Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (92)

41

— Чудесен обяд, миличък, но вече трябва да вървя — каза Кристал Плинъм на Сай Ортис, измъквайки се от сепарето, а после се наведе да го целуне по двете страни. — Необходимостта да бъда точна е херкулесовата ми пета.

— Ахилесовата, Кристал.

— Която и да било!

Сай въздъхна с облекчение, когато вратата се затвори зад нея. Имаше два вида обеди — трудни и лесни. На Сай лесните му се виждаха по-трудни. Този лесен обяд беше безцелен — т.е. нямаше близка цел — освен да ободри Кристал, да й каже колко красива и талантлива е и какви страхотни неща й подбира той. Лъжи от начало до край.

Кристал залязваше — и тя, и Сай знаеха това. След „Джак и Джил“ не беше получила нито едно добро предложение за главна роля. Естествено, нямаше кой знае колко главни роли за жени, наближаващи трийсет и пет, но тя имаше страхотни касови удари, преди да се снима в „Джак и Джил“. Този филм промени виждането на публиката за нея. Сега вече не можеше да играе млади момичета.

Сай допи кафето си.

За миг се стресна от появата на дребен, безупречно облечен мъж до масата му. Трябваше му минута да се окопити.

— Ейра Сагарян — най-сетне каза Сай и просто го погледна. Ейра очевидно се бе запътил към собствената си маса.

— Имаш ли нещо против да седна при теб? — попита Ейра. Келнерът запърха наблизо в очакване на решението на Сай.

— Е, аз вече тръгвах. Току-що обядвах с Кристал. Това е последното ми еспресо — каза Сай.

Ейра седна срещу Сай и сервитьорът побърза да донесе прибори. Сай направи гримаса — не го беше грижа вижда ли това Ейра, или не. Разбираше, че Ейра очевидно има нещо наум, но на неговата възраст и с този удар очевидно му бе необходимо известно време, докато го каже. Сай не беше в най-търпеливото си настроение.

— Не зная дали си чул — каза Ейра, стигайки до въпроса изненадващо бързо — но исках да го научиш от мен. Ще бъда импресарио на Майкъл Маклейн. Не съм го примамвал, искам да знаеш. Той сам дойде.

Значи това беше работата. Старият арменски педал искаше да се надува. Сай се наведе към Ейра.

— Ти знаеш кого имам в конюшнята си. А според мен трима педали бият двама. Майкъл Маклейн срещу Лайла Кайл не е сделката на века. Ако бях на твое място, нямаше да се хваля.

— Аз не ти го казвам да се хваля. Просто ти оказвам любезността да го чуеш от мен.

— Мисля, че ме бъркаш с някого, на който му пука — озъби се Сай. Той се втренчи в сълзящите очи на Ейра.

— Слушай да ти кажа нещо, синко — подхвана Ейра. — В този град и в тази индустрия е най-добре да си любезен с всички. Особено когато се издигаш, защото може да ти потрябват, когато залязваш.

Сай наблюдаваше Ейра, докато избърса слюнките от устата си, а после взе вилицата и започна да яде от салатата си. Обедът на Сай натежа в стомаха му. Как смееше този стар педал да му дава съвети! Цялата злъч от обеда с Кристал се надигна в гърлото му.

— Ти, проклето дърто нищожество. Какво си въобразяваш?

Сай видя как Ейра примигна. После старецът очевидно положи усилие да се овладее.

— Нека ти разкажа една история, Сай.

Сай вдигна ръка да спре Ейра за малко, като същевременно махна на келнера с другата си ръка. Келнерът мигом дотича.

— Направи ми една услуга — каза му Сай. — Изслушай историята на този трогателен старец, а? Аз имам по-важна работа.

Сай стана, мина покрай масата на салонния управител, спря да подпише сметката си и излезе.

При всичките си неприятности този следобед толкова по-добре, че не видя Нийл Морели да се спотайва около входа на паркинга с ръка в джоба си, който бе зловещо издут.