Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (91)

40

Флора Лий отвори очи, разбудена от блъскането по входната врата, и в мрака не можа да намери ключа на лампата. Надигна се с мъка и усети тежест в леглото до себе си. Доуб. Той все още спеше. Кое време беше? Различи зелените светещи цифри на масата до леглото й. Четири и трийсет и три. Спомни си, че флиртува с него по време на вечерята у Шарлийн и Дийн, а после Доуб предложи да я откара у дома. Знаеше си, че в леглото ще е страхотен, но по пътя спряха в един бар, после в друг, а после… е, тя често не си спомняше остатъка от вечерите.

Блъскането се разнесе отново, затова тя се изправи тежко и опипом тръгна към входната врата.

— Кой е? — изграчи дрезгаво.

— Полиция.

Божичко мили! Какво търсеха тук?

— Как така полиция? Отде да знам, че наистина сте полиция?

Надникна през шпионката и видя протегнатата към нея полицейска значка. Погледна голото си тяло и каза:

— Минутка само да облека нещо.

Светна лампата в дневната и огледа празните чаши и бутилки върху масичката за кафе пред дивана. За миг Флора Лий стисна очи, опитвайки се да си спомни какво е било, а после бутна вратата към спалнята, която се освети от лампата в дневната.

Онова, което видя на леглото, бе толкова ужасяващо, че тя не можа дори да извика, просто се вкамени. Блъскането по вратата се усили. Флора Лий затисна уста с ръце, за да не се разпищи. Какво беше станало? Защо Доуб лежеше в леглото й с кухненски нож, забит в гърдите? Какво беше направила? Господи боже!

Грабна халата си и изтича до вратата, благодарна, че има полиция. С ръка на дръжката изведнъж се уплаши да не си помислят, че тя го е сторила, но тъй като блъскането продължи, не й оставаше нищо друго, освен да отвори и да ги пусне вътре.

Имаше само един полицай, и то цивилен. Той си отвори портфейла и й показа значката с удостоверението си. Влезе в стаята предпазливо и се огледа.

— Получихме оплакване за сбиване и писъци от този апартамент. Добре ли сте, мадам?

Съседите не за пръв път викаха полиция. Сигурно беше тази кучка мисис Рамирес. Но тя не си спомняше никакви викове. Флора Лий се свлече на дивана. Цивилният полицай я погледна, после се доближи до масичката за кафе и я намести.

— Какво има? Какво се е случило? — Седна до нея на дивана.

Изглеждаше й много симпатичен. Флора Лий не знаеше какво да прави, но знаеше, че трябва да разкаже на полицая за мъртвеца в леглото си.

— Бях се напила, не съм разбрала нищо, докато не ви чух на вратата… — Флора Лий се разплака. Искаше й се да е достатъчно трезва, за да може да мисли.

— Хайде, разкажете ми — каза полицаят много кротко.

Флора Лий се опита да спре риданията си и посочи с пръст към вратата на спалнята. Полицаят бързо стана, отиде в спалнята и остана там дълго време, както й се стори. Може би не е мъртъв, помисли си Флора Лий. Може би Доуб все още е жив. Точно когато се канеше да стане и да иде в спалнята, полицаят влезе в дневната и затвори вратата след себе си.

— Госпожо — каза и извади една картичка от джоба си — трябва да ви прочета правата ви. Арестувам ви за убийство. Имате право да не говорите…

— Чакайте, чакайте — зави тя. — Не съм убивала никого. Само пихме и после, като се събудих, намирам го мъртъв в леглото, а вие блъскате на вратата.

— Нека да довърша да ви чета правата. Имате право на адвокат…

— Чуйте ме — почти изкрещя тя. — Не съм го направила. Сигурно е било сърдечна криза или крадец. Не може да съм аз.

— Защо не? — попита полицаят.

— Защото на никого не съм причинила зло в живота си. А той беше мил човек, истински добряк. Беше приятел на децата ми. Джентълмен. — Тя се разрида. — Не знам как е могло да стане. Мили боже, честна християнска дума, не съм му направила нищо.

— Християнка ли сте? — попита ченгето и въздъхна. Беше с приятна външност, петдесет и няколко годишен, загорял, с набръчкано лице и кестенява коса. Може би пък щеше да застане на нейна страна. Той отново седна до нея на дивана. — Има ли някой, на когото да можете да се обадите? Някой, който веднага да може да дойде в ареста? Не бива да ви разрешавам, би трябвало да се обадите от ареста, но след като и двамата с вас сме християни, е, може би е възможно едно изключение…

Флора Лий вдигна поглед, в който за пръв път проблесна искрица надежда.

— О, да, имам син и дъщеря. Дъщеря ми може би я знаете. Шарлийн Смит. Мога да й се обадя. Тя ще се погрижи за всичко. Има адвокати, пари и…

— Шарлийн Смит ли? Онази актриса по телевизията? Тя е ваша дъщеря, така ли? Вие сте майката на Шарлийн Смит?

