да го купи, преди вие да дойдете по-късно.

— Не знам, Доуб — каза тя и почувства как сърцето й се сви в гърдите. О, боже, би трябвало да се досети, че ще трябва да си плати за помощта на Доуб. Както и всички останали тук наоколо, той също гледаше да изкара от нея някой долар. На Шарлийн й се струваше, че ще й бъде по-лесно, ако той направо й бе поискал парите, вместо да се опитва да я мами.

— Слушай как аз виждам нещата, Шарлийн — каза й той. — Колкото повече чакаш, толкова повече поскъпва земята в Монтана. Аз обаче се запознах с един, който ще ми продаде около четиристотин акра за сто хиляди долара в брой. И земята е прекрасна. След като приключих обаче сделката с обувките, имам само около петдесет хиляди долара. Ако се съгласиш да ми станеш партньор, можем или да разделим земята, или пък да останем да живеем заедно. Там има река, Шарлийн, която е толкова красива, че няма да повярваш. И къща. Е, има нужда да се постегне… малко е занемарена, нали знаеш, като живее сам мъж… но е солидна. А от верандата се разкрива гледка, която направо те удря в сърцето!

На Шарлийн никак не й се щеше отново да я боли сърцето. Болеше я от баща й, от Флора Лий, а сега и от Доуб. Можеше ли три пъти някой да ти причинява такава болка? Тя добре знаеше какво е това — да се чувства наистина зле, наистина тъжна и уморена. Като че ли всички, с изключение на Дийн се опитваха само да изкрънкат от нея пари. Очите й се напълниха със сълзи и тя извърна глава Доуб да не я види в мрака. Идваше светлина само от гаснещите въглени на скарата. Постоя така мълчаливо за миг.

— Е, предполагам, че е нещо, с което едва ли ще се заемеш сега — каза Доуб и тя усети разочарованието в гласа му.

Беше им помогнал преди време, когато имаха нужда от помощ. Спомни си как стоеше край пътя до Ламсън, изплашена и изнемогваща. Дори сега усещаше облекчението, когато потъна в седалката на старата лимузина на Доуб с климатична инсталация.

— Разбира се, Доуб — каза тихо. — Ние с Дийн бихме искали много да бъдем партньори с теб. Утре ще поискам чек от Лени.

— Сигурна ли си? — попита я Доуб.

— Разбира се, че съм сигурна — отвърна му тя, но усети, че гласът й не е убедителен. Е, Шарлийн знаеше, че не е много добра актриса.

Ако Доуб бе забелязал, той с нищо не издаде това. Протегна ръка, сграбчи нейната и я раздруса.

— Няма да съжаляваш, партньорке — каза й. — Наистина смятам, че ще бъде страхотна сделка за нас.

Тя кимна.

— Чудесно! — каза.

— Имаш ли нещо против да съобщя на Дийн? — попита я той. — Не исках да повдигам въпроса пред него, в случай че идеята не ти хареса. Но сега, след като сме…

— Не, нека не му казваме, докато сделката не стане — прекъсна го тя, взирайки се в мрака за Дийн и кучетата. — Той толкова се вълнува и се изморява от чакане. Хайде да го изненадаме по-късно.

— Както кажеш, партньорке — усмихна се Доуб.