Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (87)

36

Марти остави слушалката и се усмихна. Обикновено проявяваше благородство и не желаеше злото на когото и да било. Но след всички неприятности с Джийн Мур, с изоставането от графика, което наложи цялостна промяна в заснемането на сериала за идния сезон — само заради нея — и после целия потоп от помия, който изля Лайла заради всичко това, той не можа да сдържи усмивката си, когато чу, че имат неприятности с „Роди се звезда“. Ще й трябват още две седмици и той ще й ги даде. Какво толкова, по дяволите! Вече имаше сценарий за първите два епизода от сериала си и тя не фигурираше в нито един от тях.

Работата не беше само в това, че му причини неприятности. Признаваше си, че просто не желае доброто на Ейприл Айрънс. Напомняше му малко онази стара поговорка от шоубизнеса: „Защо ме мрази толкова? Не съм направил нищо за него“, но в нов прочит. Той се бе отказал от едно споразумение с Ейприл много отдавна и това ужасно й бе навредило. Марти се познаваше — дългите години терапия само потвърждаваха това — и знаеше, че по същество е добро момче. Затова работеше със Сай например, който бе роден да бъде лошият полицай. Но тогава Марти постъпи зле с Ейприл и се чувстваше виновен, дори и сега, след толкова години. Затова не можеше да я харесва и да й желае добро. А после, когато научи, че е получила правата за заснемането на „Роди се звезда“ — един от любимите му стари филми — е, тогава му стана неприятно. Но колкото и да не обичаше Ейприл, той знаеше, че тя го мрази още повече.

Тя владееше вендетите по-добре от сицилианците и ги водеше по-добре от мнозина. Възлагането на главната роля на Джийн му донесе само главоболия. Но той изтърпя до мига, когато можеше да тържествува. В първите два епизода от сериала за този сезон играеше Лайла. И майка й. Поли Грасо уреждаше въпроса. Сценарият беше страхотен и снимките щяха да са невероятни. Марти си признаваше, че е влюбен до уши в Лайла. А една премиера на сезона с нея и майка й в главните роли щеше да вдигне рейтинга. Сериалът привличаше младежката публика в неделя вечер, но Тереза О’Донел щеше да заинтригува и старата гвардия. Телевизионната мрежа направо можеше да построи параклис на Св. Марти Пътника и да почне да му се моли. Нищо че и така целуваха кльощавия му италиански задник. Но един страхотен рейтинг на първите два епизода от сериала този сезон щеше да даде в ръцете на Марти оръжие в двайсет и три посоки едновременно. И ако Лайла не бе съгласна с едно-две неща, толкова по-добре. Този път обаче той щеше да се наложи. Защото знаеше колко се обичаха Лайла и майка й.

Беше се погрижил за всички случайности. А за да бъде съвсем сигурен, щеше да даде няколко кадъра отдалеч на Шарлийн и Джийн в началото и в края, когато Лайла се връща при тях — Кловър, Кримзън и Кара отново на път. Щеше да стане бомба.

 

 

Тереза О’Донел не се беше вълнувала толкова от предложена роля от времето на собственото й шоу с Кльощавелка и Бонбонка. Пол Грасо й каза, че ролята й в „Три момичета на път“ била „значителна“, била „съставна част от фабулата“, но тя още не беше видяла сценария. Всъщност трябваше да го получи рано сутринта, но ето че наближаваше три часът, а ония мухльовци от кантората на Грасо още не бяха дошли.

Тереза въздъхна, протегна ръка към бялата масичка до басейна, взе чашата си и отпи. Е, можеше и да почака. Никога не й бе трябвало повече от един ден, за да запамети ролята си. Учеше бързо. А сега това се налагаше, за да е в крак с ония малки бездарнички, които се промъкваха зад гърба й.

Като Лайла. Тереза се разсмя, когато си представи лицето на дъщеря си, след като й съобщят, че Тереза О’Донел ще играе ролята на майка й в „Три момичета на път“. Кучката му с кучка. Така й се пада, помисли си. Да се подиграва с мен. Аз съм добра актриса. Наистина добра. И те не могат да пренебрегнат този факт. Имам много почитатели и онези, у които сега е властта, знаят това. Само Лайла не знае.

Или може би знае и затова ме мрази толкова. Може да е млада, може да е красива, но аз все още имам притегателна сила и издръжливост след всичките тези години в бизнеса. А Лайла се страхува дълбоко в душата си, че няма да може да задържи вниманието върху себе си. Не и както мен.

Е, може би малко съм се поотпуснала, призна си Тереза. Не се беше снимала във филм или телевизионна програма от… ами от дълго време. Но тя не харесваше нещата, които правеха сега. И имаше епизодично участие ами… миналата година. Не, по-миналата.

Пол Грасо, на когото Марти бе възложил да намери артисти за „Три момичета на път“, я бе сварил неподготвена, когато й се обади, за да й предложи ролята.

— Опитах се да се свържа с вас чрез Ейра, вашия импресарио, но той ми каза, че вече не е ваш агент.

— Мистър Грасо — заекна тя — аз вече нямам нужда от импресарио.

И мистър Грасо, разбира се, се съгласи. Тя щеше да пусне слух, че се е отказала от стария педеруга Ейра.

Тереза взе преносимия телефон от облегалката на шезлонга, докато отпиваше от чашата си. Надникна в телефонното си тефтерче, което бе разтворено на коленете й. Цял ден въртеше телефоните, осведомявайки онези, които трябваше да знаят, че отново ще се снима в телевизията.

Трябваше, разбира се, и малко игра. Тя по-скоро загатна, отколкото изрече няколко абсолютни лъжи. Като например че ролята в сериала е за постоянен персонаж. Лайла и тя били еднакво развълнувани от мисълта, че ще работят заедно. Самата тя, Тереза, била невероятно поласкана от възможността да работи с режисьор от класата на Марти ди Дженаро. Тази игра се играеше така.

Усети върху себе си някаква сянка. Вдигна очи. Беше Кевин, небръснат, пиян и рошав.

— Още ли не е пристигнал сценарият? — попита с гаден глас той.

— На път е — отвърна му тя, но в гласа й отекна страх. Плащаше му вече почти хилядарка седмично, но той само ставаше все по-лош.

— Значи ще се срещнеш с нашето момиченце — подигра се той. — В случай че успеят да те изкарат на количка, за да играеш.

— Ще получа сценария.

— Да. А аз ще се оженя.