Флора Лий закима оживено. Може би все пак щеше да се измъкне от тази каша. Кой ще повярва, че майката на прочута звезда може да убие някого?

— Да — каза и протегна ръка към една снимка в рамка на края на масата, която подаде на ченгето. — Виждате ли? Това е моето бебче.

Полицаят разгледа снимката за миг, после я върна на Флора Лий.

— Всеки може да има снимка на звезда. И аз у дома имам снимка на Шарлийн Смит.

— Ама вижте, тук пише „На мама, с любов от дъщеря й Шарлийн“. Това съм аз, мама.

Той стана и се заразхожда напред-назад.

— Ако ви е дъщеря, значи имате нерегистрирания й телефонен номер, нали? Дайте ми го.

Флора Лий изтича да вземе портфейла си и извади картичката с номера. Номерът, който не трябваше да дава на никого.

— Ето го. Винаги го нося с мен, щото не помня.

Полицаят взе картичката и седна на един стол до телефона.

— Добре, госпожо, ще ви дам шанс. Защото в този град телевизията е важно нещо и не искаме да окаляме индустрията. Но ако ме лъжете и това не е Шарлийн Смит или ако не ви познава, здравата ще загазите. За убийство в този щат дават смъртна присъда. Сега… как ви е името?

— Флора Лий Смит. Всъщност Флора Лий Делус — заобяснява тя. — Виждате ли, аз всъщност не бях женена за бащата на Шарлийн. Бях женена за Делус, но той ме напусна. С Дийн Смит старши живяхме седем-осем години. Дийн Смит й беше баща. Моят мъж. Нека да ви обясня. — Флора Лий заговори за онова време в Арканзас и за преместването по-късно в Тексас, за отчаянието, за Дийн старши и Дийн младши и за всичко, което се беше случило. Но след още няколко въпроса ченгето я спря.

— Всичко това истина ли е? — попита той. — Имате ли свидетелства за раждане и други документи?

— Вече не. Но ги има в болницата. Там родих още едно бебе. — Тя се канеше, да подхване нова история.

— А как ви беше моминското име преди Тексас, в Арканзас? — Сега вече записваше бързо, което я изнервяше. Погледна я втренчено. — Ако ме лъжете, мисис Делус, ще загазите здраво.

— Не ви лъжа — прошепна тя.

— Добре. Искам да идете в банята и да вземете гореща вана. Да измиете всичката тази кръв. И да измиете ваната. Както трябва. Няма да излизате, докато не ви повикам. Ясно ли е? — Той взе телефона и го сложи в скута си.

— Може би… Искам да кажа, че съм страхотно разстроена. Вижте как треперя. Мога ли да пийна, преди да вляза в банята? За успокояване на нервите?

— Можете да вземете цялата бутилка, не ме е грижа. Измийте се хубаво, но не се опитвайте да избягате. Вече проверих прозорците.

Флора Лий затвори вратата на банята, пусна крановете, после бързо разви капачката на бутилката с водка и на три пъти смукна яко, преди да си поеме въздух. После още три големи глътки. Сложи бутилката на перваза на ваната и седна върху тоалетната чиния в очакване алкохолът да я отпусне.

Как, дявол го взел, се забърках в това, помисли си тя. Какво беше станало? Да не би някой да е очистил Доуб, докато аз съм била къркана? Може да се е самоубил. Не, ножът беше в средата на гърдите му! Исусе всемогъщи! Възможно ли е аз да съм го направила? И да не помня? Флора Лий беше свикнала да пие, а после да се събужда в мръсни стаи с мръсни мъже, които не познаваше. Но досега не беше наранявала никого в момент, когато спомените й се губеха.

Не можеше обаче да бъде сигурна. Вероятно го е направила, но не си спомня. О, Исусе мили, измъкни ме от това. Не искам да умирам. Ще спра да пия, ако ми помогнеш. За пръв път от може би дванайсет години Флора Лий падна на колене за молитва. О, моля те, Агнец Божий, моля те, помогни ми, шепнеше тя.

Флора Лий се изправи и спря водата, после глътна още няколко пъти от бутилката с водка. Влезе във ваната и започна да се търка ожесточено с кесия. Беше излязла от ваната и отново бе хванала бутилката, когато чу полицаят да я вика. Той все още държеше слушалката до ухото си.

Флора Лий отвори вратата на банята и предпазливо влезе в дневната, с тясно пристегната роба около тялото си.

