Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (95)

44

Сам тихо влезе в затъмнената спалня. Джийн спеше, изтощена, натъпкана с успокоителни. Виждаше само тъмната й коса и едната й ръка, преметната над главата й, лежаща почти безжизнено на възглавницата като отронен лист. В стаята беше твърде топло, почти задушно. Сам намали отоплението. Исусе, как не му трябваше подобно нещо! Още едно забавяне. Ейприл вече му дишаше във врата. След колко ли време Джийн щеше да се възстанови? И защо реагираше толкова трагично на смъртта на старицата? Беше много чувствително момиче. Той вдигна леко чаршафа от лицето й. Джийн бе толкова бледа, че почти сияеше, оросена със ситни капчици пот. Сам внимателно пусна чаршафа. Беше гола и той смъкна покривката надолу до кръста й. Джийн измърмори нещо, обърна глава наляво, но продължи тежкия си сън.

Застанал до леглото, той я гледаше. Толкова беше красива. Съвършеното й лице бе отчасти закрито от косите й, но вратът, ръцете и гърдите се виждаха. Ситните белези от долната им страна не се забелязваха оттук. Изглеждаше съвършена, но колкото и да беше красива, приличаше му само на ранена птица.

Сам усети как нещо трепна в гърдите и в слабините му. Знаеше, че никога досега не е изпитвал подобно нещо. Беше имал жени, към които бе изпитвал желание, а в Ню Йорк бе изпитвал подобна нежност към Мери Джейн. Но сега към Джийн Мур нежността му бликаше толкова силно, че извикваше сълзи в очите му. За разлика от Ейприл Джийн беше красива и уязвима. Как се бе случило така, че най-сетне той бе намерил такава жена?

Сега, след смъртта на Май, Джийн имаше нужда от него.

Той смъкна джинсите си и се плъзна в леглото до нея. Ще я държи в прегръдките си, докато се събуди. Няма нищо по-успокояващо след подобен шок. Ще я прегръща и ще я утешава, докато има нужда от това. Няма да мисли за снимачното разписание.

Тялото й бе сладострастно топло до неговото. Той притисна гърди в гърба й и се сгуши в извивките й.

Може би тя го усети, защото се размърда и промърмори нещо на сън. О, как копнееше да я обладае сега, да лежи до нея, в нея, докато се събуди. Но не беше ли егоистично да мисли за подобни неща в такъв момент? Той не принадлежеше към онзи тип мъже, които се възползват от пияните си дами. Не обичаше пасивни жени. Но чувството му към Джийн бе някак си толкова силно и същевременно толкова несигурно, че колкото по-често я обладаваше, толкова по-малко всъщност я притежаваше. Публиката, медиите, филмовата индустрия я притежаваха. Щеше ли да го напусне и тя накрая, както го бяха напуснали другите хубавици? Щеше ли да си отиде, когато филмът свършеше?

Притегли я по-близо до себе си. С нея усещаше топлина, искреност. Дали защото я имаше в момент, когато бе млада и неопитна? Какво ли щяха да направят времето и славата? Беше търсена и неговият филм може би щеше да я направи още по-търсена. Можеше да преговаря за каквито си пожелае роли. Щеше ли да продължи да го желае или това бе просто авантюра?

Той плъзна ръка по съблазнителната й извивка отстрани и я остави на ханша й. Ръката му трепереше от желание, като че ли живееше свой собствен живот. Погали я по гладката кожа на хълбока и усети, че Джийн се събужда.

— О, Сам! — въздъхна тя с дрезгав от скръб, сън и успокоителни глас. Той зарови глава във врата й и я целуна. Усети я как размърда глава.

— О, Сам! Май. Мъртва е, Сам. Отново съм съвсем сама.

— Не си сама. Сега съм с теб. Аз съм с теб и никога няма да те изоставя.