— Току-що говорих с дъщеря ви — каза той. — Вярно е, че сте жената, за която се представяте. Сега слушайте внимателно, това положение и на мен никак не ми харесва, но за Шарлийн Смит съм готов да направя всичко. Нито полицейското управление, нито филмовите студии обичат подобни работи. Отразяват се зле на всички. Този човек само е скитал от град на град. На никого няма да липсва. А аз съм твърде близо до пенсия, за да треперя за кариерата си.

Флора Лий усети как част от напрежението я напуска. Нима Господ бе чул молбата й?

— Сега ще се облечете, ще си вземете един куфар, такси до летището и ще отлетите за Ню Орлиънс тази сутрин. В Ню Орлиънс ще се обадите на този човек. — Той й подаде едно листче с име и телефонен номер. — Той ще ви настани някъде. Мис Смит беше шокирана, но бе достатъчно добра да каже, че ще продължи издръжката ви само чрез този човек. Той ще следи да получавате чек всеки месец.

Флора Лий се разплака.

— Знаех си. Знаех си, че момиченцето ми няма да ме изостави. Благодаря ви, сър. — Риданията й отново разтресоха тялото й.

— Задръжте, госпожо. Има още. Ако ви пусна тази вечер, никога вече няма да се обаждате на Шарлийн или Дийн. Никога няма да споменавате за връзките си с тях, нито пък да казвате на някой какво знаете за тях. Нищичко. Това означава, че никога повече няма да видите децата си, което е единственият начин да ви пусна без доживотна присъда, ако ли не и смъртна.

Флора Лий изобщо не се замисли.

— Шарлийн каза ли, че ще продължи да ми праща пари?

Полицаят кимна.

— Да, но трябва да си затваряте устата. Кажете ли на някого, и ФБР мигом ще ви спипа. После вече няма измъкване от електрическия стол.

— Няма за какво да се тревожи по отношение на мен. Никога не съм направила нещо лошо на никого от тях. Не защото съм ги отгледала. — Флора Лий заклати глава. — Ще отида в Ню Орлиънс и можете да й кажете, че от утре сутрин няма повече капка да близна. Обещах на Господа, докато бях във ваната. — Тя избърса очи с края на халата си, после стана.

Трябва да си събера нещата… там вътре — посочи тя към стаята, където все още лежеше мъртвецът.

— Побързайте. Имам да свърша още някои неща, преди да приключа с тази каша. Ще дойдат още двама полицаи. Искам да ви няма, преди да са дошли.

Не се наложи да я подканва повече. Флора Лий грабна няколко дрехи, малко бельо и гримове, колкото можа да натъпче в чисто новичкия куфар, подарък от Шарлийн. След пет минути вече беше напълно облечена във всекидневната, без да погледне нито веднъж към Доуб на леглото.

Полицаят й тикна пари в ръцете.

— Това ще ви стигне до Ню Орлиънс. Там ще получите още, когато пристигнете и се обадите на номера, който ви дадох. Има обаче още нещо, което трябва да направите, преди да тръгнете.

Флора Лий го погледна отново с тревога. Дали нямаше да я накара да подпише признание или нещо подобно?

— Трябва да напишете собственоръчно тази бележка. — Той й подаде лист хартия.

„Мили Шарлийн и Дийн — преписваше тя. — В случай че никога повече не ви видя, благодаря ви за всичко. Чувствам се като бреме за вас, нещо, което не искам да бъда. Няма да се върна, затова не ме очаквайте. И се подписа: — С обич, мама“

Флора Лий подскочи при звука на клаксон.

— Това е вашето такси, аз го повиках. Казват, че в този щат връщали смъртното наказание чрез обесване. Това е ужасен начин да се умре, мисис Делус. Разбирате ли ме?

Флора Лий кимна, грабна куфара си и бутилката с водка и изхвърча през вратата.

Полицаят постоя до прозореца, наблюдавайки я как бяга като мишка. После седна и набра някакъв телефонен номер. Докато говореше, вратата на спалнята се отвори бавно и влезе Доуб с острието на ножа, все още стърчащо от гърдите му. Ченгето се обърна да го погледне и се усмихна.

— По дяволите, Барни, защо се бави цяла вечност? От един час ми се пикае — каза Доуб, разтваряйки ризата, за да махне фалшивия сгъваем нож.

— Свърши страхотна работа… за един аматьор — кимна му Барни с одобрение.

Доуб влезе в банята и оттам се раздадоха звуци на облекчение. Когато се върна във всекидневната, той се свлече на един стол, а Барни му подаде двойна водка от друга бутилка, която бе намерил в кухнята.

— Е, Барни, това може би са най-лесно спечелените от теб хиляда долара през целия ти актьорски живот — усмихна се Доуб. — Благодаря, че помогна да мине номерът.

— Няма проблеми. Как ти хареса, когато й казах, че връщат смъртното наказание чрез обесване?

— Винаги си бил слаб в импровизациите, Барни. Сега ми дай всички данни за актовете им за раждане и да се махаме оттук.